Историја > Забележителни личности и настани

На денешен ден

<< < (77/319) > >>

опълченец:
2 септември

1919 година умира революционерът от Върховния македоно-одрински комитет Иван Ботушанов, роден е през 1874 година в разложкото село Якоруда. През 1892 година емигрира в Румъния, където живее до 1898 година, когато се установява в София и се занимава с търговия. Влиза във Върховния македоно-одрински кпмитет. От 1900 до 1902 година е четник на Стефо войвода в Леринско. В 1902 година след смъртта на войводата Ботушанов оглавява четата и я прехвърля във Воденско, а в началото на следната 1903 година действа в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Ботушанов е в състава на сборната чета на ВМОК под ръководството на Димитър Думбалаков и участва в тежките битки през септември в района на Якоруда. По време на Балканската война е начело на чета от 50 души, която заедно с четата на Стефан Калфа е зачислена към Родопския отряд и подпомага действията на Българската армия при освобождаването на Якоруда. Четата му участва и в насилственото покръстване на помаците през 1912-1913 година.

опълченец:
3 септември

1903 година загива войводата от ВМОРО Манол Розов. Роден е в 1878 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Михаил Розов. Завършва българското трикласно училище в Костур, а след това в Солун. В 1900 година Розов завършва Битолската българска класическа гимназия и влиза във ВМОРО. При завръщането си от Гърция с товар оръжие заедно с Васил Чекаларов е заловен и затворен в Корча. След освобождението си от октомври 1902 година е учител в Бобища. От пролетта на 1903 година е в нелегалност и на Смилевския конгрес през пролетта на 1903 година е избран за член на Костурското горско началство. През Илинденското въстание оглавява Бобишката чета и участва в превземането на паланките Невеска и Клисура. В края на август заедно с Иван Попов и Лазар Поптрайков е начело на отряда тръгнал към Леринско и Прилепско. Загива на 3 септември 1903 година на връх Сокол (Сокле) в планината Нидже над село Пожарско днес Лутраки, Гърция.

опълченец:
4 септември

1867 година Иларион Макариополски, Панарет Пловдивски и Партений Полянски изпращат прошение за възстановяване на Търновската и Охридската църковна област.

опълченец:
4 септември

1912 година умира Стамат Икономов - деец на македоно-одринското революционно движение.Икономов участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На конгреса на Петрова нива е избран за член на главното ръководно боево тяло. Преди Илинденско-Преображенското въстание изработва писмени инструкции за начина на водене на бойните действия. Води чета от 100 души, с която се сражава в Бунархисарско.

опълченец:
5 септември

1990 година умира Иван Михайлов (Ванче Михайлов, Скромнио) – един от лидерите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Ванче Михайлов е роден на 26 август 1896 г. в с. Ново село, Щипско. Учи в София и в Солун. Като ученик попада под влиянието на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и става неин член. Ванче Михайлов служи в българската армия по време на Първата световна война. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Поканен е от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов е един от основателите и председател и на студентското дружество „Вардар“. Иван Михайлов е избран в ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците на Тодор Александров. Налага се като фактически лидер във ВМРО. Името му се свързва с издадената от ВМРО смъртна присъда на сръбския крал Александър, изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски. Ванче Михайлов умира на преклонна възраст в Италия. Автор е на четири тома „Спомени“, „Македония — Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“.

Навигација

[0] Индекс на пораките

[#] Следна страница

[*] Претходна страница

Оди на целосна верзија