Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Български проект ще изследва глобалното затопляне на Антарктида  (Прочитано 1923 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Проф. Христо Пимпирев: Изцяло български проект ще изследва влиянието на глобалното затопляне върху тюлените и мъховете на Антарктида

http://focus-news.net/?id=f19550

За новата българска експедиция до Южния полюс – председателят на Управителния съвет на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Проф. Пимпирев, какво ще се случи на новата българска експедиция до Южния полюс? В какво ще се изразява работата ви там?
Проф. Христо Пимпирев: Тази година експедицията е юбилейна –20-ата подред. Така че имаме вече доста опит в Антарктида – над тийнейджърския, тъй като 20 години е една млада възраст, но не и тийнейджърска. Имаме вече опита да правим тези експедиции. България има полярна база с четири постройки, консултативен член е на Атлантическия договор, управлява този континент, и това не е само въпрос на чест да бъдем в Антарктида, а въпрос на една сериозна външна политика и сериозна наука. За радост тази година ще се работи по три много важни научни проекта. Единият е чисто български. Миналата година, поради липсата на средства, нямахме български проекти, работихме само по чужди. Новият български проект е свързан с влиянието на глобалното затопляне върху бозайниците на Антарктида – главно тюлените и върху растителността – това са мъхове, лишеи и само два вида цветни растения на Антарктида. Но тяхната численост се увеличава, тъй като климатът става все по-топъл. Освен това ще работим по два международни проекта. Единият е с португалски, испански, аржентински учени. Той е свързан също с глобалното затопляне, но ще се изследват строго климатичните промени и какви са тенденциите в измененията в климата. Нашите партньори от Португалия и Испания донесоха много скъпа, прецизна апаратура, която е на нашата база, и ние получаваме данни през цялата година, тъй като цялата апаратура се зарежда със слънчеви панели и получаваме енергия и през зимата без да сме там. Нашата база е сезонна – работи само през южното лято, тоест ноември – март. Фактически експедицията завършва средата-края на март, когато ще бъде зазимена базата за идващата зима и чакаме следващия летен сезон.
Фокус: Българската база ползва ли се, когато вие не сте там?
Проф. Христо Пимпирев: През зимния антарктически сезон между април и ноември няма хора на нашата база. На Антарктида има много целогодишни бази на много държави, но това изисква много повече средства. Иначе ние – българите, също можем да зимуваме на Антарктида, но все пак трябва да имаме средства за гориво през дългата полярна нощ, за повече хранителни продукти. Така че с нашия скромен бюджет от 280 000 лв. едва свързваме двата края през летния сезон, та камо ли да можем да си помислим в близко бъдеще да зимуваме, ако продължаваме да бъдем с тези средства.
Фокус: Тоест базата не се охранява, докато ви няма? Някакви проблеми възникват ли през това време?
Проф. Христо Пимпирев: Базата ни не се охранява, но Антарктида е континентът на бъдещето, където кражби не стават. Ние само затваряме вратата, заключваме, когато напускаме в края на лятото и оставяме ключа отвън. Така че всеки може да влезе. Антарктида е трудно достъпен континент, не може всеки да отиде до там. Процедурата е много сложна. Така че не се притеснявайте, че някой ще дойде и ще открадне нещо от нас.
Фокус: Какво се съхранява в базата на България?
Проф. Христо Пимпирев: Това са къщи, както в едно селище. Има дизелови и бензинови генератори, компютри, техника, моторни шейни и лодки, така че има доста скъпа апаратура. Но ние не се притесняваме, че някой ще дойде и ще открадне нещо.
Фокус: Там престъпност няма?
Проф. Христо Пимпирев: Няма.
Фокус: Казахте 280 000 лв., с толкова ли отивате сега? И докъде ще ви стигнат?
Проф. Христо Пимпирев: Да, с толкова отиваме. 280 000 лева – цената на две малко по-скъпи коли. С тези пари издържаме цяло едно селище. Тази година българите ще бъдат около 22-ма души, но ще пътуват на различни групи, тъй като ние нямаме собствена логистика от най-южната точка на южна Америка. До там всяка агенция може да издаде билет самолетен до Ушуая и Пунта Аренас. Но от там освен с туристически кораб, като цената на билета до Антарктида е около 7000-8000 долара, не може да се стигне. Затова използваме корабите и самолетите на нашите колеги от другите програми, които имат собствена логистика – това е Испания, Аржентина, Бразилия, Чили и фактически, където имат останали свободни места в техните кораби и самолети, ние пътуваме с тях. Така че експедицията е раздробена на много групи, в зависимост от това, какво ни се предлага, за да стигнем до нашата база.
Фокус: Плащате ли си за пътуването до Антарктида?
Проф. Христо Пимпирев: Някои от нас плащаме, но все пак по-символични суми. Примерно на човек 1000 долара, което не е голяма сума. Тъй като това е антарктическата солидарност. Просто те ни помагат. В сравнение мога да кажа, че чехите плащат много солидни пари, за да стигнат до своята база, като техният бюджет е 1 млн. евро на година, а нашият е 280 000 лв. Виждате каква е разликата. Аз не смятам, че разликата в стандарта между нас и Чехия е 10 пъти. При това Чехия – тя не е консултативен член на Антарктическия договор, няма пълноправен глас, но въпреки това, преди 3-4 години построи своя база и си плаща изцяло за логистиката.
Фокус: Миналата година колко беше бюджетът на експедицията?
Проф. Христо Пимпирев: Миналата година беше 200 000 лв. и бяхме на ръба да оцелеем, но оцеляхме. Сега е малко по-спокойно мога да кажа, определено, но пак е на екзистенц минимума. Нито една антарктическа програма на страна, която е антарктическа нация, с външнополитически приоритети на континента, със сериозна наука – няма такъв нисък бюджет, като нашия. Даже бюджетът на Португалия, които нямат база, те не поддържат база, е около 600 000 – 700 000 евро.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

ПРОДЪЛЖАВА...

Фокус: Колко ще струва нашият проект, който ще е за влиянието на глобалното затопляне върху тюлените и растителността, основно мъховете?
Проф. Христо Пимпирев: Този проект е финансиран от Националния фонд за научни изследвания и покрива единствено пътните разходи за учените да достигнат до Антарктида, както и някакви разходи за научните изследвания и лабораторните анализи, които ще се правят след това в България. По него ще работят пет души с около 15 000 евро.
Фокус: Такива изследвания не са ли правени вече от другите нации?
Проф. Христо Пимпирев: Не са. Ще се взимат проби от тюлените и ще се правят генетични изследвания, ще се правят радиологични изследвания за радиационния фон на Антарктида. Ще участва и изследователка от ВМА. Така че проектът е авангарден.
Фокус: Има ли прогнози как глобалното затопляне ще се отрази и след колко време на ледения континент?
Проф. Христо Пимпирев: То вече се отразява. Ние с очите си виждаме как преди 20 години единият ледник опираше до една от къщите, а в момента се е отдръпнал с повече от 150 м. Това се потвърждава от множество прецизни научни изследвания, от сателитни снимки, че шелфовете-ледници се топят, отиват в океана. Само преди няколко дни имаше голяма тревога за евакуиране на жителите на Банкок, тъй като предстоят големи наводнения – разтапянето на ледените шапки води до глобално повишаване на морското ниво. Това застрашава живота на много хора, които живеят в крайбрежните региони. Холандците и сега строят диги, ако се повиши морското ниво, макар и минимално. Така че това касае цялото човечество. България е част от тази планета. Тя е една динамична система, която е в равновесие и когато ние нарушим това равновесие, то ще се върне срещу нас. Научни изследвания сочат, че климатът се затопля след индустриалната революция, в края на 19-ти век – как количеството на въглеродния двуокис се е увеличило почти два пъти, на метана сто процента. Това води до парников ефект. Това са изследвания и то дълготрайни от повече от сто години.
Фокус: Какви са резултатите от експедициите на България за тези 20 години? Достатъчно ли научни изследвания сме успели да реализираме там на място или говорим за едно национално достойнство, че присъстваме на континента?
Проф. Христо Пимпирев: Това не е само национално достойнство. Действително има национално достойнство, но България участва в управлението на цял един континент. Има полярна база, която тръгна с две съвсем скромни, малки бараки, които можеха да поберат едва четири души през 1993 година. В момента разполагаме с база, която може да приюти 20 – 25 души едновременно. Ценени сме като партньор. Чуждите учени идват в нашата база и работят по международни проекти с българските учени. В нашата база са идвали учени от Южна Корея, от Испания, от Португалия, от Германия, от САЩ. Просто това е един преден мост на нашата наука и то към световната наука. Освен това, България, благодарение на своята база през 1998 година беше приета за постоянен консултативен член на Антарктическия договор, което е външнополитически орган, който управлява. Това е правителството на континента. Този континент е по-голям от Европа, по-голям от Австралия, той има много природни ресурси, които неминуемо ще се използват за в бъдеще. Така че ние участваме в тази световна игра и в управлението на цял един континент. Това не е само престиж. Защото богатите държави, които хвърлят по 20-30 млн. на година за изследване на Антарктида не са глупави, те никога не си дават парите напразно. Така че ние сме постигнали много с едни 200 000 – 300 000 лева на година.
Фокус: Чия собственост е земята, върху която е построена нашата станция?
Проф. Христо Пимпирев: Като континент Антарктида се управлява от Антарктическия договор и в него 28 държави имат постоянен глас и право на вето върху всички въпроси. И България е една от тези 28 държави, това са всички най-богати държави в света плюс и не толкова богати, като например Еквадор, Перу. Но всички богати държави са там. Някои държави имат териториални претенции. Но по този договор те са замразени. Програмите на Съединените щати и на Русия на година са над 50-60 млн. евро. Те нямат териториални претенции, но казват, „ако се наложи, ние винаги можем да ги предявим”. Така, че България е на тази позиция. Този континент се управлява от един международен екип от външна политика, от министри на външните работи, където е и България.
Фокус: България няма териториални претенции, така ли?
Проф. Христо Пимпирев: Няма, но може да ги предяви, ако се наложи.
Фокус: Каква е площта, с която разполага България?
Проф. Христо Пимпирев: България разполага с 1/27 част от целия континент. Териториалните претенции са замразени. Много държави като Великобритания, Франция, Нова Зеландия, Австралия, Норвегия – имат териториални претенции, но те са замразени.
Фокус: Вероятно ще възникне този въпрос рано или късно след време така или иначе. Как мислите?
Проф. Христо Пимпирев: Ще възникне, но България има право на вето и тя го управлява този континент.
Фокус: Кой представлява България по Антарктическия договор?
Проф. Христо Пимпирев: В този договор България се представлява от някой висш дипломат, външен министър – не винаги. Но примерно директор на дирекция „Международно право”, от висш дипломат, който всяка година ходи на съвещания по този договор и там се взимат много важни решения за всичко – кога ще се използват и експлоатират богатите природни ресурси, дали да се експлоатират. Това е цял континент, който е бъдещето на човечеството, тъй като крие много богатства, които още не са пипнати.
Фокус: Достатъчно активна позиция ли имаме ние по отношение на Антарктида? На ниво външно министерство, достатъчно ли сме активни?
Проф. Христо Пимпирев: Във външно министерство, в дирекция международно право има човек, който се занимава с Антарктида. Другите държави имат цели дирекции в техните външни министерства, които се занимават само с Антарктида. Но винаги външно министерство е страна, защото е външна политика.
Фокус: Ще поканите ли новия президент да дойде в Антарктида?
Проф. Христо Пимпирев: Президентът по принцип е патрон на експедициите, тъй като е държавен глава. Няма проблеми, да е добре дошъл новият президент. Президентът Първанов през 2005 г. посети базата и оттогава винаги е подкрепял, макар и морално, антарктическите експедиции, защото разбра, че Антарктида е едно много важно нещо за България.
Фокус: С какви провизии отивате, какво ще ядете пет месеца, от ноември до март?
Проф. Христо Пимпирев: Първата група българи, която днес заминава за Антарктида, е в много тежко положение, защото ще пътува със самолет на бразилските военновъздушни сили от Пунта Аренас (Чили) до Тим Джордж – един съседен остров на о.Ливингстън и оттам с бразилски кораб до базата. Те ще открият базата, но имат много ограничен лимит за превозване на хранителни продукти, тъй като знаем, че самолетите имат ограничено място за багаж. Те ще разчитат на това, което сме оставили като резерв на базата от предишната експедиция – това са трайни продукти като ориз, брашно. Ще купят малко провизии, но ограничено количество от Пунта Аренас, за да могат да издържат 10 дни, докато дойде испанският кораб „Лас Палмас”, на който натоварихме преди 20 дни хранителни продукти за експедицията – като български мед, българско сирене. Втората група ще е в края на декември – началото на януари когато ще заминат учените. Аз ще замина тогава.
Галина ДИМОВА
Сочувана

veritas

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот

Да, така е. Тази българска полярна база е създадена не заради мъховете и тюлените. Очаква се, след някоя и друга година територията на Антарктида да бъде разделена между страните, които имат полярни станции там. И България като член на антарктическото правителство все ще получи някое парченце от баницата, което ще е многократно по-голямо от територията на нашата държава. С площ 14 000 000 km² Антарктида е континен пети по големина в света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка и пред Европа и Австралия.
« Последно менување: Ноември 03, 2011, 07:07:43 veritas »
Сочувана