Историја > Забележителни личности и настани

На денешен ден

<< < (179/333) > >>

опълченец:
27 юни

1947 година в София умира Георги Тренев Тренев български военен, полковник, и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Георги Тренев е роден в 1870 година в мелнишкото село Палат. Завършва Военното училище в българската столица София през 1892 година. Служи в Първи пехотен полк в София и във Втори артилерийски полк във Враца с чин капитан. Включва се в национално-освободителните борби на македонските българи и се поставя на разположение на Задграничното представителство на ВМОРО. От май 1903 година започва подготовка на чета, която да замине за Македония, като събира пушки и боеприпаси от войската, а Кирил Пърличев подготвя хората. На 8 август по време на Илинденско-Преображенското въстание Тренев и Пърличев начело на чета от 40 души заминават за Македония, като подвойводи са им Вангел Георгиев от Солунско и Кирияк Димитров от Загоричани. Четата им е определена да действа във Воденско. Заедно с обединените чети през септември води сражения при Ново село, Кочанско. Георги Тренев участва във войните за национално обединение.

опълченец:
28 юни

1916 година в ениджевардарското село Бозец, окупирано от Гърция в 1913 година в семейството на войводата на ВМОРО Димо Димчев се ражда Георги Димов Димчев български офицер, деец на национално-освободително движение на българите в Егейска Македония в годините на Втората световна война. В 1919 година Димо Димчев, подел отново въоръжена борба с гръцките окупационни власти, загива при сражение с гръцки андарти в къщата си в Бозец заедно с жена си и майка си, като малкият Георги по чудо успява да се спаси. Осиновен е от свои съселяни, които в 1924 година емигрират в България и се установяват първоначално в Айтоско, а по-късно в Бяла. В 1928 година умира и вторият му баща и семейството живее в мизерия. С помощта на група софийски учители, Георги Димчев заминава за София, където учи в ІІІ-та софийска мъжка гимназия, като едновременно работи като келнер. В 1936 година завършва гимназия и постъпва в Българската армия. Завършва висшето военно училище за летец и става летец-изтребител, а по-късно инструктор. Още като ученик Димчев се включва активно в освободителното движение на македонските българи и е член на организираните от корпорация „Шар“ македонски ученически групи. В 1937 година е сред основателите и ръководителите на Тайната македонска организация „Нова македонска борба“. В 1942 година напуска военната служба и записва право в Софийския университет. През август 1943 с Димчев се свързва Димитър Цилев, който го кара да се срещне с лидера на бившата ВМРО Иван Михайлов в Загреб. Михайлов му предлага да организира Македонска младежка бригада към Охрана, която да защитава българското население от нападенията на гръцките националисти и комунисти от ЕЛАС. През юли 1944 година под прекия контрол на офицери от Вафен-СС Димчев организира българска дружина от 5 000 души във Воденско, въоръжена с изоставено от италианската армия оръжие. На 2 август 1944 година за първи път във Воден се чества свободно годишнината от Илинденското въстание 1903 година. Осветено е бойното знаме на дружината и е проведена клетва на доброволците. Под влияние на все по-бързото развитие на събитията по фронтовете на Балканите Димчев предлага на командването да се установи контакт с партизаните от ЕЛАС. Такъв контакт е установен на 25 август 1944 година и Димчев предлага да обедини дружината с батальона и да се поведе борба за независима Македония. Командването на батальона предлага дружината на охранистите да се разоръжи, като четниците се присъединят към батальона или се разотидат. Димчев отхвърля категорично това искане, както и тяхното твърдение, че населението не било българско, а македонско. По същото време Димчев се среща и разговаря с представители и на ЕАМ. По време на срещата е разискван отново македонският въпрос, като представителят на ЕАМ се изказва за целостта на Гърция, а Димчев за независима Македония, като отново не се постига съгласие и преговорите са прекъснати. Така Димчев търси връзка с Иван Михайлов в Загреб. Куриерът арх. Борис Огнянов обаче попада на мина и загива и опитът за контакт остава безуспешен. През август 1944 година английското разузнаване на Балканите прави опит да се свърже с Димчев и да води преговори, но той отказва. При това положение командването на Воденската дружина решава да я изтегли на Каймакчалан. Но по донос на ЕЛАС на 11 септември 1944 помещенията на дружината са блокирани от германците и тя е разоръжена. На 12 септември, със съдействието на английската авиация ЕЛАС напада Воден. При това положение германците връщат оръжието на дружината и тя взема участие в отблъскването на партизаните. Не успял да се свърже с Михайлов и да получи указания за по-нататъшните действия на дружината, Димчев сам тръгва през Солун за София. Тук се среща с бивши членове на ВМРО и получава нареждане да се върне във Воден и да придвижи дружините към Скопие, с оглед плановете за създаване на Независима Република Македония под покровителссвото на германците. На път за Воден той е арестуван във Велес от партизаните и е подложен на жесток побой, след което е предаден на гърците. Лежи в солунския затвор Беяз куле, откъдето е освободен след английско застъпничество и заминава за България. През март 1945 година е арестуван и лежи 5 години в трудови лагери. Умира в 1980 година в София. Оставя три тома непубликувани спомени. Преди смъртта си пише:
„Сега аз се чувствам морално удовлетворен, че нашите разбирания за българския характер на Македония са приети от обществото, в което жиевеем. А това е по-важно от всичко.“

опълченец:
28 юни

1904 година в битка с турците край село Селце е ранен и за да не попадне жив в ръцете на врага е застрелян Никола (Ничо) Димев Каранджулов български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Никола Каранджулов е роден през 1880 година в Прилеп. Учи в Прилеп, Битоля и Кюстендил и завършва педагогическо училище в Загреб. Като ученик в Педагогическото училище в Кюстендил към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество. След завършването на образованието си се завръща в Македония, за да участва в революционната дейност на ВМОРО, към която се присъединява през 1898 година. Учителства в родния си град и по други места. Като учител в Прилеп през учебната 1898-1899 година е ръководител на околийския революционен комитет. През следващата учебна година (1899-1900) работи в Куманово, а от 1900 до 1902 година е учител в Крива паланка, където е председател на околийския комитет на ВМОРО и участва в устройването на канали за пренасяне на оръжие от България. Организационният му псевдоним от това време е Бернсон. През март 1903 година е осъден на 6 години и изпратен в Битолския затвор, откъдето успява да избяга с 32 души през март 1904 година. Става войвода на чета и инструктор-ревизор на чети в Прилепско. Участва на Прилепския конгрес през 1904 година. На 28 юни 1904 година четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят сражение с турски аскер в местността Кюлето при село Селце. В битката Никола Каранджулов е тежко ранен и, по собствена молба, застрелян от четника Коце от Велмевци. Погребан е в Селце.
Петър Ацев пише за него:
„Ничо Каранджулов беше един от най-интелигентните, упорит[и] и прям[и] във ВМОРО“

опълченец:
28 юни

1930 година в Берковица умира Борис Илиев Попмихов български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет. Борис Илиев е роден в Берковица през 1882 година. Има основно образование. През 1900 година става член на ВМОК и през 1902 година е четник при мичман Тодор Саев. Взема участие в Горноджумайското въстание през септември-октомври 1902 година, а през 1903 година е в четата на щипския войвода поручик Сотир Атанасов, който действа в Щипско, Кратовско и Кочанско. Взема участие и в Илинденско-Преображенското въстание. От началото на 1905 година е в четата на капитан Юрдан Стоянов, която действа в Горноджумайско и Мелнишко. За известно време е в четата на полковник Анастас Янков. От 1906 година е определен за районен войвода в Горноджумайско. По време на Балканската война 1912-1913 Борис Илиев е войвода на партизанска чета № 30 на Македоно-одринското опълчение. На 26 септемри четата на Илиев нахлува в Горноджумайско и предприема мерки по организирането на местното българско население във въоръжени милиции. Сражава се при селата Сърбиново, Осеново и Градево. В доклада си до Щаба на МОО пише:
„Назначих селски чети, които при първия топовен вистрел на границата да скъсат всички телеграфни и телефонни съобщения и да дават съдействие на настъпающите български части.“
По-късно действа в Солунско и заедно с българската армия влиза в Солун. През Междусъюзническата война е в състава на 14-та воденска дружина на Опълчението, като е награден със сребърен медал. Участва и в Първата световна война 1915-1918. Участва в Първата световна война, след която става член на БКП. Участва активно в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание в 1923 година. Командва въстанническа група, с която участва в превземането на Берковица. При потушаването на бунта е заловен и изтезаван, вследствие на което заболява тежко. Умира в Берковица на 28 юни 1930 година.

опълченец:
29 юни

1864 година в Ресен е роден Наум А. Тюфекчиев е български революционер и терорист, организатор на убийството на Стефан Стамболов и деец на Върховния македоно-одрински комитет. Следва пиротехника в Белгия и открива предприятие за производство на взривни материали и оръжие в София. В Белград заедно с Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и братята си Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви организира опит за убийството на Стефан Стамболов, но на 15 (27) март 1891 година вместо Стамболов е убит министър Христо Белчев, а Димитър Тюфекчиев е арестуван и по-късно убит. След това Тюфекчиев бяга в Одеса, където със знанието на руските власти подготвя убийството на дипломатическия представител на България в Турция доктор Георги Вълкович. Подготвя двама терористи, които убиват доктора на 12 февруари 1892 в Цариград. Наум и Никола Тюфекчиеви са осъдени от османския съд като подбудители на атентата на по 15 години в затвор, но присъдата им не е изпълнена, тъй като не са екстрадирани от Русия. Изпратен е за кратко на заточение в Симбирск и получава месечна заплата от Руската държава. Тюфекчиев се завръща в Княжество България и се включва в дейността на Младата македонска книжовна дружина в периода 1892-1894 година. На 27 декември 1894 Тюфекчиев заедно с Димитър Ризов, Андрей Ляпчев, Тома Карайовов, Никола Наумов и Трайко Китанчев основават Братския съюз, година по-късно влял се в Македонската организация. На I-вия конгрес на Македонските дружества Тюфекчиев е избран за подпредседател на организацията. Наум Тюфекчиев успешно организира убийството на Стефан Стамблов на 15 юли 1895, след което е арестуван, но по-късно освободен. Чрез връзките си в двореца на Фердинанд I купува 4000 бракувани армейски пушки, 300 бомби и припаси и ги предава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1895 година. В София създава бомболеярна, където произвежда гранатите „македонки“, като за главен куриер на доставките в Македония се ползва Дончо Щипянчето. Тюфекчиев обаче спекулира със своето производство и Гоце Делчев и Гьорче Петров се отказват от услугите му. Посредством Димитър Ляпов, Наум Тюфекчиев влиза във връзка с арменците Бедрос Парян и Армен Гаро, като с негово оръжие те се готвят да взривяват Отоман банк в Цариград. След това дейността му е забранена от българската власт. Със Стоян Шангов издава през 1900 година вестник „Вечерна поща“, в която се допечатват редовно компромати. В следващите години с Борис Сарафов обмислят да отвлекат сина на богатия политик Иван Евстатиев Гешов, но планът се осуетява. От 1905 година влиза в контакт с болшевишки революционери и им препродава бомби. През 1906 година Тюфекчиев е замесен в международен скандал при пренасяне за оръжие в Русия. През 1908 година Наум Тюфекчиев се връща в Македония и се сближава с водачите на Младотурската революция Ниязи бей и Енвер бей. През 1915 година турската тайна полиция се свързва с Наум Тюфекчиев, с цел той да организира атентат в България, който да я тласне към съюз с Централните сили. Организиран и изпълнен от него е атентатът в Градското казино на 31 януари 1915 година при който загиват Никола Бояджиев, синът на началник-щаба на армията генерал Климент Бояджиев, дъщерята на военния министър генерал Иван Фичев Мара, Цветана Христова и художникът Петър Милев, а други 8 души са ранени. След включването на България в Първата световна война прави дарение от над 5 000 златни лева от името на Александър Тюфекчиев за възстановяване на институциите на Българската православна църква в Македония. На 25 февруари 1916 година Наум Тюфекчиев е убит от екзекутор на ВМОРО на улица „Раковски“ по заповед на Тодор Александров.

Навигација

[0] Индекс на пораките

[#] Следна страница

[*] Претходна страница

Оди на целосна верзија