нико стояновъ Циничен македонски национализъм
Арбен Джафери*
Цинизмът е просветено състояние на съзнанието, казва германският философ с холандско потекло Петер Слотердайк. Сетих се за неговото толкова просто и толкова дълбоко обяснение на цинизма, сега когато гръко-македонските конфронтации около името на държавата или по-точно – етническата идентичн...ост на днешните македонци, дойдоха до точка на кипене и до “просветен“ абсурд. Колкото по-банални са опитите на една от двете страни за надмощие, толкова по-цинични са мотивите и обясненията на съответните претенции. Същността на цинизма от македонска страна трябва да се търси в политическата сфера и в психологията, както в историята. Така е и днес, когато конфликтът доби парадоксални форми.
Всички знаят, че този проблем се отваря на Берлинския конгрес (13 юни 1878 година), когато е отменен Сан Стефанският договор (3 март 1878 година). Много често несправедливите решения на различни конгреси отварят полето за нови конфликти. Според Сан Стефанския договор, Македония и дяловете на европейска Турция се дават на България, главният съюзник на руския царски експанзионизъм. Европейските държави - загрижени за разширяването на Русия в стратегическите зони на Балканите, организират Берлинския конгрес и териториите, окупирани от руско-българската войска, се връщат на Турция. В същото време Босна и Херцеговина става Австро-унгарски протекторат. В Македония по това време се развиват сръбско-българският антагонизъм, както и гръцките претенции, свързани с принадлежността на тази територия и особено на славянското й население. Него българите третират като българско, а сърбите като сръбско. Гърците също така правят опити да асимилират местното население и постигат успех главно с власите. На българите им се отнема правото да направят държава, заемаща стратегическите места на Балканите, но това не слага край на техните претенции за усвояване на тези територии. Това кара българите единствено да сменят стратегията. Тези сблъсъци водят до балканските войни, където против българите се обединяват сърбите, гърците, румънците, а накрая и турците.
Стратегията на България за усвояване на териториите на Македония след Берлинския конгрес се развива върху идеята за формиране на една Македония по модела на Швейцария, където при пълна равнопоставеност да живеят българите, албанците, власите, турците и всички други. Механизмът за реализиране на тази идея се нарича ВМРО. Основната идея или национална доктрина на тази организация е с българско потекло. Тя има два вида структури: вътрешни и външни органи. Вътрешните действат в земите, окупирани от Турция, а външните главно в България.
„Външните“ имат сигурност и свободата на действие и затова са по-революционно настроени, докато вътрешните често са обект на османските репресии. Илинденското въстание се вдига от външните органи, докато вътрешните се противопоставят. Върхът на това въстание е формирането на Крушевската република, която съществува 15 дена, но угасва с енергичното навлизане на османската войска. Интересно е, че османската войска главно напада влашките улици в Крушево, а славянските не закача. Някои анализи сочат, че идеята за създаване на Македония е била влашка, защото само това прото-балканско население не е достатъчно за формиране на собствена държава. Според български извори в Пиринска Македония, която днес се намира в състава на България, под израза “македонски език“ се подразбирал влашкият. Според тези интересни интерпретации, презимената в днешна Македония с наставка “ски“ са с влашки елемент. Това твърдение се подкрепя с примери на типични румънски имена - Петреску, Илиеску, Чаушеску, Йонеску и т.н.
Сблъсъците между вътрешните и външни структури на ВМРО са причинени само от една разлика: външните искат обединение с България, докато вътрешните, след трагедията и горчивия опит от Крушевската република, се определят за независима Македония. В същина, между двете фракции няма недоразумения относно етническата принадлежност на жителите на територията, която се нарича Македония. И според двете структури, става въпрос за българи. Ситуацията се променя след Балканските войни и Първата световна война, когато днешна Македония е окупирана от Сърбия. Тя започва да третира славяните на тази територия като сърби. Сръбско-българското съперничество за присвояване на този елемент е остро във всички периоди на формирането на двете държави.
***
Гърците се намесват в този контекст в края на 19 и началото на 20 век поради руско-българските амбиции за излаз на Егейско море (те го наричат Бяло море като антипод на Черно море). Българите се целят в зоната на Кавала, която принадлежи към територията на антична Македония. Поради тези нещастни опити – амбициите на славяните да имат излаз към Солун или Кавала – гърците веднага възприеха формирането на днешна Македония като претенция за достигане до територията на антична Македония. Заради това те искат да се направи ясна разлика между антична Македония и днешната.
Югославските комунисти мислеха, че са успели да намерят окончателно решение на този въпрос, създавайки нова нация с название македонска и създавайки една отделна република с име Македония. След разпада на Югославия и решенията на Бадинтеровата комисия, тази република стана независима държава. По линия на този проект на създаване на народ и отделна държава, македонци и Македония, се кодифицира и отделният македонски език. Той се формира на базата на един славянски диалект, за който беше избран отделен вариант на кирилицата, така че да се създаде една безспорна дистанция от българския език.
Намесата на политиката в тези решения дава като последица някои чудесни решения. Например, в македонската азбука има буква „њ“ („нь“, б.р.), нищо че в речника буквата не фигурира, защото с нея не започва нито една дума. Обяснението е именно в сферата на политиката: македонските думи в своя край трябва да прилича на сръбските, т.е. да завършват на „њ“, а не както българските на „ие“. По тази причина в азбуката я няма буквата „ъ“ - защото присъства в българската азбука. Автор на македонския проект за азбука е известният писател Блаже Конески. Този проект нямаше да бъде осъществен, ако не бяха психологическите претенции на граматиката.
Както всеки човек, така и всеки народ иска да има славно минало. След създаването на Македония и особено на македонската нация, се отвори простор за пресъздаване на историята. Идеолозите на македонизма започнаха да присвояват всеки индивид и всяко събитие, което се е случило в миналото на територията, на която е създадена днешна Македония. Всичко това те третират като част от македонската история. Според това разбиране за света, сега вече идеологизирано, Александър Македонски, Константин Велики, Кирил и Методий, Самуил, Майка Тереза са македонци. Това психологическо измерение, гладът за едно фамозно минало, за една извънредна историческа и културна роля, се разширява в една цинична представа, която търси аргументи от всякакъв вид, за да наследи всичко и всички. Тази представа беше по един циничен начин начертана от доскорошния министър, професора по право Любомир Фръчковски, който каза, че македонизмът има силен исторически авторитет. В този смисъл, днешните македонци сериозно се възприемат за наследници на античните македонци, но в същото време за люлка на християнството и славянския език. Да не говорим за по-несериозните варианти, според които македонците и македонският език имат континуитет от праисторическо време до ден днешен.
Идеологизмът на една такава претенция винаги засяга реалността, защото следи своята вътрешна логика, а не истинската. Затова, ако Александър Македонски (Александър Велики) е бил македонец (в днешния смисъл на думата), а Птолемей, неговият генерал, е получил по наследство Египет, тогава според този метод на интерпретация на историята се заключава, че неговата внучка Клеопатра е била македонка. Тези примери не са ирония, а тиражирани изяви на различни автори. В рамките на въпросната мания, тази година на най-високо държавно ниво беше приета делегация на едно племе от Хималаите, хунзите, за които се претендира, че са потомци на войниците на Александър Велики. Принцът и принцесата -“живото доказателство“ за тези несериозни претенции, бяха посрещнати от самия премиер Груевски, архиепископ Стефан, кметът на Скопие Костовски, академици, лингвисти и други.
В този процес на систематично присвояване на миналото на другите народи, преднамерено или от непознаване се правят някои елементарни методологични грешки: проектиране на днешните концепции в миналото; неразличаване на историята на една територия от тази на един народ; третиране на държавата и нацията като извънвременни, метафизически категории, които винаги са съществували като форма и съдържание; реинтерпретация на историческите факти и т.н. За всеки деец, който във времето на създаване на македонския въпрос, е изявил, че е българин, днес се казва, че не бил наясно, че е македонец. Ако пък, както някои хора днес, току е казвал, че е българин, току македонец, днес се обяснява, че е бил жертва на асимилация. За да разясним тази дилема, трябва да вземем пример от албанската реалност, където работите са ясни. Със сигурност много косовски дейци, от Иса Болетини до Адем Яшари, са се изявявали като косовци, но никога не са оставяли съмнение относно своята албанска етническа принадлежност.
Затова и актуалният спор между Гърция и Македония във връзка с името доби погрешна насока. Поставя се като дилема правото на индивида или народа на самоопределение и самоидентификация. Истинският подход, при който може да се намери решение, е научният анализ на етногенезата на македонския народ. Този подход по никакъв начин не предполага отричане на правото на един народ на самоопределение, включително и на македонския народ, а напротив, поставя тази претенция на здрава основа. Както е известно, народи се създават и изчезват в течението на историята и въобще не е важно кога е създадено самосъзнанието им. Важно е какви ценности ще създаде той в бъдещето. Старите елини имали една поговорка: “Миналото може да се променя само от боговете, но бъдещето – само от човека“. Както изглежда от интензификацията на спора между Македония и Гърция във връзка с името, в Македония няма човек, който да разбира същността на тази поговорка. Проблемът не се толкова за академичните полемики, а за жизнените интереси на гражданите на Македония и особено на албанците, които повече не искат да бъдат роби на нереалните претенции и на грандоманията, която се проектира в цинично самосъзнание.
Тези проблеми в последно време станаха много остри и същевременно опасни поради схващанията и амбициите на младия премиер Груевски. Той мисли, че с по-твърдите си позиции ще умори и победи гърците. Мисли, че може да промени миналото като да е Бог, да анулира Охридския договор, да върне междуетническите отношения както преди този договор, да осигури икономически ръст, да създаде лоялна опозиция - идентично с опитите на своя идол Путин.
Когато в Букурещ трябваше да се решава членството на Македония в НАТО, Груевски не прие условията, защото не искаше да влезе в историята като убиец на толкова приятни илюзии относно националната гордост. Неговият министър на външните работи Милошоски тези дни каза, че не очаква спорът с Гърция да се реши в този мандат на правителството. С други думи, македонските политици арогантно не бързат страната да влезе в НАТО в ЕС, само и само защото процесът на интеграция засяга тяхната интерпретация на миналото.
Ясно е, че в Македония е толкова силно развита и задълбочена идеята за македонския идентитет - като наследници на Александър Македонски, като люлка на християнството и славянското просветителство, че Груевски не може да си позволи да стане причина хиляди книги, анализи, студии, манифестации, художествени творби да бъдат изхвърлени като безполезни остатъци. Той ще отиде докрай в своите позиции, дори и ще радикализира ситуацията. Започна с назоваването на скопското летище с името “Александър Велики“ (никога не разбрах защо се използва сръбската дума “велики“, а не тази от македонския език-“големиот“), продължи с поставянето на антични скулптури пред сградата на правителството - според предложенията на неговия личен археолог, който не престава да копае земята в търсене на доказателства за македонските претенции. Кой знае къде ще завърши. Едно нещо е сигурно: той сега се възприема като герой, като предизвикател, като теомах, а не като изплашено младо момче, което не може да носи товара на политическата отговорност.
По отношение на албанците това македонско мислене, този циничен национализъм, чийто роб стана и премиерът Груевски, създаде низ проблеми: подтиква към опити за присвояване на албанското национално наследство, на Скендербег, на Майка Тереза, която се възприема като дъщеря на Македония, или като скопянка (тези дни се реализира идеята – по-рано възпрепятствана – да се подари триметрова скулптура на Майка Тереза на папа Бенедикт, която да бъде изложена във Ватикана). Циничният национализъм модифицира Охридския договор; показва че няма да спазва Законът за амнистия; създава проблеми с Албания и Косово с въвеждане на визи и данъци за социално осигуряване; блокира процеса на интеграция в структурите на НАТО и ЕС; меси се в политическата организация на албанците, предизвиквайки разкол…
Последната намеса в ДПА показва, че по подобен начин ще се действа и с ДСИ (двете водещи албански партии в Македония, б.р.), чиито депутати бяха употребени и направени ненужни. Циничният национализъм ще продължи с опитите да създаде лоялна опозиция, но забравя нещо важно: може да привлече на своя страна някои албански депутати, но не може да купи лоялността на албанския народ за своя проект.
Хабене на време!
* Арбен Джафери е роден в Тетово, Западна Македония, през 1948 г. Следва философия в Белград. Създател и почетен председател на Демократичната партия на албанците в Македония (ДПА). Джафери води ДПА 14 години и напусна политическата сцена през юни 2007 г. по здравословни причини. Продължава да е активен като публицист и общественик.
Източник:
http://publicistika.blogspot.com/Вижте повече
