Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Македонска реалност  (Прочитано 208270 пати)

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #300 на: Август 04, 2010, 09:07:55 »

http://utrinski.com.mk/?ItemID=8A508C168DFEF747BBE30769A6098528

   
 
 Момчето што умре в затвор крадело за инспекторите?


Ангел Данов

КАВАДАРЦИ - „Син ми е отепан од полицијата за да не настрадаат инспекторите што го тераа да краде за нив“, со вакви сериозни обвинувања, еден ден по погребот, во јавноста се огласи таткото на 19-годишниот Рамис Аметов од Кавадарци, кој мистериозно почина во гевгелискиот затвор. Бара надлежните институции да не го заборават овој случај. .........


 
 
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #301 на: Август 04, 2010, 09:15:05 »

http://utrinski.com.mk/?ItemID=8A508C168DFEF747BBE30769A6098528

   
 
 Момчето што умре в затвор крадело за инспекторите?


Ангел Данов

КАВАДАРЦИ - „Син ми е отепан од полицијата за да не настрадаат инспекторите што го тераа да краде за нив“, со вакви сериозни обвинувања, еден ден по погребот, во јавноста се огласи таткото на 19-годишниот Рамис Аметов од Кавадарци, кој мистериозно почина во гевгелискиот затвор. Бара надлежните институции да не го заборават овој случај. .........

ЕЕЕ, БРАВО ЗА ОВОЙ НАПИС ! БРАВО !!!
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #302 на: Август 05, 2010, 07:07:20 »

нико стояновъ Циничен македонски национализъм
Арбен Джафери*

Цинизмът е просветено състояние на съзнанието, казва германският философ с холандско потекло Петер Слотердайк. Сетих се за неговото толкова просто и толкова дълбоко обяснение на цинизма, сега когато гръко-македонските конфронтации около името на държавата или по-точно – етническата идентичн...ост на днешните македонци, дойдоха до точка на кипене и до “просветен“ абсурд. Колкото по-банални са опитите на една от двете страни за надмощие, толкова по-цинични са мотивите и обясненията на съответните претенции. Същността на цинизма от македонска страна трябва да се търси в политическата сфера и в психологията, както в историята. Така е и днес, когато конфликтът доби парадоксални форми.

Всички знаят, че този проблем се отваря на Берлинския конгрес (13 юни 1878 година), когато е отменен Сан Стефанският договор (3 март 1878 година). Много често несправедливите решения на различни конгреси отварят полето за нови конфликти. Според Сан Стефанския договор, Македония и дяловете на европейска Турция се дават на България, главният съюзник на руския царски експанзионизъм. Европейските държави - загрижени за разширяването на Русия в стратегическите зони на Балканите, организират Берлинския конгрес и териториите, окупирани от руско-българската войска, се връщат на Турция. В същото време Босна и Херцеговина става Австро-унгарски протекторат. В Македония по това време се развиват сръбско-българският антагонизъм, както и гръцките претенции, свързани с принадлежността на тази територия и особено на славянското й население. Него българите третират като българско, а сърбите като сръбско. Гърците също така правят опити да асимилират местното население и постигат успех главно с власите. На българите им се отнема правото да направят държава, заемаща стратегическите места на Балканите, но това не слага край на техните претенции за усвояване на тези територии. Това кара българите единствено да сменят стратегията. Тези сблъсъци водят до балканските войни, където против българите се обединяват сърбите, гърците, румънците, а накрая и турците.
Стратегията на България за усвояване на териториите на Македония след Берлинския конгрес се развива върху идеята за формиране на една Македония по модела на Швейцария, където при пълна равнопоставеност да живеят българите, албанците, власите, турците и всички други. Механизмът за реализиране на тази идея се нарича ВМРО. Основната идея или национална доктрина на тази организация е с българско потекло. Тя има два вида структури: вътрешни и външни органи. Вътрешните действат в земите, окупирани от Турция, а външните главно в България.

„Външните“ имат сигурност и свободата на действие и затова са по-революционно настроени, докато вътрешните често са обект на османските репресии. Илинденското въстание се вдига от външните органи, докато вътрешните се противопоставят. Върхът на това въстание е формирането на Крушевската република, която съществува 15 дена, но угасва с енергичното навлизане на османската войска. Интересно е, че османската войска главно напада влашките улици в Крушево, а славянските не закача. Някои анализи сочат, че идеята за създаване на Македония е била влашка, защото само това прото-балканско население не е достатъчно за формиране на собствена държава. Според български извори в Пиринска Македония, която днес се намира в състава на България, под израза “македонски език“ се подразбирал влашкият. Според тези интересни интерпретации, презимената в днешна Македония с наставка “ски“ са с влашки елемент. Това твърдение се подкрепя с примери на типични румънски имена - Петреску, Илиеску, Чаушеску, Йонеску и т.н.

Сблъсъците между вътрешните и външни структури на ВМРО са причинени само от една разлика: външните искат обединение с България, докато вътрешните, след трагедията и горчивия опит от Крушевската република, се определят за независима Македония. В същина, между двете фракции няма недоразумения относно етническата принадлежност на жителите на територията, която се нарича Македония. И според двете структури, става въпрос за българи. Ситуацията се променя след Балканските войни и Първата световна война, когато днешна Македония е окупирана от Сърбия. Тя започва да третира славяните на тази територия като сърби. Сръбско-българското съперничество за присвояване на този елемент е остро във всички периоди на формирането на двете държави.

***

Гърците се намесват в този контекст в края на 19 и началото на 20 век поради руско-българските амбиции за излаз на Егейско море (те го наричат Бяло море като антипод на Черно море). Българите се целят в зоната на Кавала, която принадлежи към територията на антична Македония. Поради тези нещастни опити – амбициите на славяните да имат излаз към Солун или Кавала – гърците веднага възприеха формирането на днешна Македония като претенция за достигане до територията на антична Македония. Заради това те искат да се направи ясна разлика между антична Македония и днешната.

Югославските комунисти мислеха, че са успели да намерят окончателно решение на този въпрос, създавайки нова нация с название македонска и създавайки една отделна република с име Македония. След разпада на Югославия и решенията на Бадинтеровата комисия, тази република стана независима държава. По линия на този проект на създаване на народ и отделна държава, македонци и Македония, се кодифицира и отделният македонски език. Той се формира на базата на един славянски диалект, за който беше избран отделен вариант на кирилицата, така че да се създаде една безспорна дистанция от българския език.

Намесата на политиката в тези решения дава като последица някои чудесни решения. Например, в македонската азбука има буква „њ“ („нь“, б.р.), нищо че в речника буквата не фигурира, защото с нея не започва нито една дума. Обяснението е именно в сферата на политиката: македонските думи в своя край трябва да прилича на сръбските, т.е. да завършват на „њ“, а не както българските на „ие“. По тази причина в азбуката я няма буквата „ъ“ - защото присъства в българската азбука. Автор на македонския проект за азбука е известният писател Блаже Конески. Този проект нямаше да бъде осъществен, ако не бяха психологическите претенции на граматиката.

Както всеки човек, така и всеки народ иска да има славно минало. След създаването на Македония и особено на македонската нация, се отвори простор за пресъздаване на историята. Идеолозите на македонизма започнаха да присвояват всеки индивид и всяко събитие, което се е случило в миналото на територията, на която е създадена днешна Македония. Всичко това те третират като част от македонската история. Според това разбиране за света, сега вече идеологизирано, Александър Македонски, Константин Велики, Кирил и Методий, Самуил, Майка Тереза са македонци. Това психологическо измерение, гладът за едно фамозно минало, за една извънредна историческа и културна роля, се разширява в една цинична представа, която търси аргументи от всякакъв вид, за да наследи всичко и всички. Тази представа беше по един циничен начин начертана от доскорошния министър, професора по право Любомир Фръчковски, който каза, че македонизмът има силен исторически авторитет. В този смисъл, днешните македонци сериозно се възприемат за наследници на античните македонци, но в същото време за люлка на християнството и славянския език. Да не говорим за по-несериозните варианти, според които македонците и македонският език имат континуитет от праисторическо време до ден днешен.

Идеологизмът на една такава претенция винаги засяга реалността, защото следи своята вътрешна логика, а не истинската. Затова, ако Александър Македонски (Александър Велики) е бил македонец (в днешния смисъл на думата), а Птолемей, неговият генерал, е получил по наследство Египет, тогава според този метод на интерпретация на историята се заключава, че неговата внучка Клеопатра е била македонка. Тези примери не са ирония, а тиражирани изяви на различни автори. В рамките на въпросната мания, тази година на най-високо държавно ниво беше приета делегация на едно племе от Хималаите, хунзите, за които се претендира, че са потомци на войниците на Александър Велики. Принцът и принцесата -“живото доказателство“ за тези несериозни претенции, бяха посрещнати от самия премиер Груевски, архиепископ Стефан, кметът на Скопие Костовски, академици, лингвисти и други.

В този процес на систематично присвояване на миналото на другите народи, преднамерено или от непознаване се правят някои елементарни методологични грешки: проектиране на днешните концепции в миналото; неразличаване на историята на една територия от тази на един народ; третиране на държавата и нацията като извънвременни, метафизически категории, които винаги са съществували като форма и съдържание; реинтерпретация на историческите факти и т.н. За всеки деец, който във времето на създаване на македонския въпрос, е изявил, че е българин, днес се казва, че не бил наясно, че е македонец. Ако пък, както някои хора днес, току е казвал, че е българин, току македонец, днес се обяснява, че е бил жертва на асимилация. За да разясним тази дилема, трябва да вземем пример от албанската реалност, където работите са ясни. Със сигурност много косовски дейци, от Иса Болетини до Адем Яшари, са се изявявали като косовци, но никога не са оставяли съмнение относно своята албанска етническа принадлежност.

Затова и актуалният спор между Гърция и Македония във връзка с името доби погрешна насока. Поставя се като дилема правото на индивида или народа на самоопределение и самоидентификация. Истинският подход, при който може да се намери решение, е научният анализ на етногенезата на македонския народ. Този подход по никакъв начин не предполага отричане на правото на един народ на самоопределение, включително и на македонския народ, а напротив, поставя тази претенция на здрава основа. Както е известно, народи се създават и изчезват в течението на историята и въобще не е важно кога е създадено самосъзнанието им. Важно е какви ценности ще създаде той в бъдещето. Старите елини имали една поговорка: “Миналото може да се променя само от боговете, но бъдещето – само от човека“. Както изглежда от интензификацията на спора между Македония и Гърция във връзка с името, в Македония няма човек, който да разбира същността на тази поговорка. Проблемът не се толкова за академичните полемики, а за жизнените интереси на гражданите на Македония и особено на албанците, които повече не искат да бъдат роби на нереалните претенции и на грандоманията, която се проектира в цинично самосъзнание.

Тези проблеми в последно време станаха много остри и същевременно опасни поради схващанията и амбициите на младия премиер Груевски. Той мисли, че с по-твърдите си позиции ще умори и победи гърците. Мисли, че може да промени миналото като да е Бог, да анулира Охридския договор, да върне междуетническите отношения както преди този договор, да осигури икономически ръст, да създаде лоялна опозиция - идентично с опитите на своя идол Путин.

Когато в Букурещ трябваше да се решава членството на Македония в НАТО, Груевски не прие условията, защото не искаше да влезе в историята като убиец на толкова приятни илюзии относно националната гордост. Неговият министър на външните работи Милошоски тези дни каза, че не очаква спорът с Гърция да се реши в този мандат на правителството. С други думи, македонските политици арогантно не бързат страната да влезе в НАТО в ЕС, само и само защото процесът на интеграция засяга тяхната интерпретация на миналото.

Ясно е, че в Македония е толкова силно развита и задълбочена идеята за македонския идентитет - като наследници на Александър Македонски, като люлка на християнството и славянското просветителство, че Груевски не може да си позволи да стане причина хиляди книги, анализи, студии, манифестации, художествени творби да бъдат изхвърлени като безполезни остатъци. Той ще отиде докрай в своите позиции, дори и ще радикализира ситуацията. Започна с назоваването на скопското летище с името “Александър Велики“ (никога не разбрах защо се използва сръбската дума “велики“, а не тази от македонския език-“големиот“), продължи с поставянето на антични скулптури пред сградата на правителството - според предложенията на неговия личен археолог, който не престава да копае земята в търсене на доказателства за македонските претенции. Кой знае къде ще завърши. Едно нещо е сигурно: той сега се възприема като герой, като предизвикател, като теомах, а не като изплашено младо момче, което не може да носи товара на политическата отговорност.

По отношение на албанците това македонско мислене, този циничен национализъм, чийто роб стана и премиерът Груевски, създаде низ проблеми: подтиква към опити за присвояване на албанското национално наследство, на Скендербег, на Майка Тереза, която се възприема като дъщеря на Македония, или като скопянка (тези дни се реализира идеята – по-рано възпрепятствана – да се подари триметрова скулптура на Майка Тереза на папа Бенедикт, която да бъде изложена във Ватикана). Циничният национализъм модифицира Охридския договор; показва че няма да спазва Законът за амнистия; създава проблеми с Албания и Косово с въвеждане на визи и данъци за социално осигуряване; блокира процеса на интеграция в структурите на НАТО и ЕС; меси се в политическата организация на албанците, предизвиквайки разкол…

Последната намеса в ДПА показва, че по подобен начин ще се действа и с ДСИ (двете водещи албански партии в Македония, б.р.), чиито депутати бяха употребени и направени ненужни. Циничният национализъм ще продължи с опитите да създаде лоялна опозиция, но забравя нещо важно: може да привлече на своя страна някои албански депутати, но не може да купи лоялността на албанския народ за своя проект.

Хабене на време!

* Арбен Джафери е роден в Тетово, Западна Македония, през 1948 г. Следва философия в Белград. Създател и почетен председател на Демократичната партия на албанците в Македония (ДПА). Джафери води ДПА 14 години и напусна политическата сцена през юни 2007 г. по здравословни причини. Продължава да е активен като публицист и общественик.



Източник: http://publicistika.blogspot.com/Вижте повече
Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #303 на: Август 05, 2010, 07:11:28 »

Циничен македонски национализъм
Арбен Джафери*

Цинизмът е просветено състояние на съзнанието, казва германският философ с холандско потекло Петер Слотердайк. Сетих се за неговото толкова просто и толкова дълбоко обяснение на цинизма, сега когато гръко-македонските конфронтации около името на държавата или по-точно – етническата идентичн...ост на днешните македонци, дойдоха до точка на кипене и до “просветен“ абсурд. Колкото по-банални са опитите на една от двете страни за надмощие, толкова по-цинични са мотивите и обясненията на съответните претенции. Същността на цинизма от македонска страна трябва да се търси в политическата сфера и в психологията, както в историята. Така е и днес, когато конфликтът доби парадоксални форми.

Всички знаят, че този проблем се отваря на Берлинския конгрес (13 юни 1878 година), когато е отменен Сан Стефанският договор (3 март 1878 година). Много често несправедливите решения на различни конгреси отварят полето за нови конфликти. Според Сан Стефанския договор, Македония и дяловете на европейска Турция се дават на България, главният съюзник на руския царски експанзионизъм. Европейските държави - загрижени за разширяването на Русия в стратегическите зони на Балканите, организират Берлинския конгрес и териториите, окупирани от руско-българската войска, се връщат на Турция. В същото време Босна и Херцеговина става Австро-унгарски протекторат. В Македония по това време се развиват сръбско-българският антагонизъм, както и гръцките претенции, свързани с принадлежността на тази територия и особено на славянското й население. Него българите третират като българско, а сърбите като сръбско. Гърците също така правят опити да асимилират местното население и постигат успех главно с власите. На българите им се отнема правото да направят държава, заемаща стратегическите места на Балканите, но това не слага край на техните претенции за усвояване на тези територии. Това кара българите единствено да сменят стратегията. Тези сблъсъци водят до балканските войни, където против българите се обединяват сърбите, гърците, румънците, а накрая и турците.

Стратегията на България за усвояване на териториите на Македония след Берлинския конгрес се развива върху идеята за формиране на една Македония по модела на Швейцария, където при пълна равнопоставеност да живеят българите, албанците, власите, турците и всички други. Механизмът за реализиране на тази идея се нарича ВМРО. Основната идея или национална доктрина на тази организация е с българско потекло. Тя има два вида структури: вътрешни и външни органи. Вътрешните действат в земите, окупирани от Турция, а външните главно в България.

„Външните“ имат сигурност и свободата на действие и затова са по-революционно настроени, докато вътрешните често са обект на османските репресии. Илинденското въстание се вдига от външните органи, докато вътрешните се противопоставят. Върхът на това въстание е формирането на Крушевската република, която съществува 15 дена, но угасва с енергичното навлизане на османската войска. Интересно е, че османската войска главно напада влашките улици в Крушево, а славянските не закача. Някои анализи сочат, че идеята за създаване на Македония е била влашка, защото само това прото-балканско население не е достатъчно за формиране на собствена държава. Според български извори в Пиринска Македония, която днес се намира в състава на България, под израза “македонски език“ се подразбирал влашкият. Според тези интересни интерпретации, презимената в днешна Македония с наставка “ски“ са с влашки елемент. Това твърдение се подкрепя с примери на типични румънски имена - Петреску, Илиеску, Чаушеску, Йонеску и т.н.

Сблъсъците между вътрешните и външни структури на ВМРО са причинени само от една разлика: външните искат обединение с България, докато вътрешните, след трагедията и горчивия опит от Крушевската република, се определят за независима Македония. В същина, между двете фракции няма недоразумения относно етническата принадлежност на жителите на територията, която се нарича Македония. И според двете структури, става въпрос за българи. Ситуацията се променя след Балканските войни и Първата световна война, когато днешна Македония е окупирана от Сърбия. Тя започва да третира славяните на тази територия като сърби. Сръбско-българското съперничество за присвояване на този елемент е остро във всички периоди на формирането на двете държави.

***

Гърците се намесват в този контекст в края на 19 и началото на 20 век поради руско-българските амбиции за излаз на Егейско море (те го наричат Бяло море като антипод на Черно море). Българите се целят в зоната на Кавала, която принадлежи към територията на антична Македония. Поради тези нещастни опити – амбициите на славяните да имат излаз към Солун или Кавала – гърците веднага възприеха формирането на днешна Македония като претенция за достигане до територията на антична Македония. Заради това те искат да се направи ясна разлика между антична Македония и днешната.

Югославските комунисти мислеха, че са успели да намерят окончателно решение на този въпрос, създавайки нова нация с название македонска и създавайки една отделна република с име Македония. След разпада на Югославия и решенията на Бадинтеровата комисия, тази република стана независима държава. По линия на този проект на създаване на народ и отделна държава, македонци и Македония, се кодифицира и отделният македонски език. Той се формира на базата на един славянски диалект, за който беше избран отделен вариант на кирилицата, така че да се създаде една безспорна дистанция от българския език.

Намесата на политиката в тези решения дава като последица някои чудесни решения. Например, в македонската азбука има буква „њ“ („нь“, б.р.), нищо че в речника буквата не фигурира, защото с нея не започва нито една дума. Обяснението е именно в сферата на политиката: македонските думи в своя край трябва да прилича на сръбските, т.е. да завършват на „њ“, а не както българските на „ие“. По тази причина в азбуката я няма буквата „ъ“ - защото присъства в българската азбука. Автор на македонския проект за азбука е известният писател Блаже Конески. Този проект нямаше да бъде осъществен, ако не бяха психологическите претенции на граматиката.

Както всеки човек, така и всеки народ иска да има славно минало. След създаването на Македония и особено на македонската нация, се отвори простор за пресъздаване на историята. Идеолозите на македонизма започнаха да присвояват всеки индивид и всяко събитие, което се е случило в миналото на територията, на която е създадена днешна Македония. Всичко това те третират като част от македонската история. Според това разбиране за света, сега вече идеологизирано, Александър Македонски, Константин Велики, Кирил и Методий, Самуил, Майка Тереза са македонци. Това психологическо измерение, гладът за едно фамозно минало, за една извънредна историческа и културна роля, се разширява в една цинична представа, която търси аргументи от всякакъв вид, за да наследи всичко и всички. Тази представа беше по един циничен начин начертана от доскорошния министър, професора по право Любомир Фръчковски, който каза, че македонизмът има силен исторически авторитет. В този смисъл, днешните македонци сериозно се възприемат за наследници на античните македонци, но в същото време за люлка на християнството и славянския език. Да не говорим за по-несериозните варианти, според които македонците и македонският език имат континуитет от праисторическо време до ден днешен.

Идеологизмът на една такава претенция винаги засяга реалността, защото следи своята вътрешна логика, а не истинската. Затова, ако Александър Македонски (Александър Велики) е бил македонец (в днешния смисъл на думата), а Птолемей, неговият генерал, е получил по наследство Египет, тогава според този метод на интерпретация на историята се заключава, че неговата внучка Клеопатра е била македонка. Тези примери не са ирония, а тиражирани изяви на различни автори. В рамките на въпросната мания, тази година на най-високо държавно ниво беше приета делегация на едно племе от Хималаите, хунзите, за които се претендира, че са потомци на войниците на Александър Велики. Принцът и принцесата -“живото доказателство“ за тези несериозни претенции, бяха посрещнати от самия премиер Груевски, архиепископ Стефан, кметът на Скопие Костовски, академици, лингвисти и други.

В този процес на систематично присвояване на миналото на другите народи, преднамерено или от непознаване се правят някои елементарни методологични грешки: проектиране на днешните концепции в миналото; неразличаване на историята на една територия от тази на един народ; третиране на държавата и нацията като извънвременни, метафизически категории, които винаги са съществували като форма и съдържание; реинтерпретация на историческите факти и т.н. За всеки деец, който във времето на създаване на македонския въпрос, е изявил, че е българин, днес се казва, че не бил наясно, че е македонец. Ако пък, както някои хора днес, току е казвал, че е българин, току македонец, днес се обяснява, че е бил жертва на асимилация. За да разясним тази дилема, трябва да вземем пример от албанската реалност, където работите са ясни. Със сигурност много косовски дейци, от Иса Болетини до Адем Яшари, са се изявявали като косовци, но никога не са оставяли съмнение относно своята албанска етническа принадлежност.

Затова и актуалният спор между Гърция и Македония във връзка с името доби погрешна насока. Поставя се като дилема правото на индивида или народа на самоопределение и самоидентификация. Истинският подход, при който може да се намери решение, е научният анализ на етногенезата на македонския народ. Този подход по никакъв начин не предполага отричане на правото на един народ на самоопределение, включително и на македонския народ, а напротив, поставя тази претенция на здрава основа. Както е известно, народи се създават и изчезват в течението на историята и въобще не е важно кога е създадено самосъзнанието им. Важно е какви ценности ще създаде той в бъдещето. Старите елини имали една поговорка: “Миналото може да се променя само от боговете, но бъдещето – само от човека“. Както изглежда от интензификацията на спора между Македония и Гърция във връзка с името, в Македония няма човек, който да разбира същността на тази поговорка. Проблемът не се толкова за академичните полемики, а за жизнените интереси на гражданите на Македония и особено на албанците, които повече не искат да бъдат роби на нереалните претенции и на грандоманията, която се проектира в цинично самосъзнание.

Тези проблеми в последно време станаха много остри и същевременно опасни поради схващанията и амбициите на младия премиер Груевски. Той мисли, че с по-твърдите си позиции ще умори и победи гърците. Мисли, че може да промени миналото като да е Бог, да анулира Охридския договор, да върне междуетническите отношения както преди този договор, да осигури икономически ръст, да създаде лоялна опозиция - идентично с опитите на своя идол Путин.

Когато в Букурещ трябваше да се решава членството на Македония в НАТО, Груевски не прие условията, защото не искаше да влезе в историята като убиец на толкова приятни илюзии относно националната гордост. Неговият министър на външните работи Милошоски тези дни каза, че не очаква спорът с Гърция да се реши в този мандат на правителството. С други думи, македонските политици арогантно не бързат страната да влезе в НАТО в ЕС, само и само защото процесът на интеграция засяга тяхната интерпретация на миналото.

Ясно е, че в Македония е толкова силно развита и задълбочена идеята за македонския идентитет - като наследници на Александър Македонски, като люлка на християнството и славянското просветителство, че Груевски не може да си позволи да стане причина хиляди книги, анализи, студии, манифестации, художествени творби да бъдат изхвърлени като безполезни остатъци. Той ще отиде докрай в своите позиции, дори и ще радикализира ситуацията. Започна с назоваването на скопското летище с името “Александър Велики“ (никога не разбрах защо се използва сръбската дума “велики“, а не тази от македонския език-“големиот“), продължи с поставянето на антични скулптури пред сградата на правителството - според предложенията на неговия личен археолог, който не престава да копае земята в търсене на доказателства за македонските претенции. Кой знае къде ще завърши. Едно нещо е сигурно: той сега се възприема като герой, като предизвикател, като теомах, а не като изплашено младо момче, което не може да носи товара на политическата отговорност.

По отношение на албанците това македонско мислене, този циничен национализъм, чийто роб стана и премиерът Груевски, създаде низ проблеми: подтиква към опити за присвояване на албанското национално наследство, на Скендербег, на Майка Тереза, която се възприема като дъщеря на Македония, или като скопянка (тези дни се реализира идеята – по-рано възпрепятствана – да се подари триметрова скулптура на Майка Тереза на папа Бенедикт, която да бъде изложена във Ватикана). Циничният национализъм модифицира Охридския договор; показва че няма да спазва Законът за амнистия; създава проблеми с Албания и Косово с въвеждане на визи и данъци за социално осигуряване; блокира процеса на интеграция в структурите на НАТО и ЕС; меси се в политическата организация на албанците, предизвиквайки разкол…

Последната намеса в ДПА показва, че по подобен начин ще се действа и с ДСИ (двете водещи албански партии в Македония, б.р.), чиито депутати бяха употребени и направени ненужни. Циничният национализъм ще продължи с опитите да създаде лоялна опозиция, но забравя нещо важно: може да привлече на своя страна някои албански депутати, но не може да купи лоялността на албанския народ за своя проект.

Хабене на време!

* Арбен Джафери е роден в Тетово, Западна Македония, през 1948 г. Следва философия в Белград. Създател и почетен председател на Демократичната партия на албанците в Македония (ДПА). Джафери води ДПА 14 години и напусна политическата сцена през юни 2007 г. по здравословни причини. Продължава да е активен като публицист и общественик.



Източник: http://publicistika.blogspot.com/Вижте повече
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #304 на: Август 06, 2010, 12:02:29 »

Имаме ли антиевропска Влада

Антинатовската и антиевропската клима што ја создава власта се' повеќе доаѓа до израз

Цитат
Анти-НАТО и антиевропската политика на оваа Влада станува се' повидлива. Колку и да се труди премиерот и лидер на ВМРО-ДПМНЕ, Никола Груевски, да ја прикрие својата доктрина на двојни аршини, таа како давеник испливува на површина, загрозувајќи ги најзначајните македонски стратегиски приоритети. Драматични се последните примери за антиевропска политика со јавните настапи на Мартин Треневски и на Тодор Петров. Најнапред тоа го демонстрираше јавно, на најлош можен начин, Мартин Треневски, дипломат, со солиден новинарски и дописнички стаж во странство. И, секако, неодминливиот Тодор Петров, кој секогаш е тука кога треба да и' се нанесе штета на Република Македонија, на меѓународен план и во домашните меѓуетнички односи.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=CA6319085D3FD84DAA9875CAACC23689
« Последно менување: Август 06, 2010, 12:07:12 disidente »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #305 на: Август 06, 2010, 12:17:47 »

Македонци установиха контакт с Александър Велики (видео)

http://www.bnews.bg/article-13696

Не знам вече кретенията до къде може да стигне...
Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #306 на: Август 10, 2010, 11:22:43 »

http://www.focus-news.net/?id=n1428680

Дневник”, Македония: Албанците ще празнуват свой Илинден

10 август 2010 | 08:28 | Агенция "Фокус"

Скопиве. Албанците в Македония искат да празнуват свой Илинден, пише днес скопският вестник “Дневник”. Партия Национален демократичен съюз (НДС) на Хисни Шакири, кметът на скопската община Чаир Изет Меджити и неправителствената организация Реалитети” на 12 август пред паметника на Скендер бег ще празнуват годишнина от освобождението на Скопие от албански въстаници. Според тях, но и според историци албанци на 12 август 1912 г. албански въстаници освобождават Скопие от Османската империя. Те призовават всички граждани на Македония да се присъединят към празнуването на тази дата, подобно на Илинденско-преображенското въстание.
За разлика от това твърдение, пише „Дневник”, историците македонци смятат, че Скопие никога не е освобождавано от албанци. Според тях въстаници албанци са влезли в Скопие след като Османската империя била ослабена и започнала оттегляне. Не е имало битки или жертви от двете страни, изтъкнали историци.
„12 август, деня на освобождението на Скопие от Османската империя, от страна на албанските сили, водени от Хасан бей Прищина, Иса Болетини и Байрам Цури, трябва да бъде празнуван от всички, без значение на етническата или религиозната принадлежност”, изтъкнал Хисни Шакири.

Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #307 на: Август 10, 2010, 02:24:54 »

http://alsat.mk/vesti/zemja/1067127.html

НДУ и НВО Реалитети организираат одбележување на ослободувањето на Скопје

09/08/2010 17:08:00
 
 Ќе се одбележува 98 годишнината од влегувањето во Скопје на Хасан Приштина и Бајрам Цури
Во организација на Националната демократска унија и на невладината организација "Реалитети" за прв пат ќе биде одбележана 98-годишнината од ослободувањето на Скопје во кое учествувале албанските сили, предводени од Хасан Приштина и Бајрам Цури. Овој настан, според организаторите, има за цел обединување на сите заедници и ги отфрлија гласините дека има политичка позадина.
 
"Ако политичките партии мислат дека со овој чин создаваме  непријателство со  македонскиот народ, грешат многу, ние не сме склони да создадеме непријателство, туку напротив овој датум ќе ги обедини Албанците и Македонците да излезат сите заедно на плоштад и да го одбележат овој датум, тоа е нашата цел", истакна Хисни Шаќири претседател на НДУ.

"Скопје отсекогаш бил мулти-етнички град и често се споменува во меѓународните односи, како примерен град за соживот, тогаш сите заедници можат да бидат дел од овој настан и транспарентноста е во тоа што оваа иницијатива нема ниедна политичка позадина“, рече Валон Бела, НВО "Реалитети“.

Општина Чаир ја поздрави таквата иницијатива нудејќи финансиска и логистичка поддршка. Во зависност од одразувањето на одбележувањето на овој настан, општината исто така најавува активности за одбележувањето на 100 годишнината во 2012 година.

"Бидејќи се однесува за Скопје и е важен датум за Скопје, мислам дека ѝ припаѓа и на општина Чаир да поддржи таква иницијатива. Ќе ја имаат поддршката од општината и посакувам активноста да биде успешна“, рече Изет Меџити градоначалник на Чаир.
 
Покани за учество се испратени до сите партии во земјата и сега за сега, добиле поддршка само од Нова демократија.

"Ние апсолутно ќе го поддржиме ова, бидејќи е историски ден на ослободување на Скопје. Ова  навистина докажува дека Албанците играле клучна улога во регионот во тој период и апсолутно се потврдува дека Скопје бил главен град на Албанците во тој период“, рече  Аријанит Хоџа портпарол на НД.

По повод одбележувањето на овој ден се очекува да се одржи митинг на плоштадот "Скендербег" и свечена академија во албанскиот театар. Организаторите најавуваат одбележување на традиционален начин и следните години.

Ѓултен Реџелари
Сочувана

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #308 на: Август 11, 2010, 10:51:45 »

Албанците вдигат влога...а коминтерновските пропагатори реагираат, како и да е ако се служиш со лажи и багаш от историската вистина неможе да очекуваш да другите не го искористат тоа...

„Ослободителите“ дошле на прошетка

Најавата дека Скопје денот на ослободувањето треба да го слави на 12 август го крена на нозе Институтот за национална историја. Директорот Тодор Чепреганов приложи архивски документи како „ослободувањето“ на Скопје го видел тогашниот британски вицеконзул.

Тој вели дека треба многу да се внимава и да не се игра со чувствата на граѓаните, кога некој се повикува на историјата за одредени историски настани и истите настојува да ги смести во денешен политички контекст. Треба да се имаат предвид зборовите на Ерик Хозбаун, кој вели:“Јас секогаш мислев дека историската професија, без разлика колку и да е штетна, како нуклеарната физика, не може да направи какви било проблеми. Сега знам дека може. Нашите предавања може да се трансформираат во фабрики за бомби како што ИРА во работилниците откри како од хемиско ѓубриво да направи експлозив“.

- Ако таква штета може да направат историчарите со своите предавања, сигурно поголема штета прават политичарите и невладините организации кои си земаат слобода да ги интерпретираат историските настани и да даваат свои оцени. Зад изјавите на организаторите на манифестацијата, градоначалникот Меџити, НДУ и „Реалитети“, дека „Скопје е ослободено од албанските востаници на 12 август 1912 година и оти тој датум треба да го слават сите граѓани на Македонија, исто како Илинден, треба да стојат аргументи - вели Чепреганов.

Тој презентира неколку документи за „ослободувањето“ на Скопје.

Според документите, уште на 10 август 1912 година вицеконзулот известил дека „востаниците се' уште не ја напуштиле идејата да дојдат во Скопје“ и оти од „минатата недела вооружени Албанци ПРИСТИГНУВААТ во градот во помали групи, некои од нив носејќи оружје, некои носејќи го во својот багаж“.

- Според локалните процени, нивниот број изнесувал околу 300, но вицеконзулот сметал дека тој број е преувеличан. Во својот извештај од 12 август 1912 година, денот што треба да се слави како ослободување на Скопје, вицеконзулот известува дека вечерта на 11 август меѓу 100 и 120 вооружени Албанци ДОШЛЕ во Скопје со „вчерашниот воз“. Дури известува дека ТИЕ СЛОБОДНО СЕ ШЕТАЛЕ низ Скопје, без никој да им прави какви било пречки. Според неговите согледувања, на 12 август ПРИСТИГНАЛЕ „со денешниот воз“ околу 450 Албанци, но тој сметал дека и тие бројки се претерани и според него, бројката требало да биде околу 200. На 12 август, известува вицеконзулот дека „никој од водачите се' уште не е дојден“ - вели Чепреганов.

Тој објаснува дека на 15 август вицеконзулот известил дека претходниот ден во Скопје ПРИСТИГНАЛА поголема група Албанци, вооружени и невооружени, некои пеш, а некои со воз. Според информациите со кои располагал конзулот, се проценувало дека бројот на Албанците што пристигнале во Скопје и во околните села во периодот од 3 до 15 август изнесувал 16.000, од кои 70 отсто биле вооружени, а на 13 август пристигнале и Риза Беј, Иса Болотини, Идриз Сефер... Чепреганов вели дека, според вицеконзулот, доаѓањето на Албанците во Скопје било за да го видат градот, а дел од нив заминале во Велес за да ги видат своите пријатели.

и секако

Ослободете се самите, не Скопје

Меѓунационалните односи, односно соживотот во Македонија по кој знае кој пат е ставен на испит. Овој пат „ментори“ по овој, за жал кај нас чест, „предмет“ се градоначалникот на Чаир и потпретседател на ДУИ и партиичката НДУ, кои на сите ни порачуваат да го подготвиме „урокот“: славење на 12 август како вистинскиот ден на ослободување на Скопје. Велат, имаат документи од кои се гледа дека албански востаници во 1912 година не' ослободиле од турската империја. Си нашле историчар што си спакувал бројка од дури 50.000 албански востаници што го ослободиле градот, без притоа да одговори на едно логично прашање: како тогаш толку лесно, без борба, го оставиле „слободно“ Скопје за да го окупираат српските војски?! Искуството не' учи дека ќе има уште побесмислени контраодговори. Неизвесно е до каде ќе оди оваа деструктивност...

За да се избегне ваква јалова дискусија, која само ќе разгорува нетрпение, многу македонски интелектуалци и водечките медиуми на македонски јазик го кренаа гласот кога во проблематичната енциклопедија на МАНУ имаше работи што го иритираа албанското население во Македонија. Затоа таа и беше повлечена. Без да навлегуваме во научните факти, тогаш го оспоривме несоодветното изнесување на податоци, само на едната страна од историската вистина, притоа без чувство за одговорност дека кога една етничка заедница се чувствува навредена - се нарушува соживотот во Македонија.

Тоа, се разбира, го укажуваа тогаш и многумина интелектуалци од редовите на македонските Албанци. Ама каде се сега тие да го кренат гласот против злоупотребата на историјата во таканаречениот „албански Илинден“, како што тоа го правеа за енциклопедијата? Зар за нив овој пат е прифатливо фризирање, надополнување и селективно користење на историјата за потреби како што се подигање на паднат партиски рејтинг. Дури причините и да се „посилни“, недозволиво е градоначалник на скопска општина, па дури и некојаси партија да иницираат нешто што однапред знаат дека ќе ја разгори меѓуетничката нетрпеливост меѓу двата најголеми ентитета во државата. Тоа е преопасна игра. Тоа го покажуваат и првичните реакции на Македонците, кои гласно го поставуваат прашањето: што всушност сакаат да се слави, свој Илинден или нова Илирида?

Некому, се чини, историјата не му служи за да извлече поука како да си ја подобри иднината, туку за да ја направи што е можно понеподнослива. Затоа, наместо некои од предлагачите да ни наметнуваат нови ослободители на Скопје, најдобро е самите да се ослободат од потребата да манипулираат со историски настани за дневнополитички потреби.

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=5B3F4A2E19F25D4DAC4461E78E331A5F
http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=6E3EADF5149FA340B81B0B5B9978926A
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #309 на: Август 14, 2010, 04:44:21 »

http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=2&tabid=1&EditionID=2095&ArticleID=146502

59 ГОДИНИ ОД МАСАКРОТ НА ЈУГОСЛОВЕНСКИТЕ ФАШИСТИЧКИ ОКУПАТОРСКИ  ВЛАСТИ.
Струмица ги помни стреланите студенти
Со низа пригодни чествувања вчера во Струмица беше одбележана 59-годишнината од подмолното убиство на петте студенти, Борис Белев, Мирко Пецев, Ѓорѓи Костуранов, Стево Топчев и Ѓорѓи Јармов. Овие напредни младинци, чијашто кауза била самостојна и слободна Македонија, на вчерашен ден во 1951 година биле стрелани кај селото Орманли на планината Беласица, дваесетина километри од Струмица. Образложението на тогашната локална власт била дека студентите работеле против комунистичкиот режим и дека илегално се обиделе да ја преминат границата и да пребегаат во Грција. За сеќавање на овој трагичен настан, кој безмалку шест децении ја бранува струмичката и пошироката македонска јавност, претпладнето беше одржана панихида на градските гробишта во Струмица, каде што во заедничка гробница се погребани петтемина студенти. Пред нивното спомен-обележје во малиот градски парк беше положено свежо цвеќе, беше изведен поетски колаж, а пригодна реч за загинатите одржа Никола Андонов од Здружението на политичките затвореници прогонувани за идеите за самостојна Македонија.
 

 
Сочувана

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #310 на: Август 15, 2010, 09:23:36 »

човекот го бива многу за политичка сатира...
http://kirilica.com.mk/vest.asp?id=54471
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #311 на: Август 15, 2010, 09:24:52 »

http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=2&tabid=1&EditionID=2095&ArticleID=146502

59 ГОДИНИ ОД МАСАКРОТ НА ЈУГОСЛОВЕНСКИТЕ ФАШИСТИЧКИ ОКУПАТОРСКИ  ВЛАСТИ.
Струмица ги помни стреланите студенти
Со низа пригодни чествувања вчера во Струмица беше одбележана 59-годишнината од подмолното убиство на петте студенти, Борис Белев, Мирко Пецев, Ѓорѓи Костуранов, Стево Топчев и Ѓорѓи Јармов. Овие напредни младинци, чијашто кауза била самостојна и слободна Македонија, на вчерашен ден во 1951 година биле стрелани кај селото Орманли на планината Беласица, дваесетина километри од Струмица. Образложението на тогашната локална власт била дека студентите работеле против комунистичкиот режим и дека илегално се обиделе да ја преминат границата и да пребегаат во Грција. За сеќавање на овој трагичен настан, кој безмалку шест децении ја бранува струмичката и пошироката македонска јавност, претпладнето беше одржана панихида на градските гробишта во Струмица, каде што во заедничка гробница се погребани петтемина студенти. Пред нивното спомен-обележје во малиот градски парк беше положено свежо цвеќе, беше изведен поетски колаж, а пригодна реч за загинатите одржа Никола Андонов од Здружението на политичките затвореници прогонувани за идеите за самостојна Македонија.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #312 на: Август 15, 2010, 07:21:16 »

Македония - вечния производител на балканска история и напрежение

http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=1644
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #313 на: Август 17, 2010, 10:42:16 »

-ПУСТИ ЖЕЛБИ  НА ПРОЈУГОСЛВЕНСКАТА  ( СРБСКАТА)  ВЛАСТ  ВО  РЕПУБЛИКА  МАКЕДОНИЈА.
-ДОКАЗ  ДЕКА МАКЕДОНИЈА  Е  СЕУШТЕ  ПОД  ЈУГОСЛОВЕНСКА (  СРБСКА) ВЛАСТ.

http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&EditionID=2096&ArticleID=146580

Учебникот го вратил Косово во Србија
Валентина Стојанчевска

Во учебникот по општество за петто одделение Косово е претставено како дел од Србија, а и знамето на државата е погрешно, реагираше викендов партијата Нова демократија барајќи поради тоа отставка од заменик-министерката за образование Линдита Ќазими. - Јавно го прашуваме Министерството за образование Никола Тодоров, особено заменик-министерката од редовите на ДУИ, Линдита Ќазими, врз основа на кој критериум биле избрани членовите на комисиите и рецензентите што го одобриле овој текст на книгата за предметот по општество? Исто така, прашуваме дали има некој рецензент Албанец, кој ја оценува коректноста на училишните текстови? Ова министерство и понатаму не може да се соочи со новата реалност на Балканот, а тоа е дека Косово е независна држава, соседна држава на Македонија. Иронијата оди толку далеку што се објавува и погрешно државно знаме на Република Косово - рече Ѓулумсере Касапи, секретарката за образование во Нова демократија.
Таа додаде дека и понатаму продолжува дискриминацијата на албанската култура бидејќи од истиот учебник треба да учат и учениците Албанци.
Министерот за образование и за наука, Никола Тодоров, пак, рече дека чувствувал одговорност, но не чувствувал вина за пропустите што се провлекоа во учебникот за петто одделение. Тој нагласи дека ревизијата на содржината на учебникот треба да заврши денеска, а неа ја прави нов рецензентски тим формиран од Националната комисија за учебници. - Ако се работи само за оваа грешка или за уште една или две помали, тие ќе бидат коригирани, но ако се работи за повеќе сериозни грешки, учебникот ќе мора да биде повлечен и да биде препечатен - рече Тодоров. Тој додаде дека дотогаш е запрена неговата дистрибуција во училиштата. Доколку биде решено учебникот да се повлече од употреба, тогаш петтоодделенците, најверојатно, неколку месеци ќе го чекаат новиот учебник по општество. Сепак, Тодоров посочи дека очекува до први септември сите учебници да бидат распределени во училиштата.
- Целиот потребен тираж од учебници е даден на печатење и се склучени договори за набавка на тиражи. Се надевам дека оваа година целиот проект ќе помине без никакви проблеми и сите учебници ќе бидат навреме изработени и доставени до училиштата - рече Тодоров. Скандалот со учебникот по општество пред неколку дена го обелоденија медиумите, посочувајќи дека во делот за значајни личности за македонската култура се наоѓаат лица од шоубизнисот. Од Друштвото на писатели, пак, реагираа дека е срамота што во личностите значајни за културата не се нашол ниту еден писател.
Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: Македонска реалност
« Одговори #314 на: Август 17, 2010, 01:59:09 »

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=A99CF18294CCD045A1E471BEC43F46AA
Проституцијата цвета во македонскиот Лас Вегас


Многумина во Гевгелија печалат на нас, девојките, кои не' има од секаде од Македонија и од сите возрасти и националности, не се грижам како ме гледаат луѓето бидејќи важни се парите, вели гевгеличанка која три години го продава своето тело

Гевгелија ја нема улицата на црвените фенери, препознатливиот знак за Амстердам или Хамбург, но проституцијата нелегално цвета на југот на земјава, тврдат за „Дневник“ добро упатените во бизнисот.

Официјалните бројки не ја покажуваат ваквата состојба со најстариот занает на светот, но тој е присутен во Гевгелија, град кој во последните години е попознат како македонски Лас Вегас. Гевгелија стана нов дом на многу македонски девојки што дојдоа во овој град, привлечени од парите на многубројните гости од Грција, кои тука ја пробуваат среќата во коцката и хазардот. Казината донесоа викенд-туристи, кои освен коцкањето, имаат и други потреби и желби.

Тајни куќи, јавна тајна

Така Гевгелија стана град на секс-туризмот, посакувана дестинација за јужните соседи. Тие не штедат пари за да си ја пробаат среќата во коцката, но и плаќаат да имаат инстант-секс пред фрлањето на топчето на рулетот или поделбата на картите од шпилот.

И додека државата и надлежните институции молчат, дел од девојките вклучени во бизнисот говорат за тоа што е јавна тајна во Гевгелија.

- Мое е само да сработам, се' друго е на газдата. Тој ги наоѓа муштериите-Грци и договара местото каде што ќе се најдеме. Цената е стандардна - 50 евра. Ова е позната работа во Гевгелија, јавна тајна во градот. Многумина печалат на нас, девојките, кои не' има од сите места во Македонија и од села и од градови, од сите возрасти и националности - вели гевгеличанка која три години се занимава со проституција.

Таа објаснува дека пред да почне да го продава своето тело била на работ на егзистенцијата, но сега добро се ситуирала. За тоа како ја гледаат луѓето многу не се грижи, вели дека и' се важни парите.

Според неа, целата работа е добро организирана и ништо не е оставено на случајноста.

Девојките што се на „работа“ во Гевгелија велат дека во бизнисот се вклучени многу мажи, посредници, но има и жени. Тие имаат разработено и шема по која се наоѓаат муштериите, а секоја девојка работи со макро.

Од понудата на Гевгелија се задоволни голем дел од Грците што доаѓаат во овој град, но има и такви што биле ограбени или претепани од лажни макроа.

- Нашето доаѓање во Гевгелија, кое во почетокот беше поврзано со коцката, набргу беше дополнето со нова услуга. Ни беа нудени девојки, за наши услови по ниски цени, така што гласот бргу се рашири и многумина при доаѓањето во вашата земја имаат двојна цел, навечер коцка, претходно секс - вели Грк, кој секој викенд е гостин во некое од казината во Гевгелија.

Според него, со девојките се сретнуваат на различни места, во зависност од времето што го имаат на располагање и од расположението. Најчесто се среќаваат во хотелски соби и во изнајмени куќи, но и во автомобили, а за сексот плаќаат по 50 евра.

Секс, дрога и коцка

Според податоците на СВР Гевгелија, полицијата во 2007, 2008, 2009 година и првата половина од годинава поднела само една кривична пријава за посредување во проституција.

Осомничен беше Илија Пакетов, сопственик на кафеана во Гевгелија, кој подоцна беше обвинет дека принудувал две малолетнички на проституција. Тој во Основниот суд во Велес за ова дело доби четири години затвор и сега ја одлежува казната.

Од друга страна, пак, во два одделни судски предмета во Основниот суд во Велес шестмина гевгеличани, меѓу кои и две проститутки, добија вкупно 40 години затвор бидејќи претепале и ограбиле двајца Грци. Тие ги примамиле странците ветувајќи им секс со девојки, но наместо забава, странците добиле ќотек и останале без парите, златниот накит и без мобилните телефони.

- Како може да дојде странец да бара секс за пари од млади девојки. Како може да ги заведува, да изврши кривично дело подведување на проституција, а досега во Македонија да нема поднесено ниту една кривична пријава за тоа. Јавна тајна е тоа што се случува во Гевгелија, а надлежните немо гледаат и не преземаат ништо - вели адвокатот Бојан Чадиев.

Социолозите сметаат дека кога не се воспоставени вредностите на системот, проституцијата е слабо контролирана и освен со коцката, поврзана е и со наркоманијата.

- Коцкањето многу одамна е еден од начините за забава во светот, а луѓето кога се забавуваат бараат комплетна забава. Затоа, не чуди поврзаноста меѓу хазардот и проституцијата. Општо познато е дека девојките што шетаат и бараат муштерии во коцкарските салони ги викаат китки, или цвеќиња за украс. По добивката или загубата на пари тие луѓе бараат задоволство или утеха во женско друштво. Не треба да заборавиме дека проституцијата цвета во сиромашните земји како најлесен начин на заработка - вели социологот Маја Хеско.

Дека со проституцијата и коцката оди и наркоманијата покажува бројот на фатени дилери што од сите краишта на Македонија доаѓаат во Гевгелија да продаваат дрога.

Неодамна во Основниот суд во Велес беа осудени двајца дилери и добија шест и пол години затвор оти продавале екстази и хероин во Гевгелија.

Уште поголема  ЈАВНА  ТАЈНА  е дека во  развојот  и  популаризацијата  на  овој бизнис во  Гевгелија,Богданци,Дојран, неспорни и големи заслуги  имаат поранешна  претседателка  на  Основниот  суд  Гевгелија и  поранешна јавна обвинителка   како  и  сегашни судијки и  обвинителки  од  Гевгелија    и  некои  полициски „шефови„  од  ПС  Гевгелија.
Сочувана