Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Няма по-неестествена граница от тази, която игнорира етно-географските условия  (Прочитано 819 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Историкът Христинка Кирилова: Няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия

http://focus-news.net/?id=n1722172

26 ноември 2012 | 17:04 | Агенция "Фокус"
Начало / Общество

Видин. 8 села от Кулска околия и едно от Видинска околия са откъснати и предадени на Кралство сърби, хървати и словенци по силата на подписания на 27 ноември 1919 година Ньойски договор, каза за Радио “Фокус”- Видин Христинка Кирилова, уредник в отдел „Нова история” в Регионалния исторически музей във Видин. Тя посочи, че това са селата Халово, Гръцков, Мали и Велики Ясеновец, Шепиково, Бракеевци, Куилово, Зокупя и Черномашница. „Вследствие на постановленията на Ньойския договор във всички български градове се организират многолюдни протести и събори, които се свикват и се ръководят от граждански комитети. Но наред с всички тежки за България клаузи, в най-неоправдана позиция са тези българи чиито домове остават извън така очертаните граници на държавата ни”, допълни историкът. Христинка Кирилова обясни, че българите посрещат с бурни протести тези решения, а три години българките от Западните покрайнини носят черни забрадки. „При определянето на сръбско-българската граница дори френският представител в международната комисия признава, че няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия, защото тази граница се явява една от най-нехуманните граници и е наречена черната граница. Разсича 25 български села, разделя къщи, дворове, ниви , гробища, черкви, пътища”, каза Кирилова. Тя обясни, че в своята книга „Войната се завръща” френският журналист Анри Пузи пише, че е видял как български майки, на които гробовете на милите им деца остават на сръбска земя, отиват и плачат на няколко метра от скъпите им гробове понеже им е забранено да се приближават.
По думите на Анета Генчева, кмет на Община Бойница, община, която е била част от бивша Кулска околия „Все още не са зараснали раните от Ньойския договор сред хората, чиито роднини са били принудени да живеят в Сърбия”. Тя посочи, че родовите връзки в много фамилии вече са прекъснати, но дори и младите знаят, че гробовете на техните прародители са останали в пределите на Сърбия след Ньойския договор. „Тези, които са останали в България, са останали при нивите си. Техните братя и сестри са останали в къщите в селата, които са преминали след Ньойския договор в Сръбско. Селата Гръцковски колиби и Шепикови колиби възникват на местата където са нивите на разделените села", обясни Генчева. Тя посочи, че в тези села къщите са разхвърляни на километри - всяка къща е изграждана до нивата си. И до всяка къща гробове, защото гробищата и те останали в Сръбско. „Най-интересното е, че в Грацковски колиби има полусрутена каменна черква. Тези, които останали в България, поискали да си изградят църква, защото черквата на тяхното село останала на сръбска територия. Вътре има стари икони - пренесли ги от старата си черква. От Видинската митрополия разгледаха черквата, погледнаха иконите и разбраха, че църквата носи името на "Свети Архангел Михаил", обясни кметът на общината. В момента от общината се опитват да възстановят църквата, но срещат трудности с намирането на майстори, които да работят с камък.
Анна ЛОЗАНОВА
Сочувана