Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Димитър Талев  (Прочитано 4849 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Димитър Талев
« на: Април 25, 2009, 08:32:57 »

Димитър Талев Петров-Палисламов (1.09.1898, Прилеп - 20.10.1966, София).

Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля (1920). Следва по 1 семестър медицина и философия в Загреб и Виена (1920-1921); завършва славянска филология в Софийския университет (1925), където слуша лекции при професорите Ив. Д. Шишманов, И. Иванов, Б. Пенев, М. Арнаудов, Л. Милетич и Ст. Младенов. Коректор (от 1927), член на ред. колегия (1929), главен редактор (1930-1931) и директор (1933-1934) на в. "Македония", който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Ив. Михайлов). Сътрудник (1935) и редактор в културния отдел (1938-1944) на в. "Зора". Изключен от СБП (1944). През октомври 1944 е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за "прояви на великобългарски шовинизъм" е задържан в Софийския централен затвор (до края на март 1945). Изпратен е в "трудово-изправително селище" (лагер) в Бобовдол (до края на август 1945). Отново е арестуван през октомври 1947, тежко болен е въдворен на работа в мина Перник, рудник "Куциан" (до февруари 1948); оцелява с усилията на сълагерници. Семейството му е изселено (1948-1952) от София в Луковит, където в условията на обществена изолация Талев доработва романа "Железният светилник", създава "Преспанските камбани" и "Илинден". Посвещава се на свободна писателска практика. Народен представител в V НС.

За пръв път печата като ученик в Скопската гимназия (1917) разказа "В очакване" (в. "Родина"), написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. През първата половина на 20-те г. Талев публикува социални разкази и импресии - плод на временни леви умонастроения, във вестниците "Работнически вестник", "Работническо единство", "Лъч" и в сп. "Нов път". През 20-30-те години се ориентира към македонския периодичен печат (излизащ в България), обнародва разкази, пътеписни очерци, легенди, импресии във вестниците "Македонска трибуна", "Свобода или смърт", "Вардар", в сп. "Родина" и др. Като редактор и директор на в. "Македония" публикува всекидневно уводни (програмни) статии, полемични материали, коментари, очерци, спомени, разкази, "поетическа география на Македония", отразяващи героичното минало и трагичното настояще на македонските освободителни борби. Публицистиката му разкрива фактическа осведоменост и идейно-политически противоречия, полемичен темперамент, лични пристрастия и самозаблуди; но неизменно е пронизана от дух на страстно българолюбие и синовна обвързаност със съдбата на родния край. Във в. "Зора" (30-те и нач. на 40-те години) печата разкази, пътеписи, спомени, театрални отзиви, портрети на писатели, статии по културни и обществено-политически въпроси. От 1957 публикува в централния периодичен и литературен печат по проблеми на художественото творчество, историческа белетристика, творческия процес, за личности и явления от националната литтературна история. Първата книга на Димитър Талев "Сълзите на мама" - приказки за деца, носи белезите на неизживян социален сантиментализъм.

Първото му голямо начинание - трилогията "Усилни години" ("В дрезгавината на утрото", "Подем", "Илинден") е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествуване за прелюдията, кулминацията и поражението на Илинденско-Преображенското въстание (1903), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че "требва да напише нещо големо за Македония". Свидетелство за творческо дръзновение (Талев. няма предходници и значителни съперници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема - револю­ционно­освобо­дителните борби нз Македония, за полувековното изстрадване на една идея - свободата на родината. В стремежа към всеобхватност и изчерпателност авторът изгражда повествуване, изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост, самоцелно бито­описателство и сензационни фабулни ефекти. Въстанието е представено като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите исторически закономерности, в същината на социално­психологи­ческите, националните и локалните му характеристики. Но в "Усилни години" се съдържат моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, народопсихолог и историописец: съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или тенденциозно преднамерена) става основен изобразителен принцип на художника, а отделни сцени са симптоматични за значителни пластико-изобразителни възможности. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му скептицизъм и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: намалена до минимум историческа дистанция, историзъм, подвластен на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосното преклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени изследване и реставрация историческите събития се преврьщат в субективно изстрадани, премислени събития в собствената емоционална памет и човешко самосъзнание. Съзрява Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски тип, при който биографията на художника съвпада с национталната одисея на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене. "Усилни голини", е подготвителен етап, "генерална репетиция" за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.

През 30-те години нараства пиететът на писателя към моралните устои на българина, към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото битие. Създава разкази с битово-психологическа патриархална тематика, включени в книгите "Златният ключ", "Старата къща" и "Завръщане". Интертекстуално обвързани с късното му творчество, те съдържат постижения в областта на психологическия реализъм и приобщават писателя към нациналната повествователна традиция - Т. Влайков, Й. Йовков, К. Петканов, Ст. Загорчинов. Книгата. "Великият цар" е свързана с дълголетия интерес на Талев към драматизма на Самуиловата епоха, към властната привлекателност и трагичната обреченост на личността на средновековния български цар. Писателят оценява по-късно тези книги като необходими "стъпала към големото" - същинското му художествено-историографско дело. Извороведски характер имат биографичния очерк "Гоце Делчев" и историческо-географското, политическо описание "Град Прилеп. Борби за род и свобода", съдържащи част от проучената информативно-документална, фактологичиа основа на илинденската тетралогия. Отклонение от тази идейно-тематична линия е романът "На завой", посветен на съвременната проблематика, оправдаващ напускането на политическата сцена в името на частно­собственическата реализация, на любовта към земята и нейните пречистващи истини. Но Талев вече живее, съсредоточен в мащабния си замисъл да напише многотомна романова поредица за Илинденската епопея и трагизма на Балканите по време на войните.

В началото на 40-те г. създава първия роман - "Железният светилник", отпечатва завършени глави от него под формата на разкази във в. "Зора" (№7398, 7403, 7410, 7418, 7437, 7443, 7447, 7453, 7479, 7498, 7540 от 1944). По-късно - при наложената и съзнателно следвана самоизолация от обществено-политическия и литературен живот, при максимална концентрация и воля за самоотстояване Талев написва следващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията - "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам" е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на рагръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. С епически замах и възрожденска влюбеност Талев пресъздава борбата на българския народ за независима национална черковна организация, за демократизация на учебното дело в антидогматичен, антиклерикален дух, за превръщането на българското училище от светско в общонародно. Възстановява процеса на организиране и утвърждаване на революционните комитети като характерна национална форма и своеобразен принос в развитието на европейските народно­освобо­дителни движения и национални борби. Проследява извисяването на българската революнионно-демократична мисьл до водещите тенденции във философско-светогледните системи на времето. Успоредно с това Талев отразява могъщите ренесансови процеси, протичащи в недрата на една локално ограничена освободителна борба. Летописът прераства в история на разкрепостяването и консолидацията на ренесансовата личност, усложнени и обременени от сгъстения исторически трагизъм, от абсурдите в националните, политически, етно­психоло­гически драми и конфронтация на балканските народи на един географски и исторически кръстопът (края па XIX и нач. XX в.). Усвоил класическия изобразителен идеал за триединство на морално съвършенство, физическа красота и жизнеустойчивост, писателят изгражда човешки образи - въплъщение на ренесансова хармоничност и цялостност. Изобразява Илинденската епопея като време на активно изграждане на бълг. народностна етична култура, на ускорено формиране на националния характер и ценностна система с устойчив, общочовешки смисъл.

Етичната култура на българина той открива в проявите на масов подем и героизъм, на библейски стоицизъм (нарисувани с резки щрихи, напластявания на боите във фактурата на епичното платно - "Гласовете ви чувам"), но етичната окриленост на духа съзира преди всичко във върховите моменти на самостоятелен избор и само­иденти­фикация на личността, когато участието в революцията се изживява като персонален аксиологичен акт и желана екзистенциална реализация. Ангажиран с широк време­пространствен обхват на събитийното изображение, авторът концентрира вниманието си и върху верижната обвързаност на поколенията от една фамилия, за да проследи унаследяването и еволюцията на родовото начало, духовното единение на генерациите и тяхната обособеност, психологическа отличителност и нови функции в протичащото историческо време. Така, следвайки традиционното линейно-постъпателно сюжетофабулиране, където историята детерминира човешките характери и социалнопсихоогическа атмосфера, Т. сьздава и първата в нац. литература семейна хроника (сага), възведена до епична хроника на обществения живот. Единна образна, идейно-тематична и нравствено-философска система, тетралогията предлага съществени различни в поетиката и стилистиката на съставящите я романи. Камерното повествуване, прецизната композиция, колоритно-пластичното портретуване, старинната декоративна живопис и народното сладкодумие на "Железният светилник" извеждат делничното човешко битие до внушителността на историческото битие на нацията в "Преспанските камбани". където доминират многоперсонажният психологизъм и психологията на масовите умонастроения, многоаспектното разгръщане на персонажа в територията на разширени времепространствени пластове. В "Илинден" художествената фикция отстъпва място на "суровия факт", на документалното и споменното свидетелство, на действителните истор. лица, романистът - на историографа-идеолог и политик, който иска да внуши директно "целата правда" за времето, събитията, героите. В "Гласовете ви чувам" Талев се насочва към моноперсонажно структуриране и концепиране на романовия текст, полага акценти върху антропоцентричната интерпретация на усложнената екзистенциална проблематика, извежда към размисъл за човешкото самопознание и познание в истор. прогрес, кьм прозрения за психологията, етиката и философията на историята. Променливо е наративното поведение на повествуващия "аз", интензифициран е психологическият рисунък, нараства ролята на разнообразни по форма интроспекции и ретроспекции, а изображението се отличава с графична, черно-бяла експресивност.

В същото интензивно изживяно творческо десетилетие (50-те години) Талев създава и тритомния роман "Самуил" - летопис за края на Първата българска държава. Отново демонстрира авторското си предпочитание към преломни епохи, наситени с историческо напрежение, към героикотрагични личности, средоточие на драматична екзистенциална, социално­психологическа и историческа проблематика. Чрез образа на Самуил - цар и обикнат народен вожд с човешко обаяние, авторът проследява историческата участ на средновековната югозападна българска държава в навечерието на покоряването й от Византия; с епическа широта разкрива сепаративните тежнения, социалните брожения сред народните маси и болярството - проекция на международните борби, асимилаторски планове и съперничества на Балканите.

Чрез Самуил третира въпроса за ограничените възможности на индивида в историческия процес, за трагичната вина на историческата фигура, недооценила реалностите, изпреварила времето си с реформаторски помисли и дела, обременила съвестта си с огромна историческа отговорност. Интерпретира съвременната проблематика с предистория и предпоставки в далечното минало: на деформиращата роля на всяка заслепена, фанатична отдаденост на една идея, за невъзможността да се постигнат благородни цели с антихуманни средства (образът на Рун). Социалният реформизъм. държавническата реорганизация, управленското новаторство са несъвместими - внушава авторът - с незачитането на личността, с жестокостта и безцеремонното заличаване на уникалния човешки живот. Тези дръзки за 50-те години послания (със съвременен адресат) на "традиционния епик" Димитър Талев осигуряват актуалността на романовия летопис за времето на Самуил, утвърждават десетилетното авторово убеждение, че "корените на съвременността" са в миналото. Това концептуално схващане писателят прокарва и в "Хилендарският монах", "Кипровец въстана", "Братята от Струга", илюстриращи траен интерес към вьзрожденската епоха, но и прекомерно осъвременяване на конкретно­историческата проблематика. Като цяло художественото дело на Талев, самобитно и смело противопоставящо се на идеологемите и предписанията на нормативната догматична естетика, е фундаментален принос в развитието на националната историко-психологическа проза: създава традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение в тяхната устойчивост и динамика в истор. процес, в мащабното изображение на върхови събития от националната история в нейната диалектика и социалнопсихологически параметри. Произведения на Талев са преведени на над 20 езика.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Димитър Талев
« Одговори #1 на: Април 25, 2009, 08:41:04 »

Димитър Талев - "Железният светилник"

Всичките образи в романа са вплетени в сложна плетеница на лични и обществени отношения. Любовта и дългът се борят в сърцето на Лазар Глаушев, когато трябва да избира между сестрата на приятеля и съмишленика си и чорбаджийската дъщеря Ния. Човешкото и майчинско начало се съпротивлява срещу суровите традиции на вековната нравственост в душата на Султана, когато старата майка сама трябва да отведе детето си към гибел. Димитър Талев е успял да постави в определени отношения всеки един от образите в повествуванието.
Затова всички те са функционални. Затова и романът е една излята монолитна цялост - една от най-завършените и композиционно съвършени романистични структури в нашата балетристика.

"Железният светилник" първата книга от известната тетралогия на Димитър Талев („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“).
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Eks

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5
    • Погледај го Профилот
Одг: Димитър Талев
« Одговори #2 на: Април 26, 2009, 01:57:54 »

Ето ви линк към големият българин Димитър Талев и "железниятсветилник"!
http://www.chitanka.info:82/lib/text/569
Сочувана

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Димитър Талев
« Одговори #3 на: Мај 03, 2009, 11:51:25 »

In memoriam Димитър Талев - болката Македония

http://www.argumenti.net/?p=87
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Димитър Талев
« Одговори #4 на: Јуни 20, 2009, 01:58:52 »

Димитър Талев
Публицистично наследство

http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=32&stat=395
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Димитър Талев
« Одговори #5 на: Септември 11, 2009, 05:36:51 »

Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Димитър Талев
« Одговори #6 на: Јуни 24, 2010, 07:31:40 »

Самото заглавие – „Забраненият Талев”, вече буди тръпка и читателско нетърпение. Ако обичате белетриста Талев, чрез тази книга ще останете очаровани и от публициста Талев.

            Досега тази част от творчеството на писателя беше забранена и абсолютно непозната. Периодът между 1927-1934г.,когато той работи във в. „Македония”, тенденциозно се премълчаваше.

            В книгата „Забраненият Талев”, издание на ВМРО-НИЕ-Пловдив, съставителката Ирина Димитрова е събрала статиите на автора във вестика, както и няколко непубликувани до момента разкази.

            Във в. „Македония” Димитър Талв започва работа през 1927г. като коректор и достига до дирактор на вестника през 1932г. след убийството на предшественика му Симеон Евтимов.

По страниците на всекидневника излизан неговите разкази „Трескавец”, „Лятна вечер”, „Крилатият войвода” и др., както и откъс от третата част на романа му „Усилни години”.

Истинската журналистическа и публицистична дейност на Талев започва през 1929 г. Измисля рубриката „Из ден в ден” и с коментарите си в нея откликва на най-важните злободневни въпроси на времето.

Когато става директор, той пише редовно под рубриката „На свободни теми” и подписва текстовете си с псевдонима Димо Болгарин. Той не е избран случайно. Голямата тема, на която Талев отдава цялото си творчество, е съдбата на родната Македония и на българите в нея. Всъщност това е темата и на белетристиката му. Но ако след жестоките репресии над писателя (въдворен е в лагера Бобов дол, после и в рудник „Куциян”, където оцелява по чудо), комунистическата власт преглътна тетралогията му „Железният светилник”, публицистиката му беше заключена в килера на историята. БКП поставяше политиката с Югославия по-горе от родолюбието и истините на Димитър Талев.
ВМРО - НИЕ www.vmro.eu
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Димитър Талев
« Одговори #7 на: Септември 14, 2010, 10:53:58 »

"Забранен и забравен"


За светеца на Българско Димитър Талев
На първи септември т. г. се навършват 112 години от рождението на големия български писател Димитър Талев. Той е роден в град Прилеп /на снимката/ през 1898, умира през 1966, а в историята на българската литература ще остане известен най-вече с тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам"  – уникален по своя обхват епос, който пресъздава подготовката, избухването, епилога на Илинденско-Преображенското въстание като закономерен етап от Българското национално възраждане.

За сметка на неговите творби като писател, публицистиката му остава забравена. Тя е напълно непозната на българския читател поради факта, че той я създава във връзка със сътрудничеството му във в. "Македония". Този вестник излиза като орган на македонската емиграция в България, а Талев започва да му сътрудничи към 1927, а по-късно вестникът минава под контрола на лидера на ВМРО Иван Михайлов. През 1929 писателят започва рубриката "Из ден в ден", а вече като директор на вестника пише и в рубриката "На свободни теми", в която се подписва под псевдонима Димо Болгарин. През 1934 ВМРО е забранена от властите, а в. "Македония" съответно е спрян като неин легален орган, а работата на Талев в него потъва в дълбините на забравата.

Основната тема, която вълнува Талев в публицистиката му, както впрочем в художественото му творчество, е съдбата на Македония и българите там. В неговите работи се "чува" гласът на един измъчен от историческата действителност народ, един народ, който има нужда от помощ, моли за помощ, който има нужда от цяр за своята мъка. Талев критикува и най-висшите политически български институции, разкривайки тяхната вина за липсата на решение по Македонския въпрос. Неговата публицистика няма съобщителен характер, в нея той влага много повече емоция, вдъхва вяра на читателите, в творби, които имат за цел само едно – ново духовно пробуждане на народа, нещо, от което впрочем се нуждаем и днес.

"Будителската" дейност, както и сътрудничеството с ВМРО става причина за арестите на Талев сред 1944, изселването на семейството му, заточенията и мъченията по затвори, мини, концлагери, наред с много други видни български дейци от всякакви области на науката и културата. Така творбите му стават негласно забранени, след това съответно забравени, а родната му къща в Прилеп е известна на малцина.

Талев оцелява след цялото унижение, на което е подложен, макар и като умира няколко години по-късно, но чрез действията си показва силата на Непреходното – на надеждата и на човешкия дух.

Богдан Млъчков http://nationalistbg.com
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Димитър Талев
« Одговори #8 на: Мај 29, 2011, 10:52:24 »

Димитър Талев ни говори

http://www.youtube.com/watch?v=s9glVziXTMg&feature=related
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !