Негушкото въстание
След избухването на Гръцкото въстание през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш също избухва въстание под ръководството на Ангел Гацо от воденското село Саракиново, Анастасиос Каратасос от берското село Доврас и негушанина Логотет Заферакис Теодосиу. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати. На 18 април Мехмед Емин паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Стените на града са разрушени и той е изоставен. В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“.
Възстановяване
След въстанието постепенно част от успелите да се спасят жители на Негуш се връщат заедно с много български и влашки селяни от околните села, но едва около 1860 година градът е напълно възстановен със стария си българо-гръцки колорит - населен от гърчеещи се българи и власи. В 1892 година през Негуш минава железопътната линия от Солун към Бер. Градът преживява голям икономически разцвет и в него се основават едни от най-големите тъкачни фабрики в Османската империя, изнасящи платове дори за Европа.
В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише за Негуш:
„ Негуш - нов град в Македония с население 2000 християнски домакинства от български род, под административното ведомство на Солун. “
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Науса (Naussa), Берска епархия, живеят 5000 гърци.[5] В 1900 година според Васил Кънчов в Нѣгушъ (Няхуста, Агустосъ) живеят 1 500 българи християни, 800 турци, 3 500 гърци и 300 власи, като българското и влашкото население постоянно се погърчва.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негуш живеят 1 500 българи патриаршисти .В 1906 година според Патриаршеската статистика в града освен другите има 50 патриаршистки семейства власи.
Изследователят на аромъните Густав Вайганд пише за Негуш, че
„ въпреки че е български град е на път да бъде гърцизиран, защото голяма част от жителите говорят в семейството си гръцки. “
След 1904 година Негуш се превръща в основна база на гръцките андартски чети, нападащи разположените на север български екзархийски села и сражаващи се с четите на Апостол войвода. Градът е родно място на андартския войвода Антониос Мингас, обесен заедно с Телос Агапинос от Апостол войвода край воденското село Техово.
В 1910 година в Негуш (Νάουσα) има 6 000 жители патриаршисти и 1 000 мюсюлмани. При преброяването в 1912 година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език български и религия християнска, език турски и религия мюсюлманска, влашки език и християнска религия и гръцки език и гръцка религия.
Автор
Тема: Негушкото въстание (Прочитано 2647 пати)