Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: За Охридската архиепископия  (Прочитано 5104 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
За Охридската архиепископия
« на: Март 05, 2011, 05:38:19 »

Сочувана

bagain

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 88
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #1 на: Март 06, 2011, 02:02:57 »


Цитат
Тъй като въ царуването на Петра въ България тази (епископия) блѣстѣла съ достойнството на архиепископия, а слѣдъ това архиепископитѣ сѫ прѣминавали отъ едно мѣсто въ друго, единъ въ Триадица, другъ въ Воденъ и Мъгленъ, сетнѣ ние намѣрихме сегашния архиепископъ въ Охридъ)
.................Както виждаме, тоя хрисовулъ явно подчѣртава прѣкото приемство и историческата връзка между Охридската и Дръстърската патриаршии. Тази приемственость се прокарва и въ каталога на Дюканжа, гдѣто, както по-горѣ се спомена, непосрѣденъ приемникъ на дръстърския патриархъ Дамяна се споменува Германъ или Гавриилъ, който е ималъ своята резиденция въ Воденъ и Прѣспа. .......................
История на Охридската Архиепископия
http://www.promacedonia.org/is/is_1_1.html
Като отдѣлилъ България въ гражданско отношение, Василий II е санкциониралъ и автокефалията на Българската църква. Гражданската автономия е послужила за основа на привилегированото ѝ положение въ визант. империя. Това се вижда отъ споменатото свидѣтелство на Теофилакта, а особено отъ втория хрисовулъ, гдѣто утвърждаването правата на българския архиепископъ се поставя въ логическа зависимость отъ утвърждаването правата на България:
Макаръ и да станахме владѣтели на тази страна, но правата запазихме непокътнати, като ги подтвърдихме съ наши хрисовули и сигилии и постановяваме сегашния архиепископъ на България да има такъвъ диоцезъ

http://www.promacedonia.org/is/is_2_1.html

« Последно менување: Март 06, 2011, 02:20:40 bagain »
Сочувана
Сите Българи Заедно

bagain

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 88
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #2 на: Март 06, 2011, 04:47:05 »


Плащаницa, подарена на Охридския архиепископ от византийския император Андроник Палеолог II (1282-1328). Надписът на гръцки език на нея гласи: "Пастире на българите, при жертвоприношението спомни си за владетеля Андроник Палеолог"
http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/Ohrid/sv_kliment_perivlepta.htm
ДИМИТРИ ХОМАТИАН

КРАТКО ЖИТИЕ
НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ



В СЪЩИЯ ДЕН, 27 ЮЛИ1, ПАМЕТ НА СВ. НАШ
ОТЕЦ АРХИИЕРАРХ И ЧУДОТВОРЕЦ2 КЛИМЕНТ,
ЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ В ОХРИД


"
        1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи3, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила4 на Александър от разположения край Бруса5 Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.6
        2.  Преподобният мъж водел произхода си оттам. Както Самуил (I Царства  I—IV),  той още от майчината си утроба бил избран от бога7 и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд8 усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с бо­жествено съдействие на  тукашния9 български диалект от Ки­рил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало10 още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра. Като плодородна и добра почва той приел евангелското  семе  на  истината и според бо­жественото слово като плодна нива го умножил11 до сто и шестдесет (Мат. XIII, 8; Марко IV, 20), както това е по­твърдил с делата си...."

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html


Сочувана
Сите Българи Заедно

bagain

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 88
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #3 на: Март 10, 2011, 06:57:02 »

Потпис со зелено мастило на Охридскиот архиепископ Григориј од XVI век на грчки пергамент пазен во Румјанцевскиот муэеј во Москва.

Цитат
Со Божијата милост на сеттa Бугарија и на Прва Јустинианна Охрид архиепископ Григориј.


http://macedonia.freewebspace.com/ohrid.html
Сочувана
Сите Българи Заедно

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #4 на: Август 23, 2012, 04:07:20 »

№43 од поредицата "100 за Македониjа":
"История на Охридската Архиепископия" (1924) - наjважниот и светски признат труд на црковниот историчар од Охрид Иван Снегаров.

Први дел на книгата во Дигитална библиотека при НУБ “Св. Климент Оxридски“ - Скопје:
http://www.dlib.mk:8080/jspui/html/68275/173/85128970.html#/4

Втори дел на книгата во Дигитална библиотека при НУБ “Св. Климент Оxридски“ - Скопје:
http://www.dlib.mk:8080/jspui/html/68275/163/85038346.html#/4

Информациjа за Снегаров:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2

Сите книги од поредицата ќе ги наjдете овде, во фејсбук група 100 за Македониjа:
https://www.facebook.com/groups/144277675708112/


или на саjтот:
http://100formacedonia.blog.com/
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #5 на: Август 23, 2012, 04:20:48 »

№42 од поредицата "100 за Македониjа":
Житието на Св. Климент (од Теофилакт Охридски) преведено во текот на 1896 г. од фолклористот и етнограф Димитар Матов од Велес:
http://www.scribd.com/doc/90311940/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%B2-%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82-%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8-1896-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2

Информациjа за Матов:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2

Сите книги од поредицата ќе ги наjдете на саjтот:
http://100formacedonia.blog.com/
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #6 на: Март 08, 2013, 08:04:47 »

АНТОН КЕЦКАРОВ И КИРИЛ ПЪРЛИЧЕВ - основачи на Охридска общогражданска фондация - Св. Климент Охридски - Позив към охридчани от 1942 г.

"Охридска общогражданска фондация" - "Св. Климент Охридски" -Охрид.
ПОЗИВ към всички охридчани.
 
Драги съграждани,
Известно ви е, че в памет на епичните борби иизгрева свободата в град Охридпо инициативата и неоспоримото желаниена Охридското гражданство, правителството с радост се вслуша вмолбата ни да основе Охридска общогражданска фондация"Св. Климент Охридски" в града ни.
 
На 6 - VIII - 1942 г., в двора на храма на Св. Климента, притържествено заседание на охридското гражданство, Министри навътрешните работи и народното здраве, г-н Петър Д. Габровски,като представител на министерския съвет, прочете нотариалния актза основаването на тая фондация иот страна на правителството подари сумата 10,000,000 лева.Постави стожера, около койтовсяко дарение да бъде символ на вечно горящо кандило, за паметтана всеки дарител и непрекъснат източник за добротворство встаринния свещен български град Охрид
 
.Целта на Фондацията е:
а) Да отпуска помощ на трапезарий при всичките видове българскиучилища, детски градини, детски приюти, сиропиталища,старопиталища, летовища, майчин дом, болница и други подобни вграда. Да създава работа през насъдчение на производството изанаятите.
б) Да помага на даровити бедни ученици и студенти, на училища,институти, дружества, църкви и др., които имат за целблаговъзпитанието на охридското гражданство, да подпомага всякодело, което иде да повдигне благоустройството,величието изначението на Охрид, в който остана запазен духа набългарския народ през дългогодишните робства.
в) Да създава инициативи за предприятия полезни за населението иза стопанския и културен напредък на Охрид и околията.
г) Да увековечи паметта на личности от епичните революционни иполитически борби за духовното и политическо освобождение наОхрид и околията.
 
За постигане на тези високоблагородни и човеколюбиви цели,правилникът на фондацията предвижда сигурни начала наобразуване на един неприкосновен общограждански капитал, койтоежедневно ще расте от даренията на благородни, човеколюбивихора, дружества, братства и пр. Чрез даренията, които гражданите ще правят за фондацията, те щеподпомогнат издигането на родния си град. Това ще благоприятстваи за (...) интерес в този земен живот и паметта им да останенеизличена за вечни времена.Охридчани са показали всякога голяма отзивчивост към всяконародно дело. Тяхното безкорисите и идеализъм в това отношение са стигнали до саможертва.Днес, когато целия български народмилее и се покланя на Охрид, като на светиня, ние,охридчаните, трябва с гордост да бъдем готови да изпълнимжертви, за да издигнем града на Св. Климента на еднапървостепенна висота във всяко отношение.Охрид не трябва да есимвол само на минало величие, а трябва и в бъдеще да останефар на българска духовна и материална култура.
 
Драги съграждани,
Човешката потреба е, а и Христос е казал, че трябва да помагаме наблизките си. В миналото помоща се е давала (...) и под формата намилостиня, по-после, та и днес подпомагането се извършва отдружества и организаций, които събират помощи от по-заможните иги дават на нуждаещите се, за да облекчат само временно тежкатаим участ. Но вече човешкото достойнство на бедни и богати непозволява практикуването на горните начини за благотворителност.Вместо да (...) време сълзите на бедните в нашия град ние трябва набезработния да дадеме работа, да изпратим болния в болницата;сирачето в сиропиталището; самотния старец в старопиталището, авсеки охридски гражданин трябва да се радва на един живот удобени жизнерадостен. Това ще направи Общогражданската фондация"Св. Климент".
 
Драги съграждани,
в името на Св. Климента, покровител на нашия град, като ви (...) да(...) общограждански капитал да нарастне и да служи занеизчерпаем източник на добротворство в града ни. Не забравайтепоговорките: "Помогни си сам, ако искаш Бог да ти помогне";"Капка по капка вир става";"В съединението е силата"; "И безмене може". Всеки на работа за обществения и личен интерес.
 
Драги съграждани,
желателно е всеки охридчанин, всяко колективно сдружение в градани да стане дарител във фондацията час по-скоро, даже и с малкидарения. Даренията се внасят в Българска земеделска банка, клонОхрид, за сметка на Охридска общогражданска фондация" - "Св.Климент Охридски" в Охрид. За всяка вноска банката уведомявява управлението на фондацията, която отворя партида на името надарителя в счетоводните си книги и го записва в почетната паметнакнига. За всяко дарение дарителят получава свидетелство.
 
Драги съграждани,
фондацията е поставена на равни начала. Нейн върховенпокровител е нашият (...) Цар Борис III. Тя е под ведомството наминистерството на вътрешните работи и народното здраве и сеуправлява от управителен съвет в следния състав:1) Представител на министерски съвет, 2) Охридският митрополит,3) представител на университета "Св. Климент Охридски" в София,4) представител на академията на науките, 5) Охридскиягарнизонен началник, 6) кмета на града ни, 7) директора нагимназията в града ни, охридския околийски съдия и още 12души охридски граждани. Управителния съвет избира от своястрана трима души за постоянно присъстване, което изпълнява решенията на съвета.
 
Драги съграждани,
Нека отправим горещи сърдечни молитви към Св. Климента зажизнерадостен и дългогодишен живот на Негово Величество Царяна българите, Борис III, като върховен покровител на Фондацията,която служи за съединителна връзка на днешните с бъдещитепоколения на вечни времена - Амин.
 
Охридска общогражданска фондация "Св. Климент Охридски" вОхрид.Постоянно присъствия:
 
Председател:(п.) АНТОН Е. КЕЦКАРОВ
 
Съветници:(п.) КИРИЛ Г. ПЪРЛИЧЕВ"

http://www.scribd.com/doc/82090837/%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%A1%D0%B2-%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-1942-%D0%B3
« Последно менување: Март 08, 2013, 08:07:03 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #7 на: Јуни 17, 2013, 06:08:36 »

История на Охридската Архиепископия - Иван Снѣгаровъ
Том 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците

.
"До 995 година въ българското царство влизали Македония, Албания съ Драчъ, Епиръ, Етолия, Акарнания, (Никополъ до гр. Превеза на Артския заливъ и Навпактъ), Тесалия (Лариса) (отъ 981 г.), цѣла Дунавска България до Черно море (София, Нишъ, Велики Прѣславъ, Бѣлградъ, Видинъ и Прѣславецъ), сръбскитѣ земи (Раса, Босна, Диоклея) [1] Тъй че въ това врѣме границата на Охридския диоцезъ почвала на сѣверъ отъ устието на р. Върбаса, притокъ на р. Сава, вървѣла по течението на послѣдната, обхващала Срѣмската область и продължавала по Дунава къмъ Черно море. Оттукъ границата се спускала на югъ къмъ Стара-планина прѣзъ Дели-Орманъ и Ихтиманския проходъ къмъ Родопитѣ и, вървейки по тѣхнитѣ западни склонове, близо до гр. Сересъ, който оставалъ подъ гьрцитѣ, завивала на югозападъ до р. Бистрица, като обхващала гр. Верия, откѫдето се спускала въ Тесалия, и, завивайки на западъ, вървѣла до Ионическо море на югъ отъ устието на р. Калама. Отъ тукъ тя вѣрвѣла по брѣговетѣ на Ионическо и Адриатическо морета до устието на р. Цетина въ сегашна Черна гора и на сѣвероизтокъ до р. Върбаса, като обхващала Босна [2]. Охридската патриаршия — архиепископия, и изобщо Българската патриаршия никога вторъ пать не е имала такъвъ грамаденъ диоцезъ.

До 995 г. въ диоцеза на Българската патриаршия можемъ да наброимъ 23 епархии заедно съ патриаршеската: 1) Прѣспанска (която обхващала и охридската область), 2) Дѣволска, 3) Главенишка, 4) Пелагонийска, 5) Морозвидска, 6) Мъгленска, 7) Струмишка,  Верийска, 9) Лариска, 10) Навпатска, 11) Дирахийска или Драчка, 12) Скопска, 13) Липенийска, 14) Призрѣнска, 15) Рашка, 16) Срѣмска, 17; Бѣлградска, 18) Браничевска, 19) Видинска, 20) Триадишка или Срѣдешка, 21) Нишка, 22) Велбуждска и 23) Прѣславска."

http://www.kroraina.com/knigi/is/index.html


История на Охридската архиепископия-патриаршия
отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.)


"За Св. Климента" - на Козма Китийски, гръцки духовник, писател и дипломат. Той е китийски митрополит през 1675-1676 година и драчки митрополит през 1693-1702 г.

"Българскиятъ народъ
те има за поборникъ,
помощникъ и избавитель.

Градъ Охридъ съ химни
почита паметьта ти
като свѣтилникъ на България.

Великия патриархъ,
славата на Охридъ,
Климента сега почитаме,

Множествата на Мизия,
ο Клименте, за апостолъ,
те знаять и прогласяватъ.

Народи и племена, да ублажимъ горещо Климента,
който е просвѣтилъ всички съ благодатьта на утешителя и вѣрно е училъ."

http://www.kroraina.com/knigi/is2/index.htm
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #8 на: Ноември 11, 2013, 04:08:53 »

КРАТКО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ - ДИМИТЪР ХОМАТИАН, Охридски архиепископ

"В СЪЩИЯ ДЕН, 27 ЮЛИ, ПАМЕТ НА СВ. НАШ ОТЕЦ АРХИИЕРАРХ И ЧУДОТВОРЕЦ  КЛИМЕНТ,
ЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ В ОХРИД


 1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.
 
 2.  Преподобният мъж водел произхода си оттам. Както Самуил (I Царства  I—IV),  той още от майчината си утроба бил избран от бога и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с бо­жествено съдействие на тукашния  български диалект от Ки­рил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие иправославна вяра. Като плодородна и добра почва той приел евангелското  семе  на  истината и според бо­жественото слово като плодна нива го умножил до сто и шестдесет (Мат. XIII, 8; Марко IV, 20), както това е по­твърдил с делата си.

 3. Обикнал отшелническия и девствен живот, какъв ли вид на добродетел не  извършил,  какво ли средство не измислил против страстите? Той с кротост отблъсвал външната и наложена му борба, а чрез пост и други подвизи подтискал сладострастните си нагони, с постоянно въздържане и мо­литви премахвал страстните и пълните с видения смущения на душата си. Най-отличителен белег на неговата душа били безпристрастната обич и искреното смирение.
 
 4. От млади години следвайки по този начин божествения закон и живеейки точно според евангелието, най-сетне станал сподвижник на водачите и водач на целия мизийски народ в благочестието, като заедно с отците и учителите понесъл едни и същи изпитания от имащите тогава власт еретици, както разказва пространното му житие.
 
 5. Когато божественият Кирил се преселил в по-добрия живот, след като предварително бил направил известно апо­столското си служение и увеличението на поверения му талант (Мат. XXV, 15—30) на Адриан, тогавашния папа на древния Рим, а Методий  бил поставен за архиепископ на Моравия и България от същия този папа, тогава и Климент бил издиг­нат на епископски престол, като бил поставен от Методий за епископ на целия Илирик и на българския народ, който вла­деел страната.

 6. Най-често пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния, преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници.
 
 7. В този град Лихнида или Охрид той изградил и други божествени храмове и от основи свет манастир на велико­мъченик Пантелеймон, където се отдавал на аскетически под­визи. Докато той бил жив, като от небесен и висок светилник разпръсвал лъчите на това учение сред учениците си, а когато пък се преселил в радостния живот сред блажените, той оста­вил светия си гроб като безценно съкровище на паството си и като имот, който струва колкото целият свят. Всекидневно гробът му лекува най-различни болести и поради него тази света обител е подарена от бога като обща и безвъзмездна лечебница за търсещите я. Но за тези неща по-късно.

 8. Той ни е оставил тези паметници и свещени книги в Охрид - собствени трудове на неговата възвишена мисъл и ръка, които се почитат и уважават от целия народ като написаните от бога Моисееви скрижали.

 9. Може да се видят запазени дори и досега каменни стълбове в Кефалиния, на които е издълбан надпис, който съобщава за преминаването и приобщаването на народа към Христа.

 10. Понеже българският народ не бил още напълно про­светен с кръщение и имал варварска дивост, той довел всички до богопознание със своите боговдъхновени поучения и превърнал грубостта на мисълта им в благородство на нравите, внушавайки им справедлив и разумен живот.

 11. Той обновил с банята на кръщението техния княз Борис и след него сина му Михаил, който и пръв се нарекъл цар на българите, и ги убедил да управляват по христянския обичай. След това той ръководил целия народ като един човек, водейки ги не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен път към Христа. Те били привличани не само от магическата сила на неговите мъдри слова и съвети, но и от многото чудеса, които Христос извършвал чрез своя верен служител. Той дарявал на слепите прозрение и на немите ясен говор, лекувал беснуващи, изцерявал чрез молитва и докосване болни от треска, бидейки винаги готов гонител и на всяка друга бо­лест, поради което дори възкресил с молитвата си детето на един човек.

12. Споменатия цар на българите Михаил направил толкова послушен на думите си, че той му помагал при изграждането на храмове и бил готов да изпълнява всяка негова заповед. Поради самото това  разположение и преданост към светеца той напредвал в добродетелния живот и станал много по-добър, отколкото бил.

13. Когато поради любов към усамотение и съзерцание, спокойно от земни грижи, той  пожелал да се откаже от епи­скопското си задължение (пък и вече старост надвиснала над главата му), Михаил не го освободил, но молейки го и на­стоявайки, едвам го склонил и убедил да ги ръководи като пастир до края на живота си. Той се съгласил с това и упо­требявал всички средства, за да не се възпрепятствува от ста­рост и немощ в грижата си за паството и в ръководенето им към душевно спасение.
 
 14. Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил. С тях на­писал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни, на които с усърдие научил по-способните си ученици, а достойните от тях издигнал до свещенически сан.  Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свет народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апо­столска благодат.

 15. Когато пък настъпило времето на неговата смърт, той смесил последните си  прощални  думи с наставления и напът­ствия, помолил се за паството си, което скърбяло безутешно и не можело да понесе загубата и лишението си от добрия пастир, и се преселил с радост при бога, когото силно желаел.

16. След смъртта си, прославяйки с чудеса и всекидневни изцеления прославилия го господ (Йоан XIII, 31-32; XVII, 1, 4-5; I Царства II, 30), сега той заедно с апостолите е глаша­тай на истината и е равноапостолен, живее заедно с мъчени­ците, понеже много пъти понесе окови и мъчения заради сло­вото, а заедно с йерарсите и преподобните възнася молитви към господа за паството си и за целия свят, които, като чуе господ, поради голямото си милосърдие дано бъде милостив в деня на въздаянието, като ни прости това, което неразумно сме съгрешили в живота си."

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html#1

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #9 на: Ноември 11, 2013, 04:15:51 »

Животопис на св. Климента, български архиепископ - От Теофилакта Охридски архиепископъ - превел Димитър Матов от Велес 1896 г.

"Божието величие и благостъ се показаха въ България чрезъ живота на благочестиви мъже, които се отрекоха отъ всичко що е земно и тленно и се подвизаваха за народната просвета. Тия проповедници на Божието учение са Методи, който бе Моравски архиепископъ и просвети Панонската архиепископия, и Кирилъ, великъ по своята мъдростъ, и въ Божи работи и въ световни. Те и двамата живеха благочестиво и непорочно, сееха Божието слово, което се проповедваше на гръцки, и покръстиха мнозина езичници.

Славянскиятъ народъ, т.е. българскиятъ, не разбираше Светото Писание на гръцки езикъ, и двамата свети мъже сматряха това за голема злочестина. Безутешна скърбь ги обзе за това, гдето светлината на Писанието не сияе въ Българската страна. Тогава се обърнаха съ молитва къмъ Христа да имъ помогне да изнамерятъ букви, пригодни за българския езикъ, да преведатъ божественото Писание на тоя езикъ.

Като изнамериха славянските букви, и като преведоха боговдъхновените писания, нашите първоучители залегнаха да предадатъ на най-усърдните си ученици божественото учение, и немалцина го възприеха и се приготвиха за проповедници. Най-отборни отъ техъ беха Гораздъ, Климентъ, Наумъ, Ангеларъ и Сава.

Сетне свв. Кирилъ и Методи показаха на Папата българскиятъ преводъ на Светото Писание. Папата не знаеше, какво да стори отъ радостъ, похвали ги за подвига и ги насърдчи. Подиръ това взе преведените книги, донесе ги предъ олтаря, и ги посвети Богу като даръ. А свв. Кирила и Методия той прогласи въ черквата за апостоли, тъй като те беха извършили подвигъ, равенъ на Павловия...

Като знаеха, че Господъ е заповедалъ на гонените отъ единъ градъ да бегатъ въ другъ, Христовите изповедници се стремеха въ България, за България мислеха, и надееха се, че тя ще имъ даде успокоение...Климентъ взе съ себе си Наума и Ангелара, и тръгнаха накъмъ Дунава...Като дойдоха при Бориса, той ги прие съ почетъ прилична за техъ, па ги разпита за приключенията имъ... Борисъ не престаяше да мисли, какъ да даде на светите мъже леснина, за да вършатъ Божието дело. Така Климентъ биде пратенъ като учителъ на Кутмичевица и биде заречано на всички жители на тая страна да приематъ светеца съ усърдие. Но най-достопохвално бе това, где то сам Борисъ подари на блажения Климентъ три прекрасни къщи въ Деволъ...Така въ тия страни той проповедваше непрестанно на народа за спасението Божие.

Въ всека енория той имаше по неколцина мъже, и то немалцина, защото брояха до три хиляди и петстотинъ души. Съ техъ, той приказваше и имъ развещаваше по-дълбоките места изъ писанията. На едни посочваше, какъ се пишатъ буквите, на други обясняваше смисъла на писаното, или се предаваше на молитва, или пишеше книги. И разбира се, неговите ученици беха най-отлични по своя нравственъ животъ и учение. По всека енория поръчваше делата на триста-мина ученици, които безъ да взиматъ заплата и да плащатъ на княза данъкъ, служеха Богу...Ето що извърши Климентъ презъ цели седемъ години...

Настъпи осма година отъ неговото учителуванье, която беше последня отъ живота на Михаилъ-Борисъ, освещенъ князъ български. Правлението му наследи неговиятъ синъ Владимиръ, който князува четири години, и се помина отъ тоя светъ. Наследникъ стана братъ му Симеонъ. Той като баща си Бориса, беше забележителенъ съ християнския си животъ, имаше гореща вера и усърдие за черковни дела. Затова той продължи бащините начинания и уголеми Божията проповедъ, като съгради по всекъде църкви, та утвърди православието и отвори широкъ и гладъкъ пътъ за Божия законъ...Тогава царятъ повика при себе си светеца...Климентъ биде назначенъ за епископъ на Дрембица или Велика, и така стана пръвъ епископъ на българския народъ...

Той виде, че народътъ е простъ, за да отбира свещените писания, и че мнозина български свещеници знаятъ само да четатъ гръцките книги, но не ги разбиратъ, та затова са непросветени. Той захвана да мисли, па съ своите старания събори преградите на незнанието. За по всички праздници, той състави поучения, които беха прости и ясни, каквото да може ги разбра и най-простиятъ българинъ. Всички тия съчинения на български езикъ се пазътъ у трудолюбиви людье. Всичко каквото се отнася до черквата, съ каквото се украсява паметьта на Господа и светците Му и съ каквото се възбуждатъ душите, всичко това Климентъ даде намъ на българите...Климентъ гледаше какъ и какъ да изпъди изпомежду българите нерадението спрямо божествени работи, да ги събира наедно, привличайки ги съ хубави сгради, и изобщо да смегчава техните диви и корави сърдца...

Щомъ се завърна, налегна го болестъ, и като предузна, за смъртьта си, той даде последенъ даръ на българските черкви, именно прибави къмъ Триода това, що му не достигаше. Тогава той преведе всичко, що се пее отъ Томина неделя до Петдесетница. Отъ това може човекъ да види, какъ треба да е работилъ, когато е билъ здравъ, оня, който и презъ боледуваньето си се съсипа съ такива трудове.

Следъ като прекара живота си така и украси дадения нему отъ Бога тронъ, па завърши своя подвигъ достойно, както го бе почналъ, Климентъ се пресели при Господа. Светото му тяло, равно съ душата по честъ, следъ като биде опято и почетено, биде турнато въ същата обителъ, въ направения отъ негови ръце гробъ, отдесно на трапезата. Това стана на 27 юли, въ дните на българския царъ Симеона, на 916 година...

Чрезъ св. Климента цяла Българска земя позна Бога. Чрезъ него се обогатиха черквите съ песни и псалми, чрезъ него иноците се ръководътъ къмъ подвизи по житията на светите, а свещениците се учатъ да живеятъ по черковните правила. Св. Климентъ е още по-силенъ сега, като предстои предъ Бога, отколкото по-преди, докато беше въ тялото си. Затова, нека му се молимъ, да варди страната ни отъ всекакви злини и да запази въ народа непокътната отечествената вера."

http://www.scribd.com/doc/90311940/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%B2-%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82-%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8-1896-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dimitar_Matov_Theophylactus_of_Bulgaria.JPG
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #10 на: Ноември 14, 2013, 05:38:47 »

История на Охридската Архиепископия - Иван Снѣгаровъ от Охрид, 1924 г.

Том 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците

"Въ 864 год. сл. Хр. българския народъ приелъ християнството отъ Византия.Князъ Борисъ рѣшилъ да направи своята държава християнска главно, защото виждалъ въ християнството сила, която можела да пробуди и развие дрѣмещитѣ сили на неговия младъ народъ и да създаде самобитенъ български животъ. Поради това, слѣдъ приемането на християнството, първата му грижа била да организира новия религиозенъ животъ на народа на национални начала, като устрои независима Българска църква. Слѣдъ дълги дипломатически маневри ту съ Римъ, ту съ Византия, най-послѣ, въ 870 год. князъ Борисъ сполучилъ да образува отдѣлна Българска църква съ архиепископъ на чело.  Новообразуваната съ благословението на цариградския патриархъ българска или — по името на архиепископското сѣдалище — Прѣславска архиепископия не била автокефална, а прѣдставлявала отъ себе си единъ видъ екзархатъ на цариградския патриархъ..."

"Туй, що князъ Борисъ не успѣлъ да стори за пълното административно освобождение на Българската църква, е направилъ неговиятъ великъ синъ Симеонъ. Тази титанска натура, която, въпреки своето високо византийско образование, е оставала неизмѣнна носителка на чистия славянобългарски духъ, била обхваната отъ три главни, органично свързани по между си, идеи: 1) идеята за пълна национализация на духовния животъ на българския народъ и на Българската църква; 2) идеята за обединение на всичкитѣ славянски племена на Балканския полуостровъ въ една национално-културна сила чрѣзъ общъ църковенъ езикъ и обща литература и 3) идеята за пославянчването на Босфора и Византийската империя изобщо. По силата на тѣзи си стремежи, Симеонъ е очистилъ България отъ гръцкото духовенство и, наместо него, отъ день на день почнало да се засилва народното духовенство, отъ което сѫ излѣзнали първитѣ народни писатели, като Св. Климентъ Велички, Иоанъ Екзархъ, епископъ Константинъ..."


"Още при князъ Бориса българската държава се раздѣляла на двѣ голѣми провинции — източна съ Мизия и Тракия и западна съ Македония и Илирия...Вслѣдствие постояннитѣ военни дѣйствия, западно-българскитѣ царе били принудени, по стратегични съображения, често да мѣняватъ своята столица, заедно съ която се прѣмѣствало и седалището на българския патриархъ. Отъ Срѣдецъ Българската патриаршия била прѣнесена въ Воденъ, Мъгленъ, около 980 год. въ Прѣспа, докато, най-послѣ, около 990 год. тя се утвърдила въ Охридъ, гдѣто, благодарение на стратегичното мѣстоположение на този градъ, царь Самуилъ окончателно усгроилъ своята столица...Въ 1018 год. Самуиловото царство е паднало, обаче Българската патриаршия въ Охридъ е запазила своята автокефалия, като изгубила само титула патриаршия и получила името “архиепископия”. Подъ туй ново име тя била духовенъ центръ на цѣлия православенъ западъ на Балканския полуостровъ почти въ продължение на осемъ вѣкове. Отъ тоя кратъкъ прѣгледъ на историята на Българската църква въ първото българско царство се установява тази историческа истина, че Охридската архиепископия не била нищо друго освѣнъ прѣко продължение на Българската патриаршия, учрѣдена отъ царь Симеона и призната за канонична отъ Цариградската църква при българския царь Петра и византийския императоръ Романъ Лакапинъ."

"Свидѣтелството на единъ немски летописецъ, споредъ което въ м. мартъ 973 г. при германския императоръ Отонъ 1 въ Кведлинбургь сѫ дошли пратеници отъ разни народи, между които и отъ българитѣ. Българскитѣ пратеници, несъмнено, сѫ били пратеници на Западното българско царство, защото Източното българско царство било унищожено още въ 971 г. Това свидѣтелство ясно показва, че още въ 973 г. при царь Давида западна Европа е гледала на Западното българско царство, като на царство съ международни права и на династията на комитопулитѣ като на законна заместница на династията на Петра съ всичкитѣ ѝ царски атрибути."

"До 995 година въ българското царство влизали Македония, Албания съ Драчъ, Епиръ, Етолия, Акарнания, (Никополъ до гр. Превеза на Артския заливъ и Навпактъ), Тесалия (Лариса) (отъ 981 г.), цѣла Дунавска България до Черно море (София, Нишъ, Велики Прѣславъ, Бѣлградъ, Видинъ и Прѣславецъ), сръбскитѣ земи (Раса, Босна, Диоклея) Тъй че въ това врѣме границата на Охридския диоцезъ почвала на сѣверъ отъ устието на р. Върбаса, притокъ на р. Сава, вървѣла по течението на послѣдната, обхващала Срѣмската область и продължавала по Дунава къмъ Черно море. Оттукъ границата се спускала на югъ къмъ Стара-планина прѣзъ Дели-Орманъ и Ихтиманския проходъ къмъ Родопитѣ и, вървейки по тѣхнитѣ западни склонове, близо до гр. Сересъ, който оставалъ подъ гьрцитѣ, завивала на югозападъ до р. Бистрица, като обхващала гр. Верия, откѫдето се спускала въ Тесалия, и, завивайки на западъ, вървѣла до Ионическо море на югъ отъ устието на р. Калама. Отъ тукъ тя вѣрвѣла по брѣговетѣ на Ионическо и Адриатическо морета до устието на р. Цетина въ сегашна Черна гора и на сѣвероизтокъ до р. Върбаса, като обхващала Босна.Охридската патриаршия — архиепископия, и изобщо Българската патриаршия никога вторъ пать не е имала такъвъ грамаденъ диоцезъ нито до Самуила, нито слѣдъ него."

"До 995 г. въ диоцеза на Българската патриаршия можемъ да наброимъ 23 епархии заедно съ патриаршеската: 1) Прѣспанска (която обхващала и охридската область), 2) Дѣволска, 3) Главенишка, 4) Пелагонийска, 5) Морозвидска, 6) Мъгленска, 7) Струмишка, 8) Верийска, 9) Лариска, 10) Навпатска, 11) Дирахийска или Драчка, 12) Скопска, 13) Липенийска, 14) Призрѣнска, 15) Рашка, 16) Срѣмска, 17; Бѣлградска, 18) Браничевска, 19) Видинска, 20) Триадишка или Срѣдешка, 21) Нишка, 22) Велбуждска и 23) Прѣславска. Отъ 995 г. гърцитѣ постепенно почнали да отниматъ българскитѣ градове и мѣстности и сѫ ги подчинявали въ църковно отношение на цариградския патриархъ."

"Полувѣковното сѫществувание на Западното българско царство е съставлявало непрѣкѫсната борба на българската народность съ гръцката за създаване на строго национална, славянобългарска държава, която да събере всички славянски племена на Балканския полуостровъ.  Сѫщо и Църквата въ Западното българско царство била проникната отъ строго националенъ духъ и била носителка на завѣтитѣ на най-добритѣ народни дѣйци отъ Борисосимеоновската епоха. Обаче, както държавата въ своя националенъ поривъ само се стремѣла да съкруши враждебнитѣ на българската народность чужди сили, безъ да е проявявала творческа работа, сѫщо така и Църквата, обхваната отъ общото боево настроение, само е пазѣла националнитѣ традиции и разпалвала въ паството любовь къмъ роднитѣ цѣнности. Въ тази епоха Българската църква собствено е събирала сили за бѫдна плодотворна творческа дѣйность и, ако не се случила катастрофата въ 1018 г., навѣрно, би цъвтнала нова, по-разкошна отъ Симеоновата, оригинална българска литература и би бликнало по-интензивно самородно религиозно творчество. Църквата е била по-жизнеспособна отъ държавата: духовното единство на населението по-добрѣ се поддържало и изразявало отъ Църквата въ лицето на патриарситѣ й, отколкото отъ държавата, която се стремѣла само съ вънкашни срѣдства да съедини разнитѣ покорени славянски племена въ една нация. За жизнеспособностьта на Църквата свидѣтелствува фактътъ, че тя е излѣзла отъ държавната катастрофа въ 1018 г. неповредена и е останала за дълго врѣме опора на духовното единство на българския народъ.

Обединени отъ едни и сѫщи национални стремежи, Църквата и държавата сѫ били въ пълно взаимообщение. Църквата е служила на държавата като мораленъ помощенъ факторъ, а държавата е покровителствувала Църквата. Привързаностьта на западнитѣ български царе къмъ своята Църква била тъй силна, че сѫ мѣстили заедно съ своята столица и седалището на патриарха. Тѣ се грижели за нейното благосъстояние, строели храмове и монастири, правѣли ѝ щедри пожертвувания. Отъ всичкитѣ западни царе Самуилъ е ималъ най-силно влияние върху нейния животъ. Никого отъ прѣдишнитѣ български царе националната идея не е вълнувала тъй дълбоко, както Самуила. Царь Самуилъ, изпълненъ съ непотушима омраза къмъ всичко гръцко, билъ българскиятъ Анибалъ, който е живѣелъ само съ една мисъль—да разруши Византия. “Борбата на Самуила съ гърцитъ — казва славистътъ А. Будиловичъ — може да се сравни само съ борбата на Жишка и Прокопа Велики съ кръстоноснитѣ войски на цѣла западна Европа”. Затова при Самуила националнитѣ стремежи на Българската Църква изпъкнали още по рѣзко:нейниятъ патриархъ за всѣкога е утвърдилъ своя прѣстолъ въ свещения за българитѣ градъ Охридъ. Тукъ, дѣто сѫ се носили обайни легенди за Кирилометодиевитѣ ученици, Българската патриаршия се чувствувала като въ крѣпость на чистъ славянобългарски православенъ духъ, съвсѣмъ независимъ отъ Византия. Въ своето възхищение отъ ореола на българскитѣ свѣтители — Климента и Наума, тя все повече се затваряла въ себе си и се утвърдявала въ стремежа си къмъ самобитенъ животъ. Въ Охридъ патриаршията, междуцърковно осамотена, можела да намѣри нравствено спокойствие и сила: тамъ тя се свързала съ катедрата на българския апостолъ Св. Климентъ и съ това се уподобявала по своето основание на другитѣ патриаршески катедри, основани отъ Христовитѣ апостоли. Така въ Охридъ най-здраво се съчетали българската народность и православието."

"Постояннитѣ безредици въ империята още повече сѫ влошавали положението на Българската църква. Дветѣ български възстания въ Охридския диоцезъ (въ 1040 и 1071 год.), несъмнено, сѫ били потушени съ жестокости, грабежи, опустошения и изтрѣбвание на по-добритѣ пасоми толкова повече, че въ усмиряванието на българитѣ сѫ участвували наемни войски отъ западнитѣ народи...Освѣнъ икономическитѣ си права, Българската църква изгубила и националната си физиономия. Слѣдъ смъртьта на архиепископа Иоана, билъ натрапенъ отъ Византия на охридския прѣстолъ гъркътъ Левъ. Съ него почнала нова ера въ живота на Българската архиепископия. Нейнитѣ иерарси се вербували изъ срѣдата на гръцкия клиръ. Гръцкиятъ езикъ станалъ официаленъ и литургиченъ въ Охридския диоцезъ. Погърчванието на иерархията на Българската църква било едно отъ срѣдствата на византийското правителство, за да прѣвърне Българската църква въ стожеръ на императорската власть и да установи гръцкото влияние въ българскитѣ области. Съ погръчванието на архиепископията, въ византийскитѣ крѫгове се явила неприязънь къмъ етнографскитѣ имена на българската земя. Прѣслѣдването на българската географска номенклатура било частична проява на елинизаторската политика, която Византия е водѣла въ XI и XII в. в. спрѣмо всичкитѣ подчинени негръцки народи."

"Една отъ главнитѣ причини за учрѣдявание на Търновската архиепископия наредъ съ другата българска архиепископия въ Охридъ било обстоятелството, че Охридъ е оставалъ подъ властьта на гърцитѣ. Нова българска архиепископия се дължи много и на стремежа на българскитѣ вождове къмъ пълно национално освобождение отъ гърцитѣ — политическо и духовно. За българскитѣ освободители Охридската архиепископия съ своята гръцка иерархия била органъ на византийското правителство. Реакция противъ охридскитѣ архиепископи — гърци, както видехме, е имало още прѣзъ XI в. Учредяванието на Търновската архиепископия била най-рѣзка проява на народната борба противъ елинизацията на Българската църква."

http://www.promacedonia.org/is/index.html

http://www.dlib.mk:8080/jspui/html/68275/173/85128970.html#/4

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #11 на: Ноември 18, 2013, 01:28:46 »

История на Охридската Архиепископия - патриаршия - Том 2 - Иван Снѣгаровъ от Охрид, 1932 г.

Том 2. От падането й под турците до нейното унищожение (1394–1767 г.)

"Драгоцененъ плодъ на величественото дърво, посадено отъ св. Климента Охридски въ Македония, е Охридската архиепископия-патриаршия. Склоненъ съмъ да мисля, че Бълг. църква не би запазила своята независимость следъ падането на България подъ Византия въ 1018 г., ако тя е имала за свой центъръ не Охридъ, а другъ градъ. Тукъ тя е намѣрила канонично основание за своето сѫществувание въ светото дѣло на българския първоепископъ и апостолъ — Климента. Голѣмо щастие е било за българския народъ, че автокефалната Българска църква се е затвърдила въ Охридъ: каквито промѣни и да е претърпѣла тя, тѣ сѫ били само външни, механични, а не органични. Презъ цѣлия си почти 800.годишенъ животъ Охридската архиепископия е била ревностна пазителка на духа на св. Климента Охридски, когото тя е смѣтала за свой основатель. Тази църква е вдълбочавала въ душата на българския народъ сияйния образъ на богомѫдрия първоучитель. Важна историческа последица отъ тая нейна дейность бѣ това, че отъ всички български земи Македония, макаръ и много повече робувала, остана съ най-будно национално съзнание, благодарение на което тя стана люлка на българското възраждание."

"Историята на Охридската църква е история на осемвѣковна духовна независимость. Политическата власть въ тая земя била турска, но духовната е принадлежала на самата нея въ лицето на народната ѝ църква, която е обхващала по-голѣмата часть отъ тази земя и чието паство е съставлявало грамадното мнозинство въ нея. За българи, албанци и власи Охридската архиепископия е била любима духовна майка, каквато гърцитѣ сѫ считали Царигр. патриаршия..."

"Частно Цариградската патриаршия фактически по иерархия и паство (по-голѣмата му часть) била гръцка и по минало тѣсно свързана съ Византийската империя, обаче формално (канонически) тя била църква на Цариградъ (Новия Римъ) съ диоцезъ отъ нѣколко области въ Европа и Азия. Охридската архиепископия се наричала църква на България, подъ което се разбирала  земята, компактно населена отъ българитѣ. Tя е запазила своята независимость до турското робство...Турската власть, която тачела стария църковенъ редъ, е знаела за тази прилика на Охридската църква съ източнитѣ православни църкви и затова нѣколко вѣка не е посегнала на нейната автокефалия..."

"До къмъ 1410 г. нейниятъ диоцезъ ще да е запазилъ сѫщитѣ предѣли, каквито ималъ при завладяването на Охридъ отъ турцитѣ. На западъ границата е започвала на адриатическия брѣгъ подъ Драчъ и, вървейки на югъ край морето, спирала на Авлонския заливъ, като обхващала Авлона. Отъ тукъ тя се движела на югозападъ по р. Воюса, минавала подъ гр. Гребена, по р. Бистрица (надъ Сервия и Беръ), презъ Солунското поле (подъ Воденъ и Енидже Вардаръ) и достигала р. Вардаръ, отдето вървѣла по севернитѣ склонове на пл. Бѣласица и на северъ по р. Струма до Земенъ, а отъ тукъ на западъ по Конявска планина къмъ долното течение на р. Бълг. Морава, скопска Черна гора и Шаръ планина, по която се спущала на югъ и минавала надъ Дебъръ, прекосвайки Албания до Адриатическо море.

Отъ 1410 г. Охридскиятъ диоцезъ се разширилъ на североизтокъ. Отъ р. Струма (може би, подъ с. Крупникъ) границата е вървѣла на изтокъ и, обхващайки Разлогъ, се движела по изворитѣ на р. Места, край Рила и по р. Искъръ, отдето завивала къмъ Ихтиманския проходъ, минавала по Стара планина, пресичала Искърския проломъ, и, движейки се западно отъ Вратца, достигала р. Дунавъ между Ломъ и Орѣхово, може би, при с. Козлодуй. Оттукъ тя се движела на западъ по р. Дунавъ и оттатъкъ гр. Оршова се спущала по вододѣла на рѣкитѣ Морава и Тимокъ (по източната граница на тогавашното сръбско деспотство), а отъ р. Морава близу до Нишъ се е движела на югоизтокъ по долината на р. Нишава, завивала подъ Царибродъ къмъ югозападъ и презъ пл. Власина и по долината на Бълг. Морава достигала скопска Черна гора, отдето вървѣла на западъ и югозападъ, както до 1410 г.

Къмъ 1450 г. границата на Охридския диоцезъ при Оршова е минавала р. Дунавъ и вървѣла по южнитѣ и източнитѣ склонове на Карпатитѣ, достигала изворитѣ на рѣкитѣ Серетъ и Прутъ, отдето се спущала на р. Дунавъ (на западъ отъ устието му) и, връщайки се по лѣвия брѣгъ на тази рѣка, преминавала на дѣсния ѝ брѣгъ между Ломъ и Орѣхово. Така, въ Охридския диоцезъ влизала Ромъния въ границитѣ си до 1878 г. и Буковина. Следъ като молдавскиятъ войвода Стефанъ Велики е превзелъ Килия и Четатеа Алба (Акерманъ) (26 януарий 1465 г.), източната граница на Охридския диоцезъ се разширила до устията на р. Дунавъ и Днестъръ, сир. обхващала Бесарабия."

"Отъ 1557 г., поради общото тежко политико-икономическо положение, Охридската архиепископия започнала бърже да упада. Тя нѣмала достатъчно сили да се бори съ сепаративнитѣ стремежи на нѣкои слоеве отъ своето паство и съ естественитѣ си съперници — Цариградската патриаршия и Ватикана...

 На 16 януарий 1767 г. патриархъ Самуилъ е ималъ въ рѫцетѣ си писмения отказъ на архиепископа Арсений отъ охридския престолъ. На архиеп. Арсений била оставена само пелагонийската епархия, обаче следъ петь месеци (24. юний с. г.) патриархътъ му отнелъ и нея, като на негово мѣсто е поставилъ мъгленския епископъ Натанаилъ, когото той билъ назначилъ за мъгленски епископъ въ м. априлъ с. г. намѣсто сваления Германъ. Сигурно, съ помощьта на по-влиятелнитѣ предъ В. Порта гърци и турски паши патриархъ Самуилъ скоро е издействувалъ султанско ираде, съ което се унищожавала Охридската архиепископия и се присъединявали епархиитѣ ѝ къмъ Царигр. патриаршия. Освенъ това то е забранявало да се приематъ каквито и да било прошения противъ това решение и съ това патриаршията си осигурила придобивката противъ възможни протести на охридското паство. За да нѣма ни поменъ отъ Охридската архиепископия, патриаршията е унищожила и самата охридска епархия, като подчинила гр. Охридъ на драчкия митрополитъ. По такъвъ начинъ Охридъ, главенствувалъ непрекѫснато 8 вѣка надъ много градове на Балканския полуостровъ и равнодостоенъ съ Цариградъ духовенъ рѫководитель на балканскитѣ православни народи, билъ лишенъ отъ „вселенската” патриаршия дори отъ епископска катедра — достойнство, което той е придобилъ още въ първитѣ вѣкове на християнството."

"Упоритата и възторжена борба на българитѣ отъ Охридъ и другитѣ македонски градове за възтановление на Охридската „патриаршия” свидетелствува, че вѣковетѣ, презъ които тази църква е сѫществувала, били считани отъ народа за време на духовна свобода, а периодътъ следъ нейното унищожение — за духовно робство. Къмъ нея народътъ е хранѣлъ дълбока любовь, като къмъ родно висше духовнокултурно учреждение. Тази вѣковна жива връзка между тѣхъ може да се само обясни съ това, че Охридската архиепископия била само обвита отвънъ съ гръцка амалгама, а вѫтре въ себе си е носѣла негръцки стремежи, както и самиятъ народъ. Гръцкиятъ езикъ, съ който тя официално си служела, билъ по-скоро една литературна традиция и срѣдство за културно обединение на разноплеменното ѝ паство (българи, албанци и власи). Затова тя била стражъ на българщината въ Македония. Ако тя бѣ продължила сѫществуването си, то автохтонното ѝ съзнание щѣло да се развие въ национално, и Църковниятъ въпросъ, който се състоялъ въ стремежъ на Мизия и Тракия да се съединятъ съ Охридъ, би се появилъ по-рано и би се решилъ по-лесно."

Козма Китийски:

"За Св. Климента


Българскиятъ народъ
те има за поборникъ,
помощникъ и избавитель.

Градъ Охридъ съ химни
почита паметьта ти
като свѣтилникъ на България.

Великия патриархъ,
славата на Охридъ,
Климента сега почитаме,

Множествата на Мизия,
ο Клименте, за апостолъ,
те знаять и прогласяватъ.

Народи и племена, да ублажимъ горещо Климента,
който е просвѣтилъ всички съ благодатьта на утешителя и вѣрно е училъ."

http://www.promacedonia.org/is2/index.htm

Корица..

http://www.promacedonia.org/is2/is_2_korica.htm

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За Охридската архиепископия
« Одговори #12 на: Април 04, 2014, 02:52:35 »

Св. Климентъ Охридски - Иван Снегаров от Охрид, 1927 г.

"Роденият в Охрид академик Иван Йончев Снегаров (1882-1971) е голям църковен историк, архивист и археограф. Работи като учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската българска мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920-1923). Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924-1943)."

http://strumski.com/biblioteka/?id=158

"На северния брег на Охридското езеро, на двуглавъ хълмъ е кацналъ стариятъ български градъ Охридъ. Охридъ притежава особенъ чаръ, какъвто, може да се каже, нема никой другъ български градъ. Българскиятъ поетъ го възпева съ дивни песни, историкътъ говори за него съ благоговение, географътъ го описва съ любовъ. Името му вълнува всеко българско сърдце. То действува на българската душа така обаятелно, както Атина - на гърка, Римъ - на католика, Йерусалимъ - на евреина. Тайната на неговото чаровно действие се крие въ обстоятелството, че Охридъ е вековенъ пазителъ на едно всебългарско свещено съкровище - спомените за великия народенъ будителъ св. Климентъ Охридски...

Главни извори за живота и дейностьта на св. Климента са две жития - пространно и кратко. Първото се приписва на известния охридски архиепископъ Теофилактъ, който е действувалъ въ края на 11 и началото на 12 в.; а второто на охридския архиепископъ Димитъръ Хоматианъ, който светителствувалъ въ първата половина на 13 в. Житията са били написани на гръцки, защото авторите имъ са били по народностъ гърци. Те са били съставени възъ основа на старобългарски извори. Указания за това има въ самите жития. Теофилактъ е ималъ на ръка житие, написано отъ Климентовъ ученикъ. Че такъво житие е имало, това се вижда отъ старобългарското кратко житие на св. Наума, намерено въ Зографския монастиръ. Тукъ авторътъ - българинъ, Климентовъ ученикъ, изрично отбелязва,че, насърдченъ отъ деволския епископъ Марко - също ученикъ на св. Климента - е написалъ житието на св. Наума, следъ като по-рано написалъ житие на св. Климента. Това българско житие ще да е ималъ авторътъ на гръцкото пространно житие архиеп. Теофилактъ, който въ същностъ, само го превелъ. Също така и краткото житие било съставено, освенъ по пространното житие, още и по български паметници отъ Климентово време...

Великиятъ български светителъ билъ единъ отъ първите ученици на св. Солунски братя Кирилъ и Методий, които въ 863 г. са заминали отъ Цариградъ въ славянската земя Моравия (днешно Словашко). Свързанъ още отъ детинство съ Методия, Климентъ се училъ у него въ монастира, гдето учителътъ му прекарвалъ строгъ монашески животъ. Въ Моравия Климентъ билъ неразделен спътникъ на Кирила и Методия. Тукъ той се възпитавалъ подъ техното благотворно влияние, като възприемалъ техната пламенна любовъ къмъ славянската просвета, ревностно имъ помагалъ въ апостолското дело и усърдно е подражавалъ на техния украсенъ съ високи добродетели животъ...

Неколко години по редъ св. Климентъ е действувалъ между моравци и панонци като послушникъ на св. Братя. Положително се знае, че когато билъ затворенъ въ Моравия следъ смъртьта на Методия, той билъ свещеникъ или иеромонахъ. Когато той и другарите му пристигнали въ българската столица, князъ Борисъ имъ далъ дрехи, прилични за свещеници и имъ далъ всички удобства за живеене, като всеки денъ се срещал и беседвалъ съ техъ. Тримата славянски деятели били драги гости и на висшето столично общество...

Току що поставили началото на славянската писменостъ въ българската столица, Климентъ и Наумъ требвало да се разделятъ. Въ 886 г. Климентъ билъ изпратенъ отъ князъ Бориса за учителъ на славянскобългарското неселение въ областьта Кутмичевица. Той му подарилъ три великолепни болярски къщи въ Деволъ и места за почивка въ Охридъ и Главеница. Управителътъ на областьта Добета билъ задълженъ да дава на Климента всеко съдействие...И така, най-даровитиятъ ученикъ на Кирила и Методия, оня, който носелъ въ себе си техния духъ въ всичката му мощ, билъ поставенъ за просветителъ на Македония. Тоя фактъ не свидетелствува ли, че любовта на българският народъ къмъ Македония не е случайно настроение, а е негово вековно чувство? Живиятъ интересъ на Бориса къмъ Македония се обяснява съ обстоятелството, че християнството е проникнало между тамошните славяни много по-рано, отколкото между останалите българи, именно още когато те са били подвластни на Византия, и съ това отъ дълго време се намирали подъ силното влияние на гръцкото духовенство, което се стремило чрезъ верата да ги погърчи. Тези славяни още повече са били застрашени отъ погърчване, понеже се намирали въ съседство и въ търговски сношения съ големи гръцки центрове като Драчъ и Солунъ...

Климентъ е обучавалъ деца и възрастни на славянско четмо и писмо, е свещениците на славянска църковна служба. Цельта на неговото обучение била да подготви кандидати за духовни пастири. По тоя начинъ Климентъ се явява първиятъ български учителъ и педагогъ. Климентъ е подготвилъ 3,500 души, които изпратилъ по 300 души въ всека епархия или окръгъ на Кутмичевица да обучаватъ деца. Те са били освободени отъ държавни данъци и обучавали безплатно. Те се намирали подъ прекия надзоръ на Климента, който не преставалъ да се грижи за техното умствено развитие. Освенъ тези сътрудници, Климентъ ималъ и близки помощници отъ своите по-даровити ученици. Те се движели винаги заедно съ него и му помагали въ обучението на децата и въ просвещението на народа...

Презъ време на своето учителствуване, Климентъ, възгорелъ отъ любовъ къмъ отечеството, е работилъ и за украсяването на поверената му областъ съ църкви и монастири, въ които той виждалъ огнища на народна просвета. Насърдчаванъ отъ храмостроителството на князъ Бориса, който украсилъ България съ седемъ катедрални храма, Климентъ си построилъ въ Охридъ монастиръ въ честъ на св. Пантелеймона. Този монастиръ билъ негово най-любимо место. "И така - заключава биографътъ на Климента - Климентъ се грижеше да изкорени у българите равнодушието къмъ верата и чрезъ хубави сгради - храмове ги привличаше къмъ богослужението...

Славата на Климента се носела изъ цела България...Симеонъ се стремилъ, също като баща си да разшири славянската просвета въ държавата си. Симеонъ пожелалъ да види Климента, отъ чиято плодоносна духовнообществена дейностъ, билъ въ възторгъ. Като го виделъ и беседвалъ съ него, Симеонъ останалъ обаянъ отъ почтителната му външностъ и високата му мъдростъ...На осмата година отъ учителството си, по заповедъ на Симеона, Климентъ билъ ръкоположенъ за епископъ на Дребичковеличката епархия. "И така - забелязва по тоя случай житие-писецътъ - Климентъ стана пръвъ епископъ на български езикъ" т.е. пръвъ епископъ който извършвалъ богослужение и проповедвалъ на български, а не както другите тогавашни епископи на гръцки. Така билъ титулуванъ Климентъ, защотоназначаването му за епископъ било бележито събитие за българския народъ - то било начало на новъ, националенъ животъ въ Българската църква. По същата причина и другите епископи-българи следъ Климента били наричани съ поредния номеръ по ръкоположение. Четвъртиятъ епископъ-българинъ билъ деволскиятъ епископъ Марко. Вториятъ епископъ-българинъ билъ епископъ Константинъ...

Теофилактъ на всекаде въ житието нарича "българи" славяните въ Кутмичевица и "български" езика, на който Кирилъ и Методий превели Св. Писание и Климентъ писалъ книги. "И тъй като българскиятъ родъ не разбираше написаното на гръцки езикъ Писание, светите мъже считаха това за твърде голема злочестина и дълбоко скърбеха, задето светилникътъ на Писанието още не бе запаленъ въ тъмната страна на българите. И така, като се сдобиха съ тоя желанъ даръ, те изнамериха славянските букви, преведоха боговдъхновеното Писание отъ гръцки езикъ на български."

Климентъ е работилъ като учителъ и пастиръ, не само съ слово, а и съ перо. Участвувалъ въ книжовното дело на св. Братя и обладавайки писателско дарование, той се отличавалъ съ неуморна книжовна дейностъ. Понеже преди него въ България немало славянска писменостъ, то Климентъ съ право може да се смета заоснователъ на българската книжнина. Той стои въ центъра на плеадата писатели презъ Симеоново време, които създали златния векъ на българската литература. За него писменостьта била средство за разпространение и вкоренение на християнските идеи въ българския народъ.
Климентъ написалъ:
1) жития за пророците, апостолите, мъчениците и подвижниците
2) поучения за господските и богородичните праздници
3) похвални слова за св. Богородица, Ив. Кръстителя, ангелите и др. светии
4) църковни песни

Съ своите слова Климентъ е поставилъ началото на християнската проповедъ въ България и е първиятъ нашъ църковенъ ораторъ. Словата му са били усърдно преписвани отъ неговите ученици и се разпространили по цела България. Толкова богата и разнообразна била дейностьта на Климента. Служилъ неуморно на българския народъ цели 30 години, до последното си издихание. "Всичко за народа, нищо за себе си" - това билъ основниятъ принципъ на неговия животъ. Така, Климентъ се явява предъ нашите очи идеаленъ общественъ деецъ, великъ български патриотъ...

Чрезъ българско училище, чрезъ българска писменостъ, Климентъ донесълъ искрата, която запалила факела на българската просвета, и съ това се явилъ спасителъ на България отъ опасностьта да бъде погълната отъ чужда стихия. Борисъ и Климентъ са творците на българската народностъ, като обособена културно-историческа величина. Първиятъ е създалъ физичната и страна, вториятъ - духовната, той е одухотворителътъ на българската народностъ. Творческото въздействие на Климента било толкова силно, че духътъ на българския народъ, въ течение на хиляда години, по своята същностъ е отражение на Климентовия духъ. Той е първиятъ български учителъ...Като пръвъ епископъ - българинъ, Климентъ е и родоначалникъ на българската иерархия."
Сочувана