Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Мартинки - Малку подзаборавена традиција  (Прочитано 21349 пати)

Karaman

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 95
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #15 на: Март 05, 2009, 10:21:31 »

Објасненијата не се разликуваат многу од оние во зборникот на Миладинови. Сигурно има голем број на материјали и книги за мартениците, но интересно е да се утврди која од нив е најстара. Кој е првиот пишан б'лгарски документ за мартениците.

Да, наистина е интересно. Ще се опитам да се поровя и специално ще проверя и в книгата на Славейков.

И да ме прощаваш Компетент, ама и "родопските" легенди за Спартак и Орфей също ми намирисват на нашите школски читанки.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #16 на: Март 05, 2009, 10:27:55 »

Кога е роден Славејков?
Сочувана

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #17 на: Март 05, 2009, 10:32:36 »

И да ме прощаваш Компетент, ама и "родопските" легенди за Спартак и Орфей също ми намирисват на нашите школски читанки.

Факт е, че има такива легенди дори през годините, когато Спартак хич не е бил на мода политически, за буквари да не говорим !  :o
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Karaman

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 95
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #18 на: Март 06, 2009, 07:25:53 »

Кога е роден Славејков?
След Миладинови, при всички положения. Ето какво намерих:

"...Третият по ред е Рачо Славейков, роден през 1859 г., публицист и преводач, завършил Робърт колеж и артилерийска школа в Екатеринослав. По време на Освободителната война е преводач в щаба на руската армия и с негова помощ там е назначен и Петко Славейков. Известен е с лютите си публицистични статии срещу корупцията в обществото. Бил е финансов военен ревизор, наричали го Ангела с огнения меч и полковници и генерали треперели от него. След бунта на офицерите русофили емигрира в Русия. Връща се в България и се отдава на литературна дейност..."

http://nobilitybg.blog.com/1437053/

И става дума за ето тази негова книга.
http://87.120.102.52/123551z.jpg


Компетент, не искам да ти опонирам. Все пак, легендите в школските ни читанки са взети от някъде. Вероятно, така е и с легендите за Спартак и Орфей в Родопите. Колкото до въпросната легенда за мартеницата, все ми се върти в главата, че е взета от капанците, но все пак трябва да видим какво казват сериозните изследователи.
За сведение на нашите приятели от Македония капанците са етнограска група в района на Разград. Легендите ги определят като потомци на прабългарските боили, които са се опълчили на княз Борис I при покръстването.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #19 на: Март 06, 2009, 10:37:28 »

Караман, можеби го земале од Миладинови ама не го цитирале ;-)
Сочувана

Karaman

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 95
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #20 на: Март 06, 2009, 10:54:09 »

Кой да е взел от Миладинови без да цитира?
Рачо Славейков ли?

Всъщност, днес прочетох какво точно пише за мартениците Рачо Славейков - при него е малко по-накратко и почти се препокрива с това, което пише Ангел Гоев.
Между другото, и Рачо Славейков нищо не пише за легенди за мартеницата.

Всъщност, позволи ми да цитирам предговора на книгата, посан от автора:
"Колкото и да е за учудване, факт е, че у нас и до ден днешен няма нито едно общодостъпно издание на народните ни обичаи и вярвания. Целта на настоящия труд е да запълни тая празнина. Затова са били прегледани почти всички ония издания, които е могло да се намерят в столичните библиотеки, и от които е извлечено всичко онова, що представлява интерес за обикновения читател. Едни от напечатаните тук статии са заети почти изцяло от печатните първоизточници, други - с известни съкращения, а трети, най-вече, за краткост и ясност, са преработени за настоящото издание. Авторът му не се самозалъгва да е използвал напълно всичкия съществуващ печатан материал, нито пък да е изпълнил удовлетворително набелязаната си задача, при всичкия огромен труд, който е приложил. Подобен род издания не се изработват отведнъж, и най-неблагодарен е трудът на първия инициатор. Ето защо, очаквайки снизходителна критика, авторът ще бъде крайно благодарен на ония любознателни четци, които биха се потрудили да му съобщят, както грешките, които неволно са се вмъкнали в настоящото издание, така, и още повече, ако му опишат някои от по-характерните обичаи и вярвания в техните покрайнини, останали тук неотбелязани, които да се имат предвид при бъдещите издания.
Понеже в обичаите и вярванията на отделните местности, съществуват известни различия в подробностите, то при излагането им тук са били избирани по-общоизвестните, като към тях са били прибавяни подробности и от други местности. За по-нагледно подчертаване на народното мировъзрение, някои От обичаите и вярванията са придружени и с подобаващи песни, приказки или разкази.
Рачо Славейков"

http://www.helikon.bg/index.php?act=books&do=detailed&id=123551

Да, възможно е да е използвал книгата на Миладинови, но най-вероятно я е цитирал. Ще проверя в библиографията.
Сочувана

Karaman

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 95
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #21 на: Март 06, 2009, 02:52:43 »

Караман, можеби го земале од Миладинови ама не го цитирале ;-)

Специално проверих библиографията на книгите. В книгата на Рачо Славейков изобщо липсва библиография, въпреки че както виждаш от цитата той самият казва, че е събрал всичко, което е написано за народните обичаи.
В книгата на Ангел Гоев има много дълга библиография, но той не е цитирал нито Миладинови, нито Рачо Славейков. Явно не е ползвал тези книги, иначе не би било проблем да ги напише.

Как да е, да не станем досадни за околните.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #22 на: Март 06, 2009, 03:25:31 »

Караман, пред да ја завршиме оваа тема, би те замолил да ни кажеш во кои стари учебници се споменуваат мартинките во контекст на традицијата на старите пра-б'лгари?

Ти исто така спомена дека во вашата школска читанка сте ја читале легендата за Аспарух и Калина. Мене многу ме интересира насловот и авторот на читанката, како и годината на издавање.
Сочувана

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #23 на: Март 06, 2009, 03:34:40 »

Караман, пред да ја завршиме оваа тема, би те замолил да ни кажеш во кои стари учебници се споменуваат мартинките во контекст на традицијата на старите пра-б'лгари?

Най-вероятно в старите буквари мартениците да не са споменати в прабългарски контекст ... Може да има нещо отбелязано в Рибния буквар на Петър Берон или пък в още по-стари БГ школски буквари, като този на Георги Бусилин, например, но не съм сигурен ...

Ти исто така спомена дека во вашата школска читанка сте ја читале легендата за Аспарух и Калина. Мене многу ме интересира насловот и авторот на читанката, како и годината на издавање.

Караман очевидно помни като слон !  ;D
По-мое време Калина още не се беше появила покрай Аспарух в читанките ...  ;)
Да не е от някоя друга детска книжка ?
Иначе си спомням, че имаше едни детски книжки - доста сносно написани и илюстрирани - за Аспарух, Крум Страшни и Симеон Велики, но нямаше и помен от мартеници там ...
« Последно менување: Март 06, 2009, 03:36:36 Competent »
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Karaman

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 95
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #24 на: Март 06, 2009, 06:30:07 »

Караман, пред да ја завршиме оваа тема, би те замолил да ни кажеш во кои стари учебници се споменуваат мартинките во контекст на традицијата на старите пра-б'лгари?

Ти исто така спомена дека во вашата школска читанка сте ја читале легендата за Аспарух и Калина. Мене многу ме интересира насловот и авторот на читанката, како и годината на издавање.

Добре, Ohrid. Само че няма да стане веднага, дори не тези дни. Нали разбираш, доста трябва да се поровя по библиотеки за да открия тази информация. Но ще го направя, обещавам.
Сочувана

Исперих

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 118
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #25 на: Март 07, 2009, 03:01:34 »

Колкото до легендите за мартеницата, както вече споменах свързани с Аспарух, някъде прочетох, че са продукт на Възраждането, също като легендата за хан Кубрат, петимата му синове и наръча съчки.
Румънците и молдовците също носят мартенички, което означава че обичаят е доста по-стар от нашето Възраждане, но легендите свързващи ги с Аспарух може и да са продукт на Възраждането.  А легендата за хан Кубрат и петимата му сина също е част от китайския фолклор, но там става дума за друг хан разбира се.  Много стара легенда е и може да е побългарена по време на Възраждането, но може и да е заета доста по-отдавна.

Колкото до мартинките, много бързо са забравили в Струмица, че традицията е татарска.  Няма да е зле да им се напомни този неприятен факт.

ПС: Пардон, току що се сетих че мартенките нищо общо нямат с мартениците и че по всяка вероятност мартенките са чисто македонска традиция от времето на Александър. 
« Последно менување: Март 07, 2009, 03:20:02 Исперих »
Сочувана

Исперих

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 118
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #26 на: Март 07, 2009, 03:16:10 »

Караман поставува конструктивно прашање. Многу мои пријатели од Македонија кои ја возобновуваат традицијата на мартинките се интересираат за историјата и легендите поврзани со неа. Ќе мора да ги "разочарам" некои од членовите - мартинките во Македонија навистина немаат врска со Аспарух, туку со брат му Кубер. :-)
;D
Знаеш ли, на ума ми беше Кубер, ама си замълчах да не го спомена.

Лейди, не ми е ясно защо се сърдиш. При нас наистина повечето от легендите за мартениците са свързани с Аспарух. Е, има и други. Специално потърсих в Интернет информация за всякакви легенди за мартениците. Имаше и други легенди, но повечето наистина бяха за Аспарух и сестра му. Ако имаш желание, прегледай това, което написах в другата тема.
Измисли си други легенди, не виждаш ли че бъркаш в здравето на хората като говориш за Аспарух.  А между другото това което аз съм чувал за мартеничките също е свързано с него, но няма какво да ти го разправям на чужда територия. 
Сочувана

Karaman

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 95
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #27 на: Март 07, 2009, 12:27:15 »

Исперих, никъде не казвам, че обичаят да се носят мартенички датира от Възраждането, а че легендите за мартеницата вероятно са от този период. Надявам се, че си прочел и другата тема "Мартениците", където доста подробно пиша за този обичай.
После, не знам защо и ти се правиш на обиден, също като Лейди,ама тя от една страта, ти - от друга. Тя се възмути, че питам за легендата за мартеницата в Македония, а ти - че тук ни били възприемали като татари. Е, kbc наистина направи опит да черни Аспарух и прабългарите, но аз искрено се надявам, че тук хората от Македония, независимо дали се самоопределят като българи или не, не са като сърбите и сърбоманите за да говорят глупости за Аспаруховите българи.

Лерински, аз също знам тая версия на легендата за мартеницата. Вече обещах на Охрид да потърся из букварите и читанките легенди за мартеницата и ще го направя, но все пак това изисква време.
Сочувана

Илинден

  • Global Moderator
  • Full Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 226
  • СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ ЗА МАКЕДОНИЯ!
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #28 на: Март 07, 2009, 08:30:17 »

Лейди, не ми е ясно защо се сърдиш. При нас наистина повечето от легендите за мартениците са свързани с Аспарух. Е, има и други.

Карамане, ако трябва да съм честен, не съм чул от баби, дядовци или стари хора някакви конкретни легенди за мартениците, особено пък за Аспарух ... Може да не съм питал достатъчно като малък !  ;)
Обикновено се казва, че са за здраве - "да сте бели и цървени ..." !

Сега има различни легенди, публикувани в Интернет, но преобладаването на дадена версия се дължи повече на активността на авторите-промотори (и на преписвачите  ;)), отколкото на нещо исторически реално ... Затова са легендите !  ;D

Тоа што и јас го знам од баба ми е истото, дека мартинките се за здравје, а белото и црвеното се симбол на здравје, или како што рече Competent - „да сте бели и црвени“.

Црвеното и белото се симбол на здравје кај нашиот народ. Дури и за Велигден во некои места постои обичај бабите да поминуваат по лицата на децата со првото вапцано велигденско јајце изговарајќи "Црвено бело дебело" или "Црвено бело здраво и живо".

Симболиката на белото и црвеното за здравје и убавина го има и во народните песни, како на пример
„Ој девојче бело ем црвено,
како тебе моме нигде не најдов...“

И повторно ќе се согласам со Competent кога вели дека сега има различни легенди, публикувани на Интернет, но преовладувањето на дадена верзија се должи повеќе на активноста на авторите-промотори. Промоторите на антиквизацијата на Македонија си измислија нов мит за мартинките и започнаа да го поврзуваат со антиката.


Румънците и молдовците също носят мартенички, което означава че обичаят е доста по-стар от нашето Възраждане, но легендите свързващи ги с Аспарух може и да са продукт на Възраждането.  А легендата за хан Кубрат и петимата му сина също е част от китайския фолклор, но там става дума за друг хан разбира се.  Много стара легенда е и може да е побългарена по време на Възраждането, но може и да е заета доста по-отдавна.

Колкото до мартинките, много бързо са забравили в Струмица, че традицията е татарска.  Няма да е зле да им се напомни този неприятен факт.

ПС: Пардон, току що се сетих че мартенките нищо общо нямат с мартениците и че по всяка вероятност мартенките са чисто македонска традиция от времето на Александър.
Некои веќе започнаа да шират и такви митови. Ете што пишува во весникот „Дневник“ (Број 2697, сабота, 18 март 2006)

ПРОСЛАВА НА ДРЕВНИОТ МАКЕДОНСКИ ПРАЗНИК КСАНТИКА
Мартинки и песни во чест на пролетта


Според древните македонски преданија, Ксантија била божица на цвеќињата во која се вљубил богот Македон, син на богот Зевс. Во чест на таа љубов, древните Македонци месецот на пролетта го нарекле Ксант, а својот најсветол празник - Ксантика. Празникот на светлината, љубовта и убавината, како во дамнешните времиња, со игра и со песна беше прославен завчера во Домот на Армијата во Скопје. Според древниот македонски обичај, секој од посетителите беше закитен со мартинка, црвено-белата нишка-симбол на среќата, радоста и љубовта.

- Народе македонски, денеска славиме како што славеле нашите предци пред илјадници години. На овој голем духовен празник, древните Македонци се собирале во театрите, во полињата, на плоштадите и заедно со царевите славеле, пиеле и наздравувале за радоста и среќата. Го поздравувале најзначајниот ден на духовноста - празникот Ксантика. На денот кога се буди целата природа, младите од црвено-бела преѓа правеле пискулци за марами, белегзии за на рака, гајтани за на појас и верувале дека тоа ќе им донесе среќа во текот на целата година - рече Ангелина Маркус, член на Здружението за негување на древните традиции "Ксантика", кое беше организатор на прославата.

Со изведба на "Тешкото" - симбол на македонскиот непокор, игроорците од Културно-уметничкото друштво "Александар Македонски" ги поврзаа македонското блиско минато и древната традиција. Младите членови од Музичкиот училиштен центар "Илија Николовски-Луј", преку балетска игра симболично го прикажаа доаѓањето на пролетта. Слободан Јаневски, победник на неодамнешната ораторска вечер, одржа беседа со текстот "Моја Македонија" на Вангел Божиновски. Благослов за животот и природата, преку своите духовни песни, дадоа свештениците од еден од најреномираните црковни ансамбли кај нас - "Јован Кукузел". Актерот Сашо Милошевски го изведе монологот "Скрб и утеха", а Соња Каранџуловска и Драги Бадев рециталот "Антејска".

Вљубениците во македонската традиција и песна, учениците од класата за народни инструменти при Музичкото училиште, изведоа неколку песни од непресушното творештво на македонската фолклорна традиција. На прославата беше прочитан и поздравен говор на Тодор Петров, претседател на Светскиот македонски конгрес, а сликата "Птица на мирот" од нашиот уметник Живко Поповски-Цветин беше подарок за здружението "Ксантика". Прославата заврши со музицирањето на виртуозите на виолина Михаил и Момчило Куфојанакис и Ерхан Шукри.
« Последно менување: Март 07, 2009, 08:36:38 Илинден »
Сочувана

Karaman

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 95
    • Погледај го Профилот
Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
« Одговори #29 на: Март 08, 2009, 07:36:22 »

Црвеното и белото се симбол на здравје кај нашиот народ. Дури и за Велигден во некои места постои обичај бабите да поминуваат по лицата на децата со првото вапцано велигденско јајце изговарајќи "Црвено бело дебело" или "Црвено бело здраво и живо".

При нас е абсолютно същото! :D


ПС: Пардон, току що се сетих че мартенките нищо общо нямат с мартениците и че по всяка вероятност мартенките са чисто македонска традиция от времето на Александър.

Некои веќе започнаа да шират и такви митови. Ете што пишува во весникот „Дневник“ (Број 2697, сабота, 18 март 2006)

ПРОСЛАВА НА ДРЕВНИОТ МАКЕДОНСКИ ПРАЗНИК КСАНТИКА
Мартинки и песни во чест на пролетта


Според древните македонски преданија, Ксантија била божица на цвеќињата во која се вљубил богот Македон, син на богот Зевс. Во чест на таа љубов, древните Македонци месецот на пролетта го нарекле Ксант, а својот најсветол празник - Ксантика. Празникот на светлината, љубовта и убавината, како во дамнешните времиња, со игра и со песна беше прославен завчера во Домот на Армијата во Скопје. Според древниот македонски обичај, секој од посетителите беше закитен со мартинка, црвено-белата нишка-симбол на среќата, радоста и љубовта.

- Народе македонски, денеска славиме како што славеле нашите предци пред илјадници години. На овој голем духовен празник, древните Македонци се собирале во театрите, во полињата, на плоштадите и заедно со царевите славеле, пиеле и наздравувале за радоста и среќата. Го поздравувале најзначајниот ден на духовноста - празникот Ксантика. На денот кога се буди целата природа, младите од црвено-бела преѓа правеле пискулци за марами, белегзии за на рака, гајтани за на појас и верувале дека тоа ќе им донесе среќа во текот на целата година - рече Ангелина Маркус, член на Здружението за негување на древните традиции "Ксантика", кое беше организатор на прославата.

....


Ксантика, Ксант, Зевс... простете, ама това мирише на гърцизация. >:(
Преди време ми казаха, че тия антични напъни към Александър на практика обслужват гръцките интереси. В първия момент не повярвах, но като се замислих - да, точно така е. В дългосрочен план това работи за интересите на Гърция. Да не забравяме, че в миналото обичаят да се носят мартеници е бил познат и в Северна Гърция. Колко добре им идва на гърците да го обявят за наследство от древните македонци.
Сочувана