Как бе ликвидирана българската идентичност в Македонияhttp://www.fakel.bg/index.php?t=2003ПЕЛАГОНИЙСКА БЪЛГАРСКА МИТРОПОЛИЯ
митрополит АВКСЕНТИЙ ПЕЛАГОНИЙСКИ
№ 1 ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ СВЕДЕНИЯТА ЗА СРЪБСКИТЕ
БЕЗЧИНСТВА В БИТОЛЯ
Към № 733 от 18.IV.1913 г.
Официалните представители на сръбските окупационни власти започват най-безсрамно да се подиграват и ругаят българското свещенство, църквите, духовните власти и пр. Така например на 19 того е бил привикан в околийското управление в гр. Битоля българския свещеник Стоян п. Димитров от с. Средно-Егри, Битолско и под предлог, че бил заставял съселяните си патриаршисти да посещават на празничните богослужения българската черква в селото, бил обсипан от самия началник с най-цинични псувни, като „бугарашки поп“, бивши „комита“, пък и настоящи такъв. Хулен и псуван бил на „бугарска вера“, като не била пощадена и „бугарашката митрополия и владика“. В стаята пък, съседна с канцеларията на началника, някой си старши стражар ударил п[оп] Стояну няколко плесници. Зашеметен от силните удари, той бил пуснат да си иде в селото със строга заповед, да не посмее да се отбие някъде из града, с цел да се оплаче, нито да обади за станалото. За по-голяма сигурност в ненарушението на тая заповед, двама войници изпратили п. Стояна до извън града и го следили зорко, докато той взел пътя направо за с. Средно-Егри. По същото време в околийското управление бил изследван по истото дело и селския кмет Атанас Димитров, комуто покрай многото псувни и нападки, недостойни да излязат даже из устата на един хамалин, било казано, че той пък и съселяните му не трябвало да се черкуват в местната си българска черква, наречена от началника „циганска“ черква, а да посещават патриаршеската такъва в селото. И на кмета било казано, под закана за смъртно отмъщение, да не посмее да се оплаче, нито обади някому за станалото. Всъщност, нито поп Стоян, нито селският кмет са заставяли някога съселяните си патриаршисти да посещават българската черква в селото. Препоръка в тая смисъл направили на патриаршистите няколко сръбски войници, които на 7.IV., като дошли в селото да се черкуват и видели, че няма служба, а липсата на такъва им се е пояснила с разделението на малкото инак село на два лагера по духовно ведомство – патриаршисти и екзархисти. Войниците препоръчали на селяните да посещават славянската служба, която те нарекли сръбска. На 21.IV. Битолският околийски началник привикал в с. Могила кметовете, азите и поляците от всички села, влизащи в Могилската община, плюс енорийския свещеник в с. Кукуречани Н. Благоговейнство Василий Колев. При поединично привикване в отделна стая началникът дал на всички тях наставления: да не прибират в селата нелегални личности, забележат ли такива в районите си – незабавно да известят на властта и пр. Тези наставления били изказани от началника в такъв нервен и див до отвращение тон (циничните псувни явно служат като неминуемо украшение речта на началника-представител на правовия ред и държавния авторитет), щото издавали едно крайно неприязнено и едва ли не кръвно настроение от негова страна към невинните и толкова измъчени селяни. На интелигентния и скромен свещеник Василий началникът си позволил да удари със собствената си ръка два силни плесници, които съпроводил със съчиненото от него обвинение, че той не рачил да извърши духовните треби на „четирите сръбски семейства в с. Кукуречани“. Подигран бил с прозвището „бугарашки поп“, „кумита“ и пр. Заплашен бил със смърт, ако и за напред продължи да не обслужва казаните семейства. Трябва да се забележи, че в Кукуречани съвсем няма сръбски или сърбомански семейства и че свещеник Василий Колев не се [е] отказвал никога да удовлетворява религиозните нужди на пасомите си без изключение.
Могилчанецът Секула Георгиев, прекорван Кантар, досегашен селски кмет, бил бит най-жестоко с юмруци от самия началник. Ударите по главата и челюстите били толкова силни, щото от един такъв С. Георгиеву бил счупен един зъб. С. Георгиев Кантар бил тутакси уволнен от длъжността кмет в с. Могила. Също тъй уволнен бил и Никола Димков от кметската длъжност в с. Карамани, същата община. На п. Василий Колев бил направен намек за някакви негови оплаквания, направени пред митрополията ни. След това на общо на всички привикани било заповядано да не посещават митрополията ни, за да се оплакват за каквото да било, защото в противен случай щели да отговарят с главите си. На свършване началникът казал: „Ако ние (сръбската власт) останем тука завинаги, вие всички ще бъдете сърби. Не останем ли, бъдете каквото щете – турци или цигани...“ По-късно той иронически подхвърлил: „Ако остана аз, всички ви ще направя големи зенгини (богати)“, с което тълкувал девиза на окупационната християнска власт: да съблече населението и го опаше с ремък. От Прилеп достигат сведения, че без всеки повод, без що-годе законно основание, напоследък властите започнали да арестуват бившите български четници. За Великденските празници на гражданите било заповядано да украсят къщите си със сръбски трикольорни флагове. Несъобразилите се с тая разпоредба били глобени по три динара.
гр. Битоля, 22 април 1913 год.
ЦДА, Ф. 246 к, оп. 3, а.е. 138, л. 344–346. Машинопис.
№ 2 НАСИЛИЯ ОТ СТРАНА НА СРЪБСКИТЕ ОКУПАЦИОННИ ВЛАСТИ НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В БИТОЛСКО
Към № 733 от 18.IV.1913 год.
1) Направените от страна на управляющия руското консулство тук постъпки по въпроса на взводния Захарий Спасов (т. 5, Приложението към Рапорт № 701 от 29.VII.), останаха безрезултатни. На казания З. Спасов е отнета всяка възможност за отпътуване към Солун, поради което той и до сега продължава да стои в гр. Битоля.
2) Над българското централно училище в гр. Битоля, приспособено първоначално за болница, а по-късно за казарма, от дохождането на сръбските войски се развяваха два български флага. На 27.III. двама старши войници се качиха на покрива и изпокъсаха флаговете на дребни парчета.
3) На 30.III. привечер стружкият гражданин Каваев, 30-годишен, по занятие механджия, бил взет от дюкяна си в гр. Струга от един сръбски стражар и откаран в турския квартал в града, недалеч от едно теке. Там се явил местният командант места с двама още други стражари. Каваев бил поставен пред един новоизкопан ров в подобие на гроб и поканен да каже „бил ли е в турско време комитаджия и кои му са другарите?“ Каваев отговорил, че никога в живота си не се е занимавал с комитаджилък. Сочейки на рова, командантът казал Каваеву: „тоя гроб е приготвен за тебе“ и по даден знак стражарите го повалили на земята и са го били немилостиво с тояги. Побоят бил спрян едвам, когато жертвата паднала в безсъзнание. Каваев бил пуснат на свобода с думите, че „същата участ очаква и другарите му българи“. Домашните на бития се отнесли за медицинска помощ, но местният лекар турчин, по заповед свише, отказал е такава.
4) Над входа на черквата „Св. В. М. Неделя“ край гр. Битоля има стар надпис „Българска църква Св. В. М. Неделя“. През нощта на 30 срещу 31 март неизвестни хора са зацапали с гъста черна боя думата „Българска“. На това явление тук не се гледа като на проста случайност. Най-малко то издава злобата и настроението на местните сърбомани, а може би е и първа стъпка към осъществление замислени планове и нечисти намерения по отношение на народната светиня. На направените постъпки пред властта окръжният управител отговори, че то било работа на някои вагабонти и че ще нареди следствие за изнамиране виновниците и за тяхното наказания. Отвореното обаче следствие не даде никакви резултати.
5) На 2.IV.бил произведен обиск в къщите и дюкяните на битолските граждани Братя Русамарови, Братя Спанакеви и Борис Гавазов. Взети са от дома на първите парчета от турски войнишки униформи, изоставени някога от забегнали отомански войници, после изпокъсани и употребявани за разни нужди. От хана на вторите взето е едно хубаво седло, а от дома на третия – един щик от турска маузерка. Мотив за обиска било диренето на скрито оръжие, каквото съвсем не било намерено. За конфискуваните гореотбелязани невинни вещи и на тримата домакини е взета глоба от по 100 динара. На доказателствата на Спанакеви кога и от кой търговец са купили седлото, не било обърнато внимание. Просто съвсем произволно е било изказано подозрението, че то е войнишко и откраднато.
6) На 7.III. биде арестуван в Битоля бившият български четник Петър Павлов от с. Оптичари, Битолско, който напоследък се бе наредил като пъдарин в родното си село. Видимият предлог на арестуването му било обстоятелството, че той бил заловен, макар и при изпълнение на длъжността си, със забранено оръжие – турска маузера, а всъщност той е бил подозрен и обвинен, че увещавал населението да не се поддава на агитации от сръбска страна, ободряващ ги с уверението, че наскоро в Битолско щели да пристигнат български войски и пр. Той биде освободен на 30.III. и както сам уверява, срещу 10 лири рушвет даден на околийския началник. Сега той разправя, че в продължение на 23-дневния си арест като по програма всяка вечер бил подлаган на жесток и немилостив побой. И само 23 дена бяха достатъчни, за да излезе П. Павлов от затвора със сломено здраве. При освобождението околийският началник лично му е казал да не посмее да обади някому, че е бит, защото, в противен случай, върне ли се още веднъж в околийското управление, няма вече жив да излезе от там. Първите 4 денонощия той бил задържан в един нуждник, по-късно пак заставян да чисти нуждниците на околийското управление.
7) Същият Петър Павлов разправя, че едновременно с него бил арестуван и някой си ходжа из с. Острец, който тоже бил изтезаван, за да открие складираното уж оръжие в тяхното село. Най-после бил освободен полупребит и то срещу откуп от 300 динара.
Българинът Стойче Дишков из Карамани, Битолско, бил арестуван и заставен да предаде пушката си, която уж укривал дома си. Като не сторил това, вероятно, защото не разполагал с пушка, за да се избави от затвора и за да избегне угрозящите го инквизиторски мъчения, дал рушвет 500 динари.
9) В последните дни на м. март прилепският гражданин Тренко Цветков е бил глобен с 40 динари, за дето бил заловен да чете български вестник „Вечерна поща“.
10) На 5.IV. селският учител Симеон Михайлов, родом от гр. Щип, с редовна „дозвола“ щеше да отпътува до Солун и от там за родното си място. На железнопътната гара му било заловено едно официално митрополийско писмо с най-невинно съдържание, адресирано до Делегацията на Св. Екзархия в София. Само за това „велико“ престъпление, учителят е бил бит и задържан на 15-дневен арест.
11) На 5.IV. в с. Битоля в полицейския участък сега наименуван „Св. Неделски“, е бил бит по най-жесток начин българинът Георги Христов, родом от с. Вехчани, Охридско, съдържател на „Търговски хотел“ в гр. Битоля. Побоя извършил сам поручикът Милан С. Михайлович от 18 полк на Дунавската дивизия, в присъствието на неколцина жандарми. На края заповядано му било да не посмее да се оплаче някому, защото ще пати по-зле. Единствената вина на Георги Христов е тази, че е българин. Подмятано му било, че още не е сменил българската фирма на хотела си със сръбска; че препращал някакви си комитетски писма към Охрид и обратно; че приказвал из града, какво в Битоля наскоро щели да пристигнат български войски и много други още никога от него не вършени, нито приказвани работи.
12) Напоследък в Битолско и Прилепско властите нареждат списъци на мъжкото население от 20 до 26-годишна възраст. Подозира се, че предстои събирането на новобранци и че за тая именно цел се готвят въпросните списъци.
13) Неотдавна общинският съвет в гр. Битоля избра измежду своята среда една осмочленна комисия с предназначение да посети Белград, за да се запознае с благоустройството на столицата в разните отношения и виденото и проученото там в най-близко бъдеще да приложи по отношение на гр. Битоля. Скоро за всички тук стана явно, че истинската мисия на депутацията на общинския съвет е да поднесе пред стъпките на Н. Величество сръбския крал верноподанически чувства от страна на битолското гражданство, да поблагодари на скупщината и правителството за проявената дейност по освобождението на Битолския край, да моли, щото последният да бъде анексиран към Кралство Сърбия и да остане завинаги неразделна част от нея и пр., и пр. В депутацията трябваше да участвува и един местен българин. Обаче пет души по-предни граждани избрани последовно за горната цел по свой почин и решение, без ничие влияние, намерили са за добре да отхвърлят избора. Така, че на 16.IV. комисията отпътува за Белград без български представител в своята среда. Тя се състои от 3-ма сърбомани и по един турчин, евреин, влах и грък. Отказът на избираните българи да вземат участие в депутацията направи силно впечатление, както на окупационните власти, така също и [на] консулското тяло и на другите нации в града.
14) Сближението между сърби и гърци офицери, войници и граждани, се прояви през Великденските празници в интимни срещи, гощавки, пиянствуване и провикване в локали и по улиците даже: „Да живее Сърбия“, „Да живее Гърция“, „Долу България“. Нашето гражданство с насмешка и съжаление гледа на голямата изпадналост на братята съюзници.
гр. Битоля
