Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Посещение на Щефан Фюле в София  (Прочитано 94852 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #390 на: Јануари 02, 2013, 09:54:40 »

Инпрес: С блокадата на Македония, България загуби възможност да е лидер и говорител на ЕС в региона, заяви Ивайло Калфин

http://www.focus-news.net/?id=n1733643

02 януари 2013 | 09:36 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

Скопие. Бившият външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин реагира на решението на управляващите в България за блокада на европейската интеграция на Македония, предаде македонското електронно издание Инпрес. В материал озаглавен „Къде ГЕРБ бърка с Македония”, публикуван на личния му блог, Калфин изтъква, че правителството на ГЕРБ и президентът променят стратегическите цели на България, в името на съмнителни текущи ползи.
„Не споря, че България има проблем с властите в Република Македония. Той е свързан с репресии срещу гражданите с български паспорт, съзнателно поддържана антибългарска кампания в македонските медии и откровените провокации на тема история. Дотук свършва съгласието ми с правителството и с президента. Дълбоките различия са в методите, с които защитаваме българския интерес.
Ще се спра кратко на три теми: защо е сбъркана правителствената позиция, вярно ли е, че досегашната политика не е дала никакъв резултат и защо ГЕРБ съсредоточава негативната си енергия в отношенията само с един съсед, като си затваря очите за проблеми с другите”, пише Калфин. Той фокусира проблемите в неадекватността на актуалната българска позиция.
„Българската позиция дава повод на правителствени и други кръгове в Скопие да развият силна антибългарска кампания. Този път те ще потърсят широка обществена подкрепа със сервирания им от българските власти аргумент – България пречи на македонския път към Европа. Каквото и да обясняваме, това остава и ще доведе до масовизиране и засилване на антибългарските настроения. Република Македония ще се ориентира безусловно към тясно сътрудничество с единствения съсед, с когото няма проблеми – Сърбия”, смята Калфин. Според него това, което иска България не решава нито един от горните проблеми.
„Договор за добросъседство не се подписва под натиск, а трябва да е резултат от взаимен интерес и убеденост от ползите (къде е добросъседството, ако един диктува клаузите и изнудва другия). Нито някакъв текст, нито съвместни заседания на правителството ще решат въпросите с преследване на български граждани и с истерията в македонските медии. Да не говорим, че няма как да започне масов демонтаж на паметници. Гръцката претенция за името е трудно постижима, но ясна – решава се еднократно. Това, което България иска е процес. Това означава и съвсем друг подход за осъществяването му – не става само с договор.
Позицията на България е неразбираема за европейските ни партньори. Песента, която се пее от правителство и президент, че решението да не се даде дата за преговори е на целия ЕС, е спекулация. Всички добре знаят, че досега основният проблем се казваше Гърция, сега атинските политици се радват, че не са сами. Попитайте произволен европейски политик, който следи отблизо нашия регион, какви са проблемите на България с Република Македония, които водят до блокиране на преговорите с ЕС и ще получите пренебрежителния отговор за някакви балкански отношения за уреждане. Не че няма какво да се каже, но България не е формулирала на разбираем за ЕС език за какво става въпрос.
С тази своя позиция България загуби възможността да е лидер и говорител на ЕС в региона. Нашето влияние да въздействаме на политиките на ЕС силно намаля. Ние поемаме по път да маргинализираме страната си в ЕС и то по теми, свързани с нашия регион. Да, можем да блокираме до безкрайност решение, за което се иска единодушие в ЕС, но с това все повече ще се превръщаме в проблем, а не в решение на проблеми в очите на партньорите ни в ЕС.
Какво пречеше поне президентът за си запази възможността да гради мостове и като каже, че в двустранните отношения има проблем, да намери начина за решаване на този проблем по позитивен път? Конфронтацията можеше да се остави на правителството, а президентът – да отваря врати, да строи магистрали за сътрудничество. Трябва, но не може. По-удобно му беше да се скрие зад гърба на правителството. Толкова ли беше трудно да излезе с инициативи, които да водят до задълбочаване на връзките между две съседни страни? Така би спечелил подкрепата на гражданите – на тези, за които е важно да живеят в две съседни страни с добри отношения”, изтъкнал българския евродепутат.
„Антибългарска кампания и тогава имаше, но тя беше само една от характеристиките на двустранните отношения. Това, към което се стремяхме, е съдържанието на отношенията да се изпълва с положителни инициативи, които да зададат и основния тон, както и да покажат, че общите интереси са свързани с добри политически отношения. Днес отново се води антибългарска кампания, но тя е много по-яростна. Днес тя е единствена характеристика на двустранните отношения. Създава се и антимакедонска атмосфера в България. Това е лош и късоглед подход”, пише Калфин.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #391 на: Јануари 02, 2013, 09:55:15 »

„Дневник”: Какъв е интересът на България да блокира Македония в ЕС?

http://www.focus-news.net/?id=n1733629

02 януари 2013 | 08:43 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

Скопие. Дали България с блокирането на Македония в ЕС се опитва да се пазари със страните-членки за свои интереси, като на пример, получаването на зелена светлина за приемане в Шенген, пише днес македонският ”Утрински весник”. Според изданието анализатори имали различни мнения по въпроса.
„България иска да получи международна видимост и легитимност защото нейният имидж в Европа е негативен. Или, погледнато по-различно: Чуваме как ЕС поръчва „ако Сърбия стане член на ЕС ще бъде лидер в региона...“ или „Гърция ако го реши спора с Македония ще бъде лидер в региона“... Бъгария никога не била посочена като „добър пример“ за нещо. Затова тяхната политика сега е инициирана от необходимостта да направят нещо за да получат важност”, заявил професор Стево Пендаровски. Според него македонско-българските проблеми не са нерешими, нито сложни, като спора между Словения и Хърватия за границата. Затова той не вижда причина за българската блокада в междудържавните въпроси. Бившият посланик на Македония в България, Георги Спасов от друга страна смята че причините не са в пазарлъка с ЕС, а в предизборния период.
„Във време когато беше повече от ясно, че Македония няма да получи дата за преговори може би настоящето българско ръководство сметнало, че е по-добре да направи по-голямо сближаване с Гърция и тази своя подкрепа на гръцката позиция да превърне в подкрепа от Гърция или от гръцки бизнесмени за настоящите управляващи в България за следващите избори”, заявява Спасов.
Българският евродепутат Андрей Kовачев в изявление за „Дневник“ е отхвърлил твърдението, че София иска да покаже сила в ЕС давайки подкрепа за гръцкото вето.
Не знам от къде идва това заключение. България не наложи вето на Македония. Факт е, че заключенията на Европейския съвет са приети единодушно от всички страни-членки на ЕС. Ако е вето, тогава е от всички 27 страни-членки”, заявил Kовачев.
Според него България би искала да има отлични отношения с Македония, посочвайки като пример отношенията между Кипър и Гърция или Румъния и Молдова.
„Европейската интеграция успя да смири старите противници, както Франция и Германия, убеден съм че европейската интеграция ще успее да преодолее и несъгласията между нас, заради стереотипите. Вие журналистите от двете страни на границата, сте основни играчи в този процес”, заявил Ковачев. Той изтъква, че историята вместо да ни свързва в момента ни разделя „не пропускайки да повтори позицията на България, че Македония е тази, която не ги поддържа добросъседските отношения”, пише вестникът.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #392 на: Јануари 02, 2013, 10:09:31 »

Проф. Светлозар Елдъров: Интервюто на Никола Груевски е ярко свидетелство за дълбоките увреждания от антибългарската пропаганда във Вардарска Македония

http://www.focus-news.net/?id=f23214

02 януари 2013 | 17:00 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение

Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Института по балканистика с Център по тракология на Българската академия на науките пред Агенция „Фокус”

Фокус: Проф. Елдъров, известни ли са в професионалните среди някои от тезите на македонската историография, които се отнасят до България, и които в последните години добиха публичност, като например за окупацията по време на Втората световна война или за това какви са Гоце Делчев и Яне Сандански? Реагирала ли е българската историческа наука в миналото на някои от фалшификациите и по какъв начин?
Проф. Светлозар Елдъров: Ако приемаме, както трябва и да бъде, че историографията е научно осмисляне и пресъздаване на миналото, тогава словосъчетанието „македонска историография” ще изглежда като нонсенс, безсмислица, алогично съчетание на противоречиви и несъвместими качества. Защото целта на тази историография, както я разбират отвъд Девебаир, е не да разкрива, а да подправя историческите факти, да фалшифицира миналото, да присвоява чуждо културно-историческо наследство. Затова на македонската историография трябва да се гледа не като на историческа наука, а като на национално-политическа пропаганда, едно мащабно модерно митотворство, издигнато до ранг на държавна политика. Нашият сънародник от Македония, известният публицист и есеист Младен Сърбиновски, навремето беше оприличил македонската историография на Шехерезада, която – подобно на багдадската си посестрима – забавлява своя господар с красиви измислици. Така се родил академичният корпус „1001 лъжи или История на македонскиот народ”. Тази метафора само отчасти разкрива същността на скопската „историография”. Шехерезада беше вкарана против волята си в ложето на халифа и с приказките спасяваше живота си. Скопските „историографи” сами се напъхаха под юргана на властта и с лъжите пълнеха, пълнят и днес, собствените си джобове.
Иначе отговорът на вашия въпрос е еднозначен. Да, на българската историческа наука винаги са били известни фалшификациите на македонската „историография” по отношение на нашето минало. Само че не винаги е била в състояние да реагира адекватно и подобаващо. Да не говорим, че непосредствено след 9 септември 1944 г. беше направен опит и в България да се наложи коминтерновското схващане по Македонския въпрос. Впоследствие българската историография беше поставена в принудителна пасивност до степен на пълна слепота и глухота по националните проблеми. Едва през 70-те години, когато идеологическата упойка започна да отслабва, отделни историци добиха куража да заемат по-ясна позиция по тези въпроси. През 80-те, когато поколението, на което и аз принадлежа, се оформяше като научна генерация, вече се приемаше за нормално всяка научна публикация по темата „Македония” да започва с критичен историографски преглед и оборване и опровергаване на фалшификациите на скопските историци. През 90-те, когато Югославия се разпадна и Македония пое по самостоятелен политически път, у нас се породи известен оптимизъм, че улеснените взаимни контакти и свободният достъп до архивни документи и научна литература ще отворят очите на македонските ни колеги. Уви, излъгахме се. Днес нещата изглеждат дори по-лошо, отколкото преди. Получи се нещо парадоксално – българската историография е на път да загърби научните проблеми, свързани с Македония, у нас вече не се смята за престижно и перспективно да се изследва историята на Вътрешната македоно-одринска организация и другите организации, комитета и дружества на националноосвободителното поприще, личностите и събитията на тази част от националната ни история добиват публичност само в дни на юбилейни чествания. Обратно – в Македония национално-политическата пропаганда, която се представя за историческа наука, стана още по-настъпателна и нагла. Спорът вече е съвсем неравностоен – от наша страна сме шепа учени, групирани главно около Македонския научен институт в София, който е неправителствена организация, а зад опонентите ни в Скопие стои цяла една държава със своите институции.
Фокус: В предишни разговори сте коментирали темата за участието на България в заключителната фаза на Втората световна война и отношението към българските военни гробища там. Споделяла ли е българската историография в миналото тезата за освобождението на Югославия благодарение на партизанскте отряди например?
Проф. Светлозар Елдъров: Много бих искал на този въпрос да можеше да се отговори лаконично и категорично. Това обаче няма как да стане, ако не искаме да изпаднем до положението на скопските историци и да подправяме собственото си минало. Защото не бива да забравяме – и като историци, и като граждани – че в продължение на 45 години не само българската историческа наука, а вездесъщата Партия – Държава твърдеше, че България била освободена от партизански отряди. Българският национален празник тогава официално се наричаше „Ден на свободата” и се празнуваше „всенародно” на 9 септември. А от какво, според Партията – Държава, се беше освободила България? От българския „монархо-фашизъм”! С легендата за монархо-фашизма БКП искаше да оправдае своята терористично-подривна и по същество антибългарска дейност, ръководена от Коминтерна, и да легализира тоталитарната си диктатура след като заграби властта с помощта на съветските танкове. С това обаче беше дамгосана цялата националноосвободителна и националнообединителна политика на българската държава в периода до 9 септември 1944 г., включително македоно-одринската борба, Балканската и Първата световна война, та чак до българската администрация в Македония през 1941 – 1944 г. През настоящата година Македонският научен институт в София издаде сборник със студии, посветени именно на този период. С неопровержимата сила на документите се показва държавническото отношение на България към сънародниците ни във Вардарска Македония и интензивната стопанска, просветна и културна дейност, развита там с цената на големи инвестиции, заделени въпреки военновременните ограничения и недоимък. Този сборник обаче няма да бъде цитиран от скопските историци. Те ще продължат да се позовават на старите издания от 50-те и 60-те години, които клеймяха несъществуващия български „монархо-фашизъм”.
И все пак, дори в условията на всеподчиняващата тоталитарна диктатура и безапелационния идеологически догматизъм българската историография намери сили и кураж да заеме научно-обективна позиция по редица въпроси от близкото минало. Един от тях беше именно въпросът за освобождението на Вардарска Македония в заключителната фаза на Втората световна война, или т. нар. „Отечествена война на България”, както тогава се наричаше. Това беше основна научна задача на Института за военна история при ГЩ на БНА, създаден през 1974 г., която през втората половина на 70-те и първата половина на 80-те намери материален израз в четиритомно монографично издание в комплект с четиритомен документален корпус, както и много статии и студии по страниците на „Военноисторически сборник” и други научни списания. В тях по безспорен начин, със силата на фактите и документите, се разкриваше решаващият принос на БНА в освобождението на Вардарска Македония от немските части, които тогава се изтегляха през югославска територия към границите на Райха. Друг е въпросът кой плати цената за това освобождение – македонските българи, хвърлени в жертва на „Кървавата коледа” през 1945 г. и подложени на денационализация в следващите години и десетилетия.
За съжаление, днес и тази тема не е вече атрактивна за българската историография. Една от последните публикации у нас за съдействието на българската армия и македонското партизанско движение през 1944 – 1945 г. е моята статия в новия брой на сп. „Македонски преглед”, посветена на т. нар. Македонска народоосвободителна бригада „Гоце Делчев”. Това военно формирование с численост от 12 500 души е създадено с постановление на Министерския съвет в София от наборници от българската армия, родом от Македония. Когато пристига там, бригадата е преименувана на 3-ти Брегалнишко-Струмишки корпус на Македонската народоосвободителна войска, който взаимодейства с частите на 4-та българска армия при освобождаването на Вардарска Македония. Основният ми извод е, че когато се говори или пише за взаимодействието на БНА с партизанските отряди в Македония, трябва много добре да се знае и помни, че тя на практика взаимодейства със самата себе си. Защото по същия начин мнозинството от личния състав на Македонската народоосвободителна войска е съставено от бойци, служили в периода 1941 – 1944 г. в българската армия, учили в български училища, членували в български дружества, посещавали български църкви и живели със същите надежди и тревоги, каквито са споделяли техните сънародници от другите предели на страната. Затова на взаимодействието между частите на БНА и македонските партизански отряди трябва да се гледа като на споделена или обща история на България и Македония. Всичко преди това е само и единствено История на България и българска история.
Фокус: В свое интервю премиерът на Македония Никола Груевски казва – има спорове между българската и македонската историография от 1945 година. За какво са тези спорове?
Проф. Светлозар Елдъров: Интервюто на Никола Груевски е ярко свидетелство за дълбоките, а според мен и необратими вече увреждания, причинени от антибългарската пропаганда във Вардарска Македония. Премиерът на държавата, която няма нито официално име, нито собствена национална история, нито ясно политическо бъдеще, се удивлява, че в България имало градове, именувани на Гоце Делчев и Яне Сандански. Това противоречало на македонските читанки, издадени след 1945 г., от които той знаел, че те не били български, а македонски герои! И това ако не е обратна оптика, която преобръща местата на причината и следствието, на оригинала и копието, на собственика и крадеца. Ако беше прочел собственоръчните писма на Гоце и Яне или написаното преди 1945 г., щеше да е наясно с тяхната национална принадлежност и защо български градове носят техните имена. Тогава със сигурност щеше да знае, че Вътрешната македонска революционна организация, с чиито инициали ръководената от него партия се е самонакичила, беше обвинявана в краен български национализъм дори в България.
Тези спорове обаче изобщо не са за имена, дати и факти от историята. Те са за нещо много по-важно, бих казал стратегическо. Това са спорове за идентичност. Трябва да осъзнаем, че идентичността е важна колкото икономиката. Първата се крепи на историческото минало, втората на природните ресурси. И от двете зависи сигурността, стабилността и бъдещето на страната. Разликата обаче е, че ако природните ресурси могат да се купят, историята трябва да си я създал сам. Да оставим безнаказано да ни ограбват историята, е все едно да ни крадат природните ресурси. Същото се отнася и за „споделената история”. Историята на България е наше духовно богатство. Златният резерв на БНБ е наше материално богатство. Често политици, пък и колеги историци, лековато говорят за споделената история между България и Македония. Слава Богу, досега не съм чул някой да предложи да споделим и златния си резерв с Македонската национална банка.
Фокус: В тази връзка как гледате на политиците, които казват – да оставим историята на историците, в случая с България и Македония?
Проф. Светлозар Елдъров: Това на пръв поглед е едно много симпатично, дипломатично и политически коректно послание. То идеално пасва за озвучаване на двустранни срещи на високо равнище, стои добре в контекста на някое интервю, върви за международни изяви. В същността и конкретиката си обаче е несъстоятелно до глупост. Вече споменах, че с проблемите на българската история в Македония сега активно се занимават само учените, групирани около Македонския научен институт в София, който е неправителствена организация и до голяма степен действа на обществени начала. У нас беше разрушено и малкото, което беше създадено в научните звена през 80-те години за академично и длъжностно израстване на учените, занимаващи се с националния въпрос. С национална тематика няма никакъв шанс да спечелиш международен проект. Тя не е атрактивна и у дома. На малцината останали верни на тази проблематика в самата колегия се гледа отвисоко, лепят им се етикети като „националисти”, „позитивисти” и пр. Затова и мнозина колеги предпочитат да обработват по-плодовити ниви. Някои отиват и по-далеч, но не ми се ще да превръщам Агенция „Фокус” в простор за непраните гащи на българския исторически дискурс. Накратко, мантрата „да оставим историята на историците”, подразбира се от България и Македония, в реалния живот означава да изправим шепа опълченци срещу редовна армия и да очакваме победа. Вярно, в българската история и това се е случвало – преди 135 години. Обаче чудесата стават само веднъж.
Не ми се щеше така песимистично да завърша това интервю, още повече, че го правя между два щастливи, жизнерадостни и оптимистични празника – Коледа и Нова година. Като историк, който от началото на 1981 г. професионално се занимава с националните проблеми, в частност с борбите на македонските и тракийските българи за национално освобождение и обединение, не мога да не споделя личната си загриженост за състоянието на българската историческа наука. Историческото ни минало е основа на националната ни идентичност. Загубим ли го, ще се загубим и ние.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #393 на: Јануари 23, 2013, 03:56:52 »

Лъчезар Тошев: В доклада за България в ПАСЕ отпада текстът за помашко и македонско малцинство

http://focus-news.net/?id=n1741104

23 януари 2013 | 16:23 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

София. В доклада за България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отпада текстът за помашко и македонско малцинство. Това съобщи за Агенция „Фокус” Лъчезар Тошев, депутат от Синята коалиция, и зам.-ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в ПАСЕ. „Имаше предложение, с което България се призоваваше - да признае помашкото и македонското малцинство, но аз внесох предложение - за отпадането му в проекта за Резолюция 1915”, каза Тошев.
Той е внесъл две предложения, които са се приели, а предложението за отпадането на двете категории се е приело с 88 гласа „за”.
„Моят основен аргумент беше това, че в България няма система за признаване или непризнаване на малцинства, тъй като, когато през 2000 година ратифицирахме Рамковата конвенция за националните малцинства, ние широко дискутирахме, и се отказахме от този вариант. В Германия има списък с малцинствата, които държавата признава, например 4 малцинства, а другите - не и това създава голямо напрежение при гласуването. У нас също би могло да се случи подобно нещо. Затова нашето решение през 2000 година беше - да признаем правото на самоидентификация на всякакви групи, без да го оспорваме, и когато те желаят, биха могли да се възползват от правата, които им дава Рамковата конвенция за националните малцинства”, посочи той.
Тошев обясни, че това предложение е с цел - да не се получи така, че асамблеята да призове България да мине към германския модел, който не е подходящо да бъде прилаган в България.
„Македонският представител направи много добронамерено изказване към България, в което подчерта, че България винаги се е отнасяла много приятелски към Македония, и те предложиха да се прекрати процедурата по постмониторингов диалог”, посочи още Тошев.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #394 на: Јануари 23, 2013, 03:57:19 »

Дойче веле: Македонското малцинство беше изтрито от резолюцията на ПАСЕ за България

http://focus-news.net/?id=n1741092

23 януари 2013 | 16:00 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

Страсбург. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа реши да продължи постмониторинговия диалог с България, но от текста на резолюцията изтри македонското малцинство, предаде радио Дойче веле в програмата за Македония.
Италианският депутат Лука Волонте в своя доклад предложил - диалога с България да продължи, но в рамките на дебата е поискал негово прекратяване. На това предложение са се противопоставили български депутати от опозицията и от турското малцинство. С гласуване е било решено - постмониторинговият диалог да продължи.
В резолюцията се посочва, че ПАСЕ изразява загриженост за увеличаването на националистическия и неприятелски климат към малцинствата, за което говорели агресивните поведения на привърженици на АТАКА към вярващите пред една джамия.
От ПАСЕ призовават за цялостно провеждане на всички точки от Рамковата конвенция за националните малцинства. Радиото посочва, че в резолюцията били изтрити македонското и помашкото малцинство.
Българският депутат Лазар Тошев е уточнил, че става дума за малцинства, които не са в списъка на признатите от българската държава. Според него - отстраняването от резолюцията е по-добра формула, за да им се даде защита от Съвета на Европа и да се избегне отваряне на кутията на Пандора.
На поправката на Тошев се е противопоставил латвийският депутат Борис Цилевич. Според него - това не са точни думи, защото българското законодателство не посочва признати и непризнати малцинства. По думите му редица присъди на Съда по правата на човека са били заради нарушаване на правата на точно тези малцинства. ПАСЕ не е приело обяснението на Цилевич и с мнозинство гласове прие поправката на Тошев, посочва Дойче веле.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #395 на: Февруари 05, 2013, 01:53:08 »

МКД, 3 февруари 2013
Во Бугарија сѐ уште владее диктатурата на Тодор Живков: Македонците протестираат поради срамната одлука на Советот на Европа!

http://www.mkd.mk/95066/makedonija/vo-bugarija-vladee-diktaturata-na-todor-zivkov/

Македонците во Бугарија остро протестираат на неодамнешната скандалозна одлука на Парламентарното собрание на Советот на Европа да го избрише македонското малцинство од Резолуцијата за постмониторинг на Бугарија, од која беа тргнати и Помаците.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #396 на: Февруари 08, 2013, 08:59:39 »

Божидар Димитров: Въпросът е дали нападките на лобистите за македонска кауза са от вътрешно убеждение или срещу заплащане от Скопие

http://m.focus-news.net/?id=n1746736

07 февруари 2013 | 12:27 | Агенция "Фокус"
Начало / Общество

София. Нямам и капка намерение да обсъждам личните нападки на групата малограмотни лобисти на македонистката кауза от типа на Димитър Бечев и Явор Сидеров. Това каза пред Агенция „Фокус” историкът Божидар Димитров. Тук единственият въпрос, който мога да поставя е дали го правят в резултат на дълбоко вътрешно убеждение, резултат от техния анализ на ситуацията или срещу добро заплащане от страна на Скопие. Оставям този въпрос открит и нека всеки читател сам си отговори на въпроса. Но тъй като поддръжниците на македонистката кауза напоследък се умножиха и между тях има не само закъсали бивши президенти и още по бивши топ журналисти, но и ръководители на нови партии, претендиращи да управляват утре България длъжен съм да отговоря какво би станало, ако бяхме подкрепили безусловно Македония за членство в ЕС, посочи Божидар Димитров. Първо, това щеше да означава, че в Македония управлява едно демократично правителство, спазващо със законодателство и политически практики всички европейски норми и принципи. А не правителство, в което почти всички членове са кръвни роднини, принадлежащи към един семеен клан и чиито действия във вътрешен и външен план имат точно толкова нещо общо с демокрацията, колкото действията на Йосиф Сталин. Второ това означава да приемем, че гоненията и репресиите на хората с българско национално съзнание в Македония са справедливи и да кажем на Скопие „Продължавайте в този дух. Мамка и на Спаска Митрова и на всички като нея”. Трето това означава да приемем всички обвинения на Скопие, че ние сме окупатори на македонските земи, че правилно Скопие е разстреляло само за две седмици в края на 1944 г. и началото на 1945 г. 23 000 местни българи от елита на обществото, че Скопие правилно руши българските военни и цивилни гробища, както и променя средновековните и възрожденски български надписи по църкви, манастири, мостове, чешми на „македонския език”, създаден в 1944 г. Нещо, което се води за сериозно престъпление в правилата на ЮНЕСКО. Четвърто, но нещо, което не се сещат нашенските лобисти на македонистката кауза. Казвайки „Нямаме проблем с Македония” и пускайки югозападната ни съседка в ЕС ние заявяваме, че държавната им доктрина, базирана на фалшива и открадната история е вярна. Това означава, че ние не сме прави, че ние сме откраднали македонската история, че както иска Груевски ние трябва да преименуваме градове като Сандански и Гоце Делчев, да се извиняваме за „окупароството” и т.н. и т.н., каза още Божидар Димитров.
« Последно менување: Февруари 08, 2013, 11:29:36 disidente »
Сочувана

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #397 на: Февруари 16, 2013, 06:39:44 »

What I couldn’t tell the Macedonian TV
by Georgi Gotev

http://reuniting-europe.blogactiv.eu/2013/02/15/what-i-couldn%E2%80%99t-tell-the-macedonian-tv/

Цитат
Well, it appears that the EU is not ignoring the nasty political context in Macedonia. According to my sources, Füle has NEVER canceled a visit to a country under his portfolio, and I hear that he is quite annoyed from his contacts with official Skopje. The EU-Macedonia relations have never been worse. It’s a crisis impossible to be ignored.
 
This is what I wanted to tell the Macedonian TV. Actually I said it, twice, but I was told the sound was too bad.
 
So I will not appear on Macedonian TV. But for those interested, the message is clear.
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #398 на: Февруари 16, 2013, 06:41:17 »

Това, което не можах да кажа по македонската телевизия
от Георги Готев

http://reuniting-europe.blogactiv.eu/2013/02/15/what-i-couldn%E2%80%99t-tell-the-macedonian-tv/

Цитат
Днес македонски телевизионен журналист ме покани да коментирам по Skype "важните новини" от Европейската комисия днес (15 февруари) за влошаването на политическата ситуация в Македония.

Е, изглежда, че ЕС не игнорира лошият политически контекст в Македония. Според моите източници, Фюле никога досега не е отменял посещение в страната от неговото портфолио, и аз чувам, че той е доста раздразнен от контактите си с официално Скопие. Отношенията ЕС-Македония никога не са били по-зле. Това е криза, която е невъзможно да бъде игнорирана.

Това е, което исках да кажа на македонската телевизия. Всъщност аз го казах два пъти, но се оказа, че звукът е много зле.

Така че аз няма да се появя по македонската телевизия. Но за тези, които се интересуват, посланието е ясно.
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #399 на: Февруари 17, 2013, 09:16:02 »

Никола Груевски: Проектът "Скопие 2014" ще стане "Македония 2017"

http://www.focus-news.net/?id=n1748676

13 февруари 2013 | 10:05 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

Скопие. Проектът "Скопие 2014" повдигна главата на македонците в Македония, показа много неща, свързани с идентитета на тази нация и този народ. "Скопие 2014" става и ще стане "Македония 2017". Доказахме, че това, което правим, което изграждаме, това се вижда. Така ще продължим във всеки град в Македония - ще се урбанизира, ще добие централен градски вид, булеварди, площади. Нашата нова програма е за цяла Македония, както за Скопие, това каза премиерът и лидер на ВМРО - ДПМНЕ Никола Груевски, предаде македонската телевизия "Сител". На представянето на кандидата за кмет от ВМРО - ДПМНЕ и коалицията "За по-добра Македония" в Община Център Владимир Тодорович, Груевски посочи, че СДСМ оспорваше този проект.
С този проект се вижда една голяма разлика от управлението, работата и свършеното от СДСМ и от това, което направи ВМРО - ДПМНЕ. И онези, които не поддържат проекта, и онези, които го поддържат, виждат, че се гради и инвестира. Ние се съгласяваме или не се съгласяваме, че това е приоритет, но се вижда - как се хабяха парите по времето на СДСМ. Не можем да видим нищо, изградено по тяхно време, и останало за поколенията. Това е разликата с този проект - заключи Груевски.
"Скопие 2014" се случва във време на световна икономическа и европейска дългова криза, но строителството отваря работни места за хиляди хора и осигурява поминък на 26 други сектора, свързани със строителството, посочи Груевски.
"Ние сме за проектите и обектите, защото отвориха и отварят работни места за над 10 000 души, които работят по проекта "Скопие 2014". Този проект има много други стойности, свързани с туризма, защото всяка година расте броят на туристите в Република Македония", каза Груевски.
« Последно менување: Февруари 17, 2013, 09:19:25 ohrid1941 »
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #400 на: Февруари 17, 2013, 09:19:10 »

"24 Вести", Македония: Груевски - Борисов: Добросъседството трябва да се надгражда.

http://www.focus-news.net/?id=n1750151

17 февруари 2013 | 00:35 | Агенция "Фокус"
Начало / Министерски съвет

Скопие. Силно желание за задълбочаване, напредък и интензифициране на отношенията във всяка област от взаимен интерес, стремеж за преодоляване на всички предизвикателства, в духа на европейските ценности, са изразили премиерите на Македония и България Никола Груевски и Бойко Борисов на тяхната среща тази вечер в Скопие, това предаде електронното издание "24 Вести".
Добросъседството трябва да се надгражда и дефинира като искреност и посветеност в реализацията на практичните дела. Република Македония и Република България споделят визията за региона, цялостно интегриран в европейските и евроатлантическите структури и в този процес поддръжката от съседите е основна - се казва в съобщение от македонското правителство.
Двамата премиери разговаряли и за двустранното икономическо и инфраструктурно сътрудничество.
Българският премиер Борисов следобед пристигна на посещение в Македония, на среща с неговия македонски колега. Груевски посрещна Борисов пред правителството, без големи държавни почести, тъй като се говореше за неформална среща на двамата премиери. Срещата трая около два часа. След срещата нямаше изявления за медиите, а българският премиер само кратко изкоментира изхода от нея: "Идеално".
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #401 на: Февруари 17, 2013, 09:21:37 »

"Нова Македония": С България бихме се договорили за историята, но не и за малцинството

http://www.focus-news.net/?id=n1750074

16 февруари 2013 | 16:28 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

Скопие. Според експерти, междуправителствените срещи и сътрудничеството в инфраструктурата са безспорни, можем да се договорим с България дори и за историческите спорове, как да не ги използваме за провокации. Най-тежко ще бъде - да се договорим за малцинствените въпроси, това пише в коментар в днешния брой на "Нова Македония". Изданието извежда подзаглавие "Борисов оптимист, детайли по договора няма", а в материала се коментира проекта за договор за добросъседство между България и Македония.
Бившият премиер Владо Бучковски смята, че сред основните проблеми са съвместното отбелязване на празници и исторически личности.
"Това не е от днес, а още от времето, когато аз бях премиер. Но слушах - нашия премиер,как говори, че имаме нещо общо на това поле, ние имаме Делчево, а България - Гоце Делчев, ние славим Яне Сандански, в България има град Сандански и т.н. Тук може да се търси общ език, що се отнася до малцинството, там ще е малко по-тежко да се договорим, каза Бучковски.
Според него, няма непреодолими различия по въпроса за македонския национален идентитет.
"Договорът би спрял българския популизъм", е друго подзаглавие на вестника.
Главен проблем в постигането на окончателен договор би била неравнопоставената позиция на преговори, защото България вече е член на ЕС, а Македония не е, казва Светослав Терзиев, анализатор от в. "Сега". В друг свой коментар той казва, че когато Борисов е поискал от БАН становище за Македония, това му трябва като гръб, зад който да се скрие, когато страната налага вето на Македония за членство в ЕС.
"Какво има в декларацията от 1999 г.", е друго подзаглавие на вестника.
Миналата година българският министър на външните работи Николай Младенов изпрати писмо до македонския си колега Никола Попоски, с което му предлага двете държави да подпишат договор за добросъседски отношения, на основата на Декларацията от 1999 г.
Въпреки напредналия диалог на делегациите от двете страни, в обществеността все още не е ясно - какво точно ще съдържа договорът, който сега се прецизира.
Според някои информации - България иска общо честване на празници и личности, промяна в македонските учебници по история за Втората световна война и промяна на определението за българските власти в този период.
Официална София се обяви и за по-добро отношение в Македония към онези, които се определят като българи, премахване на говора на омразата в медиите. Ако и да няма официални информации, се предполага, че и Македония е поискала същото, на принципа на реципрочността.
Подобни искания имаше и в 2010 г., но тогава Македония обяви своите забележки, с които искаше реципрочност, а в официална София настъпи промяна на президентския пост, където умереният Георги Първанов беше заменен от гласовития Росен Плевнелиев, след което настъпи мълчание.
Актуалната управляваща двойка Борисов - Плевнелиев издигнаха въпроса за добросъседски отношения на високо ниво.
Спогодбата, която на 22 февруари 1999 година подписаха тогавашните премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов има няколко интересни члена.
В последната 11-та точка се посочва, че двете държави няма да подтикват и да поддържат действия, които имат неприятелски характер за другата страна.
Между другото пише, че нито една от страните няма да позволи нейната територия да бъде използвана от организации и групи, чиято цел е сепаратистични действия или такива, застрашаващи мира и сигурността на другата държава, както и че двете нямат териториални претенции една към друга.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #402 на: Февруари 17, 2013, 09:24:05 »

Новините, 16/02/2013
Медиите в Македония: Борисов на тайно посещение в Скопие

http://novinite.bg/articles/30360/Mediite-v-Makedoniya-Borisov-na-tajno-poseshtenie-v-Skopie

Цитат
Премиерът на България Бойко Борисов ще направи неофициално посещение в Македония в събота, съобщават медиите в Скопие.

„Бойко Борисов идва в Македония," съобщи македонската телевизия „Алфа", позовавайки се на свои източници. Информацията обаче няма официално потвърждение нито от София, нито от Скопие, предаде информационна агенция „Фокус".

Според местните медии е предвидена среща на българския премиер с македонския му колега Никола Груевски, но часът и мястото й не са известни.

За неофициална визита настоял самият Борисов, който преди дни сам обяви, че е възможна скорошна среща с македонския премиер.

„Разговарях с премиера на Македония, защото много напреднахме с договора за добросъседство. Надявам се, че скоро ще имаме и среща, а не само да си говорим по телефона," заяви във вторник премиерът Борисов.

„С диалога се отваря възможност за среща на най-високо ниво," каза в четвъртък външният министър на Македония Никола Попоски.

Не се изключва тъкмо по време на телефонния разговор Борисов – Груевски, за който не беше получено официално потвърждение, да са били договорени детайли за посещението.

„Срещата, която нашите извори посочват за събота, идва в чувствителен период на македонско-българските отношения, когато се утвърждават детайлите от договора за добросъседство - условие от ЕС за Македония, за което настоя тъкмо България.
Поради тайния характер на посещението, не е ясно дали Груевски и Борисов ще потвърдят това, което до момента работните групи са договорили около текста на договора, или пак ще се съсредоточат около разликите, които най-вероятно се отнасят до позицията на София спогодбата да съдържа задължения, които биха важали само за Македония, а не и за България," коментира телевизия „Алфа".

Информацията на телевизия „Алфа" е цитирана и от останалите медии в Македония. „Ако не иска да дойде Фюле (еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле – бел. ред.), българският премиер идва в Скопие," пише електронното издание „Република".

Щефан Фюле отказа визита в Македония следващата седмица заради нестабилната политическа ситуация в страната.

Останалите медии излизат със заглавие „Бойко Борисов на тайно посещение в Македония?".
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #403 на: Февруари 17, 2013, 09:48:40 »

Плусинфо, 17 февруари 2013
И Груевски и Борисов посветени на подобрување на односите

http://www.plusinfo.mk/vest/80779/I-Gruevski-i-Borisov-posveteni-na-podobruvanje-na-odnosite

Соопштението за средбата на македонскиот и бугарскиот премиер, кое Владата го испрати до медиумите пред малку, генерално создава впечаток дека после средбата треба да се очекува нов импулс за подобрување на односите и на разбирањето меѓу двете земји.
На средбата вечерва во Владата, како што се вели во соопштението, двајцата премиери ги поздравиле односите помеѓу двете земји „и истакнаа силна посветеност за нивно продлабочување, унапредување и интензивирање на секое поле од взаемен интерес, и заложба за надминување на сите предизвици во духот на европските вредности.
Беше истакната посветеноста за унапредување на политичкиот дијалог, и интензивирање на средбите на високо ниво. Од големо значење е испраќањето на позитивни пораки во јавноста со што се придонесува во надминувањето на стереотипите и се јакне амбиентот и духот на соработката“.
Дека постојат шанси случувањата од декември, кога и Бугарија заедно со Грција ја блокираше Македонија, да станат минато, зборува акцентот во соопштението дека „Владите се примарно насочени кон генерирање позитивен моментум со цел европеизација и стабилизација на нашиот регион. Добрососедството треба да се надградува и дефинира како искреност и посветеност во реализацијата на практичните дела. Република Македонија и Република Бугарија ја споделуваат визијата за регионот, целосно интегриран во европските и евроатланските структури, а во овој процес поддршката од соседите е есенцијална“.
Премиерите разговарале за Договорот за пријателство, добрососедство и соработка и иницијативите од заеднички интерес.
За до крајот на март двајцата премиери се договориле да се интензивира соработката и да се зајакне меѓусебната доверба, преку реализација на практични проекти од образованието, културата, економијата, евро интеграцискиот процес, здравството, инфраструктурното поврзување, енергетиката, транспортот, животна средина. Нагласок бил ставен и на подобрување на економската соработка.
Двајцата премиер си искажале уверувања дека се фокусирани на проектите од Коридорот 8, со акцент на железничката и автопатската линија Софија – Скопје, со партнерски пристап. Во таа сфера е спомената и потребата од отворање на граничниот премин „Клепало“ (Берово-Струмјани), кој треба да придонесе за подобра комуникација и подобри можности за населението во пограничните региони од двете страни.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Посещение на Щефан Фюле в София
« Одговори #404 на: Февруари 18, 2013, 10:42:05 »

„Вечер”, Македония: Скопие и София стопяват леда

http://www.focus-news.net/?id=n1750478

18 февруари 2013 | 08:38 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

Скопие. Задълбочаването и развитието на отношенията между Македония и България са темите, които обсъдиха премиерите на двете страни – Бойко Борисов и Никола Груевски на срещата, която се състоя в Скопие, пише днес македонският вестник “Вечер”. Изданието посочва, че след дълго време Борисов и Груевски са седнали да изгладят отношенията. Двамата министър-председатели са се ангажирали за преодоляване на предизвикателствата в духа на европейските ценности. Според „Вечер” било видимо, че Борисов е бил доволен от срещата, може би и повече от очакванията. На журналистически въпрос Борисов отговорил, че срещата е била идеална. Българският външен министър Николай Младенов, който придружаваше Борисов в Македония е написал на профила си в Туитър: „Имахме добри разговори в Скопие. Придвижваме се към един положителен двустранен договор”. Заключенията от срещата, посочва изданието, бяха изтъкнати в съвместно съобщение:
„Беше посочен ангажиментът за развитие на политическия диалог и ускоряване на срещите на високо равнище. От голямо значение е изпращането на положителни послания в публичното пространство, с което се дава принос в преодоляването на стереотипите и се засилва обстановката и духа на сътрудничеството. Правителствата са насочени към създаване на положителен момент с цел европеизация и стабилизация на региона. Добросъседството трябва да се награждава и определи като искреност и ангажираност в реализирането на практичните дела”, се казва в съобщението.
Сочувана