Призив за нова българска политика
по отношение
на Република Македония
Демонстрираното в последно време грубо и нецивилизовано отношение на граничните власти на Р Македония към македонски българи с двойно гражданство, притежатели на български и македонски паспорти, е още едно потвърждение, че Скопие не се отказва от следваната след Втората световна война фобична и дискриминационна политика към българите и българското наследство в новата държава. Започнатата „паспортна акция“ за дискриминация на български държавен документ и за засилен полицейски контрол на контактите на българите от двете страни на държавната граница, което е флагрантно нарушение на европейските правни норми и стандарти, разбира се, е част от политическия инструментариум на управляващите в Р Македония за конфронтацията им с България. За съжаление през последните две десетилетия, когато България се застъпваше за добросъседство и приятелство със своя съсед и в критични моменти му оказваше безусловна подкрепа, на негова територия името „българин“ продължава да се криминализира. Българският етнос бе изхвърлен от конституцията и официалните статистики, граждани със заявено българско народностно самосъзнание се уволняват от работа, биват съдени, глобявани и даже хвърляни в затвор, забраняват се обществените организации на българи и се спират издаваните от тях вестници.
Подобна политика се провежда в началото на ХХI в. от една власт, която има претенциите, че спазва критериите на ЕС и иска достъп за членство до тази организация. Практиката доказа по категоричен начин, че изобщо няма значение коя партия е на власт в Скопие и кой е държавен глава там. Сега управляващите от уж родолюбивата ВМРО, чиито основатели и лидери воюваха на живот и смърт за запазване българщината в Македония и за които „македонците“ не са нито „славофони“, нито „антични македонци“, а македонски българи, действат абсолютно като техните предшественици. За тази си политика те очакват правителството на България да ги подкрепя за членство в ЕС?!
Македонският научен институт в София следи отблизо и с голяма тревога цялата тази безмислена кампания на управляващите в Скопие през последните две десетилетия. Той е реагирал на действията им срещу България и гражданите с българско национално съмосъзнание. Последните антибългарски прояви край Вардара дават основания на членовете на Института за поредния протест срещу нарушаването на основни човешки права, нормите на международното право, принципите на добросъседство и за призив към отговорните държавници на България както следва:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Двадесетгодишния опит на отношенията ни с Р Македония доказва, че България има като съсед държавен субект, който се управлява от политици, закърмени с една овехтяла българофобска идеология, живеещи все още в илюзията, че българският народ ще се откаже от или ще търгува със своята история, културното и църковното си наследство, където достойно и неоспоримо за цивилизования свят стоят Самуил, Охридската архиепископия, Паисий, Гоце Делчев, Дамян Груев, Яне Сандански, Илинденското въстание, църкви, манастири и военни паметници.
Изложените обстоятелства налагат и България е в правото си като член на ЕС и НАТО да постави няколко задължителни условия във връзка с българската подкрепа в бъдеще за евроинтеграцията на Р Македония. Следва да се има предвид, че ако съществуващите проблеми между Скопие и София не бъдат изяснени и урегулирани преди приемането на Р Македония в НАТО и ЕС, впоследствие България ще бъде поставена в деликатната ситуация да отговаря на провокациите и да се съобразява с претенциите на един свой партньор в ЕС и в името на общоевропейски интереси да прави нови безпринципни компромиси с националните интереси на българския народ.
Предвид необходимостта да се избегне подобна нежелателна перспектива, Македонският научен институт в София за пореден път поставя на вниманието на българската общественост и държавните органи необходимостта от разработване но нова политика по отношение на Р Македония. Тя би трябвало да съдържа няколко задължителни стъпки, които биха могли да се подредят в следната последователност:
1. Обявяване на нова официална визия на София за отношенията с Р Македония на най-високо политическо равнище в държавата като с нея бъдат запознати и нашите политически партньори в Брюксел. Тя следва да съдържа оценка за положението на българите в ФР Македония след Втората световна война и особено след като бившата югорепублика стана независима държава.
2. Официално поставяне на въпроса правата на гражданите, изявили доброволно българско национално самосъзнание, да бъдат гарантирани конституционно.
3. Заявление, че България и в бъдеще ще се грижи за съблюдаване индивидуалните права на българите в Р Македония и тези на техните сдружения и организации, в съответствие с нормите и стандартите на ЕС.
4. България изразява загриженост от отказа на властите да се ангажират с възстановяването и поддържането на българското културно-историческо наследство и особено на българските военни гробища.
5. Официално заявление, че по-нататъшни претенции за наличието на някакво „македонско етническо малцинство“ в България и за регистрация на негова политическа партия ще се смятат за недружелюбен и конфронтационен акт.
6. Да се изрази готовност за незабавно започване на директен двустранен диалог с оглед постигането на консенсус по основните спорни въпроси в областта на историческата наука и образованието чрез формирането на съответните експертни работни комисии.
7. Изрична декларация, че от отношението на управляващите в Скопие към българската изцяло доброжелателна и напълно конструктивна политика по отношение на Р Македония и от желанието за започване на директен диалог, с оглед разрешаването на спорните въпроси, ще зависи българската подкрепа за членство в ЕС. В противен случай България си запазва правото да наложи вето, по подобие на други държави, защитаващи своите национални интереси в отношенията си с Р Македония. Ако всичко това не се направи сега, ситуацията утре ще ни донесе един жесток политически бумеранг и България може да се окаже „носител на проблеми“ в региона на Югоизточна Европа.
5 юни 2009 г.
Македонски научен институт - София
