Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Интервю на Арбен Джафери  (Прочитано 969 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Интервю на Арбен Джафери
« на: Мај 10, 2012, 09:31:55 »

Арбен Джафери: Хладнокръвното убийство на петима невинни не е в интерес на албанците, а на онези, които злоупотребяват с него

http://focus-news.net/?id=f21186

10 май 2012 | 15:03 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение

Арбен Джафери, почетен председател на Демократическата партия на албанците (ДПА), пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Джафери, как ще коментирате събитията в страните от Западните Балкани през последните няколко седмици: Зверско убийство в Македония, след това полицейско мълчание; внезапна акция срещу ислямисти, арести в Македония, Прешево; спечелването на парламентарните избори в Сърбия от страна на националистите на Томислав Николич?
Арбен Джафери: На подобни конкретни въпроси доста трудно се дават конкретни отговори, тъй като липсват достоверни информации. Всеки, който се опита да даде убедителен отговор, ще се сблъска с възможността да спекулира, което винаги говори за липса на етичност. Внимавайки във възможността да обясня това трагично събитие с най-различни спекулации, ще се опитам да намеря рационално обяснение на това ужасяващо убийство.
От всички балкански страни и народи, само албанците нямат интерес от този трагичен акт. Също така - албанците нямат проект за сатанизиране на останалите народи, с които имат някакви исторически недоразумения. Ако се имат предвид тези позиции, албанците недвусмислено подсказват за предимствата от присъединяване към Западната система на ценности, каквито са ЕС и НАТО.
При подобни широки интерпретации мисля, че трябва да се има предвид фактът, че всички албанци, без значение на тяхната географска, геополитическа позиция или религиозна принадлежност, нямат никакви резерви за тяхната принадлежност към известния европейски код. За тези позиции отговор трябва да се търси в политическия спектър на албанците, независимо къде са активни. Не съществува политическа партия, или движение, което да се осъди - да действа противно на това политическо решение, записано в националното Възраждане на албанците.
Би било илюзорно да се оспорва фактът, че в албанските общества, независимо къде са те, не съществуват твърдоглавци, които да мислят различно от всички останали.
Ако анализираме последствията от подобни събития, може да се заключи, че хладнокръвното убийство на петимата невинни граждани не е в интерес на албанците, а на онези, които не чакаха и миг, за да злоупотребяват с това трагично събитие край Смилковското езеро, чрез зрелищно и унизително арестуване на „съмнителни граждани” от Прешево и Скопие. Също така - тези арести на сръбска територия бяха в пряка връзка със събитията в Македония. Ивица Дачич, министър на вътрешните работи, получи инерция по време на изборите и неочаквано висок рейтинг на току-що приключилите избори в Сърбия. Същото важи и за партията за Тома Неверни (Николич), бежанец от Радикалната партия на Шешел.
Последната част на Вашия въпрос указва на „факта”, че те са албански ислямисти. Свързването на ислямистите с албанството говори за това, че вече е факт идеята за сатанизиране на албанската прозападна политика. Тя е била, е, и ще бъде прозападна. Затова започва да действа стратегията на свързване на албанската политика с ислямския фундаментализъм и радикализъм.
Че тези неща са доста комплексни, говори и фактът, че западните страни директно или чрез посолствата си бяха дистанцирани от свързването на албанската политика с религиозните движения, които са антизападно ориентирани.
Търсейки истината в областта на последствията ще се осмеля да подчертая факта, че само албанците нямат никакъв политически, национален или какъвто и да е друг интерес от този акт. Ако се има предвид това обяснение, смятам, че трагичното събитие край езерото в Смилковци се доведе до компрометираща връзка с „Ращански лозя”.
Фокус: Има ли опасност от появяване на националистически формации на Балканите – неонацистката „Златна зора” успя да влезе в гръцкия парламент?
Арбен Джафери: Балканите и балканските народи имат проблем с техните политически позиции. Демокрацията се развива и допринася за изграждане на мира с едно предварително условие: Без съществуване на просветна система на ценности, не може да се изгражда демокрация по европейски пример. В Европа, всички други проекти – политически, религиозни, културни, социални и икономически, се изграждат въз основа на просветата. Народите, които нямат подобна културна традиция, ще произведат варианти, чийто общ характер е лъжливият революционизъм, изграждан върху предразсъдъци.
В Западна Европа „Златните зори” се изграждат само въз основа на анахронични възгледи и ценности. Гърция дълго време има проблем с нейната представа за историята, демокрацията, правовата държава и длъжността на гражданина към държавата – като плащане на данъците. Социалният и политическият мир досега го намираха и изграждаха въз основа на толерирането на нелоялността на гражданите към държавата. Досега съществуваше съсловие, което смяташе, че заради високопоставената си позиция в обществото, не трябва да плащат данъци. Стана ясно, че висшите съсловия бяха уверени, че държавата трябва да бъде в тяхна служба, а нисшите съсловия разбираха факта, че трябва да бъдат лоялни към държавата.
Кризата, в която се намира Гърция, има и един психологически компонент: Всички слоеве на обществото бяха раздразнени от безпринципната толерантност на управляващите към корупцията и нелоялността към държавата. Високите слоеве на обществото не харесваха факта, че им се взимат привилегиите, а ниските говореха за това, че дълго време са били манипулирани.
Това състояние не може да се преодолее с революционни маниери, което е характерно за настоящата политически култура в Гърция. Само изграждането и уважаването на принципите на правовата държава може да спаси Гърция, а не политика на праскозорие, или златнозорие…
Национализмът винаги ще има отрицателен контекст, ако се изгражда на основи, които в себе си не съдържат критерии за правова държава и просветни ценности.
Фокус: Има ли опасност регионът да бъде цел на ислямистки фундаменталисти?
Арбен Джафери: Фундаменталистката политика, която се идентифицира с исляма, никъде не може да претендира за успех, особено в страни, които поддържат демократични стандарти и ценности.
Тази тенденция всъщност е бледо копие на комунизма в бившата история на Европа. Тези радикализми в себе си крият един утопистки характер. За разлика от Европа, която се изгражда върху демокрация и зачитането на стандартите на правовата държава, в източните страни от ислямистки код се предлага една наивна утопия. Докато комунистическият тоталитаризъм се опита да изгражда своята утопия върху настоящето, религиозните утопии намериха едно по-икономическо решение: реализирането на утопията прехвърлиха в „онзи свят”. С това откриха една необлигаторна позиция, с която не предприеха никакво задължение да подобрят условията на хората на този свят. Комунизмът и фашизмът от своя страна се опитаха да създадат утопия в сегашния свят. Техният неуспех се преодолява с репресия, със закостенялост, типична за тоталитарния свят и очевидно преживяват колапс. В подобни турбулентности безспорно инвестират и идеолозите на ислямския фундаментализъм и със сигурност се сблъскват с реалността. Не виждам логична възможност тази идеология да навлезе в Европа.
Фокус: Сърбия иска специален статут за Косово, докато същевременно има искания за независимост на Санджак… Има ли опасност от ново прекрояване на границите на Балканите?
Арбен Джафери: Диагностиката на кризата в страните от бивша Югославия трябва да се търси в политиката на най-влиятелната етническа общност в Югославия – сръбската.
Подобни национализми имаше и във времето на Тито, когато Югославия беше най-успешната социалистическа страна. Тя започна да се разпада от действията на тези фактори, които бяха най-влиятелни във войните и останалите институции. Със сигурност най-могъщата етническа структура, която действаше, злоупотребявайки с общите институции, беше сръбският фактор. Всичко бе под техен контрол и влияние. Те искаха да се разпадне Югославия, за да изградят Велика Сърбия. Ако случайно имаха друго намерение, каквото е запазването на Югославия, нито един друг народ не би се осмелил да отвори въпроса за разпадането на Югославия. Сърбия и сърбите бяха този фактор, който имаха капацитет да запазят или разградят Югославия.
По отношение на Косово, трябва да се има предвид, че опитът на сръбските власти да променят конститутивния статут на Косово беше опит за всички трагични събития, които приключиха с разпадането на Югославия. Вината трябва да се търси в сръбската политика: На тях им се съди в Трибунала в Хага. За да се избегне възможността от относителност на вината и виновника, трябва да се отдели внимание на факта, че целия екип от този общ престъпен акт се съди в Трибунала в Хага - като се тръгне от президента, лидери на политически партии, политици и не само от Сърбия, а и от останалите страни от Югославия, военни командири и обикновени престъпници. Беше обичайно да се каже, че всяка политическа партия има собствена фаланга, която доказва лоялност към лидера. Тези деформации указват на това, че сърбите нямаха достатъчно капацитет да изградят правова държава. Тяхната риторика е създадена от алкохолните изпарения на националистите, от конфузните религиозни концепции на Сръбската православна църква, от некоректните проекти на сръбската академия и т.н. В срутването на Югославия участваше целият сръбски елит – политически, военен, културен, престъпен.
Този елит отвори кутията на Пандора, която все още продуцира един небулозен подход към политическите и историческите проблеми.
Към Косово се прави и една друга недопустима грешка. Сръбската пропаганда се опитва да оспори независимостта на Косово с несериозни и неприлични аргументи. Говори се, че Косово принадлежи на Сърбия. Погледнато фактически, в Косово е управлявала Византия, Османската империя, България и накрая Сърбия. За албанската история, погледнато съществено, в Косово и конкретно в Призрен, е представена идеята за независима албанска държава, в която да влязат всички вилаети, с доминиращо албански елемент. От друга страна, в Косово не е изстрелян нито един куршум за сръбската кауза. Косово винаги е бил отделен административен и независим политически ентитет (област – бел „Фокус”). Затова не трябва да се правят неосновани аналогии в случая с останалите проблематични ентитети.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Интервю на Арбен Джафери
« Одговори #1 на: Мај 10, 2012, 09:32:18 »

ПРОДЪЛЖАВА...

Фокус: Навършват се сто години от независимостта на Албания – жива ли е идеята за Велика Албания?
Арбен Джафери: Отбелязването на сто години от албанската държава не е свързано с идеята за Велика Албания. На 28 ноември тази година се празнува 100-годишнината от съществуването на албанската държава или казано по-точно – на половината от албанската държава. Затова не трябва да се смесват тези езикови формулировки.
За тези сто години се правеха даже и престъпни проекти за унищожаване на албанската реалност, култура и самобитност в Косово и останалите части, където доминантното население е албанско. Албанската кауза на тези пространства се отвори като последствие от разпадането на Югославия, а не от някакви международни субекти, които злоупотребявали с албанското недоволство. Затова първо мисля, че трябва да се анализира факторът който има влияние в процеса на разпадане на Югославия. Смятам, че не трябва да се смесват примерите с последствията. Правото на самоопределение на народите винаги се отваря легитимно, когато предишната държава се разпада. Държавите се разпадат заради нефункционирането на правовата държава. Ако не се въведе идеята, че правото е над авторитета, те инвестират в измерението на перманентна дестабилизация. Тогава се отваря въпросът за правото на народите за самоопределение.
Фокус: Може ли да оцелеят мултиетническите държави и каква е причината за тяхната нефункционалност?
Арбен Джафери: Държавите оцеляват, ако съществува вътрешна кохерентност, или ако гражданите покажат по-голяма лоялност към държавата, а не към етникума от който произлизат. В мултиетническите държави винаги се отваря – нарочно или не – въпросът за принадлежността на гражданите. Социолозите говорят, че върху стабилността и функционирането на държавата влияят три предварителни условия: вътрешната кохезия, икономическото състояние и зачитането на основите на либералната демокрация. Поради тези застои, тези държави започнаха да се разпадат.
Нефункционирането на мултиетническите държави е директно свързано с нелоялността на етническите общности към държавата.
Фокус: Заплита ли се геополитическият възел на Балканите?
Арбен Джафери: Гордиевият възел дълго време съществува на Балканите. Дали този проблем ще се реши с меч, или със споразумение, остава да видим. Ако проектът за ЕС успее да реши различните антагонизми, тогава политическата развръзка ще надделее над останалите опции.
Фокус: Жив ли е Охридският рамков договор, 11 години след неговото подписване?
Арбен Джафери: Охридският рамков договор в себе си съдържа една конфузия, която е последствие от решенията, които извират от Охридското споразумение. Не рядко конституционните начала са в корелация със законите. За да може един език да бъде официален, трябва той да се употребява от 20% от населението. За съжаление, управляващите интерпретират този принцип по съвсем редуциран начин – езикът на един народ ще бъде официален, само в тези пространства, където този народ е над 20%. Това право албанският народ имаше и преди Охридския рамков договор. Това тълкование открива една друго психологическо измерение – мнението, че Охридският рамков договор е недообмислена несправедливост, наложена отстрани, и затова се правят различни опити да се блокира или да се промени смисълът на Охридското споразумение. Единствената придобивка от този договор е прекратяването на конфликта и възстановяване на мира в региона.
Сочувана