Из писмото на Стоян Новакович, което той изпраща до министъра на образованието и църковните дела на Сърбия, Владан Джорджевич :
..."Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма, а който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма.
Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма. При тези операции няма никакви опасности за сръбската идея, тъй като македонизмът като такъв няма с какво да се удържи, той няма елементи за развитие и защото след естественото развитие на нещата, в момента, в който се отдели от българизма, той ще помогне на сърбизма и ще се смеси с него".
Писмото е публикувано во книгата "Граѓа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Том IV, книга III, (1888-1889)", Белград 1987 год.
