Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Как Русия предлага да се реши Македонският въпрос през 1908 г. ?  (Прочитано 885 пати)

valli

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 225
    • Погледај го Профилот


Още eдин документ за агресивната политика на Русия към България и за наивността и предателството на Фердинанд и на българските държавници.
Тайният руско-български договор, текста на който даваме по-долу, е сключен при властвуването на демократическата партия. Тенденцията и главните постановления на тоя договор, печатан в германската преса преди Балканската война, намериха потвърждение в събитията на последнята. Разбира се, че Балканския  съюз,  който е едно по-по-слешно дело на Русия, както и непредвиденото стечение на историческите събития,  осуетиха много от  намеренията на  Русия,  прокарани в  тайния руско-български договор. Но същите събития потвърдиха най-важното от тая конвенция: пълното хазяйничане на Русия с външната политика на България, решителната опозиция на Русия, щото България да излезе на Мраморно море и да завземе Цариград, подкрепата, която Русия даде на Сърбая да задържи Македония на запад от реката Вардар. Но договора, който печатаме по-долу се потвърди напълно много по-рано и от събитията  през 1908 г., а  именно от присъединението на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария и от прогласяване на България в независимо царство. Най-после  трябва да се помни,  че тайните междудържавни договори се  сключват не за да се изпълняват  буквално, а за да обвържат по-слабия съюзник и осигурят интересите на по-силния – тия договори са задължителни само за слабите, но не и за силните. Чрез тоя договор, както и с други следващи го, със сръбско-българския и др.  договори, Русия постигна целта, която гонеше с тайните си конвенции: да превърне България в сляпо оръдие на  завоевателните си планове на Балканите. Ако Русия не можа да постигне самите си завоевателни планове, това се дължи не на Бьлгария, а на другите големи държави, колто и тоя път препречиха пътя на Русия към Цариград.

ЕТО И САМИЯТ ТАЕН РУСКО-БЪЛГАРСКИ ДОГОВОР:

„Между негово царско височество великия княз Владимир Александрович и генерал Молозов от една страна – които действуват от името на руското Министерство на външните работи; и негово царско величество княза на България, заедно с високопочтения министър на външните работи Д. Станчев, военния министър Д. Николаев и княжеския български дипломатически агент в Петербург – които действуват от името на България – от друга страна: е сключена в Евксиноград следнята конвенция:

1. Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия,  сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика,  във всичко що се отнася до македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдаще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила.

2. България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички  образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна. Се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип.

3. България признава  на  Русия  и Австро-Унгария съвместното владение в турските провинции, под условието щото в случай на военна окупация цялата земя между Вардар  и  Черно море да бъде предоставена на българската редовна армия, размера на която ще се определи от българското Военно министерство.

4. В такъв случай руското Военно министерство е, което ще определи военноначалниците, които ще бъдат поставени на чело на българския генерален щаб и на българските дивизии.

5. Две руски кавалерийски дивизии ще навлязат в България и ще се поставят под разпорежданията  на  българското  Военно  министерство,  най-късно седем деня след отварянето на неприятелските  действия  между България и Турция, или между  Русия и  Австро-Унгария от  една  страна  и  Турция  от друга.

6. България поставя своята флотилия, както и пристанищата  Варна и Бургаз под командата на руския  адмирал, който има  върховното  началство над руската черноморска флота. България се задължава, през целият  период на неприятелските действия, да доставя  на  флотата и  на  кавалерийския корпус необходимите хранителни  продукти.

7. България се задължава в случай на нужда  да  принуди  Румъния  към необходимия неутралитет и за тая цел да струпа на  нейните  граници и зад нейните крепости по дунавската линия необходимото количество войска.

8. В случай на победоносна война България ще получи една трета от военната контрибуция, както и една трета от завзетата територия; тя, в същото време има правото да си осигури един излаз на Егейско море. От друга страна Цариград остава обекта (целта) на руската акция, за постигането на който, обаче, българската армия ще вземе участие, едновременно със стоварените там по море руски войски, чрез обсаждането на Одрин и форсирането на укрепената линия Чаталджа.

9. Правото да обявява  война  и да сключва мир принадлежи на Русия.

10. На  България  се  признава  правото,  да  издействува незавимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува удобрението на  подписавшите Берлинския договор велики сили.“

ПРЕДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА

Тайният руско-български договор, който печатаме по-горе, идва да хвърли нова адска светлина върху предателската политика на българската буржуазия и българския монархизм. От него се вижда, че много отдавна, още от 1895 год., когато Русия призна династията на Фердинанда, последния със съучастието на тогавашното българско правителство, е предал външната политика и съдбините на България в ръцете на най-заклетия враг на българската независимост – на деспотическа Русия. Тоя договор е бил в последствие подновяван и потвърдяван няколко пъти и най-после изменен и ратифициран още веднъж от руските оръдия, които, под мантията на демократизма, минават за големи патриоти.
Българската буржуазия и българския монархизъм продължаваха своята предателска политика и в най-последно време. Както в договора от 1908 год., патриотите от демократическата партия предаваха македоно-одринския въпрос напълно  и  изключително  в ръцете на Русия, тъй в сръбско-българския договор, сключен през 1912 год., под патронажа на Русия, патриотите от народната и цанковистка партия предадоха съдбата на Македония напълно и изключително в ръцете на Русия. Член четвърти от недавна разкритата във френския печат тайна прибавка към сръбско-българския договор гласи: „Всеки спор, който би изпъкнал относително обяснението и изпълнението на  която и да е клауза от договора, от тайната прибавка и от военната конвенция, ще бъде предоставен за окончателно разрешение от Русия, щом като някоя от страните декларира, че счита за невъзможно едно пряко споразумение".
Ясно е, прочее, като бял ден, че Русия си беше запазила правото да дели между Сърбия и България не само „спорната", но и „безспорната зона" от Македония, т. е. Македония между Родопите, Струма, Охридското езеро и Шар планина. И известно е, как Русия се готвеше да раздели Македония – тъй както от много десетилетия насам беше уговорила с Австро-Унгария: на България даваше само земите на изток от Вардар и Струма.
А известно е, тъй също, че Австро-Унгария нищо не направи, за да попречи това разделяне на Македония – когато тя допусна, щото Централна и Западна Македония да остане в сръбски ръце, тя запази сърцето на Македония в „сферата" на своето „влияние" тъкмо тъй, както от десетилетия насам бе се уговорила с Русия.
Ето как Русия и Австро-Унгария вървят, бавно, но сигурно, към подялбата на Балканите. Опасността за балканските народи от тяхната завоевателна политика днес е още по-голяма, отколкото всеки друг път. Тя е толкова по-голяма, че както в миналото, тъй и особено днес Русия и Австро-Унгария намират съюзници за прокарване своите пъклени завоевателни замисли в самите балкански правителства.
Днес ние отново се опълчваме срещу предателската политика на българската буржуазия и българския монархизъм и апелираме към работническата класа, към широките народни маси, пъшкащи под тежестта на тая предателска политика, да се сплотят под знамето на социалдемокрацията и да се борят за балканската федеративна република. Защото само балканската федеративна република ще тури край на предателската политика на българската буржуазия и българския монархизъм.

Публ. във в. „Работнически вестник“, София, 11 декември 1913 г., с. 1-2.
(http://www.sitebulgarizaedno.com)
http://frognews.bg/news_56819/Kak_Rusiia_predlaga_da_se_reshi_Makedonskiiat_vapros_prez_1908_g
Сочувана