Българи от Босилеград: Нарочно ни учат на лош български, кметът ни е продажник. 60 българи от Босилеград дойдоха днес в Пловдив по покана на кмета Славчо Атанасов и митрополит Николай. Повечето от тях са деца от трите класа в училище „Георги Димитров”, в което отскоро се преподава на български език.
„Не сме го сменили името, вие го изхвърлихте Димитров от България, ама ние не сме”, обясниха нашенците от Западните покрайнини в Историческия музей, преди директорът му Стефан Шивачев да им разкаже за историята на Пловдив.
„Аз съм Иван Григоров, не съм македонец, а българин!, заявява гордо още на входа на зала „Съединение” ръководителят на групата. – В Сърбия ни натискат по всички линии. Признати сме за българско малцинство, имаме право да учим майниния си език, но той се преподава само по няколко часа седмично като... чужд език. Нарочно назначават неподготвени даскали, които водят часовете на диалектен шопски, премесен със сръбски, което обърква децата.”, запознава ни със ситуацията Иван.
Правото да учат на майчин език е извоювано преди три години. В Пловдив са дошли деца от първи, втори и трети клас, които вече са включени в тази програма.
„Мен ме ядосват българските политици, които казват: „По конституция имате права!”. Ама не виждат скрития натиск, който се оказва над нас”, директен е Иван. - Кметът на Босилеград Веселин Захариев е българин, но е продажник. За тези три паралелки, които сега учат български, се мъчим всяка година да осигурим спонсори, за да водим децата на почивка в България. Така осигуряваме и българските учебници. Миналата година на родителска среща кметът е заявил: „Обещавам, че на тия, които учат
сръбски език аз ще им давам безплатни учебници и почивки!”. Есента им купи чанти, учебни помагала и учебници, само и само да учат на сръбски”.
Нашите сънародници обясняват, че вкъщи говорят на шопския български диалект, а телевизията ги приобщава към родината. Частна кабелна телевизия в Босилеград е осигурила излъчването на 7-8 български програми. В Културния център успели да прокарат българските песни и танци. Сегашният кмет обаче принудил хореографа да смени репертоара изцяло със сръбски. Белградски хореографи изкупували масово старите български носии в Босилеград. След това обличали с тях сръбски танцови състави, за да се хвалят по фестивалите с нашите носии. Крадели дори нашите песни и танци, за да ги представят като сръбски фолклор.
Населението на община Босилеград е около 10 000 души.
Но започва да се топи, притеснени са босилеградчани. Около 100 000 са нашенци в цяла Сърбия, но при последното преброяване едва 20 000 са се определили като българи. Другите предпочитат да се водят с неопределена националност. Иначе трудно си намират работа. Около 500 души вече са взели български паспорти, още толкова чакат за българско гражданство.
„Аз съм българче, обичам наште планини зелени.., започва да рецитира Анастасия Рангелова. – България е нашата родина. Ходила съм на почивка във Варна. Навсякъде ми харесва. Ние в Босилеград обичаме българска телевизия, аз гледам най-вече шоуто на Слави по БТВ.”
9-годишната Оля Петков гледаше с отворени очи експозицията на Историческия музей. „В училище учим много български песни и танци”, похвали се тя. Баща й Драган Петков е начален учител. „От две години чакам за български паспорт, той ще ме направи още повече да се чувствам българин. Имам син, който следва педагогика във Велико Търново. Така виждам бъдещето на децата ни – да живеят в България.”, казва Драган.
Горан Георгиев е тонрежисьор в българската радиостанция в Босилеград. „70 процента от програмата ни е на български, а 30 – на сръбски, обясни той. - Излъчваме 24-часова програма. Във фонотеката имаме 1100 песни, но ни липсва българската фолклорна музика. Ние тачим народните песни и танци. Младите слушат и чалга, обаждат се, за да поръчват такива поздрави. За съжаление в Босилеград има огромна безработица, всички стари предприятия затвориха врати. Мнозина отидоха да работят във вътрешността на Сърбия или по чужбина. Населението ни намалява. Миналата година в Босилеград се родиха само 30 деца, а 90 възрастни умряха.”. Родът на Горан има съдба, която е характерна за нашенците в Западните покрайнини. Тонрежисьорът казва, че семейството му е от село Ресен. След войната границата била прекарана през средата на селото – половината останала в България, а другата – в Сърбия. Горан вече има и български паспорт, а съпругата му го чака. Той не разбира защо българските власти толкова трудно им дават гражданство.
Кметът на „Тракия” Гиньо Матев показа на гостите Главната и Стария град, след което те бяха приети от пловдивския митрополит Николай. Той ги зарадва с ценен дар – 200-килограмова камбана за църквата на село Паралово до Босилеград, където строят първия си храм. Предстои той да бъде изписан и довършен, а след това ще бъде монтирана и камбаната. Българите в селото са събрали лев по лев , за да издигнат църквата и са решили да я кръстят на български светец – „Св. Иван Рилски”. „Имаме проблеми с вранския сръбски владика Пахомий, той е против храмът да се нарече на Иван Рилски, оплака се Иван Григоров. – Сега оказва натиск и над нашия български свещеник. На сръбските попове дава заплата, а на него – не.”
От Пловдив босилеградчани заминаха за столицата. Обещаха пак да се върнат, защото тук се чувствали у дома.
http://www.plovdivmedia.com/10157.html
