СЛАВЧО КОВИЛОСКИ:
Српските историчари полуделе за Душановото царство
Време, број 1705, 26.06.2009
Во критиката на Милош С. Милоевиќ најупорни биле неговите бугарски современици, кои не штеделе зборови нарекувајќи го со секакви погрдни зборови. И Јован Ристиќ, еден од најпознатите српски државници од 19 век, немал некое особено високо мислење за Милоевиќите достигнување, но од друга страна особено ја ценел неговата ревносност во ширењето на српската пропаганда во Македонија, што сите негови грешки лесно наоѓале свое оправдување. Заедно со Панта Среќковиќ, него го става во апостолите на српскиот народ. Стојан Новаковиќ и Милан Кујунџиќ ќе ги подложат на критика неговото дело и неговите „Седам стотини и четрдесет разних обредних песама са 2450 речи из Праве (Старе) Србије“, со тоа што нема да му препорачаат на Српското учено друштво да ги објавува. Исто така, ќе упатат критика дека на Балканот живеат 11.650.000 Срби. Тие ќе забележат дека со вбројувањето на Бугарите во нив како дел од српскиот народ, но и на другите словенски народи на Балканот (вклучително го и македонскиот), тој предизвикува незадоволство кај нив, и дека таа постапка е крајно „небратска“ и „неполитичка“.
http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&EditionID=1741&ArticleID=116566Макар да изнася факти, които не са известни на читателите от Македония, Славчо Коиловски както е обичайно за почти всички македонски историчари изопчава и премълчава някои факти от историческите документи, за да докаже съществуването на македонски народ от това време. Което разбира се, е фалшифициране на историческата истина. И той както и други македонски историчари е един обикновен фалшификатор, другото възможно обяснение е, че той е направил това с цел да преодолее цензурата, която съществува в македонските медии по отношение на историческата истина. Ето го прословутият реферат на Новакович и Куюнджич, в него се говори за отношението към българите и никъде не се споменават македонци или други словени.
Реферат на Стоян Новакович и Милан Куюнджич в Сръбското книжовно дружество срещу фалшификациите на Милош Милоевич.
1.02.1873 г.
"В предговора към тия песни на лист 9 стои, че сърбите в света са на брой всичко 11 650 000! О, хубави цифри, само ако бяха истина...
Но г. Милоевич въобще се отличава с това, че той знае обратно на това, което знае целият останал свят...
...Отворете "Пътепис на истинската - Стара Сърбия", I, (която включва и Македония-Veritas) и ще намерите (с. 31), че Самоков е сръбска покрайнина...
...От етнографията на тези народни песни, за които говорихме по-рано, се вижда, че надали някъде на Балканския полуостров има българи.
....Като че ли Милоевич се задоволява с това, без да се задълбочава, а има места, където отрича на българите да са славяни и ги праща при монголците.*
...Иначе у Милоевич начинът на доказване в полза на сърбите и против българите е толкова плитък и несигурен, че с него българите могат да си послужат също така добре против сърбите..."
*Милош Милоевич пръв е нарекъл българите татаро-монголи.
Гласник српског ученог друштва, кн. XXXVIII, Белград, 1873, стр. 331, 334, 342, 347, 348; оригиналът е на сръбски
