"Българският светител Св. Иван Рилски и неговият монастир" - Петър Савинов от Охридhttp://strumski.com/biblioteka/?id=573"Въ центъра на Балканския полуостровъ и
българските земи, всредъ величествената Рила, отъ преди 1000 години хвърля обилна светлина единствениятъ по значение монастиръ Св. Ив. Рилски. Неговиятъ патронъ -
Св. Ив. Рилски е покровитель и бдящъ светълъ духъ надъ българския народъ. Въ миналото монастирътъ е билъ огнище на християнството, особено презъ епохата на царь Петра и по-късно отъ тукъ положително са излизали проповедници и учители на новопокръстения
български народъ. По-късно, въ дни на робство на нашия народъ - византийско и турско - монастирътъ Св. Ив. Рилски като неугасващъ фаръ е светилъ и озарявалъ душата на българския народъ. Крепилъ е Св. Ив. Рилски вярата на народа, вдъхвалъ му е крепка надежда. Тукъ всредъ недрата на величествената Рила, народътъ е идвалъ на поклонение, като щедро е дарявалъ монастира.
Тая българска святиня се е превърнала въ символъ на българщина, на нещо чисто народно.
Като проследимъ историята на монастира, ще видимъ, че въпреки превратностите презъ вековете, като феникс е израствалъ по-величественъ и по-силенъ по значение, па дори до наши дни. Противно на много монастири, каквито въ
българската земя са били основавани, презъ първото и второто
българско царство и които събитията и годините са заличили, Рилскиятъ монастиръ продължава своето светло съществувание и става оня
центъръ на българщина, какъвто историята ни го показва. Св. Рилските монастирски килии дадоха много именити знайни и незнайни носители не само на християнско учение, но и будители народни, служители на
българщина, борци за пробуждане на народа ни.
Старите
български царе добре са разбрали и затова са ценили значението на Св Рилската обитель, като щедро са го обдарявали съ имоти и права, знаейки добре че това е отъ полза народу. Благодарение на това, монастирътъ, който е билъ много пъти опустошаванъ и превръщанъ въ пепелище, бърже се възстановявалъ още по-величественъ и по строежъ и по значение. Щедростите, съ които
българскиятъ народъ е поднасялъ даровете си, ни показватъ онова големо значение, което е ималъ за него, като символъ на неугасващо народно огнище и като
символъ на целокупностьта на българския народъ.
Ако някога всички материали въ
България и чужбина бъдатъ публикувани, ако биха се направили разкопки около монастира, вярваме, че ще имаме тъй дебело подчертана великата заслуга на това духовно средище. Може би ще дойде това време, за да оценимъ добре великите заслуги на монастира и греящата презъ вековете, като слънце, душа на великия
български отшелникъ Св. Ив. Рилски. Но, и това което знаемъ и чувствуваме е достатъчно, за да отдадемъ всичката си почить къмъ
великия български светецъ и на него посвятениятъ монастиръ...
Значението на монастирътъ Св. Иванъ Рилски е дълбоко легнало въ душата на нашия народъ и той продължава все тъй масово да го посещава и да се покланя предъ останките на
българския светецъ и покровитель. Св. Иванъ и днесъ, време на скептицизъмъ и опустошаващъ душата материализъмъ, бди надъ
българската земя и благославя доброто, чистото и истината.
Св. Рилска обитель е най-големиятъ български паметникъ, който е пребъдналъ въ вековете, който е свидетель на толкова исторически промени и ще пребъде, за да свидетелствува за подвига на неговия патронъ и за
българския народъ...
Изработените стенописи преставляватъ една грамадна художествена галерия. Въ постройската на монастира най-големо участие са взели самоковските и разложките майстори. За това ни свидетелствуватъ редица надписи и документи...Въ стенописите преобладава червениятъ тонъ. Въ притвора на централния храмъ, на стенописите, виолетовия тонъ е избелелъ малко и се е получило морско синьо, но ако се вгледа човекъ по-внимателно ще види чисто виолетовия отенъкъ. Тези два цвета, виолетовия и червения, са били намерени и използувани отъ
българската жена, която ги приложила въ народната ни шевица. Благодарение на тези цветове, които водятъ своя произходъ отъ иконописа, на много места са се създали традиции, които и до днесъ се тачатъ...Най-ценното въ Рилския монастиръ са неговите стенописи. Те оставатъ незаличими въ паметьта на посетителя. Спрете се на североизточната външна стена и погледнете стенописа "Праведний Судия". Чудно съчетание на цветовете, спрете се на притчите - вътре въ величествения храмъ. Когато спрете на южния олтаръ, посветенъ на Св. Ивана Рилски, просто ви се иска да кажете: "Спете спокойно, скъпи покойници, вие оставихте неизличими спомени въ нашия черковенъ стенописъ и нашето искуство"...
Обиколите ли всички църкви на Рилския монастиръ, окото се спира върху две творения - стенописътъ и резбите. Въ музея са запазени две врати отъ църквата, строена презъ първата половина на XIV векъ - 1335 г. Вратите са изцяло плетеница. Къмъ средата на двата края къмъ кантовете са изобразени малки животни приличащи на хвъркати коне. Плетеницата е излезла отъ Дебъръ - Македония. При построяването на Св. Иванъ Бигоръ, източно отъ Дебъръ, дебърчани са изработили резбите. По-големата частъ отъ резбите на Св. Иванъ Бигоръ е плетеница. По него време дебърчани са създали дебърската школа. Малко по-късно дебърските майстори са изработили резбите и въ скопската църква. Въ Рилския монастиръ всичките резби са тяхно дело. Дебърската школа въ миналото е работела изключително съ заемки отъ растителното царство. Ние виждаме и по таваните и по отделните части като еркери и олтаря и пр., само растително царство. Животинското царство идва по-късно. Нека разгледаме резбите на олтаря въ Рилския монастиръ. Тука дебърчани са символизирали онова, което е казано въ Св. Писание: "Обкичете църквата съ цветя". Творците резбари са обкичили църквата съ неувехващи цветя. По целия олтарь ще видите само лоза съ узрели гроздове, увиснали на доле, така както виждаме лозата при узрялъ плод. Въ резбите на Рилския монастиръ има още едно характерно: въ долната часть на олтаря има нахвърлени и човешки фигури. Всичко това е работено съ голема вещина и умение. Въ централната църква всички резби са позлатени, но въ некои отъ църквите са оставени така, както е цветътъ на дървото - орехово или липово...Появата на животинското царство е влезло въ употреба най-напредъ отъ Уста Генчо отъ Трявна. Съ идването на Уста Генчо, резбарското искуство влиза въ друга фаза. Тревненската школа, на която основа тури Уста Генчо, неинъ родоначалникъ, се прояви съ това, че резбите почватъ да се работятъ съ двете царства: растително и животинско. Съединени двете даватъ чудно съчетание...Съ една речь, двете школи, създадени отъ дебърчани и тревненци, са гордость на народа ни...
Сградата, въ която се намиратъ стаите, въ които живеятъ монаси, чиновници, другите помещения за складове, канцеларии, амбулатория, кухня, трапезария и прочее, се разпределятъ така: 132 стаи съ 132 кухни и антрета, отъ които 91 за монаси, чиновници и послушници и за други нужди на монастирския персоналъ; 41 за гости отъ които 29 малки съ по неколко легла: 2, 3, 4 и 6. Независимо отъ горното, още 46 стаи и други помещения, съ които разполага управата споредъ нуждите. Отделно е апартамента на Н. В. Царя, пореденъ No 70, съвсемъ самостоятеленъ апартаментъ отъ 4 стаи; 2 стаи предназначени за г.г. министрите No 67 и 68 и две владишки стаи (Неофитовите стаи)...
На 1147 метра височина надъ морското равнище, въ гънките на дивната Рила, на 122 клм. отъ престолния градъ София, се намира величествениятъ Рилски монастиръ. Няма по-красива, по-живописна местность. Тръгне ли се пешъ отъ с. Рила, на 22 клм., по течението на рилската река, пътникътъ остава удивенъ. Вековни дървета, тунелъ отъ гора, хладно въ най-големите горещини, а кристалната вода, разливана отъ рилската река на волность и на всяка крачка не ви остава на мира, иска ви се да пиете и все чувствувате жажда. Самиятъ монастиръ е запазенъ отъ ветрове и затова не става зимно време много студено. Изправени съ погледъ къмъ страшните Рупи виждате съперницата на Алпите. Ежедневно малката железница донася съ стотици поклоници. Посещението на чужденците е също така големо.
Единственото свято място, най-много посещавано въ България това е Рилскиятъ монастиръ, българскиятъ Иерусалимъ, гордостьта на цялото българско племе..."
Автор
Тема: Исторически документи (Прочитано 18723 пати)