Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Исторически документи  (Прочитано 11234 пати)

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Исторически документи
« Одговори #30 на: Декември 22, 2014, 02:13:58 »

http://www.archives.government.bg/

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/33/1960K-1-32-1-1-front_Poziv_na_Makedonskoto_bratstvo%2C_1941.pdf

СЪЮЗЪ НА МАКЕДОНСКИТЕ КУЛТУРНО - ПРОСВЕТНИ И БЛАГОТВОРИТЕЛНИ БРАТСТВА ВЪ ЦАРСТВОТО

"ПОЗИВЪ
Драги братя българи отъ Македония!
Великиятъ день на нашата свобода дойде. Изгря зората на свободата и надъ родна Македония. Въ тия щастливи дни за всички българи, насъ, прокудениците отъ Македония въ старите предели на Царството, едно ни радва най-много. А то е, че вие тамъ, въ довчера робска Македония запазихте своя български духъ, това наше достояние отъ векове, и съ това се показахте достойни за извоюваната свобода. Ние, македонските българи, въ старите предели на Царството, се гордеемъ съ вашия твърдъ български духъ, който правеше поносими жестокостите на асимилаторската политика, провеждана съ едно нечувано насилие отъ сърби и гърци. Вие се борихте съ тираните и съ пушка, и съ слово и съ търпение. Борбата ви за запазване на българското ви име не престана нито мигъ. И вие победихте.

Ние оттукъ също се борихме за свободата на Македония и за обединението на българския народъ. Бори се за същото на три пъти и свободната часть отъ народа ни. Бориха се за нашата свобода презъ миналата световна война и нашите съюзници тогавашни и сегашни - германци и унгарци...Стотиците хиляди кървави жертви - български и съюзнически - са изкупени. Духътъ на загиналите е успокоенъ. Македония е свободна. Българскиятъ народъ е обединенъ.

Драги братя българи!
Отъ сега нататъкъ всички ние имаме единъ свещенъ дългъ: да се хванемъ всички ръка за ръка и съ братско единение, забравили всички горчевини и страдания въ миналото, забравили различията въ политическите ни схващания, и така обединени духовно около Върховния ни Вождъ, да се запретнемъ за ползотворна и строителна работа. Велика и обединена България изисква отъ всички ни, да и посветимъ своите мисли, своя умъ, своите дарования, своя добросъвестенъ трудъ, за да я закрепимъ, да я уредимъ, да я издигнемъ културно и материално до нивото на по-старите отъ насъ държави. Измъчениятъ и осиромашелъ нашъ българинъ, който току-що смъкна отъ гърба си тежкото робство, ще бъде подпомогнатъ да стъпи здраво на крака материално, да се замогне, за да може да се заеме по-спокойно и съ своето духовно усъвършенствуване. Ние всички отъ старите предели на Царството знаемъ нуждите на току-що освободените братя, знаемъ и нашия дългъ къмъ тяхъ и ще изпълнимъ този си дългъ както човекъ трябва да се погрижи за брата си.

Драги братя българи!
Имайте вяра въ българското държавно управление. То не е мащенско както сръбското и гръцкото, то е ваше родно управление. Виждате, то започна веднага да взема мерки за подобрение на икономическото и стопанско състояние на новоосвободените краища отъ големото ни Отечество. Скоро тези краища ще бъдатъ свързани съ железници съ Майка България и съ трудъ и търпение въ много късо време животът ще затече нормално и плодовете на общия нашъ български трудъ ще започнатъ да се преливатъ по всички посоки на нашата свещена родина, за да задоволятъ крещящите сега нужди. Ще закипи стопанскиятъ животъ по поля, градини, дюкяни, фабрики и българското производство, като задоволи местните нужди, ще почне да се излива като потокъ къмъ нашите пристанища - морски и дунавски - за да ни донесе други блага. Благословениятъ български трудъ ще изпълни българската къща съ благосъстояние и радость и ние всички ще заживеемъ като човеци и свободни граждани на милото ни Отечество.

Драги братя българи!
Имайте вяра въ мъдростьта, прозорливостьта и родолюбието на първия българин въ хубавата ни държава - Върховния ни Вождъ Негово Величество Царь Борисъ III, Царьтъ на всички българи отъ Дунавъ до Бяло море, и отъ Охридъ, Дримъ и Шаръ до Черно море. Съ неговата мъдростъ, съ помощьта на великите водачи на Германия и на Италия, и съ Бога напредъ, ние ще бъдемъ щастливи въ най-скоро време да видимъ България закръглена въ нейните географо-етнографски граници.

Драги братя българи!
Днесъ е Св. Духъ - "Деньтъ на Македония". Тоя день до сега бе день за трауръ. На тоя день ние, македонската емиграция въ Царството, манифестирахме привързаностьта си къмъ Македония и готовностьта си да се боримъ съ всички сили и средства и докрай за нейната свобода. Днесъ тая свобода е свършенъ фактъ и Св. Духъ за напредъ ще бъде день на радость. И тая радость, вярваме, ще бъде вечна. Съ тая вяра въ великото бъдеще на родината ни, управителниятъ съветъ на македонските културно-просветни и благотворителни братства, честити на българите отъ Македония свободата, а на всички българи велика и обединена България!
Да живее Н. В. Царь Борисъ III, царьтъ на всички българи!


Управителенъ съветъ:
Председатель: генералъ Коста Николовъ
Секретарь: Стефанъ Бидиковъ
Касиеръ: Александъръ Йосифовъ


съветници:
Стаматъ Стаматовъ
Ангелъ Тодоровъ
Александъръ Самарджиевъ
9 юний 1941 г., София"
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Исторически документи
« Одговори #31 на: Февруари 10, 2015, 07:14:08 »

"Отчет за хода на събирането помощите от родолюбивите дебрани за доизкарване училищната сграда в гр. Дебър", 1912 г.

http://strumski.com/biblioteka/?id=558

"Софийското настоятелство по събиране помощи за Дебърския български манастир "Св.Йоан Предтеча - Бигор" получи миналата година къмъ средата на месецъ юний отъ Училищната Строителна Комисия въ гр. Дебъръ следното писмо подъ No 91 отъ 29. V. 1911 година:
"До Господина Председателя на Монастирското Настоятелство "Св. Иванъ" въ София
По въпроса за събиране помощи отъ родолюбивите дебрани, намиращи се по настоящемъ въ София, касателно постройката на градското ни училище, Св. Дебърска Митрополия направи постъпки предъ Св. Синодъ въ София, така щото последния да изходатайствува отъ Българското Правителство нужното съдействие на комисията, която ще събира тия помощи. Ето защо, Строителната Комисия най-почтително моли Монастирското Настоятелство да се нагърби съ тая високо-благодетелна мисия, а именно - съ събирането на тия помощи, така щото, въ близко едно бъдеще, касата на Строителната Комисия да разполага съ желаеми парични суми, благодарение на които би се ускорило постройката на училището ни.
Дебъръ, 29. V. 1911 г. (м.п.) Председатель: В. Велевъ"

Къмъ 10 юлий настоятелството се срещна съ дебърския учитель г. Нестора Поповски, който беше пратенъ отъ Строителната Училищна Комисия да съдействува на настоятелството по събиране на помощите за училището, а следъ два деня, тъкмо когато настоятелството пристъпи съвместно съ пратенника и съ некои отъ по-видните дебрани къмъ обсъждане въпроса, се получи и следното писмо No112 отъ 9 юлий 1911 г. на Училищната Строителна Комисия:
"До Господина Председателя на Монастирското Настоятелство "Св. Иванъ - Бигорь" въ София
Господине Председателю,
Мисъльта, че сегастроящето се въ града ни училище ще бъде окончателно привършено, и то за въ едно близко бъдеще, буди у всичките родолюбиви и просветомилящи дебрани сладки надежди. Тия надежди, тясно свързани съ възпитателно - образователното и модерно - хигеничното повдигане на нашето училище, въ което, при най-сигурна гаранция, ще се възпитаватъ българските рожби въ нашия край...
Председатель (подп) В. Велевъ
Секретарь (подп) Георги Блажевъ"

"Позивъ къмъ дебраните
Съотечественици,
По поводъ писмата на Строителната Училищна Комисия въ гр. Дебъръ отъ 29 май и 9 юлий т.г., отправени до софийското монастирско настоятелство съ молба да нареди събирането помощи отъ живущите въ София родолюби дебрани за доискарване новостроящата се училищна сграда въ гр. Дебъръ, биде свикано на 17 т.м. общо извънредно събрание на дебраните въ София за обсъждане молбата на училищната комисия при присъствието на пратеника й г. Несторъ Поповски, учитель въ гр. Дебъръ. За тая цель събранието избра комисия, въ съставъ отъ г.г. Тодоръ Божиновъ, Миле Стояновъ, Иванъ Д. Спасовъ, Кръсто Теодосиевъ, Серафимъ Андреевъ и Ангелъ Петковъ, която, съвместно съ настоятелството и пратеника на училищната комисия, ще обиколи дебраните и ще помоли всекиго да пожертвува кой колко обича. Срещу всяка пожертвувана сума ще се издава разписка, подписана отъ касиера на настоятелството г. Петко Мерджановъ, комуто ще се предаватъ всички събрани суми, за да бъдатъ своевременно отправени по принадлежность въ гр. Дебъръ...

Следъ окончателното привършване събирането на помощите, настоятелството ще приготви и отпечати подробенъ отчетъ съ поимененъ списъкъ на пожертвувателите и пожертвуванията. Тоя отчетъ ще се прати на Св. Дебърска Българска Митрополия, на Училищната Комисия въ гр. Дебъръ и на всеки пожертвуватель.
София 21 Юлий 1911 г."

"Удостовѣрение
Дебърската Българска Митрополия
дава настоящето на г-да Ф. Томовъ, Петко Мѣрджановъ ( настоятели по събиране помощи за Дебърския монастиръ" Св. Йоанъ Предтеча - Бигоръ" въ София), Н. Поповски учитѣлъ въ г. Дебъръ, Тодоръ Божиновъ, Миле Стояновъ, Ив. Д. Спасовъ, Кр. Теодосиевъ, Серафимъ Андреовъ и Ан. Петковъ, всички родомъ отъ гр. Дебъръ и Дебърско, а по настоящемъ живущи въ  София, въ удостовѣрение на това, че поменатати сѫ опълномощени отъ насъ и строителната училищна комисия въ г. Дебъръ, да събиратъ волни помощи за новостроящото се училищно здание въ града ни между всички Дебрани, живущи въ София и другитѣ градове на България.
Дебърски Митрополитъ
вр. Арх. Заместникъ (подп.): Свещ. Арсения Мартиновъ"

Отъ събраните 2608 лева настоятелството е направило за сметка на помощите следния разходъ:
На 14 юлий 1911 г. за отпечатване 400 покани за свикване дебраните на общо извънредно събрание на 17. VII.    -  6 л.
,,   21.   ,,   за отпечатване 1000 позива къмъ дебраните      - 2 л.
                                             1000 разписки въ 20 кочани      - 10 л. - 22 л.
,,    6. августъ за пътни разноски на комисията по събиране помощите за отиването й до Владая и обратно           - 11.60
,,    22. за банкови разноски по препращането на 2000 лева за Митрополията въ Дебъръ                                           - 10 л.
,,    29 януарий 1912 г. за едно автотипно клише отъ фотографич снимка на училищната сграда въ Дебъръ           - 10 л.
,,      2. февруарий 1912 г. за банкови разноски по препращането на остатъка отъ събраните помощи
       490 л. въ Дебъръ и за пощенски марки за кореспонденцията на настоятелството и за препращането на
       отчета до дебраните въ България                                                                                                                              - 8.40
,,      15. февруарий 1912 г. за отпечатване 800 екземпляра отъ отчета по събиране на помощите                             - 50 л.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всичко разходъ                                                                                                                                                                      118

Оставатъ чисти 2590 лева, които се изпратиха въ Дебъръ:
а) на 22 августъ 1911 г. 2000 лева и
б) ,,  2 февруарий 1912 г. 490 лева

Тукъ настоятелството смята за свой приятенъ длъгъ да изрази своята най-сърдечна благодарность за положения трудъ по събиране на помощите на избраната на 17. юлий 1911 г. отъ общото събрание на дебраните въ София комисия, на дебърския учитель г. Несторъ Поповски, на г. г. Павелъ Илиевъ Кушевъ, Русинъ Петровъ въ Ломъ, Иванъ Димитровъ, Атанасъ Кузмановъ въ Видинъ и Илия Петровъ въ Плевенъ за указаното съдействие на г. Поповски, както и на всички родолюбиви дебрани, означени въ приложения тукъ списъкъ, които съ щедрите си помощи допринесоха много за доизкарване на училищната сграда въ Дебъръ, чиято фотографическа снимка е отпечатана на чело на тоя отчетъ.

Най-накрай настоятелството искренно пожелава на Българското Основно и Класно Училище въ Дебъръ пъленъ успехъ и напредъкъ, какъвто напредъкъ и успехъ пожелава и на целото училищно дело въ дебърския край...Нека храмовете за духовно - просветителна храна и възпитание бъдатъ най-милото украшение на всеко селище у нашия край!
Нека се грижимъ за техъ като за зеницата на очите си!
Председатель на настоятелството: Филипъ Томовъ
Касиеръ: Петко Мерджановъ
"
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Исторически документи
« Одговори #32 на: Февруари 26, 2015, 08:51:36 »

"Българският светител Св. Иван Рилски и неговият монастир" - Петър Савинов от Охрид

http://strumski.com/biblioteka/?id=573

"Въ центъра на Балканския полуостровъ и българските земи, всредъ величествената Рила, отъ преди 1000 години хвърля обилна светлина единствениятъ по значение монастиръ Св. Ив. Рилски. Неговиятъ патронъ - Св. Ив. Рилски е покровитель и бдящъ светълъ духъ надъ българския народъ. Въ миналото монастирътъ е билъ огнище на християнството, особено презъ епохата на царь Петра и по-късно отъ тукъ положително са излизали проповедници и учители на новопокръстения български народъ. По-късно, въ дни на робство на нашия народъ - византийско и турско - монастирътъ Св. Ив. Рилски като неугасващъ фаръ е светилъ и озарявалъ душата на българския народъ. Крепилъ е  Св. Ив. Рилски вярата на народа, вдъхвалъ му е крепка надежда. Тукъ всредъ недрата на величествената Рила, народътъ е идвалъ на поклонение, като щедро е дарявалъ монастира. Тая българска святиня се е превърнала въ символъ на българщина, на нещо чисто народно.

Като проследимъ историята на монастира, ще видимъ, че въпреки превратностите презъ вековете, като феникс е израствалъ по-величественъ и по-силенъ по значение, па дори до наши дни. Противно на много монастири, каквито въ българската земя са били основавани, презъ първото и второто българско царство и които събитията и годините са заличили, Рилскиятъ монастиръ продължава своето светло съществувание и става оня центъръ на българщина, какъвто историята ни го показва. Св. Рилските монастирски килии дадоха много именити знайни и незнайни носители не само на християнско учение, но и будители народни, служители на българщина, борци за пробуждане на народа ни.

Старите български царе добре са разбрали и затова са ценили значението на Св Рилската обитель, като щедро са го обдарявали съ имоти и права, знаейки добре че това е отъ полза народу. Благодарение на това, монастирътъ, който е билъ много пъти опустошаванъ и превръщанъ въ пепелище, бърже се възстановявалъ още по-величественъ и по строежъ и по значение. Щедростите, съ които българскиятъ народъ е поднасялъ даровете си, ни показватъ онова големо значение, което е ималъ за него, като символъ на неугасващо народно огнище и като символъ на целокупностьта на българския народъ.

Ако някога всички материали въ България и чужбина бъдатъ публикувани, ако биха се направили разкопки около монастира, вярваме, че ще имаме тъй дебело подчертана великата заслуга на това духовно средище. Може би ще дойде това време, за да оценимъ добре великите заслуги на монастира и греящата презъ вековете, като слънце, душа на великия български отшелникъ Св. Ив. Рилски. Но, и това което знаемъ и чувствуваме е достатъчно, за да отдадемъ всичката си почить къмъ великия български светецъ и на него посвятениятъ монастиръ...

Значението на монастирътъ Св. Иванъ Рилски е дълбоко легнало въ душата на нашия народъ и той продължава все тъй масово да го посещава и да се покланя предъ останките на българския светецъ и покровитель. Св. Иванъ и днесъ, време на скептицизъмъ и опустошаващъ душата материализъмъ, бди надъ българската земя и благославя доброто, чистото и истината. Св. Рилска обитель е най-големиятъ български паметникъ, който е пребъдналъ въ вековете, който е свидетель на толкова исторически промени и ще пребъде, за да свидетелствува за подвига на неговия патронъ и за българския народъ...

Изработените стенописи преставляватъ една грамадна художествена галерия. Въ постройската на монастира най-големо участие са взели самоковските и разложките майстори. За това ни свидетелствуватъ редица надписи и документи...Въ стенописите преобладава червениятъ тонъ. Въ притвора на централния храмъ, на стенописите, виолетовия тонъ е избелелъ малко и се е получило морско синьо, но ако се вгледа човекъ по-внимателно ще види чисто виолетовия отенъкъ. Тези два цвета, виолетовия и червения, са били намерени и използувани отъ българската жена, която ги приложила въ народната ни шевица. Благодарение на тези цветове, които водятъ своя произходъ отъ иконописа, на много места са се създали традиции, които и до днесъ се тачатъ...Най-ценното въ Рилския монастиръ са неговите стенописи. Те оставатъ незаличими въ паметьта на посетителя. Спрете се на североизточната външна стена и погледнете стенописа "Праведний Судия". Чудно съчетание на цветовете, спрете се на притчите - вътре въ величествения храмъ. Когато спрете на южния олтаръ, посветенъ на Св. Ивана Рилски, просто ви се иска да кажете: "Спете спокойно, скъпи покойници, вие оставихте неизличими спомени въ нашия черковенъ стенописъ и нашето искуство"...

Обиколите ли всички църкви на Рилския монастиръ, окото се спира върху две творения - стенописътъ и резбите. Въ музея са запазени две врати отъ църквата, строена презъ първата половина на XIV векъ - 1335 г. Вратите са изцяло плетеница. Къмъ средата на двата края къмъ кантовете са изобразени малки животни приличащи на хвъркати коне. Плетеницата е излезла отъ Дебъръ - Македония. При построяването на Св. Иванъ Бигоръ, източно отъ Дебъръ, дебърчани са изработили резбите. По-големата частъ отъ резбите на Св. Иванъ Бигоръ е плетеница. По него време дебърчани са създали дебърската школа. Малко по-късно дебърските майстори са изработили резбите и въ скопската църква. Въ Рилския монастиръ всичките резби са тяхно дело. Дебърската школа въ миналото е работела изключително съ заемки отъ растителното царство. Ние виждаме и по таваните и по отделните части като еркери и олтаря и пр., само растително царство. Животинското царство идва по-късно. Нека разгледаме резбите на олтаря въ Рилския монастиръ. Тука дебърчани са символизирали онова, което е казано въ Св. Писание: "Обкичете църквата съ цветя". Творците резбари са обкичили църквата съ неувехващи цветя. По целия олтарь ще видите само лоза съ узрели гроздове, увиснали на доле, така както виждаме лозата при узрялъ плод. Въ резбите на Рилския монастиръ има още едно характерно: въ долната часть на олтаря има нахвърлени и човешки фигури. Всичко това е работено съ голема вещина и умение. Въ централната църква всички резби са позлатени, но въ некои отъ църквите са оставени така, както е цветътъ на дървото - орехово или липово...Появата на животинското царство е влезло въ употреба най-напредъ отъ Уста Генчо отъ Трявна. Съ идването на Уста Генчо, резбарското искуство влиза въ друга фаза. Тревненската школа, на която основа тури Уста Генчо, неинъ родоначалникъ, се прояви съ това, че резбите почватъ да се работятъ съ двете царства: растително и животинско. Съединени двете даватъ чудно съчетание...Съ една речь, двете школи, създадени отъ дебърчани и тревненци, са гордость на народа ни...

Сградата, въ която се намиратъ стаите, въ които живеятъ монаси, чиновници, другите помещения за складове, канцеларии, амбулатория, кухня, трапезария и прочее, се разпределятъ така: 132 стаи съ 132 кухни и антрета, отъ които 91 за монаси, чиновници и послушници и за други нужди на монастирския персоналъ; 41 за гости отъ които 29 малки съ по неколко легла: 2, 3, 4 и 6. Независимо отъ горното, още 46 стаи и други помещения, съ които разполага управата споредъ нуждите. Отделно е апартамента на Н. В. Царя, пореденъ No 70, съвсемъ самостоятеленъ апартаментъ отъ 4 стаи; 2 стаи предназначени за г.г. министрите No 67 и 68 и две владишки стаи (Неофитовите стаи)...

На 1147 метра височина надъ морското равнище, въ гънките на дивната Рила, на 122 клм. отъ престолния градъ София, се намира величествениятъ Рилски монастиръ. Няма по-красива, по-живописна местность. Тръгне ли се пешъ отъ с. Рила, на 22 клм., по течението на рилската река, пътникътъ остава удивенъ. Вековни дървета, тунелъ отъ гора, хладно въ най-големите горещини, а кристалната вода, разливана отъ рилската река на волность и на всяка крачка не ви остава на мира, иска ви се да пиете и все чувствувате жажда. Самиятъ монастиръ е запазенъ отъ ветрове и затова не става зимно време много студено. Изправени съ погледъ къмъ страшните Рупи виждате съперницата на Алпите. Ежедневно малката железница донася съ стотици поклоници. Посещението на чужденците е също така големо. Единственото свято място, най-много посещавано въ България това е Рилскиятъ монастиръ, българскиятъ Иерусалимъ, гордостьта на цялото българско племе..."
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Исторически документи
« Одговори #33 на: Април 15, 2015, 08:39:33 »

Писмо до Салвини - Варшава, 17. XII.1933 г., Васил Сеизов от Кавадарци, Македония

http://strumski.com/biblioteka/?id=596

http://www.europeana.eu/portal/record/2023816/LINKEDH_Thm_S100000172.html?start=1&query=%D1%81%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2&startPage=1&qt=false&rows=24

http://www.lostbulgaria.com/?p=4690

"Варшава, 17.XII.1933

Драги г. Салвини,

Много се зарадвах, когато г-жа Стелла ми каза, че сте лектор по итал. език в Хелсингфорс. Може би Вий сте най-младият университетски лектор в Европа и сигурно между най-добрите в своята област. Моите сърдечни поздравления!

Като българин считам за дълг да Ви изкажа благодарност за отличните Ви и проникнати с топла симпатия към народа ни статии върху българската литература.

Прилагам изрезка от прегледа на печата, който всеки ден издава в София минист. на външн. работи и който се получава от всички ежедневни вестници в страната.

Ще ми бъде много приятно, ако мога с нещо да Ви бъда полезен.

Поздравете Вашия твърде мил приятел и още съжалявам, че не можа да се нареди да отиде в София.

Пожелавам Ви всичко най-добро,

Ваш В. Сеизов

адрес:
V. Seizoffl
egation de Bulgarie
Warsovie

Статията Ви за българските писатели преведох и изпратих в София аз. Също така изпратих съобщение и за статията Ви за Ботев. Преводът е свободно направен, стремях се само мисълта Ви да предам точно."
Сочувана