Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: На денешен ден  (Прочитано 393013 пати)

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3011
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #1665 на: Март 18, 2020, 07:28:26 »

18.03.1908 година в София умира Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев. Той е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество. Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874).
"Съ намѣреніе да помогнѫ и азъ нѣщо на изложенытѣ ми мысли отъ нѣколко врѣме сѣ трудѭ да издадѫ на свѣтъ едно малко събраніе отъ Македонски рѣчи заедно съ съзначителнытѣ имъ Горно-Българскы, подъ насловъ „Краткій Рѣчникъ“ раздѣленъ на три части. 1-тѫ съдържяѭщѫ Македонскы, прѣведена на Горно-Българскы, 2-тѫ Горно-Българскы на Македонскы, и 3-тѫ Чюждестранны, нахождаемы въ Българското писменно нарѣчie."
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3011
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #1666 на: Декември 17, 2020, 09:50:59 »

 На 17 декември 1883 г. - свещен ден за България! Тогава, великият български герой - Екзарх Йосиф I възстановява правата на българската екзархия по време на невиждани репресии срещу българите и християнството.
 След дипломатически скандал, под натиск, Екзарх Йосиф I е приет от султан Абдул Хамид II. Екзарх Йосиф I (светско име Лазар Йовчев) е виден обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество.
 След Освобождението на България работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя.
 Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии.
 След края на Балканската война (1912-1913) Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.
 Поклон пред светлата му памет!
 Време ни е за Възраждане!
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3011
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #1667 на: Јануари 14, 2021, 10:41:57 »

14.01. Края на Първата световна война бележи началото на един кървав и непоносим период за българите в Македония. Следващите десетилетия са битка за оцеляване на българщината край Вардар, но и каляване на характера и авторитета на ВМРО. През 1941 г, след като Югославия се отмята от съюза с Хитлер и Вермахта сломява съпротивата ѝ, репресиите върху българите в Македония отслабват. Оттеглянето на сърбите от областта не води до хаос.
Бързо се сформират т. нар. Акционни комитети, които организират нормалното функциониране по места. През 1944 г. нещата се променят коренно. От север идват Титовите партизани, които започват нова борба с българщината. А жестокостта им минава всякакви граници, които са били достигнати до този момент. Десетки хиляди хора губят живота си без съд и присъда, а за да маскира репресиите Югославската комунистическа партия приема Закон за македонската национална чест, който е използван за „юридическо“ оправдание за репресиите срещу българите. Из цяла Вардарска Македония започват абсурдни процеси, в които не се търси истината, а са повод за саморазправа с българщината.
Един от тези абсурдни процеси се развива в град Куманово. Там на днешния ден, 14 януари 1945г., г. по късата процедура са „осъдени“ 48 българи и незабавно са разстреляни. Основното обвинение срещу жертвите на този юридически пасквил е „големобугари“. Гробът на тези мъченици е неизвестен. Една от жертвите на Кумановското клане е великият войвода Кръстю Лазаров, взел участие във всички въстания на българите в Македония и всички войни за национално обединение, а след 1918 водил тежка борба срещу сърбите в желанието им да асимилират българите.
Разстрелян е и  войводата Кръстю Лазаров е осъден на смърт като „големобугарин“ от Военен съд в Куманово. Разстрелян е още същия ден, при т. нар. Кумановско клане, заедно с още 47 видни българи. Има предположения, че е убит още през септември 1944 г. по заповед на сръбския комунист Светозар Вукманович-Темпо, а присъдата е издадена посмъртно.
   Забележителна и дългогодишна е революционната дейност на незаслужено позабравения войвода, започнала още в края на ХІХ век и продължила до смъртта му преди да навърши 64 години. Като четник и войвода на ВМРО действа в Македония чак до 30-те години на ХХ век. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание, в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на българското управление през Втората световна война се завръща в Куманово, където е на особена почит сред местното население и вече 60 годишен успешно повежда чета за борба с партизаните в района. Участва в десетки сражения срещу турци, сърби, партизани. Раняван многократно, но с непоколебим български дух. Неслучайно, за него лидерът на ВМРО, Иван Михайлов пише:
   "Една истинска жива легенда бе и ще остане името на Кръсто Лазаров, кумановския войвода; легенда, каквато не се среща така често… и множество българи не биха повярвали, че в техната среда е живял подобен герой – колкото недостижим по храброст и преданост, толкова самозаличен по скромност. Към четиридесет и седем сражения бе изнесъл Кръсто против турци и сърби; половината от тях над десет часа всяко… А историята на нашето движение ще му отдели достойно място, за да четат поколенията и укрепват националната си гордост чрез подвизите, вярата и предаността на Кръсто към нацията и свободата. Този българин бе изваян сякаш от гранит…“
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!