А каде поточно се споменува ксант како име за месец март во Македонија?
в струмица, струга, охрид, скопие...
ето само от част от страниците, в които се говори за Ксантия и ксант
http://www.strumica.gov.mk/html/MKD/v_03_2008_03.asp
http://star.dnevnik.com.mk/?pBroj=2697&stID=50059
http://www.kralemarko.org.mk/default-mk.asp?ItemID=886F4B3C2BF1C247BEFAD83A0313B233
http://www.smk-wmc.org/index.asp?content=vest&id=765&vlang=mk
Betina, внимай моляте какво и как пишеш. Тук не е ВМРО. kbc вече го банираха.

Оhrid, полу на шега, полу на сериозно - стреснах се от бана на kbc, чак не смея да реагирам под онова твое административно съобщение.

Сега по същество. Бетина, ако внимателно прочетеш това, което си дала, ще видиш, че това е просто опит за гърцизация на този наш обичай. Също като носиите - разказваха ми как гърците сложили в музей в Атина наши носии от Северна Гърция и ги писали гръцки.

Та, и тук ми мирише на същото. Като чета за това дружество Ксантика точно на гърцизация ми напомня, а и обърни мнимание на чуждите имена, някои от които - гръцки:
"
... рече Ангелина Маркус, член на Здружението за негување на древните традиции "Ксантика", кое беше организатор на прославата. ....
Прославата заврши со музицирањето на виртуозите на виолина Михаил и Момчило Куфојанакис и Ерхан Шукри."http://star.dnevnik.com.mk/?pBroj=2697&stID=50059Да не доворим, че най-открито се говори за бога Зевс:
"Според древните македонски преданија, Ксантија била божица на цвеќињата во која се вљубил богот Македон, син на богот Зевс. Во чест на таа љубов, древните Македонци месецот на пролетта го нарекле Ксант, а својот најсветол празник - Ксантика."ТУК нещата са данени малко по-иначе. Пак се говори за това дружество Ксантика, но не се споменава Зевс. И нещо повече, Олгица Василевска се опитва да ни убеди, че празникът е чисто македонски и няма нищо общо с древните елини:
"Од овие записи дознаваме дека “Ксантика” ја празнувале луѓето кои живееле на север од Олимп. Празнувањето било проследено со излив на силни емоции и духовни чувства, тешко разбирливи за елинскиот свет."Но инач е написала и нещо друго, което наистина заслужава интерес:
"За овој празник дознаваме и од “Зборник“ -от на Миладиновци (1861-1961, Скопје- “Кочо Рацин”-1962), во делот “Годинешни обичаи в Кукуш “ (стр.474) “Мартинки- Денот спроти Марта сучат црвено и бело предено и утрината го клавает на децата на грло, на р’це и нозе за здравје. Тие се викает мартинки, и со ним в Струга стретват ластоиците.
Баба Христина (83 год.) пак е жив сведок, која ни раскажува: “мартинките” ги носевме сите деца во Прилеп уште од мали. Тоа се ”усукани” два конца- бел и црвен што се ставаат на 1 март секоја година и не се вадат цел месец. Се носат околу рака, нога (кај глуждот), на детските чорапчиња- кај палецот (се вплетуваат), но и околу гушата. Се зема една обична пара, се прави со клинец дупка и во неа се протнуваат усуканите два конци. Баба Христина вели дека “мартинката” се носи за среќа, здравје и благосостојба. На 31 март (попладне или навечер) ги вадевме “мартинките” и ги врзувавме некаде на дрво- за здравје и бериќет”. "
Точно като в България, няма разлика.
В крайна сметка, и аз съм на мнението на Охрид (не само защото е администратора

), че трябва да се придържаме предимно към това, което са ни оставили възрожденците.
Не знам нашите легенди за мартеницата откога са, но ми се струва, че в момента се прави опит да се създадат нови легенди за мартеницата, свързани с Александър Македонски.