Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Кана су Биги Крум Страшни  (Прочитано 2359 пати)

bagain

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 88
    • Погледај го Профилот
Кана су Биги Крум Страшни
« на: Февруари 22, 2012, 11:24:27 »



Счита се, че Крум произхожда от Куберовия клон на рода Дулои е нов човек в Плиска дошъл от карпатските крайгранични аваро-български области където е имал силни позиции. Факт е, че веднага след своето възкачване той се отправя към тях и в 803-805 г. те са присъединени към държавата, а следващите му походи са в направлениеМакедония към Куберова БългарияКрум я достига и в 808 г. атакува Сяр. Двете Българии обаче са разделени от силната крепост Средец държана от Византия, Крум упорито я атакува, превзема я в март 809 г.и отваря пътя към обединението което приключва при хан Пресиян в 837 г.
 
Първи години от управлението на Крум

Началотo на неговото управление 803 г. съвпада с това на франкския император Карл Велики, коронясан на връх Коледа през 800 г. от папа Лъв III за „император на римляните“. Две години след разгрома на Аварския хаганат в 803 от Карл Велики, Крум покорява остатъците от някога могъщото варварско военно-племенно обединение в 803-805 и границата с франките установена на Дунав при българският град Пеща. За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „Свидас“ от X век. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Новопридобитата Трансилвания, поради залежите на сребро и каменна сол и успешната експлоатация на солниците, осигурява на българите важно международно търговско положение.
През 807 г. византийският император Никифор I Геник започва поход срещу България с цел да я покори. Това е продиктувано именно от завладяването на Трансилвания. Освен това той смята, че българският владетел може да изпрати помощ на наскоро разбунтувалите се славяни в Пелопонес. Походът стига само до Одрин, след което Никифор трябва да се завърне в Константинопол поради слухове за готвен преврат в столицата. Това дава възможност на Крум да поеме инициативата. През 808 г. той нахлува по поречието на Струма и напада византийските военни части там. В резултат на това в хазната постъпват заплатите на местните войници, възлизащи на 1100 литри злато. След това след тежка обсада през 809 г. Крум завладява Сердика. Градът има важно икономическо и стратегическо значение, защото през него минават много важни търговски пътища за Константинопол, и защото от там може лесно да се атакува Македония. В Константинопол разбират какви са намеренията на българския владетел и предприемат ответни действия. Първо Никифор изпраща военни отряди, които да възстановят властта му в града. Този опит се оказва неуспешен, тъй като изпратените ромеи се разбунтували. Друга превантивна мярка е изселването на славяните от Средна Струма в Мала Азия и настаняването на гръцко население в тези земи. Целта е да се засили гръцкото влияние в района, за сметка на славянското. Това решение също се оказва неуспешно, тъй като новото гръцко население също се разбунтувало. Това кара константинополския владетел да предприеме нови действия.

Византийски поход от 811 година [редактиране]

През 811 г. Никифор събира многобройна елитна войска край крепостта Маркели и поема на нов поход срещу България. Уверен в успеха си, императорът води със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Крум разбира, че не може да мери сили с такава армия и предлага мир, но Никифор отказва, „заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници“ (Теофан). Това кара владетелят да напусне Плиска, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Според „Анонимния ватикански разказ“ византийците преминават Стара планина и след това превземат столицата без особени проблеми. Всички хронисти критикуват нехристиянското поведение на императора след победата. Той нарежда да се ограби владетелския дворец и да се опожарят складовете. Поголовно е избивано и мирното население. След завладяването на столицата, Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, тъй като смята, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол. Крум, който е запазил по-голямата част от войската си непокътната, нарежда да бъде свикано цялото българо-славянско опълчение въоръжени всички способни да носят оръжие, включително и жените, формирани са и няколко аварски отряда. Преградени близките старопланински проходи Върбишки, Тревненски и пр. с дървени прегради и укрепления, насипи и ровове, а на българите е наредено да чакат в засада.
Никифор усеща опасността и побързва да се отправи към Константинопол директно през старопланинските проходи — Тревненски, Върбишки, и др. Византийците разтеглят отрядите си на огромни разстояния. Все пак с главните сили императорът решава да пренощува във Върбишкия проход. Призори на 26 юли войските на Крум ограждат византийците. Когато императорът се събужда и разбира нерадостното си положение, казва: „И крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта.“ Започва битка, в която българите засипват византийците с дъжд от камъни и стрели. Императорът загива веднага. Част от обградените слизат от конете си, за да преминат стената на ограждението, което им пречело да избегнат смъртта. За тяхна изненада зад него има гибелен ров. Спасяват се малцина. Това е вторият случай, когато византийски император е убит от „варвари“. Главата на Никифор стои набодена на копие за известно време „за показ на идващите при Крум племена и за наш позор“ (Теофан). След това, според легендата, е наредено от главата да бъде направена чаша за владетеля, обкована със сребро. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг.
Въпреки окончателната победа българската войска има нужда от почивка. Освен това Плиска е опожарена, а владетелят трябва да затвърди властта си в завладените територии.[източник?] Поради тези причини Крум не предприема никакви други военни действия през 811 г.
Синът на Никифор — Ставракий е тежко ранен в боевете във Върбишкия проход. След завръщането си в Цариград той се възкачва на византийския престол, но е свален от Михаил I Рангаве, а по-късно умира от раните си в манастир.



Крум пирува след победата над император Никифор

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC


1200 години от победата на кан Крум над Никифор
http://vbox7.com/play:2b19b09dd1

За славният и справедлив владетел Крум, обединил двете Български държави и голяма част от българските земи .....
 

http://www.google.bg/#hl=en&gs_nf=1&cp=8&gs_id=3&xhr=t&q=%D0%BA%D0%B0%D0%BD+%D0%BA%D1%80%D1%83%D0%BC&pf=p&output=search&sclient=psy-ab&pbx=1&oq=%D0%BA%D0%B0%D0%BD+%D0%BA%D1%80%D1%83%D0%BC&aq=0L&aqi=g-L1&aql=&gs_sm=&gs_upl=&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.,cf.osb&fp=49f5090703664f8c&biw=1366&bih=641
« Последно менување: Февруари 25, 2012, 08:05:54 bagain »
Сочувана
Сите Българи Заедно

александър

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 214
    • Погледај го Профилот
Одг: Кана су Боги Крум Страшни
« Одговори #1 на: Февруари 25, 2012, 08:59:45 »

Абе всичко е добре ,ама е те това „Кана су Боги “,как точно стигна до него.Това поредната „мъдра “ мисъл на групата Добрев,Димитров,Бакалов ли е? Или е твое лично хрумване?
Сочувана

bagain

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 88
    • Погледај го Профилот
Одг: Кана су Биги Крум Страшни
« Одговори #2 на: Февруари 25, 2012, 08:28:17 »

Аце благодарам за забелешката.Поправих се.
И земи да пишеш по темите , а не само да кудкудякаш.

Сега за следващата велика победа на славният ни владетел Крум.Извоювана  в околностите на град Одрин,изглежда че през средновековието това е мястото където Българите ,най са обичали да бият враговете си.

Битка при Версиникия

..........
През 811 г. кан Крум разгромява византийците, нахлули в България, в битката при Върбишкия проход. Михаил Рангаве, който наследява тежко ранения в битката император Ставракий, отхвърля българските предложения за мир. В следствие на това, през 812 г. Крум завладява Девелт, Месемврия и още много крепости в Тракия. В отговор, през май 813 г. императорът събира значителна армия от балканските и азиатските си владения, с която се опълчва на българите.[2]
Битката [редактиране]

Византийската армия се придвижва от Константинопол до Одрин, където изчаква нашествениците, без да направи опит да отвоюва Месемврия. Крум разполага войските си на възвишения край малката крепост Версиникия (до село Маломирово, Елховско[3]), северно от византийския стан. В продължение на 15 дни византийците напразно призовават българите да слязат от укрепленията, за да се бият на открито. Околността е опустошена от двете противникови войски, които изземват всичко необходимо за изхранването си. Накрая Йоан Аплакис, стратегът на Македония, който командва един от фланговете на византийския боен строй, решава да атакува българските позиции. Въпреки че разполагат с числено превъзходство, византийските войски не атакуват координирано. Това се оказва решително за изхода на сражението. Войниците от македонската и тракийската тема, начело с Аплакис, атакуват българите, но не са подпомогнати от останалите византийски части. Затова те са обкръжени и разгромени от българите, а Аплакис загива. Останалите византийци побягват. Подозирайки, че противникът иска да увлече българите в преследване и да ги разбие с контраатака, Крум първоначално се въздържа от преследване. Едва след като бягството на византийците става всеобщо, българите се впускат след тях и довършват разгрома. Голяма част от победената войска се укрива в малки крепости, където по-късно е обсадена и пленена от българите[4].[5]
Последици

Поражението струва на Михаил Рангаве титлата. Скоро след битката той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец.[6] В резултат на победата при Версиникия Крум става господар на Тракия. През юли 813 г. българите достигат Константинопол. Редица византийски крепости, в това число и Одрин, падат под българска власт. Българското нападение срещу византийската столица не се осъществява заради смъртта на Крум (13 април 814). Неговият наследник, кан Омуртаг, сключва мир с Византийската империя, в резултат на който границата между двете страни се измества на юг в Тракия.[7]
Източници




http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F
« Последно менување: Февруари 25, 2012, 08:42:39 bagain »
Сочувана
Сите Българи Заедно