Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[ohrid1941]

Дневник, 7 ноември 2012
Сенди го одложи „Трето полувреме“

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=18E331860825D84C826DB417DD42B41A

Квартот во Њујорк каде што требаше да биде прикажан филмот е без струја

Марина Лазаревска

Ураганот Сенди ја одложи проекцијата на филмот „Трето полувреме“ во Њујорк, закажана за задутре. Њујоршкиот кварт каде што требаше да биде прикажан филмот е без струја. Продуцентот Роберт Насков вели дека салата веќе била закупена, но поради ураганот, виси целата ситуација.

- Деновиве се бара ново место, но проекцијата веројатно ќе се одложи за бидејќи уште не е потврдена. Дарко Митревски денеска заминува за Њујорк, да види до каде се работите - вели Насков.

Во Њујорк и во Њу Џерси, кои беа погодени од ураганот Сенди, милиони домови сè уште се без струја, а илјадници граѓани се соочени и со недостиг од гориво, па дури и храна, јавуваат светските медиуми. Овие две држави денеска се подготвуваат за уште една бура, која се смета дека ќе биде послаба од Сенди, но која може дополнително да ја влоши состојбата во поплавените делови на Њујорк и на Њу Џерси.

Успешни проекции во Лос Анџелес

Проекцијата во Њујорк е дел од оскаровската кампања на „Трето полувреме“ за која Филмскиот фонд одвои 120.000 евра. Филмот на Митревски е наш претставник за номинација за „Оскар“ за филм од неанглиско говорно подрачје. Официјалната проекција на филмот за членовите на Американската филмска академија ќе се одржи на 6 декември, во Лос Анџелес.

„Трето полувреме“ досега имаше две проекции во Лос Анџелес, а освен официјалната, планирана е уште една проекција пред дистрибутерите и меѓународните купувачи. Првата проекција ја организираа Европската филмска промоција и програмата „Медиа“ на Европската унија.

- За нас најзначајна е проекцијата на 6 декември. Инаку, првите две проекции поминаа одлично. Нашата беше најдобро посетена од десетте проекции што ги организира Европската филмска промоција. Режисерот остана еден и пол час по проекцијата да одговара на прашања од публиката. Тие беа најмногу фасцинирани од тоа за колку краток период и со колкав буџет бил снимен филмот. Се интересираа и за условите за снимање во Македонија, за нашата кинематографија, за актерите - рече Насков.

Филмот што предизвика многу реакции во Бугарија уште пред снимањето имаше премиера на отворањето на годинашниот филмски фестивал „Браќа Манаки“. По скопската премиера на 27 септември сè уште е на репертоар на киното „Милениум“. За еден месец прикажување „Трето полувреме“ го видоа повеќе од 40.000 гледачи.

Приказна за скопска Еврејка

На познатата филмска веб-страница imdb.com „Трето полувреме“ има оценка 9.4 од можни 10 според гласањето на 1.536 посетители на страницата. Главниот филмски лик се темели на автентична личност - скопската Еврејка Нета Kоен, чие сведоштво е архивирано во фондацијата ШОА на Спилберг во Лос Анџелес и е меѓу интервјуата на над 50.000 преживеани Евреи во светот. Ликот на Ребека го игра Kатарина Ивановска, а главниот машки лик (Kоста) - Сашко Kоцев. Директор на фотографија е Kлаус Фуксјагер, музиката е на Kирил Џајковски, костимограф е Жаклина Kрстевска и сценограф Иван Бартлинг.

„Трето полувреме“ се снимаше од 24 август до 27 октомври минатата година. Буџетот на филмот е 2.150.000 евра. Еден милион евра се од Владата, која го прогласи за филм од национален интерес, и 500.000 евра од Филмскиот фонд. Генерален спонзор е Шпаркасе банка, а помагатели се Еврејската заедница во Македонија и Фондот на холокаустот на Евреите од Македонија.

[Competent]

Премиeра на филмот „Трето полувреме” во Њујорк
http://utrinski.com.mk/?ItemID=E0D0249D7961B4498F6ACA4FF42A93C0

Премиерата во Њујорк е дел од активностите на филмот поврзани со Оскаровската кампања за која Владата на Република Македонија одобри дополнителни средства.  

[ohrid1941]

БНР, 10 декември 2012
Соломон Паси: Напълно естествено е България да бъде номинирана за Нобелова награда за мир за спасяването на българските евреи

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/NeshtoPoveche/politika/World/Pages/1012Pasi.aspx

Европейският съюз получава Нобеловата награда за мир на церемония в Осло. Според комитета, връчващ наградата, ЕС е заслужил честта да я получи заради десетилетия мир и демокрация, които е донесъл на Европа.
Не е неочаквано решението тази награда да се даде на Европейския съюз, подчерта Соломон Паси, който е в Осло.
Темата за наградата на ЕС стои много отдавна пред Нобеловия комитет и това решение е резултат от една многогодишна дискусия. Това е напълно заслужена награда за ЕС. Тя се дава за мирното обединение на континента. Много интересно е, че оттук нататък ЕС би могъл да номинира следващите нобелисти и това се превръща в морално задължение, каза Паси и подсети, че през 2013 година се навършва една много паметна годишнина - 70 години от спасяването на българските евреи.
Смятам, че е напълно естествено България да бъде номинирана за наградата за мир по този повод.

[ohrid1941]

Вест, 21 декември 2012
"Трето полувреме" испадна од трката за Оскар

http://www.vest.com.mk/default.asp?ItemID=98A2D4374B84464892330F140EC70AFF

"Трето полувреме" на Дарко Митревски, македонскиот кандидат за Оскар за најдобар странски филм, не влезе во потесниот избор за номинација, кој беше објавен денеска.

Американската академија денеска ги соопшти деветте филма, од кои на 10 јануари ќе избере пет номинации за Оскар во оваа категорија. Во потесниот избор влегоа австрискиот "Љубов", канадскиот "Вештерка на војната", чилеанскиот "Не", данскиот "Кралска афера", францускиот "Недопирливите", исландскиот "Длабочината", норвешкиот "Кон-Тики", романскиот "Зад ридовите" и швајцарскиот "Сестра".
Годинава имаше кандидати од 71 земја. Церемонијата на 85. доделување на Оскарите ќе се одржи на 24 февруари.

[опълченец]

Филмът "Трето полувреме" на сърбо-македонеца Дарко Митревски е отпаднал от всякакви класации за Оскари. Ето новината:
Американската академия за кинематографично изкуство и наука обяви днес деветте ленти, които са влезли в дългия списък на претендентите за"Оскар" в категорията чуждоезичен филм, предаде РИА "Новости". Първоначално за това отличие претендираха 71 филма. Сред тях бе българският филм "Кецове" на Валери Йорданов и Иван Владимиров.
В дългия списък от чуждите филми са включени "Любов" (Amour, Германия, Франция, Австрия), "Кралска афера" (A Royal Affair, Швеция), "Недосегаемите" (Intouchables, Франция), "Кон-Тики" (Kon-Tiki, Дания, Великобритания, Норвегия), "Вещица на войната" ("War Witch, Канада), "Не" (No, Чили), "Отвъд хълмовете"
(Beyond the Hills, Румъния), "Бездна" (Deep, Исландия), "Сестра" (Sister, Швейцария).
Специална комисия ще подбере пет от тези филми в периода 4 - 6 януари, гледайки по три филма на ден. Номинираните за "Оскар" във всички категории ще бъдат обявени на специална церемония в Лос Анджелис на 10 януари 2012 година.

[ohrid1941]

Книгата за депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието на Спас Ташев беше представена пред дипломати

http://www.focus-news.net/?id=n1730876

20 декември 2012 | 15:35 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

София. Англоезичното издание на книгата на Спас Ташев „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове” беше представена пред чуждестранни дипломати, акредитирани в България, съобщиха организаторите. Англоезичната версия представлява разширен вариант на българското издание, чийто тираж вече е изчерпан. Книгата е обогатена с още документи. Сред тях се открояват докладите на комисаря на КЕВ Александър Белев, според които депортацията на евреите ще се извърши „със специални влакове, които ще дойдат от Райха”, а също така че беломорските евреи са извозени от Лом до Виена с три югославски и един германски параход. Пак според същите доклади македонските и беломорските евреи са поети от германските власти още в Скопие и Лом и те са тези, които извършват депортацията. В книгата са включени и документи, от които е видно, че българските полицейски части в „новите земи”, които организират и провеждат вдигането на евреите от домовете им, се намират под върховното германско ръководство. При представянето на книгата, Спас Ташев подчерта, че някои от включените документи от фактологията трябва да преминат в раздела за митологията. Като такъв пример авторът посочи предоставените му документални кадри от македонската национална телевизия, на които се виждала депортацията на евреите от германски войници, но с вагон с надпис БД, който бил част от надписа БДЖ. Спас Ташев каза, че приел за достоверно това твърдение и затова включил кадъра в текста. При анализ на надписа обаче, извършен от специалисти по история на БДЖ, се установило, че въобще не може да става дума за подобна абревиатура. Още по-голяма била изненадата, когато бил изследван надписът върху вагона в Музея на Холокоста в Скопие. Оказало се, че въпросното лого на БДЖ във вид на стилизирано крило е създадено едва през 1964 г. и през 1943 не е съществувало. Изненадите обаче не спрели до тук. След като авторът оповестил тази информация в свой доклад през м. ноември 2012 г., управата на Музея на Холокоста в Скопие заличила логото на БДЖ във вид на стилизирано крило и поставила надпис БДЖ и BULGARIA във вида им, както са се изписвали през 1943 г.
Авторът направи и съобщението, че през последните два месеца е проучвал в различни български архиви въпроса за съдбата на имуществото на евреите от „новите земи”.
Спас Ташев подчерта, че е безспорен факт, че българските власти през 1943 г. са отчуждили това имущество, но при изтеглянето на българската администрация от „новите земи” през септември 1944 г., по-голямата част от него остава там. Поради тази причина например, АСНОМ се ангажира с изработването на закон, който да регулира отношенията с новите собственици. Що се отнася до пренесената от него част в България, съгласно чл. 11 от споразумението за примирие, българските власти се задължават да го върнат на собствениците му. Така започва неговото описване и през 1945 и 1946 г. то е върнато, като за целта има и подписан изричен протокол между българските и югославските власти за приключилата реституция. През 1946 г. е договорено и изплащането на Югославия на еднократния данък върху еврейските имоти, с който те са били обложени от българската администрация. По този начин се оказва, че България е единствената държава в Европа, която е възстановила напълно собствеността върху всички еврейски имущества не само на своя територия, но и в администрираните от нея земи през периода 1941 – 1944 г.
Спас Ташев подари на папския нунций в България копие от писмо от монсеньор Ронкали от 30 юни 1943 г., по това време апостолически делегат в Цариград, до цар Борис III, в което моли за неговото съдействие за издаването на български транзитни визи на 70 деца румънски еврейчета, които се опитват да се спасят от нацистките гонения. В резултат на тази политика на България в годините на Втората световна война българските власти са издали 15 хиляди визи на европейски евреи и така те са били спасени от лагерите на смъртта.

[ohrid1941]

Труд, 30 декември 2012
Музеят на холокоста в Скопие крие една голяма тайна - празен е

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1694519

Музеят на холокоста в Скопие можеше да е грандиозен туристически обект. Можеше да е място, което да привлича хиляди туристи.

Можеше, ако не беше част от грандоманския проект на правителството на Македония за превръщането на Скопие в града на великата македонска нация. Музеят е смайващо голям, но съвсем в унисон с размера на всички триумфални арки, статуи, коне и лъвове, които вече са превърнали тихия, спокоен град в уродлив, че чак зловещ Дисниленд.

Музеят беше открит в началото на тази година и ръководството му твърди, че досега е посетен от почти 70 хиляди македонци. Сградата, като истински мемориален център, наистина е отворена за всеки. В нея обаче е забранено да се снима. Защо? Защото крие една голяма тайна. Голяма почти колкото внушителната сграда, чиито размери в пъти надвишават тези на мемориала на холокоста “Яд Вашем” в Ерусалим.

Бившият председател на организацията на еврейската общност в Македония Виктор Мизрахи твърди, че музеят е инициатива, издигната от общността, и в нея няма пръст правителството. На въпрос за какво им е, човекът настоява, че е крайно време светът да знае за трагедията на македонските евреи и един мемориален център, издигнат в тяхна памет, може да популяризира и живота на останалите до днес живи евреи в Македония.

Предвидено е там да се обучават учители, да се организират семинари и прожекции, например на станалия вече печално известен филм “Трето полувреме”.

Голямата тайна, която остава скрита от всички фотоапарати, е, че сградата всъщност е празна. Абсолютно. А няма и да се напълни. В нея няма да има експозиция, която да разказва за историята на общността. Всички предмети на бита, дрехи, книги, документи са унищожени по време на югославската власт. Няма сведения и за тези, които са успели да съдействат за спасяването на някои евреи по време на депортацията през 1943 г.

В музея има само десетина снимки, увеличени до грамадни размери, които внушават на посетителя единствено тезата "Българите са виновни!" Снимки на цар Борис III редом до Хитлер, на тогавашния вътрешен министър Петър Габровски, както и на министър-председателя Богдан Филов. А също и снимки на влакове. В този музей единственият веществен експонат е един вагон.

Стар, дървен, конски вагон от тези, с които в музея твърдят, че е ставала депортацията на евреите. Пред този вагон са се снимали всички македонски държавни ръководители, водени са и чужди делегации. Пред вагона гордо позира и директорът на музея Горан Садикарио редом с група македонски учителки.

Решението по този начин да вменяваш вина на тогавашната българска нация и българската власт е не само грозно, но и нескопосано. Защото всъщност вагонът е фалшификат. Никой не се е погрижил да провери, че логото на БДЖ с крилцата е въведено от българските железници едва през 1964г. Македонската наглост обаче не стига дотук. Подобен вагон със същото лого е изпратен до Музея на холокоста в Ню Йорк - като подарък в името на бъдещото сътрудничество. Оттам връщат вагона с обяснението, че не е автентичен. Следва втори опит - вагон е изпратен в новопостроения музей на холокоста във Финикс, Аризона, с молба да го приемат, защото в Аризона и до днес живеят много македонци.

В Македония разполагат отдавна с богат арсенал от подобни фалшификати. Във филма “Битолските евреи” е показвана снимка на македонско еврейче с вдигнати ръце, конвоирано от български войници. Войниците са изрязани, защото са всъщност германски, а детето е еврейче от варшавското гето.

Какво цели еврейската общност в Скопие? За какво са всички тези атаки? Бихме могли да приемем, че и това е част от широкомащабната антибългарска кампания, подета с нови сили от македонското правителство. Вероятно е така. Но еврейската общност в Македония има с българските власти лични сметки за разчистване. Неслучайно в Скопие се надяват президентът Плевнелиев да се извини за участието на български войски в депортацията. И защо настояват, след като президентът Първанов вече поднесе своите извинения в Израел през 2008 г.? Защото се надяват да получат компенсации.

И сумата е отдавна изчислена - 18 000 000 евро. В нея не се включват дължимите за този период лихви. Компенсацията според тях е дължима от българските власти заради конфискуваното имущество на депортираните 11 300 евреи от Македония и Беломорието. Еврейската общност в Скопие, която днес наброява 200 души, може и да е в правата си да иска подобна компенсация. Адресът обаче не е точен. Според документи, открити наскоро, имуществото още през 1943 г. е описано и предадено в ръцете на Югославия. И за уреждането на тези отношения още тогава е гласуван специален закон. В Македония обаче отдавна са се научили да искат от България всичко, каквото сметнат, че им е необходимо. А и да го получават дори със заплахи.

Музеят на холокоста в Скопие можеше да е истински успешен, ако беше организиран като музей на евреите от балканските страни. Тогава щеше да привлича в пъти повече туристи. А и нямаше да има нужда от фалшификати. Но щеше да е елегантен повод Македония да затопли отношенията си не само с България, а и с Гърция. Защото евреите са евреи независимо в коя държава са се родили.

СИЛВИЯ АВДАЛА, ТЕЛ АВИВ - СКОПИЕ

[ohrid1941]

Проф. Мартин Минчев: Не български източници свидетелстват за опити да се отклонят депортациите в 1942 - 1943 г.

http://www.focus-news.net/?id=n1739371

18 януари 2013 | 14:54 | Агенция "Фокус"
Начало / Общество

Калгари. Съвременните интерпретации на много факти от българската история ме интересуват, като амбицията ми е да търся външни (т.е. не български) източници за някои важни моменти от нея, така че "да си сверим историческите часовници със света". Това каза в интервю за Агенция „Фокус” професор Мартин Минчев от Университет на Калгари, в Калгари, Алберта, Канада.
„Интерес представлява например информацията от израелски и американски източници (например, много важната книга "История на Израел - от Възхода на Ционизма до Наши Дни" от Хауърд М. Сашар) за малко известния факт, че чрез швейцарски дипломатически канали, в края на 1942 и началото на 1943 г. България сондира Великобритания да изпрати с кораби през Черно море свое еврейско население за Палестина, вместо да го депортира с влакове в Германия, както й е поискано от Нацистка Германия. Получава се отказ лично от външния министър на Великобритания, Антони Идън, който е придружен и от многозначителен коментар, който съм публикувал в английската и българската версии на Уикипедия по този въпрос. Дори и след този отказ, правителствени и други кръгове в България продължават да се опитват да отложат или да отклонят депортациите”, каза професор Мартин Минчев.
Проф. Мартин Минчев е рецензент на две книги на проф. Ричард Крамптън от Оксфордския Университет, свързани с България.
„Считам тези книги за фундаментални, и мога само да поканя българските историци и преводачи да ги преведат на български език”, добави той.


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”

[ohrid1941]

БТА, 28 януари 2013
Светът ще ни уважава тогава, когато покажем фактите за спасяването на българските евреи, а не когато премълчаваме един или друг аспект, заяви президентът Росен Плевнелиев

http://bta.bg/bg/c/MI/id/532795

Светът ще ни уважава тогава, когато покажем фактите, а не
когато премълчаваме един или друг аспект. Това заяви по повод
темата за спасяването на българските евреи президентът Росен
Плевнелиев.

Пред български журналисти в Париж той съобщи, че тази тема
е била сред основните при срещата му днес с генералния директор
на ЮНЕСКО Ирина Бокова и че ще залегне в предстоящия по-късно
тази вечер разговор с президента на Франция Франсоа Оланд.
Доброто име на България се кове и с нашата уникална
история, показана по подходящия начин на света, коментира
държавният глава. Когато кажем, че сме спасили всички евреи в
България, веднага се поставя въпроса за евреите от Егейска
Тракия и Вардарска Македония. Това за мен е много голяма тема,
не може България 70 години да не успява да посочи много ясно
фактите и документите, които стоят зад тях, заяви президентът
Плевнелиев.

Истината е категорична и показва, че България не е била в
състояние и не е имала предпоставки да спаси живота и на евреите
във Вардарска Македония и Беломорска Тракия, но от друга гледна
точка е постигнала нещо изклчително, което никой друг не е
направил - да спаси над 48 600 живота.

Това, което не се знае е, че българските консулства в
Европа са издали над 15 000 транзитни визи на евреи, въпреки
разпоредбите на министъра на външните работи през 1943 г., с
което са спасили над 15 000 човешки живота, отбеляза той. По
неговите думи най-важното в това е хуманността и дързостта
нашата страна да се опълчи срещу хитлеристите, срещу
доминантната сила, която е мачкала всички в Европа и по
най-човешки начин да заяви, че животът на всеки в България е
защитен.

Президентът определи спасяването на българските евреи като
забележителна проява на истинско гражданско общество. Той
отбеляза, че няма друга държава в Европа, успяла да спаси всички
свои евреи в най-тъмните времена на човешката история, през
Втората световна война. Това е изключителен подвиг, преди всичко
на българското гражданско общество, на нашата църква, а също и
на депутатите, независимо от кои партии, отбеляза държавният
глава. Моята голяма амбиция е да покажем това по достоен начин
на света, поясни президентът.

Държавният глава и водената от него делегация, придружени
от Ирина Бокова, посетиха днес Мемориала на Холокоста във
френската столица. Преди това президентът Плевнелиев и Ирина
Бокова разговаряха в централата на ЮНЕСКО в Париж.
Често казваме, че България е много богата с
културно-историческото си наследство, коя ли не цивилизация е
преминала по нашите земи и е оставила своите следи, посочи
държавният глава. Трябва да го покажем на света по същия начин,
по който искаме да покажем уникалния подвиг със спасяването на
българските евреи, добави той. Имаме вече девет обекта, които са
регистрирани като световно материално и културно наследство от
ЮНЕСКО, но имаме повече, които да покажем - тракийските
гробници, белоградчишките скали. В нематериалното наследство
имаме Бистришките баби, но може да се добавят чипровските
килими, фестивалът в Копривщица, кукерите от Перник и Разлог,
добави президентът.

Той съобщи, че с генералния директор на ЮНЕСКО са
разговаряли за програмата "Памет", която позволява България да
регистрира като световно наследство документи, като Асаманиевото
евангелие. Имаме уникален архив от кореспонденцията на Наполеон
с турския султан, който може да бъде регистриран от ЮНЕСКО и
показан на света, допълни президентът. Регионалното
представителство на ЮНЕСКО за световното нематериално наследство
е в България, не го използваме достатъчно добре, коментира той.
Гордеем се изключително много с генералния директор на ЮНЕСКО
Ирина Бокова, тя има невероятно добро име по света, това също не
използваме добре, посочи президентът Плевнелиев.

По неговите думи това, че Несебър е в регистрите на
организацията, не означава, че след това можем да правим,
каквото си искаме. Трябва да има планове за балансирано и
устойчиво управление, българските институции трябва по
световните правила да опазват нашето богато историческо
наследство, коментира държавният глава. /НЖ/

[тиквешанка]

Българин спасява стотици евреи в Скопие през 43-та

08.03.2013, 11:16
Спас Ташев

,,Напоследък все по-активно в българското общество се коментира фактът, че малкият брой официално обявени български праведници - само 20, контрастира с уникалния подвиг на българския народ, който единствен в цяла Европа на своя територия е спасил всичките 48 хиляди български евреи. Вероятно една от основните причини за подобен резултат е неспособността на управляващите в България от 1944 г. досега да вникнат в значимостта на проблема и да успеят да популяризират по света факта на спасението.

Разбира се, не всички лица, помагали на евреите в България, отговарят на строгите критерии на Яд Вашем за праведници. Несъобразяването с този факт е другата причина някои инициативи за отдаване на почит към заслужили българи, помагали на евреи, да не бъдат финализирани.

Въпреки това има забравени българи, които наистина са извършили подвиг, и с риск на живота си са спасили обречени на смърт евреи.

В своите спомени Пепо Моше Алалуф, секретар на скопската еврейска община през 1943 г., разказва за един от тях. Това е българинът Йордан Желязков от Плевен, изпратен за секретар на общината в Скопие като част от българската администрация. След като се изтеглят германските войски от Скопие на 13 ноември 1944 г., П. Алалуф дава следните показания: „На 8 март 1943 г. в моята канцелария дойде Желязков, тогава секретар на градската община и ми каза, че аз и председателят на еврейската община в Скопие Аджисто Ароести ще бъдем арестувани, защото сме узнали, че ще бъдем събрани в лагер, а трябва да се попречи на бягството на другите евреи... Тогава Желязков ми каза: „Бягайте, защото тези дни всички евреи ще ги съберат в лагер". Същата вечер ние съобщихме това на някои наши другари, а ние избягахме в Албания".

Трябва да се има предвид, че Йордан Желязков е съобщил информацията за предстоящия арест на македонските евреи с риск за живота си, защото освен българската администрация, във Вардарска Македония през този период е съществувала и германска военна власт, която зорко е следяла целия процес.

Показателен е фактът, че един ден преди това, на 7 март 1943 г., германското военно присъствие в Скопие е засилено с изпращането на 200 елитни германски войници, прехвърлени от фронта при Сталинград. Особеното в случая е, че те са участвали в превземането на Скопие през април 1941 г. и много добре са познавали обектите от военно значение в града. С този акт германските военни власти демонстрират, че те са истинският суверен в областта.

Значението на подвига на Йордан Желязков личи и от германските донесения за депортацията на македонските евреи. Според информация на германското консулство в Скопие, около 10 % от македонските евреи вече са се били укрили на 11 март 1943 г. и така те са спасени.

Ето още една кауза, за която заслужава да се борим. Освен че трябва да издирим потомците на Йордан Желязков, надявам се да се намерят хора, които да направят предложение този смел българин да бъде включен в редиците на праведниците на света."

http://news.ibox.bg/opinion/id_453082293