Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[Стариот]

25 юни

На днешният ден преди 20 години беше сложен край на мракобесната Социалистическа федеративна република Югославия. Двете най-мощни икономически и най-свободолюбиви държави Словения и Хърватско пречупиха оковите на Белград. По-късно се отдели и Македония, но за съжаление тя все още се намира в просръбска орбита...

[опълченец]

26 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война сръбски жандарми убиват зверски йеромонах Софроний, игумен на манастира “Света Богородица Пречиста” в Кичево и йеромонах Теофан. Убити са още 15 от първите българи в Кичево. Арестувани и измъчвани са 106 души. Сръбски части изгарят село Патрик, Щипско, заедно с жителите и добитъка му. В скопската църква “Св. Богородица” се провежда съвместна служба на български и сръбски свещеници, които трябва "да благодарят на Бога за това, че ги е обединил в една-единствена нация и в една-единствена църква". Сръбски власти арестуват 40 първи граждани и учители в Гостивар. Арестуваните са измъчвани зверски. Пребити до смърт са свещеник Неофит Попвладимиров от село Еловци, както и йеромонах Мартирий, игумен на Лешокския манастир. В селата от околията с щикове са избити повече от 320 души.

[опълченец]

26 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбски войски, загиват опълченците от 7-ма Кумановска дружина на Македоно-одринското опълчение: Редниците Георги Андово от Бели, Кочанско, Панайот Делев от Сосоке, Дебърско, Атанас Христов и Коле Митов от Лерин, Доце Трайков от Пчиня, Кумановско, Петър Иванов Чушлев от Щип, Цоню Петров от Унанци, Щипско, Коле Иванов от Умиено, Пехчевско, Младен Петрушев от Горно Коняри, Кумановско, Павле Петров от Кочани, Евтим Георгиев от Берово, Кръстю Иванов от Плевня, Драмско, Александър Кръстев от Крива Паланка, Ставри Настев от Босено, Ресенско, Иван Димитров от Яребовец, Ресенско,Иван Константинов от Енидже Вардар, Петър Цветков от Ючуп, Паланечко, Стоимен Лазов от Шипковица, Радовишко, Никола Иванов от Любанци, Скопско, Илия Бояджиев от Берковица, Кралю Стефков и Цветко Димитров от Побожи, Скопско, Георги Петров от София, Иван Ангелов от Търлис, Неврокопско, Петър Илиев и Димитър Николов от Дукат, Скопско, Хараламби Пазов от Прилеп, Йордан Атанасов от Малешево, Петко Георгиев от Дедеагач, Филип Манчов от Св. Никола, Щипско, Петър Иванов Гушлев от Ново село, Щипско, Христо Касъмов от Кюстендил и Георги Котев от Скринско, Кюстендилско. Заедно с тях загива и редник Иван Стоянов от Булгуркьой, Кешанско, от 11-та Серска дружина.

[опълченец]

26 юни

1913 година е убит българският учител и просветен деец Кочо Мавродиев. Роден е в село Гайтаниново, Неврокопско. Произхожда от родолюбиво учителско семейство. Получава специална учителска подготовка в педагогическото училище в София. През 1882 година Мавродиев е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от турската държавна комисия по просвета в град Солун. През същата година е назначен за главен учител в българското училище в град Петрич, а по-късно и за околийски училищен инспектор. По негова инициатива през учебната 1886-1887 година училището прераства в класно. Допринася за откриването на много български училища в Петричкия край и създаването на девическо училище в града през 1885 година. Активно участва в църковно-националните борби в град Петрич и района. Основа църковен хор и организира първото честване на Деня на славянските просветители в града през 1889 година. Негови нововъведения са учебната екскурзия, наблюдението, природният кът в училище и училищните празници. През учебната 1897-1898 година Кочо Мавродиев е назначен за главен учител в град Валовища, където също развива богата родолюбива дейност. Многократно е преследван от гръцкото духовенство и османските власти. През Балканската война е назначен за кмет на град Сяр. Убит е по жесток начин от гръцки войници при завземането на града през Междусъюзническата война през 1913 година.

[опълченец]

28 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война повече от 420 души от Щип и Щипска околия са избити от сръбската армия и сръбските чети. По повод на рождения ден на крал Петър, всички задържани българи в Крушово били доведени в залата на общината. Помощник-префектът им обещал амнистия, ако се съгласят да се признаят за сърби. Двама от доведените отговорили от името на всички останали, че единствено като българи биха могли да бъдат лоялни поданици на Сърбия и полезни за държавата. Веднага ги отвели обратно в затвора, където останали в продължение на още един месец.

[опълченец]

28 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 2-ра Скопска дружина на Македоно-одринското опълчение: Редниците Васил Апостолов от Цървария, Паланешко, Вешо Несторов от Тресавче, Дебърско, Марин Бърджев от Разград, Гаврил Младенов от Любанци, Скопско, Георги Апостолов от Бели Кочанско, Георги Карев от Ястремник, Кочанско, Мито Христов Филипов от Лешок, Тетовско, Серги Павлов Петров от Билиндас, Гостиварско, Филип Григоров Матов от Левуново, Гостиварско, Зако Томов от Тетово, Атанас Спасов от Милутинци, Паланешко, Санде Стоянов от Винци, Кумановско, Стефан Трайчев Китанов от Винци, Кумановско, Александър Попкиров от Бели, Кочанско, Тодор Митев от Устри дол, Кечанско.

[опълченец]

28 юни

1913 година Български офицери, попаднали в плен край Босилеград, са избити по изричната заповед на сръбския капитан Aрсениевич.

[опълченец]

28 юни

1914 година сръбският националист Гаврило Принцип убива в Сараево престолонаследника на Австро-Унгария Франц-Фердинанд, което става повод за серия от събития, довели до началото на Първата световна война. През 1878 г. Австро-унгарската империя окупира Босна и Херцеговина и през 1908 г. е присъединена. Това предизвиква негодуванието на сърбите. Група босненски анархисти, обединени под името Млада Босна, са въоръжени и поддържани от Църна Рука – силно националистично тайно общество, най-вече от сръбски военни. Въпреки това, младите анархисти били относително неопитни в боравенето с оръжия и успешният завършек на атентата било чиста случайност. В 10.00 часа антуража на Фердинанд напуска военният лагер Филиповец в кордон от 7 автомобила. В 10.15 часа един от похитителите, Недялко Чабронович, хвърля бомба към колата на Фердинанд, но бомбата унищожава следващия автомобил. Похитителят гълта хапче цианид и скача в реката, но не успява нито да се отрови, нито да се удави – изваден е от полицията и е арестуван. Останалите похитители избягват, мислейки, че атентата е успешен. След като произнася реч пред кметството, Фердинанд решава да посети болницата и да види ранените от атентата. Междувременно Гаврило Принцип се намира наблизо, но не знае, че Фердинанд е жив. Вижда автомобилът му, след като шофьорът обърква пътя. Принцип скача от дясната страна на автомобила и изстрелва два куршума – първият уцелва жената на Фердинанд в корема, вторият – самият архидюк. Новината разтърсва цяла Европа. Австро-Унгария обявява война на Сърбия, което поставя началото на Първата световна война.

[опълченец]

28 юни

1921 година от засада, организирана от автономистите, в София, е застрелян Гьорче Петров. Георги П. Николов - Троячанец е роден през 1864 г. в с. Варош, Прилепско. Деец на македоно-одринското революционно движение. Завършва средното си образование в Пловдив, учителства в различни градове на Македония. Включва се в революционната борба на македонските българи. Участва в Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е един от авторите на новия устав и правилник на организацията, които изработва заедно с Гоце Делчев. От 1897 г. до 1901 г. е един от задграничните представители на ВМОРО в София. Не одобрява преждевременното обявяване на Илинденско-Преображенското въстание, но след избухването му, участва в него с голяма чета. След неуспеха на въстанието продължава активното си участие в дейността на ВМОРО. От 1905 г. до 1908 г. е в състава на Задграничното представителство в София. След Младотурската революция 1908 г. заедно с писателя Антон Страшимиров издават от Солун сп. “Културно единство”. По време на участието на България в Първата световна война известно време е председател на Окръжната постоянна комисия в Битоля, а след това кмет на Драма. След войната участва в създаването и дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. Заедно с това заема и длъжността началник на бюрото за заселване на бежанците към Министерството на вътрешните работи.

[опълченец]

29 юни

1903 година в Странджа в местността Петрова нива се провежда конгресът на Одрински революционен окръг, взел решение за въстание на Преображение. Ръководството на ВМОРО решава вдигането на въстанието с гласовете на 47 делегати от Малкотърновски, Лозенградски, Бунархисарски, Мустафапашански, Дедеагачки, Чокенски и Ахъчелебийски революционен окръг. Конгресът е открит от инспектора на четите Михаил Герджиков. За ръководство са определени Васил Пасков, Велко Друмев и Атанас Разбойников.

[опълченец]

29 юни
1973 година в Сливен умира Атанас Дачев - български революционер, войвода от ВМОРО. Роден е през 1883 година в Сливен. Завършва училище в родния си град и през 1902 година става член на ВМОРО, като полага клетва пред Кръстю Асенов. Четник е в неговата чета, действаща в Ениджевардарско и Кукушко. По време на Илинденско-Преображенското въстание е във въстаническата болница в село Църварица, Кюстендилско. В периода 1904-1905 година е четник при тиквешкия околийски войвода Петър Самарджиев. След смъртта на Самарджиев през 1906 година остава в Тиквешко и през 1907 е определен за тиквешки войвода. След Хуриета през юли 1908 година участва като войвода на чета в похода на младотурците срещу Цариград през 1909 година заедно с четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев. След възстановяване дейността на ВМОРО в края на 1909 година отново е войвода на чета. През 1910 година е войвода във Воденско, а през 1911 – в Гевгелийско. Участва в Балканската и Междусъюзническата война 1912-1913 г. След войните се оттегля от активна дейност. Установява се да живее в родния си град, където умира 29 юни 1973 година

[опълченец]

01 юли

1878 година е подписан Берлинският договор. Северна България и Софийско стават васално на султана княжество. Южна България под името Източна Румелия е под юрисдикцията на султана, а Македония, Одринска Тракия и Беломорието са върнати на Османската империя.

[опълченец]

02 юли

1878 година се създават комитетите “Единство“ за обединение на българските земи и запазване на Македония в границите на българската държава. В Търново комитетът е начело със Стефан Стамболов, в Русе - начело с Иван Вазов, в Пловдив - начело с екзарх Йосиф и др. Създаването на комитетите е стимулирано от разделянето на българските земи с Берлинския договор, подписан ден по-рано от Великите сили. Според него се създават Източна Румелия и Княжество България, а Македония остава в пределите на Османската империя.

[опълченец]

02 юли

1885 година завършва конгресът, на който 19 македонски дружества избират Централно настоятелство с председател Димитър Ризов и подпредседател Димитър Петков. Димитър Христов Ризов е роден през 1862 г. в Битоля. Той е обществен деец, дипломат, публицист и журналист. Учи в родния си град, а след това в Пловдив. През 1881 г. се завръща в Битоля и е назначен за екзархийски инспектор на българските училища в Македония. През 1884 г. се установява в Пловдив. Там се включва активно в съединисткото движение – избран е за член на Българския таен централен революционен комитет. Участва в осъществяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. През 1887 г. заминава да следва в Лиеж, Белгия. След завършване на образованието си, заема редица дипломатически постове – търговски консул в Скопие (1897–1899 г.), дипломатически агент в Цариград (1903–1905 г.), Белград (1905–1907 г.), Рим (1908–1915 г.) и Берлин (1915–1918 г.). Развива активна публицистична и журналистическа дейност. Редактор е на в. "Самозащита", "Македонский глас", "Независимост". Публикува материали във в. "Независима България", "Марица", "Балкан" и др. Автор е на спомени и брошури: "Княз Батенберг и Съединението", "Разлагающа се и възрождающа се България", "Етнография на Македония" и други.

[опълченец]

03 юли

1908 година в Ресенския османски гарнизон в Македония избухва Младотурската революция на комитета "Единение и напредък". На 5 юли младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие. Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи. Комитетът "Единение и напредък" е организация на младотурците. Основана е през 1889 г. в Цариград. Поставя си за задача събарянето на абсолютистичния режим на султан Абдул Хамид II и заменянето му с конституционно-парламентарен, а във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното и величие. От 1907 г. ролята на централно ръководство поема Солунският клон на комитета. Под ръководството на комитета се извършва Младотурската революция 1908 г. След поемането на управлението на страната комитетът се преустройва в политическа партия, която постепенно се преориентира към предишния политически курс на султана както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Бързо забравя за обещаните права на немюсюлманското население в империята, сред което са и българите от Тракия и Македония. След разгрома на Турция в Първата световна война (1914-1918 г.) комитетът се саморазпуска, но отделни негови дейци продължават участието си в политическия живот на страната. Поради враждебното им отношение към кемалистите през 1926 г. се слага край на тяхната дейност.