"Тетовско и дейците по възраждането му" - 1900 г., Лазар Серафимов от Тетово, Македонияhttp://strumski.com/biblioteka/?id=570"Въ Тетовско или Тетовската кааза има 156 села: 57 мухамедански,
51 български и 48 смесени; има две градчета: Тетово и Гостиваръ. Населението въ цяло Тетовско се въскачва на около 108 х.д., отъ които: 70 х.д. мухамеданци и
38 х.д. българи...Въ много отъ
бълг. села отдавна има училища, гдето се въспитаватъ младите селянчета и получаватъ първоначалното си образование. За по-горно образование някои отъ селата испращатъ рожбите си въ Тетово и Скопие. Ония отъ селата, които вследствие икономическия си отпадъкъ няматъ свое училище, пращатъ децата си да черпатъ
българска наука въ блиските до техъ села, снабдени вече съ училища...
Около 7 - 8 часа на западъ отъ гр. Скопие, при южните поли на Шаръ планина, не много далечъ отъ изворите на бистрий Вардаръ, се намира хубавия градецъ
Тетово...С - западната часть на града,
населена исключително отъ българи, е расположена ниско въ подножията на двата хълма...Града се започва отъ изгорелата
бълг. църква св. Никола и бълг. училище, които се намиратъ до л. брегъ на Пена въ най - с - западна часть на града. Църквата била съградена преди 80 години, а изгорела презъ 1873 г.; тя била направена по плана на
бълг. съборна църква св. Богородица въ Скопие и била чудесно украсена отъ набожните тетовчани. Следъ изгарянието й тетовчани не са се ощастливили съ друга, а отъ тогава и до днесъ те богуватъ въ долния етажъ на м. училище. Училището е двоетажно и здраво здание; то е доста хигенично построено и има 10 хубави стаи. Съградено е презъ 1864 г. отъ
тетовската бълг. община. Къмъ ю. отъ църквата и училището, успоредно съ Балъ-Тепе, се започва главната улица на
бълг. кварталъ...
Срещу изгорелата църква, на д. брегъ на реката, се намиратъ развалини отъ стара църква св. Богородица. Около църквицата лежатъ десетки
бълг. гробища. Всяка година за праздника Балаклия при развалините на църквицата се извършва тържественъ водосвятъ въ присътствието на целия
бълг. народъ. По-надоле бреговете на реката се украсяватъ съ наседналите на купчинки
бълг. семейства. Местностьта за дълго време ечи отъ приятното пеение на
шарските българи...
Въ Тетово има около 3200 къщи: 2150 мухамедански и
1050 български...Населението на гр. Тетово се въскачва на около 12,800 д., отъ които 8,900 са мухамеданци, а
3,900 - българи. Въ числото на първите влизатъ и около 400 души цигани и 1,000 д. арнаути...Най-главния занаятъ на турците е железарството и търговията.
Българите се занимаватъ съ търговия и разни занаятия. Те съставляватъ 13 еснафа...
По средата на бълг. кварталъ, на хубаво место, е построено
бълг Дев. Училище. То е много хубаво двоетажно здание съ четири добри стаи, салонъ и една широка забавачница. Има широкъ училищенъ дворъ, гдето
българите отдавна мислятъ да си съградятъ църквица. Близо до училището се намира хубавото двоетажно помещение на
бълг. Архиерейско Наместничество...
4 - 5 часа на ю - з. отъ Тетово, близо при изворите на Вардаръ, се намира хубавия градецъ Гостиваръ...Гр. Гостиваръ има около 918 къщи съ 3,000 жители. Той е населенъ съ турци,
българи и хр. цигани. Около Гостиваръ има 53 турски и
български села. Българската община има едно I-во класно съ първоначално училище съ 2 учители, 70 ученика и 10 ученички. Първото българско училище въ Гостиваръ съществува отъ 1850 г. До 1883 г. въ него се преподавало по
църковна българска грамота. По гостиварските села има
8 български училища...На 1 1/2 ч. растояние отъ Гостиваръ се намира прекрасното с. Врутокъ, отъ дето извира р. Вардаръ. Селото е населено съ турци и
българи. При изворите на Вардаръ има
бълг. училище...
Село Лешокъ се намира на с-и. отъ Тетово на 1 1/2 ч. растояние...То има около 80 къщи, скрити въ богата растителностъ. Числото на селяните се въскачва на около 600 души, всички
българи, които признаватъ ведомството на Св. Екзархия, още отъ самото й основание. Основательтъ на днешния Лешечки манастиръ е приспопамятний дядо Кирилъ Иеромонахъ Пейчиновичъ, който е първия деецъ по възражданието на
българите въ Тетовско, а същевременно и единъ отъ първите бълг. списатели. Гробътъ на приспопамятния дядо Кирила се намира на едно кътче въ ман. дворъ, срещу втората главна врата, и не бие въ очите на минуващите отъ тукъ. Но предъ тоя гробъ прочуствения
българинъ днесъ прави поклонъ, като предъ жертвеникъ на възражданието и народното ни свестявание...
За упазвание писменостьта на
българите въ Тетовско най-много са спомогнали Дебърския монастиръ Св. Иванъ Кичевския - Пречиста, а по-късно и Лешечкия - Св. Атанасий. Първия деецъ, който най-много е помогналъ за свестяванието на
българите въ Тетовско е приспопамятний Иеромонахъ Кирилъ Пейчиновичъ...Следъ урежданието на монастира си, Кирилъ всецяло вече се предалъ на просвещението на народътъ. Той проповедвалъ на
българите и ги поучавалъ, където заварилъ: и въ монастира си, и въ Тетово, и по селата изъ Тетовско и най-сетне на всяко място, гдето имало събрани братя... Постоянно е обикалялъ и по всичките други села изъ Тетовско, гдето освенъ поученията, които давалъ, нъ и старателно събиралъ разни стари
български книги отъ селските църкви и монастирските развалини. Той билъ много събралъ таквизъ стари книги и преписвалъ на по-разбранъ
български езикъ. Богата е била библиотеката на тези стари книги въ Леш. монастиръ...Въобще, приспопамятний дядо Кирилъ Иеромонахъ Пейчиновичъ, съ безбройните си хубави проповеди и поучения се стремилъ да вдъхне на
българите въ Тетовско любовъ къмъ учението и развитието. Деятелностьта на Кирила изъ Тетовско успешно е вървела напредъ; тя много е спомогнала за повдигвание духа на народа и съживяванието на
българската писменость. Освенъ обществената си деятелностъ, Кирилъ положилъ и книжевенъ трудъ за да достави на народа материялъ да чете и презъ и подиръ неговия животъ. Това направило Кирила да влезе въ реда на старите
български списатели. Дядо Кирилъ книгите си написалъ на
простоговоримъ български езикъ и въ техъ не е забравилъ да отбележи името на народа...
И тъй приспопамятний дядо Кирилъ Иеромонахъ Пейчиновичъ, следъ смъртьта си, остави добре въздигнатъ и обогателъ монастиръ, основанъ на здрава нравственна почва и на степень на високо достойнство. Целия
български народъ въ страната, още презъ живота на стареца, обикналъ Кириловия монастиръ, защото му изливаше божествена светлина, която събуди духътъ му и го опъти къмъ развитието и просвещението. Въ знакъ на това и днешното благочестиво и признателно тетовско
българско население изказва своята гореща обичъ къмъ монастира, като го подкрепя още съ доброволните си приношения...
Първото редовно училище съ постояненъ учитель въ Тетово се е отворило на 1832 г. отъ тетовеца Христо Чкулка. Той се е училъ въ Дебърския монастиръ св. Иванъ. Христо събралъ децата въ една стара къща при църквата. Тетовчани на драго сърдце пращали децата си въ новото училище и на втората година назначили и помощникъ на учитель Христа. А за да покажатъ любовьта задоволствието си отъ трудовете на новий си учитель, те му съградили на свои разноски доста добра къща. Христо Чкулка умрелъ на 1835 г., но отвореното отъ него училище още живее и ще живее до когато въ Тетово има
българи...
Подиръ учитель Христо следватъ цялъ редъ учители. Някои отъ тяхъ са били свещеници, а някои клисари и певци. Всичките са преподавали по старата метода на
църковно-българска грамота. Отъ 1875 г. училищата въ Тетово почватъ по новата метода. Числото на учениците се въскачвало на брой около 150 - 200. Преподаванието въ старите училища се състояло въ четение, пишение, учение наустъ молитви и сметание въ най-ограниченъ размеръ. До 1860 г. за училище е служила една малка сграда, близо до църквата, а презъ последните две години, съ свои жертви, тетовчани са си направили въ църковния дворъ ново и хубаво двуетажно здание, съ 10 стаи, въ което и до днесъ се помещава мъжкото имъ училище. Съ построяванието на новото училище, учебното дело въ Тетово тръгнало крачка напредъ. Общината почнала здраво да мисли и да се грижи за училището. Плащанието на учителите отъ църковната община направило да се увеличи числото на учениците, защото така са можали да ходятъ въ училището и най-бедните деца...
Когато се е разбрало въ Тетовско, че въ Ц/градъ се е въстановила вече
бълг. Екзархия, тетовските българи са се раздвижили и са търсили случай за по-скоро да прегърнатъ родното си духовно началство - Св. Екзархия...Църковното отделяние на
тетовските българи е станало на 1872/3 г. По примера на Тетово всичките села едно по друго пригърщатъ родната си духовна майка - - Св. Екзархия...Припознаванието на Св. Екзархия е най-голема стъпка напредъ въ църковно-училищно отношение на тетовчани; отъ тогава вече църковно училищните имъ работи взели новъ пътъ. Общината дирила вече добри учители, а отъ 1883 г. се отваря нова епоха въ живота на
Тет. бълг. училища. Тетовчани взели да гледатъ колко са напреднали и процъвтели
бълг. училища по другите градища и почнали да бързатъ и се сравняватъ съ тяхъ. Презъ 1883 г. се здобиха съ единъ добъръ учитель и добра учителка. За първъ пътъ тогава отворили девическо училище. Презъ 1887/8 г. се здобили съ забавачница, а презъ 1893 г. отварятъ още едно училище въ Горната-махала на града. Презъ 1884 г. тетовчани си основаха неделно-училищно-настоятелство "Кирилъ Пейчиновичъ", което и днесъ съществува. Презъ 1895 г. се устрои училищна библиотека, презъ 1898 г. по инициятивата на учителките, се отвори и женско неделно училище...Всички тия напредъци дали новъ потикъ на учебното дело въ Тетово и днесъ учения и трудолюбивъ тетовецъ засмено вика отъ върховете на Шаръ: "елате да се сравнимъ!"
