Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[опълченец]

15 март

1869 година е роден Велко Думев Петров - деец на македоно-одринското освободително движение. Учи в Солунската българска гимназия, след което учителства във Велес. Там ръководи градската революционна организация. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Петров завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, после работи като учител в Одринската българска гимназия. От 1902 г. до 1903 г. е председател на Одринския революционен комитет и делегат от Одринско на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.). Той е подпредседател на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание Петров организира доставката на оръжие от София. По-късно е учител по български език в Пловдив и София. Дълги години е член на Националния комитет на македонско благотворителни братства в България.

[опълченец]

15 март

1908 година завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО. Проведен в с. Жабокрът и присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.
Христо Апостолов Матов е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Струга през 1872 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Солун и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1893 г. се завръща в Македония и става директор и учител в четирикласното училище в Сяр. В редовете на ВМОРО влиза през 1894 г. Премества се да учителства в Скопие, където основава и първия революционен комитет. Взема участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г., а две години по-късно е избран за член на ЦК на организацията. По време на разкритията след Солунската афера е арестуван и е изпратен на заточение в Мала Азия. След освобождаването си през 1902 г. заминава за България и се установява в София. Там заедно с Хр. Татарчев е включен в състава на Задграничното представителство на ВМОРО. Излага своите възгледи за развитието на македоно-одринското революционно движение в редица брошури: “Основи на Вътрешната революционна организация”, “За управлението на вътрешната революционна организация”, “Въстанишки действия” и др. След Младотурската революция се връща в Солун и участва в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. По време на Първата световна война служи в Скопие. Заболява тежко и се самоубива през 1922 г.

[опълченец]

16 март

1896 година в будната планинска паланка Крушево е родена Менча Кърничева. Баща и работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката След кървавото потушаване на Илинденското въстание през 1903 година, Менча се преселва с майка си при него. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница.
На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Менча Кърничева изпълнява смъртната присъда над Паница, издадена от ВМРО за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела. Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите и думи след убийството са: „Той бе един лош македонец. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор – най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото и здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия. На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се жени за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в освободената за кратко Македония – в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.

[опълченец]

18 март

1909 година умира Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски книжовник и фолклорист. Роден е на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а после в българско училище. През 1850-1851 г., седемнадесет годишен, замества вуйчо си Янаки Стрезов като учител в Горно Влашко. През 1853-1854 г. е ученик във взаимното училище в Битоля. През 1854 г. заедно със Стрезов откриват частно училище и той е учител в него. После учителства в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, отново в Битоля и Солун. Навсякъде в училищата въвежда българския език. През 1884 г. се преселва в Княжество България, където работи като миров съдия или нотариус в Пловдив, Самоков, Стара Загора, Сливен, Враца. Успоредно с това се занимава и с фолклорни издирвания. Шапкарев издава "Животоописание на братя Миладинови" (1884 г.) и "Русалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония" (1884 г.). Най-забележителното му съчинение е "Сборник от български народни умотворения", издаден в София с известна финансова помощ от Министерството на просвещението. Сборникът е издаден през 1891 г. и 1892 г. в 6 тома, 8 книги. В него се отстоява българския характер на славяните в Македония. През 1875 г. Шапкарев е приет за дописен член, а през 1900 г. - за редовен член на Българското книжовно дружество. От 1867 г. до 1870 г. той съставя, издава и разпространява учебници и сборници на български език. Не успява да завърши и издаде като помощно-справочно помагало за учители и ученици "Историко-хронологически таблици". Издаването и разпространението на учебници и сборници е тясно свързано с общата дейност на Шапкарев с неговия брат Петър. Петър поддържал книжарница "Братя П. А. К. Шапкареви" в Солун. Кузман Шапкарев е създател на Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий" (1880 г.). Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения - приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г.

[опълченец]

18 март

1947 година умира Михаил Иванов Герджиков - български общественик, деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. Герджиков е роден в 1877 година в Пловдив като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица. Завършва Болградската гимназия, след това следва право в Лозана и Женева, където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща в България и става учител в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава изцяло на борбата на българите за освобождението на Македония и Одринско. Герджиков се сближава с Гоце Делчев и става негов близък съратник. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Разкрит от османските власти Герджиков напуска града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийския район. От лятото на 1902 г. възглавява дейността на организацията в Одринско и полага големи грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова нива той е избран за член на Главното ръководно боево тяло и участва непосредствено в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След поражението на въстанието развива активна дейност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, с които апелира към международната общественост за намеса. След Първата световна война 1914-1918 г. подновява контактите си с ВМРО, без обаче да играе някаква съществена роля в нейния живот. По-активно се меси в движението на анархистите. От 1924 г. до 1931 г. той живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928- 1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г. поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания.

[опълченец]

19 март

1895 година в София започва конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него.
Организацията е основана на конгрес, заседавал от 19 до 28 март 1895 година в София, който събира представители на легалните македонски емигрантски дружества в България и Румъния, които искат да създадат обща организация. На практика основите на организацията са поставени чрез сливане на централните и провинциални дружества на двете основни емигрантски организации - Младата македонска дружина, представител на еволюционната линия и на „Братския съюз“ - представител на революционната тенденция.
Импулс за създаване на общата организация са протестните митинги, организирани от Младата македонска дружина през ноември и декември 1894 година в София по повод кланетата на арменците в Османската империя. Същевременно основаването на единна македонска организация става възможно и вследствие на размразяването на политическия живот в Княжество България след падането на Стефан Стамболов от власт.
На конгреса, известен като Първи македонски конгрес, присъстват 61 представители на македонски дружества. В Дневния ред на конгреса влизат въпросите за положението на немюсюлманските народи в Турция след Берлинския конгрес, задълженията на Османската империя и Великите сили и дали вдигането на всеобщо въстание в Македония, Одринско и Албания е легално средство за подобряване на участта на немюсюлманите и ако да - кой трябва да го подготви и предприеме. Конгресът решава всички съществуващи македонски дружества да се слеят в единна Македонска организация, начело на която е Македонски комитет. Комитетът се състои от петчленно бюро и 15 съветници. Пръв председател на комитета става бившият председател на Братския съюз Трайко Китанчев, подпредседател е Наум Тюфекчиев, а секретар Тома Карайовов. Членовете на Комитета са предимно представители на русофилската опозиция от Демократическата и Цанковистката партия. Изготвени са устав и програма за действие. Комитетът е длъжен всяка година да свиква редовен конгрес на дружествата.
В приетите от конгреса „Решения на Първия македонски конгрес“, дело на Трайко Китанчев, целта на организацията и средствата за постигането ѝ са дефинирани така:
І Целта на македонските дружества
1. Целта на македонските дружества е придобиване за населенията в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили.
ІІ Средства за постигане на целта
2. Въздействие върху българските правителства и общественото мнение в България и Европа чрез:
а) печатно слово;
б) агитация в другите балкански държавици за общо действие в полза на автономията;
в) агитации и митинги;
г) поддържане избора за депутати в Народното събрание на ония лица, които се задължават да действуват за постигане целта на македонските дружества;
д) изпращане делегати и меморандум до европейските дворове и най-сетне
е) изобщо прилагане на мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.
Това е най-ранният документ, в който се говори за автономия на Македония и Одринско.Този принцип на автономията е приет почти единодушно от делегатите - само трима делегати, между които Димитър Македонски, гласуват за приемане на цел „присъединяване към България“ - и остава непроменен във всички статути на организацията до края на съществуването й. Освен легалната дейност - въздействие чрез печатно слово, агитации и митинги, организацията от самото начало допуска и въоръжената борба като средство за постигане на тази цел - формулировката и на този член остава непроменена в следващите статути, а последвалите събития показват, че на практика революционната тенденция напълно надделява над еволюционната.

[опълченец]

20 март

Георги Димитров Шкорнов, известен като Дякон Евстатий, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Ресенско. Шкорнов е роден в 1873 година в голямото костурско село Нестрам, днес Несторио, Гърция. Петнадесет годишен става послушник в Зографския манастир, където приема името Евстатий. В 1896 година завършва българската католическа гимназия в Солун. Служи като дякон в българската църква в румънската столица Букурещ, но в 1903 година е привлечен към македонското освободително движение от Даме Груев и се включва в четата на Борис Сарафов.
На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО дякон Евстатий е избран за член на на Горското началство в Гяватколския революционен район. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание, като след потушаването му остава в Македония. През 1906-1907 година е околийски войвода в Ресенско. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
През Балканската война дякон Евстатий е войвода на чета №29 на Македоно-Одринско опълчение, действаща в тила на врага, успешно бяга от установилата се гръцка власт, а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО. По време на Първата световна война служи в щаба на 11 македонска дивизия.
Умира през 1935 година в София.

20 март

 1903 година са убити войводата Пано Ангелов и легендарния Никола Равашола в с. Сърмашик. Четата в състав, Пано Ангелов (войвода) и четниците Никола Равашола, Георги Мутафов, Атанас Вълканов и Петко Пухов. По донесение на шпионско око, в селото пристигат турски войници. Ограждат къщата, в която е четата и предлагат на четниците да се предадат. След кратко съвещание, войводата решава да се пробие обръча, като се щурмува обкръжението. Той отваря вратата и хвърля бомбата. Турският аскер се стъписва и заляга. Това дава възможност на четниците да напуснат къщата, стреляйки по турските войници и да се насочат в посока към западната част на селото, с намерение да се укрият в близката гора. Но преди да достигнат до крайните къщи на селото, четниците попадат на засада и в неравен бой с противника, загиват Пано и останалите четници. Спасяват се и остават живи само Георги Мутафов и Петко Пухов.

[опълченец]

21 март

1907 година умира Михаил (Мише) Спиров Развигоров – македонски революционер. Той учи в педагогическо училище в Кюстендил и Казанлък. През 1895 г. става учител в Щип и влиза в революционната организация. По време на Винишката афера (1897 г.) е арестуван и заточен в Мала Азия. Сред освобождението си през 1902 г. се завръща в Македония и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. След поражението на въстанието е щипски районен войвода. Развигоров участва в работата на Рилския конгрес на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) през 1905 г. Четата му води тежко сражение с турските войски, в което Развигоров се самоубива, за да не попадне в ръцете на врага.

[опълченец]

21 март

1872 година в село Сухо, днес Сохос, Гърция е роден майор Димитър Думбалаков - български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет. Учи в гръцкото училище в родното си село, а в 1884 година постъпва в Солунската българска гимназия. В 1890 година завършва 5 клас и се записва във Военното училище в София, което завършва в 1893 година и постъпва на служба като офицер в IV конен полк в Ямбол.
По време на Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година Думбалаков събира пари от офицерското братство в Ямбол, закупува оръжие и сам се включва в сраженията като адютант на Трета въстаническа серска дружина. В 1896 година е изпратен от офицерските братства да помогне на съученика си Гоце Делчев в купуването и пренасянето на материали и оръжие.
През март 1896 година Думбалаков отново постъпва на военна служба в Лом, където заедно с Борис Сарафов е начело на офицерските братства. От 1902 година служи в Добрич, където също създава офицерски братства.
Участва в подготовката на Горноджумайското въстание, избухнало на 23 септември 1902 година.Четата на Думбалаков се сражава в Пирин. След въстанието влиза в контакт с ВМОРО и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Думбалаков напада казармите в Обидим и води боеве при Момина клисура, при връх Харами Бунар, река Ретиж и село Годлево. След въстанието четата на Дембалаков охранява изтеглящите се към България бежанци от Разлога.
През 1912 година заедно с Петър Дървингов е един от основните организатори на Македоно-одринското опълчение, в което по време на Балканската и Междусъюзническата война командва Трета Солунска дружина, която се сражава при Малгара, Шаркьой, Кешан и Булаир. Ариегардният бой на Солунската дружина при връх Емирица срещу настъпващата сръбска армия дава възможност на отстъпващите по време на Междусъюзническата война български части да излязат от обкръжение.
В Първата световна война майор Думбалаков командва Втора дружина на Трети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия, която се сражава с френски части във Велешко. Думбалаков е ранен на 31 октомври 1915 година и почива малко по-късно. Погребан е тържествено на 1 ноември в двора на църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес.

[опълченец]

22 март

1896 година Върховния македонски комитет изпраща на ВМОРО проект за обсъждане на реформи в Македония. Проектът за реформи се състои от 13 точки и автономия на Македония. Иска се статут сходен със статута на Източна Румелия. България представя на Турция проекта и Портата го приема на 22 април. Както е при повечето подобни документи и този не се прилага.

[опълченец]

23 март

1905 година умира Георги Сугарев - македонски революционер, функционер на ВМОРО. Заедно с четата си той е обкръжен в с. Паралово, Битолско. Всички загиват.
Сугарев завършва Битолската българска гимназия и учителства в Кичевско, Демирхисарско и др. През 1901 г. Сугарев участва в четата на Н. Русински в Демирхисарско. През следващата година става войвода на чета в Битолско. По време на Илинденско-Преображенското въстание той е войвода на въстанически отряд. След въстанието остава в Македония и заедно с Д. Груев и Хр. Узунов възстановява революционната организация в Битолско, Кичевско, Ресенско, Демирхисарско. Сугарев участва в Прилепския конгрес на Битолския революционен окръг през 1904 г.

[опълченец]

25 март

1904 година в периода 7 – 25 март гръцка чета от 14 офицери, водена от капитаните Ан. Папулас и Ал. Контулис, влиза в Югозападна Македония по нареждане на гръцкото правителство за борба срещу българското националноосвободително движение. Между 18 юли и 3 август капитан П. Мелас провежда разузнавателна мисия. На 28 август четата на П. Мелас влиза отново в Македония, но той е убит от турците на 13 октомври край с. Статища, а на 15 септември в Западна Македония е изпратена и чета от шестима военни начело с Е. Каудис.


25 март

1905 година, чета от 300 гръцки андарти, водена от Г. Цонтос, опожарява с. Загоричане, Костурско, и избива седемдесет и двама българи, отказали да се отрекат от Екзархията и да преминат към Цариградската патриаршия. Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. Цариградската патриаршия се обявява против образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа, тъй като последната не признава върховенството на патриарха.

[опълченец]

27 март

1919 година изпълнителният комитет на македонските братства настоява Антантата да окупира цяла Македония. Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 година. Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество “Странджа”, те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните през 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя. Печатните органи на македонската емиграция и на Македонските братства са вестниците “Македония” (1919-1923 г.) и “Независима Македония” (1923-1926 г.)

[опълченец]

30 май

1903 година в село Цапарево от турска потеря е обградена четата на Тодор Христов Саев. Четата успява да се измъкне от обкръжението, но в сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Тодор Христов Саев е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет. Роден е на 27 декември 1872 година в село Белица, тогава в Османската империя. Учи в родното си село, после в Сяр и в София. През 1894 година завършва австро-унгарското морско училище в Триест и служи в българския флот. В 1900 година напуска военната служба и влиза във Върховния македоно-одрински комитет. През месец май 1902 г. Тодор Саев се сражава два пъти с Христо Чернопеев при село Габрово и при село Селище, като и има жертви и от двете страни. Друго сражение водят и при Лешко. Начало на Горноджумайското въстание е дадено на 23 септември (стар стил) 1902 г. от четата на Тодор Саев в село Железница, тогава негов четник е и Павел Желязков. Заедно с четата на Никола Лефтеров се сражава и в селата Лешко и Белица.
Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, взела участие в Горноджумайското въстание. След въстанието за кратко е интерниран заедно с Иван Стефанов, Стефан Николов и поручик Софроний Стоянов от българското правителство под натиск от Великите сили. На 9 март 1903 г. четата на Тодор Саев и Константин Настев се натъква на засада в местността Чавката, Пиянечко. 36 души четници се сражават 8 часа с над 1300 души аскер. Загубите от турска страна възлизат на повече от 60 души убити и ранени, а от страна на четата 5 убити и 6 души ранени. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Тодор Саев навлиза с чета в Горноджумайско. В сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Погребан е в местността Орешец край село Доленe.

[опълченец]

11 април

1904 година загива войводата от ВМОРО Андрей Казепов. Андрей учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия (1896 - 1899). Завършва Битолската българска гимназия, където учител му е Дамян Груев. В Битоля заедно с Георги Баждаров, Търпен Марков, Георги Христов и Георги Тодоров образува революционен кръжок. Учителства в Банско и Струмица. За революционна дейност е преследван от властите и е принуден да емигрира в свободна България. През април 1902 година се връща в Македония и влиза в четата на Яне Сандански. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения с османски части в Мелнишко. След поражението на въстанието от пролетта на 1904 година е кресненски войвода на ВМОРО и загива в бой с османски части край село Сенокос.