Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[опълченец]

21 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, сръбските окупационни власти избиват 308 първи граждани от Тетово и Тетовския район, обхващащ общините – Тетово, Първениш, Лешок, Селце, Седларево, Жилино, Долен Палчик, Челопек и Сенокос. Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Голаш и Ново корито.

[опълченец]

21 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, след тридневни боеве в периода 19 – 21 юни, гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. На 23 юни гърците овладяват Дойран, на 26 юни – Кавала, на 28 юни – Сяр. Гръцките войски изгарят 12 000 български книги от библиотеката на Солунската мъжка гимназия. Гръцки войски изгарят и село Склара, Солунско. Оцелелите български семейства са принудени да се откупуват. Осемнадесетгодишната девойка Мария Андонова Панчева, току-що завършила гимназия, не се предала на похитителите. Тя им предложила пари, за да я оставят на мира. Войниците получили 60 турски лири, обаче, когато след това все пак се опитали да я изнасилят, тя отчаяно се съпротивлявала и викала: „По-скоро съм готова да умра като честен човек". Мария била убита с щикове. След боевете от 9 до 11 юли, гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12 - 14 юли). На 6 юли гърците окупират Неврокоп, на 10 юли Банско и Разлог, на 12 юли – Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли – Гюмюрджина.

[опълченец]

22 юни

1878 година се провежда четвъртото заседание на Берлинския конгрес. Английският делегат граф Солзбъри прочита английското предложение, което предвижда разкъсване на Санстефанска България. Северна България със Софийски окръг образува васално на султана Княжество. Южна България, преименувана на Източна Румелия, става автономна област под върховенството на султана. Македония се връща на Османската империя.

[опълченец]

22 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение: редниците Симеон Кузманов, Ново Теофилов и Спас Новов от Ябланица, Дебърско, Ефрем Начов от Селце, Дебърско, Йосиф Христов от Галичник, Дебърско, Данаил Димитров от Тресанче, Дебърско, Марко Спасов от Неуези, Дебърско.

[disidente]

23 юни

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-12&article=170260

При Дойран два наши полка отблъскват шест вражески дивизии
Полк. Каварналиев бие сам гърците
Офицерът умира на бойното поле, произвеждат го посмъртно генерал

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Историята на всеки народ е низ от възходи и падения. Нашата също не прави изключение. Но историците предпочитат да изследват периодите на възходи - и по-полезно е за патриотичното възпитание на подрастващото поколение, а и на самия учен му е по-приятно да пише за победи.
Това е и причината да се забравят много събития в по-старата, а и в по-новата ни история. Което е грешка поне по две причини. Първата е, че обществената функция на историята е да бъде "учителка за живота". И всяко поколение трябва да знае както причините за успеха на един народ в определен момент, така и причините за неуспеха му в друг период. Второ, дори във времена на неуспехи и поражения има блестящи примери на смелост, храброст, себеотрицание и жертвоготовност пред олтара на отечеството.
Едно от позабравените събития в най-новата ни история е т. нар. Междусъюзническа война, а сред забравените ни герои от нея е полковник Константин Каварналиев.
Константин Великов Каварналиев е роден в Шумен на 15 февруари 1866 г. Завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като юнкер и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната завършва Военната академия в Белгия. Специализира и в Италия. По време на Балканската война през 1912-1913 г. е началник-щаб на V пехотна Дунавска дивизия.
След избухването на Междусъюзническата война през 1913 г. е назначен за командир на 3-а бригада от Трета пехотна Балканска дивизия.
Положението на българските войски в Македония е тежко. Те покриват фронт от Егейско море до Куманово. Гръцката армия предприема настъпление срещу тях в три направления: по долината на Места в направление Драма-Неврокоп-Банско-Разлог; по долината на Струма-Серес-Петрич-Кресна-Горна Джумая-София; по направлението Солун-Кукуш-Дойран-Валандово-долината на Вардар. Трябва да признаем, че гърците имат успех, и в първите дни на юли авангардите им достигат Разлог и Горна Джумая.
За съединяването на сръбската и гръцката армия - което би поставило България в крайна опасност - особено важно за Гърция е направлението Кукуш-Дойран-Валандово, пазещо долината на Вардар. Двете вражески армии дотогава нямат връзка.
Българският гарнизон в Солун е символичен - една рота. И след епична борба е съкрушен от гръцките сили. Шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити (в цялата Балканска война са само 6000 убити!). Без да позволят да бъдат обкръжени, нашите полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка - 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.
Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Българските войници се сражават като лъвове. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!" Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно - при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв - себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия. Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв.
Произведен е посмъртно в генерал-майор.

[опълченец]

23 юни

1840 година в Крушово е роден Стоян Везников. Четник в Ботевата чета (1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) е главен помощник на М. А. Хитрово при формирането на българските чети.

[опълченец]

23 юни

1913 година Сърбия обявява война на България. Същия ден сръбските окупационни власти събират в двора на църквата “Св. Димитър” в Скопие 300 души български първенци и свещеници и след отказа им да подпишат документ, че са сърби, са зверски пребити и измъчвани. Някои от тях са насечени на парчета, а други са хвърлени във Вардар.

Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Царица, Кървав камък и Панчев гроб, Македония.

Първи конен полк води сражения със сръбската кавалерия при Букова глава, Македония.

Части на Пета армия отхвърлят проникналите на българска територия сръбски войски в района на връх Голеш.

Сръбските власти арестуват и подлагат на мъчения 600 първи българи в Битоля.

Сръбските власти изгарят 6300 български книги от Прилепската училищна библиотека. По същото време са изгорени Галичката библиотека от 2000 български книги и Дебърската библиотека от 1300 книги.

Сръбските власти арестуват и подлагат на мъчения 350 граждани на Ресен и селяни от региона. Арестувани са всички първенци на града. Затворът се помещавал в избата на окръжното управление и през решетките на прозорците арестуваните можели да чуят как от балкона заместник-префектът Евто Бекрич държи реч пред една новосформирана банда от власи румънци и гърчеещи се жители. Бекрич заявява на тълпата: „В отсъствието на армията, вие сте упълномощени да действате. Тъй като България е обявила война, действайте както намерите за добре с всеки, който се нарича българин".

[опълченец]

23 юни

1913 година в Босилеград сръбска чета залавя и разстрелва щаба на 6-ти конен полк.

[опълченец]

24 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война Първи конен полк води двудневни сражения със сръбската армия при поста Кебапов, Орловец и Църна трава, Македония. В сражения срещу сръбските войски загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение - редниците Велю Димов от Дебър и Марин Костов от Ябланица, Дебърско.

[опълченец]

25 юни

1905 година в сражение с турския аскер между Куклица и Пендек на връх Видин, заедно с 13 четници, загива войводата Атанас Димитров – Бабата (1875 - 1905). Войводата на ВМОРО е роден в село Синитево, Пазарджишко. През 1901 година е помощник-войвода в Тиквешката чета, по-късно става и самостоятелен войвода. Участва в Аферата "Мис Стоун" заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов и Андон Кьосето. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) с четата си действа в Кратовско.

[опълченец]

25 юни

1906 година в местността “Куртев камък” в сръбска засада загива околийският войвода на Прилепско Георги Ацев (1883 - 1906), дългогодишен деятел на ВМРО, воювал срещу турския аскер, сръбските и гръцките чети. Георги Ацев е роден през май 1883 година в прилепското село Ореовец, тогава в Османската империя. Завършва българското педагогическо училище в Скопие и учителства в Тиквешко. Присъединява се към ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание, в което братята му Мирче и Петър са войводи. Първоначално от зимата на 1904 година е четник при брат си Петър, а от 1905 година е войвода на собствена чета. Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. През септември 1905 година при село Полог разбива андартска чета от 10 критяни и 15 милиционери от близките гъркомански села, вероятно тази на Маринос Либеропулос. През лятото на 1906 година е предаден при изпълнението на наказателна акция в село Крапа и четата му е нападната от сърбоманската чета на Григор Соколов - Ляме. При престрелка със сръбски чети в местността Куртов камък в планината Даутица е ранен и за да не бъде заловен жив се самоубива.

[опълченец]

25 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 6-та Охридска дружина на Македоно-одринското опълчение: Фелдфебел Георги Стефанов и ефрейтор Ангел Талев от Крушево, редниците Димче Йорданов, Здраве Георгиев, Йордан Иванов, Иван Кръстев,Иван Димитров, Илия Котев, Иван Пулев, Михаил Танев, Никола Костов, Петър Лешков,Стефан Янакиев, Спас Георгиев, Спасе Житошанчето от Крушево, Иван Георгиев, Мито Христоманов, Наке Андонов, Пандо Григоров от Струмица, Диме Георгиев и Дончо Спасов от Кашино, Битолско, Стоян Секулов, Секула Георгиев, Лазар Николов от Ракитница, Крушевско, Стоян михайлов и Сокол Стоянов от Брезово, Крушевско, Стефан Цветков от Корнца, Крушевско, Спас Богданов от Света, Крушевско, Наум Николов, Александър Николов, Кирко Атанасов и Киро Петров от Цер, Кичевско, Никола Чобанов от Горно Илино, Крушевско, Никола Стоянов и Коста Кръстев от Долни дивяци, Крушевско, Мито Велянов от Сопотница, Битолско, Миле Донев от Вардин, Крушевско, Кръсто Мицов от Върбяни, Прилепско, Йордан Китанов от Обрежани, Прилепско, Йордан Илиев от Закла, Крушевско, Иван Николов и Алекси Илиев от Горни Дивяци, Крушевско, Здраве Велев от Вогяни, Крушевско, Георги Наумов от Отчути, Костурско, Васил Богоев от Селце, Прилепско, Веле Настев от Брезово, Крушевско, Богой Нешков от Крушица, Кичевско, Богдан Траянов от Радево, Крушевско, Атанас Петков от Селце, Крушевско, Атанас Гугулянов от Валандово.

[опълченец]

25 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война повече от 130 първи граждани на Куманово са пребити, изтезавани, а голяма част от тях впоследствие - убити от сръбските окупационни власти, установени в града. Нишавският епископ Иларион, временно управляващ Дебърската епархия е хвърлен в затвора от сръбските власти, заради нежеланието си да премине към Сръбската православна църква.

[опълченец]

25 юни

1933 година е организирана полицейска блокада на София за изземване на оръжието от ВМРО. Вътрешната македонска революционна организация е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война, приемат идеята на Вътрешната македонска революционна организация за автономия на Македония.

[опълченец]

25 юни

1912 година, ВМОРО извършва атентат в Кочани, при който са убити 9 човека. Последвалите репресии на турската власт (40 убити и 250 ранени) стават повод за избухването на Балканската война на 26 септември същата година.