Генерал - майор Борис Иванов Димитров"
Роден: 06.02.1896г. в София.
Седмо дете на бежанци от Македония. Неговият баща е от Битоля, а майка му от Велес.Образование: 3-та мъжка гимназия в София. 36 випуск на ВНВУ в София (1916).
Военна служба:1916 - 1918 - командир на картечна рота в Първата световна война;
- 6-та пехотна Търновска дружина в София
1928г. - 6-ти пехотен Търновски полк в София;
1928г. - 24-ти пограничен участък;
1932г. - 25-ти пехотен Драгомански полк;
1933г. - Домакин на ВНВУ в София;
1939г. - 15-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик;
1939г. - Интендант на 9-та пехотна Плевенска дивизия;
1942г. - Комендант на гара София;
1943г. - Заместник - началник на 1-ва дивизионна област;
1944г. - Командир на държавната жандармерия.
Офицерски звания:12.03.1916 - подпоручик;
14.10.1917 - поручик;
30.01.1923 - капитан;
01.01.1933 - майор;
06.05.1936 - подполковник;
06.05.1940 - полковник;
06.05.1944 - генерал-майор.
Умира: Осъден на смърт от 4-ти състав на ''Народния съд'' и разстрелян на 15.03.1945г.
Награди: 16 ордена, в това число 6 военни ордена "За храброст".
Други биографични данни: Всестранно надарен, самоук цигулар, с голяма дарба на художник. Служил е като офицер на югославската и турската граница - в селата Чупрене и Резово. Като домакин във ВНВУ при генерал Йовов по негова идея е направена облицовката на училището, алеята с бюстовете на всички началници, оградата с пушките и войнишките помещения.
Арестуван е след 9 септември 1944г. и е съден заради това, че оглавява държавната жандармерия, която поема задачата да се справи с върлуващите комунистически терористични банди в страната, нарекли се ''партизани''. Запазено е предсмъртното му писмо от 15.03.1945г. След убийството на генерала неговото семейство - съпруга, двама сина и една дъщеря, е репресирано от комунистите. Животът им е непрекъснат глад, унижения и мъки цели десетилетия. Интернирано е за 1 година в провинцията, връща се в София, но заварва конфискувано жилището му. Настанява се при доброжелателни роднини. Преживява някак в една малка къщичка. На дъщерята на генерала Мария не позволяват да завърши курса за медицински сестри, макар че има отличен успех. Изключена е и се препитава като черноработник. Остава осакатена цял живот. Пенсионира се като чистачка.” -
Янко ГочевПочерненият живот на дъщерята на генерала“Мария Димитрова-Георгиева остана без диплома, защото баща й - ген. Борис Димитров, бе “враг на народа”. В навечерието на годишнината от атентата в “Св. Неделя” възрастната жена издаде мемоарите си.
Ако я видите да подтичва след бялото куче порода ку- ваш сутрин в градинката пред "Кристал" или пък да спори разпалено за политика не по-зле от депутатите ни, направо ще завидите на темперамента й. Още по-малко пък ще й дадете 89 години. Тя е от хората, за които в пълна степен важи пословицата "Злото никога не идва само". Несгоди я преследват в по-голямата част от живота й, просто защото е Мария Димитрова-Георгиева - снаха и дъщеря на царски офицери. Неин свекър, когото обаче тя не познава, е о.з. ген. Коста Георгиев, чието опело в църквата "Св. Неделя" комунистите използват за атентата в храма. Баща й пък е ген. Борис Димитров, осъден на смърт от Народния съд. Нейният свекър ген. Коста Георгиев е роден през 1876 г. На 14 април 1925 г. трима непознати го прострелват смъртоносно в градинката пред църквата "Св. Седмочисленици". Комунистите са го направили умишлено, за да направят атентата по време на опелото му в храма "Св. Неделя" на 16 април. Очаквали са, че ще се съберат много хора, защото е бил изключително популярен, категорична е Мария Георгиева. Тогава тя била 3-годишна и била с майка си край вратата на църквата. Баща й пък строявал почетния взвод отвън. Майката и детето се отървават невредими. Парче от тухла удря ген. Димитров през лицето и до края на живота си той е с белег на едната буза. 160 са починалите на място от взрива, 200 - ранените, много от тях починали впоследствие от раните си. Цар Борис III обаче остава жив, тъй като закъснява.
Мария Димитрова-Георгиева е родена на 21 септември 1921 г. в София. За себе си твърди, че е имала щастливо детство, но само до 9 септември 1944 г. Когато съветските войски влезли в София, баща й ген. Борис Димитров бил абсолютно спокоен, защото знаел, че като командир на жандармерията не е направил нищо лошо и е изпълнявал дълга си. До 12 септември се мотаеше вкъщи, никой не го потърси, разказва дъщеря му Мария Димитрова. Накрая отишъл в главния щаб на партизаните на ул. "Раковски" и попитал към кого да предаде военната си част - към войската или полицията. Едва тогава партизаните се сещат за него, заловиха го и го измъчваха в затвора шест месеца, спомня си Димитрова.
Няма друг ад освен този, който аз изживях, казал й той на последното свиждане в Съдебната палата. Ген. Борис Димитров вече бил ослепял с едното око след мъченията. Като го видях, първо не можех да се разплача, а после започнах да целувам ръцете му, бърше сълзите си при спомена Мария Димитрова. Ти и братята ти знаете, че вашият баща е честен човек и е изпълнявал клетвата си за служба пред царя. Вярвам, че никога няма да ме осъдите в сърцата си, казал той на сбогуване. Когато Мария излязла от Съдебната палата и гледала смеещите се хора по улиците, се питала дали тя някога ще се усмихне отново.
В нощта преди разстрела на баща й - 15 март 1945 г., Мария се опитала да не заспи. Исках да съм будна, за да почувствам неговата смърт, но все пак се оказа, че съм заспала, разказва тя. Нейната стринка Санка Димитрова обаче вървяла по грайферите на камиона към гробищата. Видяла и запомнила мястото на ямите, в които били захвърлени телата на разстреляните след присъдата на Народния съд. Осъдените влизали един по един в нея, за да ги убият. После засипали телата със сгурия и с танк я утъпкали.
На сутринта Мария отишла с братовчедка си да запали свещ. В момента, в който запалила вощеницата и я забучила в сгурията, из храстите излезли цивилни, стъпкали я, а после ги заплашили, че ще стрелят, ако дойдат повторно. Два дни след разстрела на ген. Борис Димитров тя била изселена заедно с майка си и двамата си братя. На гарата обаче сговорчив милиционер им подсказал, че може да ги конвоира при техни роднини. Заминахме за Пловдив с влака по етапен ред в отделно купе като особено опасни врагове на народа, казва Мария Димитрова. Оттам заминали в Чепеларе при тяхна роднина. Цяла година живели в дома на нейната леля Стайка Райчева. Един от най-тежките спомени на Мария е веднага след завръщането й в София. Минала покрай родната си къща, вече национализирана, и понечила да си откъсне череши. Махай се, че ще извикаме милиция да те арестува, креснала й от прозореца разярена жена.
Съдбата обаче готвела още по-тежки удари на Мария. След класическата гимназия в София Димитрова завършила с отличие и училището за медицински сестри. Тя обаче не успяла да практикува тази професия нито ден. Чаках с трепет в салона да ни раздадат дипломите, спомня си тя. Преди да започне церемонията, директорката Жечка Стоянова прочела имената на няколко девойки, а после обяснила, че те са дъщери на кулаци и врагове на народа, и затова дипломи няма да получат, продължава тя.
Винаги ми даваха най-черната работа, изкарвала съм си хляба като работничка на дрелка и преса в "Бакелиткооп", разказва Мария. От химикалите щитовидната й жлеза заболява. Налага се хирурзите да я отстранят изцяло. Сега, за да балансира процесите в организма си, Димитрова пие всеки ден хапчета. Има и троен байпас.
В "Бакелиткооп" се запознала с втория си съпруг Кирил Костов Георгиев. Той също си изкарвал хляба там като обикновен работник. Преди 1944 г. Кирил Георгиев завършил право и дори правил докторат в Германия. Комунистическата власт обаче не му разрешила да практикува като юрист. Дори го затворила за година в Белене само защото е син на царския офицер ген. Коста Георгиев. Съпругът й до късно преписвал вкъщи чужди ръкописи на машина и превеждал, за да изхранва семейството си.
Отгледахме трите си деца с много мъки, глад и неволи, но те станаха хора, казва с гордост Мария Георгиева. Най-големият й син от първия брак на мъжа й е известният наш художник Коста Георгиев. Родният й син от първия брак - Димитър Тачев, пожелал да се запише в морското училище. Властите обаче не му разрешили заради дядо му ген. Борис Димитров. Сега той работи като електротехник на пристанището във Варна. Малкият Георги също не успява да завърши висше образование заради дедите си генерали. Сега той притежава фирма за асансьори. Мария Георгиева се е пенсионирала като чистачка във "Водоканалпроект" и гледала допълнително тежко болна старица, за да има прехрана за нея и децата й.
Мария Димитрова-Георгиева получава 40 лв. пенсия, но се радва на уют и спокойствие у дома сред своите синове и снахи. Голямата й радост е, когато за някое семейно тържество се съберат всичките й деца с внуците. Твърди, че годините не й тежат, и го потвърждава с всичко, което върши. Неотдавна тя написа своите спомени. Оформени под редакторството на внучката й Галина Тачева, те вече са на книжния пазар със заглавие "Изстрадан живот". -
Силвия Николова- предсмъртното писмо на ген. Борис Димитров:“Мили деца,
Простих се с вас, скъпи мои, простих се завинаги! Аз си отивам и никога вече няма да се върна! Станах жертва на дълга си, на длъжност и служба. вие знаете всичко! Дано Бог ви помогне да издържите докрай и бъдете сигурни- някой ден нещата ще се подредят! Мария, мое мило сираче, прости и ти, нещастно мое дете. моля те да гледаш майка си и братчетата си, моля те изпълни дълга си към всички вкъщи и знай, че баща ти умира невинен!
Митко, сине, стисни зъби и изтрай грозната съдба на баща си! Работи, труди се! Знай, че баща ти не е престъпник и палач! Изкълчиха истината, скриха ми документите, убиват ме, за да угодят на извратената си същност! Заклевам ви никога да не мислите за мъст, да не посягате на никого, както правех и аз! Бъдете истински човеци, въпреки нечовешкото време! Никой не е пазил народа повече от мене!
Бог да ви закриля! Собгом и.. простете...
Ваш Борис”
http://paper.standartnews.com/archive/2001/04/20/faces/s2988_5.htmhttp://forum.boinaslava.net/showthread.php/6033-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8https://www.facebook.com/yanko.gochev/media_set?set=a.1396678810558674.1073741852.100006497048656&type=3http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=15314
Автор
Тема: Великите битки и борби на българите! (Прочитано 44174 пати)