Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[опълченец]

8 юни

1946 година загива революционерът от ВМРО Кирил Дрангов-син на полк. Борис Дрангов. Кирил Дрангов е роден на 15 юли 1901 година в Лом. Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му. Завършва Първа мъжка гимназия в София. Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в разгрома на левицата в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година. На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София. След Деветосептемврийския преврат Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО. Но през юни 1946 година къщата на Дрангов е обкръжена, и за да не бъде арестуван, той се самоубива. Преди да умре, успява да убие шестима от 14-те агенти, които са изпратени за него.

[опълченец]

11 юни

1878 година в Охрид е родена Янка Каневчена - българска революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Влиза във ВМОРО и участва в революционната женска група на учителката Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, заедно с Люба Кюпева от Велес и Амалия Примджанова, по-късно съпруга на Климент Шапкарев. Тя е любима на Гоце Делчев, като след смъртта му се жени за Михаил Герджиков.

[опълченец]

12 юни

1872 година в Либяхово е роден Борис Сарафов - български офицер, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и ВМОРО. Завършва Солунската българска мъжка гимназия в 1890 година, където участва в революционни кръжоци. След това завършва Военното училище в София. На 2 август 1893 година Сарафов е произведен в подпоручик и служи в 15-ти ломски полк в Белоградчик, където привлича съмишленици за подпомагане революционното дело в Македония. През 1895 година Борис Сарафов е войвода на чета в Четническата акция на Македонския комитет. На VI-тия конгрес на македонските братства в България от месец май 1899 година Борис Сарафов е избран за председател на Върховния комитет. По време на Илинденско-Преображенското въстание, Сарафов сформира чета от 40 български военни и навлиза в Македония на 26 януари 1903 година. Пренасят и 150 килограма динамит, които са разпределени по райони, а самият Сарафов се насочва към Костурско. След разцеплението във ВМОРО, на Борис Сарафов е издадена смъртна присъда, подписана от Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижовски и Александър Буйнов. Убит е на 10 декември 1907 година в София от Тодор Паница. Заедно с него е убит и Иван Гарванов.

[MacedonBG]

Честваме Св. Дух - Ден на падналите за свободата на Македония Днес честваме християнския празник Св. Дух. Това е и денят на падналите за свободата на Македония. Поклон пред делото на героите!

Св. Дух тази година се чества дни след последните избори в днешната република Македония. Избори, които отново не донесоха промяна. Избори, които само потвърдиха историческата гавра с името ВМРО. С това име днес в Скопие се кичат узурпаторите на една красива идея от времето на създаването на младата република. Идеята за връщане към историческите корени на македонския народ.

Уви, тази идея не успя да вземе надмощие в новата държава. Българите от двете страни на границата и днес се гледат с подозрение, смеят се един на друг, дори се мразят. А онези, които се бореха за обратното, години наред бяха изтласквани от политическия процес в Скопие.

Народът в България и Македония продължава да е разделен. И днес, на Св. Дух, именно това е мисълта, с която трябва да си припомним за жертвата на падналите. Мисълта, че тяхната гибел може да се окаже напразна.

Това е и тревогата в днешния ни ден. Тревога, която ни кара да работим не просто в името на българщината, а в името на справедливостта и истината. http://vmro.bg

[опълченец]

17 юни

1903 година в сражение с турците, край село Неманци, Кукушко, загива Милан Делчев, брат на Гоце Делчев, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Милан Делчев е роден през 1883 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Трети по големина син е на Никола Делчев и Султана Делчева, а негови братя са Гоце, Димитър и Христо Делчеви. Милан Делчев става четник при войводата Кръстьо Асенов през 1901 година. На 12 юни 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, турците обграждат четата край Неманци, където в сражението Милан Делчев пада убит.

[опълченец]

17 юни

1929 година геройски загива войводата Йосиф Танаров, известен като Йосиф Киров или Йосиф Героят- български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. На 17 юни четата на Йосиф Киров е открита от сръбска жандармерия при Висока чука над Дойранското езеро. Деветимата обсадени четници оказват няколкочасова съпротива, след което пробиват блокадата. Загиват Йосиф Киров заедно с двама четници. Сръбската жандармерия дава 13 убити, начело с началника капитан Желкович. Йосиф Киров е роден в кукушкото село Врагитурци (днес Сотируда, Гърция) в българско семейство с революционни традиции - баща му и чичо му са близки съратници на Гоце Делчев. След като по-голямата част от Македония отново остава под чужда окупация след края на Първата световна война Йосиф Киров минава в нелегалност в 1922 година и става войвода на чета в Струмишко.

[опълченец]

18 юни

1913 година умира един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Батанджиев. Роден е в град Гумендже (дн. Гърция). През 1888-1911 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 година е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След Младотурската революция през 1908 година се включва активно в Съюза на българските конституционни клубове в Македония. През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. По пътя обаче, заедно с българския архимандрит Евлогий Батанджиев е хвърлен в Егейско море.

[опълченец]

18 юни

1879 година в Стара Загора е роден Константин Антонов Иванов, известен като Сеченката, както и с името Вълчо Антонов. Той е български революционер, войвода на ВМОРО, член на Одринския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1901 и 1902 г. е ръководител на пограничния пункт на ВМОРО в Чепеларе. Там приема името Вълчо, в памет на убития предишен ръководител на пункта Вълчо Сарафов, братовчед на Борис Сарафов. На Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг през 1902 г. е избран за подвижен член на ООРК и е назначен за ръководител на Западнотракийския район. През август същата година в Хасково сформира чета в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Стефан Чолаков, дядо Петър и други новопокръстени членове на ВМОРО и влиза в Тракия. В началото на 1905 заминава със съпругата си, дейната сътрудничка на организацията Тота Дончева - Антонова за Скопие, където под прикритието на шивашка дейност основават социалистическа група. Разкрити са от властите и изгонени от границите на империята. По време на Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Умира на 23 октомври 1932 година в Стара Загора.

[опълченец]

18 юни

1890 година е изпратена нота до Високата порта за назначаване на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признаване на княза, подкрепена от Великобритания, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България спира плащанията по румелийския данък и изплащането на жп линията Русе-Варна. Султанът удовлетворява нотата на 14 юли същата година, като издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и разрешава на Екзархията да издава в Цариград свой официален орган на български език - вестник "Новини", чийто първи брой излиза на 27 септември.

[опълченец]

18 юни

1913 година  по време на Междусъюзническата война, сръбските власти в Ресен арестуват, измъчват и интернират 496 български първенци от града и региона. 37 от тях са зверски убити. В Крушево сръбските власти арестуват 126 видни българи – учители, свещеници, участници в национално-освободителните и църковните борби и ги подлагат на зверски мъчения. В краката на арестуваните е хвърлена отрязаната глава на четника Иван Котев. Сръбските власти убиват жестоко свещеник Иван Аврамов и шестима младежи, набедени за комити, в прословутия дом за мъчения на българите във Велес - “Черната къща”.

[опълченец]

19 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 10-та Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение – редниците Янко Георгиев от Страшимирово, Варненско, Милан Говедаров от Прилеп, Тройко Донев от Ново село, Щипско, Атанас Дунев от Али-Кочу, Пещерско, Димо Топалов от село Ванчица, Одринско.

[опълченец]

19 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, е убит архимандрит Евлогий Светиев, председател на българската църковна община в Солун и управляващ Солунската епархия. На път с кораб за остров Трикери архимандрит Евлогий, заедно с други българи - пленници на гърците, са хвърлени в Егейско море. Очевидци разказват: “На следната сутрин всички арестувани българи бяха събрани заедно. Повикаха Неболиев, съблякоха го и му взеха 850 франка. Останалите също бяха ограбени. Всички пленници бяха качени на кораба - Неболиев и Янков - последни. Същия ден привечер протосингелът на Солунската митрополия архимандрит Евлогий бе доведен заедно с неговия дякон Васил Константинов, докато Георги Дерменджиев, първият викарен епископ на митрополията, и секретарят Христо Батанджиев, бяха качени на друг кораб. Преди пладне на 19 юни няколко гърци от Солун се качиха на кораба, започнаха да се гаврят със затворниците, като им нанесоха побои. Архимандритът бе малтретиран по най-безсрамен начин. Корабът отплува в два и половина часа следобед. Архимандритът бе хвърлен в морето близо до нос Кара-Бурун. Дадени бяха по него три изстрела и той потъна. Неболиев, Янков и Никола Илиев бяха екзекутирани по същия начин". Христо Иванов Батанджиев е именит български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско. Роден е в град Гумендже, днес Гумениса, Гърция. През 1888-1911 г. е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 г. е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на ВМОРО. През юни 1913 г., след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун, е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. По пътя е хвърлен в Егейско море.

[опълченец]

20 юни

1862 година е роден Марко Лерински (Георги Иванов) - деец на македоно-одринското революционно движение. Известен още с прякорите: Георги Геройски, Марко Лерински. Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Георги Иванов е роден на 20 юни 1862 г. в Котел. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. През 1895 г. Георги Иванов напуска службата, влиза в редовете на Върховния Македоно-одрински комитет и взима участие в четническата акция от 1895 г. След неуспеха на акцията, се връща в армията като подофицер. През 1900 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където получава псевдонима Марко. Благодарение на военната му подготовка и на организационните способности на Марко войвода, четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Марко войвода загива на 13 юни 1902 г., след предателство на местни гъркомани в леринското село Пътеле (днес Агиос Панталеймонас, Гърция).

[опълченец]

20 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 3-та Солунска дружина на Македоно-одринското опълчение: Младши подофицерите Никола Устинов от Щип, Никола Атанасов от Берово, Малешевско, Илия Коцев от Ерджели, Щипско, редниците Иван Лазаров от Паликура, Кавадарско, Илия Данов от щип, Харалан Наков от Отосково, Гевгелийско, Младен Танев от Черници, Кукушко, Миле Танев от Гърбешок, Кукушко, Иван Тодоров от Велес, Иван Трайчев от Трепетанци, Кратовско, Йове Николов от Секулица, Кратовско, Арсо Иванов от Рабово, Дойранско, Стоян Андонов от Щип, Стоян Тодоров от Търновец, Кратовско, Христо Големанов от Кукуш, Ицо Попов от Кукуш, Дино Николов от Кукуш, Моне Христов от Щип, Вано Колев от Владая, Дойранско, Атанас Манолов от Планища, Кукушко, Димитър Христов от Гевгели, Петър Христов от Щип, Мише Митев от Щип, Тома Христов от Патарос, Дойранско, Милан Мицов от Кукуш, Григор Ставрев от Струмица, Трайко Христов от Конате, Солунско, Иванчо Апостолов от Гирлено, Пехченско, Панчо Серафимов от Щип, Петър Саздов от Ерджели, Щипско, Георги Димов от Сърнени, Гевгелийско, Кирил Митов от Владая, Дойранско, Блаже Ефремов от Щип, Туше Гоцев от Кукуш, Ефтим Стоянов от Долни Патос, Демирхисарско, Лазар Илиев от Зарево, Солунско, Мито Коцев от Липовик, Радовишко, Васил Панев от Дойран, Петър Стайков от Горно Броди, Серско, Петър Иванов от Белотинци, Белоградчишко, Васил Ангелов от Падеж, Горноджумайско, Георги Манев от Струмица, Моне Георгиев Щипски от Щип и Лите Трайков от Бориолу.

[опълченец]

20 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, Македоно-одринското опълчение започва тридневни боеве със сръбските войски за височините край село Пашаджиково, Македония. В Охрид и в Охридска околия, сръбските окупационни власти избиват 226 души сред първенците, учителите и свещениците на българското население. 12 души, упорити българи, са разстреляни във варниците на село Велгощи, Охридско.