Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Ген. Георги Тодоров  (Прочитано 3103 пати)

Корени

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1070
    • Погледај го Профилот
    • Корени
Ген. Георги Тодоров
« на: Јули 31, 2010, 03:32:37 »

Снежана Захариева: Бесарабският българин Георги Тодоров достига най- високото военно звание - генерал от пехотата

За личността и делото на генерал Георги Тодоров радио “Фокус”-Пирин разговаря с благоевградския историк Снежана Захариева.



Фокус: Кой е генерал Георги Тодоров?
Снежана Захариева: Интересно е да се знае, че не само в българската, но и в световната военна история не са много командирите, които вземат участие в пет последователни войни, и то в продължение на четири десетилетия. Такъв е бесарабският българин Георги Тодоров, който при това достига най-високото военно звание - генерал от пехотата. Съдбата му е неразривно свързана с изграждането, първите успехи и трагичните поражения на българската армия в първите четири следосвобожденски десетилетия. Георги Стоянов Тодоров е роден на 10 август 1868 г. в Болград, Бесарабия, там завършва гимназия. Едва навършил 19 години, той постъпва като доброволец в българското Опълчение. В хода на бойните действия получава офицерски чин. След Освобождението завършва първия випуск на военното училище в София. Зачислен е в пехотата и на 31 август 1882 г. става поручик. Същата година постъпва в генералщабната академия в Санкт Петербург. През есента на 1885 г. младият офицер поема командването най-напред на Ловешката чета, а след това на Летящия отряд. В началото на Сръбско-българската война въпросният отряд се намира край град Кула и срещу него се изправя с цялата си мощ сръбската-тимошка дивизия. Георги Тодоров, вече произведен в капитан, взема предвид, че укрепването на Видин още не е завършено, и решава да атакува противника с цел да го задържи по-дълго време далеч от важната крепост. Макар и по-многобройни, сърбите са изненадани от смелия ход и боят продължава цял ден. Именно поради това правилно решение на ген. Тодоров, нашественикът успява да настъпи срещу Видин едва на 10 ноември. След победоносния край на войната срещу сърбите, Тодоров става командир на Първи пехотен полк и поради това, че участва в детронирането на княз Александър Батенберг, през септември 1886 г. е уволнен от армията. Малко по-късно е възстановен на служба и през 1887 г. е произведен в майор. Служи като инспектор на класовете във военното училище, а в края на века, вече като полковник, поема командването на 20-ти Добруджански полк. Новата 1910 г. носи на Георги Тодоров поредното звание и командването на 7-ма пехотна Рилска дивизия. Започва Балканската война. На пресния още генерал-майор Тодоров се пада да действа заедно с дивизията си в централния път към направление град Солун. Богатото пристанище е стремеж на почти всички балкански държави и надпреварата коя да влезе първа в него е голяма. За съжаление, основният удар е насочен към Източна Тракия и Беломорско направление и 7-ма Рилска дивизия действа под командването на командващия Втора сръбска армия ген. Степанович. Усещайки кой е най-големият им противник, турците оказват упорита съпротива на Рилци, докато в същото време не се напрягат много срещу настъпващите от юг гърци. Така, на 27 октомври 1912 г., бойците на ген. Тодоров влизат само няколко часа след гърците. През януари 1913 г. Рилци отново доказват своите бойни качества като отблъскват турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой. Следва Междусъюзническата война, в която българската армия се изправя срещу доскорошните си съюзници. Ген. Тодоров с дивизията си, отново е на най-горещото място. От 4 до 16 юли 1913 г. те успешно отблъскват бесните сръбски атаки при Калиманци. След тази война, ген. Тодоров е началник на Втора военно-инспекционна област. През 1915 г. е повишен в звание генерал-лейтенант. През 1917 г. ген. Тодоров поема командването на Трета армия в Добруджа и си спечелва уважението на новите противници-румънци и руснаци. Той е повишен в звание генерал от пехотата и в началото на 1918 г.е назначен за помощник главнокомандващ на действащата армия. От 08 септември 1918 г. до края на Солунското примирие, ген. Тодоров фактически е главнокомандващ поради заболяването на ген. Жеков. Именно през този месец на солунския фронт стават най-драматичните и трагични за нашата армия събития. На 14 септември съглашенската артилерия открива силен огън по цялото протежение на фронта – от Дойранското до Охридското езеро. На следващия ден атакува и пехотата. Отбраната е пробита от превъзхождащия противник при Добро поле. Същевременно, увлечени от атаката, съглашенците отслабват фланга. На 18 септември ген. Тодоров предлага да бъдат ударени с мощна контраатака, обаче германското командване на групата армия Шолц, отхвърля тази възможност и заповядва отстъпление. След това идва катастрофата. На 29 септември 1918 г. България капитулира. Подписването става в същия злополучен за нас град-Солун, където ген. Тодоров през 1912 г. влиза като победител, но с фаталното закъснение. След демобилизацията ген. Тодоров става генерал-адютант на цар Фердинанд и до края на годината напуска огорчен армията. Личността на ген. Тодоров, по-голямата част от службата и бойната му дейност, е свързана точно с нашия-Пиринския край. По време на Балканската война, той е главнокомандващ на Седма дивизия, а трета армия от седма дивизия, с командир Спас Георгиев, На 05 октомври 1912 г. освобождава нашия град-Горна Джумая, днешен Благоевград.

Фокус: Какви паметници има днес на ген. Тодоров в Благоевградско?
Снежана Захариева: Паметници и паметни места, свързани с ген. Тодоров, в града ни няма. Имаме улица на негово име. В района има гара на негово име – Генерал Тодоров, близо до Сандански. Известен е и фактът, че негови войни са се придвижвали към Солун, основават красивия парк на Сандански. За съжаление, нямаме паметници и паметни значи на ген. Тодоров, нямаме дори и на ген. лейтенант Спас Георгиев, който освобождава града на 5-ти октомври.

Фокус: Защо нямаме паметници?
Снежана Захариева: Имаме много паметници и паметни знаци, имаме доста паметници на офицери, загинали за Освобождението, както в Балканската и Междусъюзническата война, от по-горни и по-долни чинове, но смятам, че би трябвало поне на ген. Спас Георгиев да има такъв паметник. Не съм сигурна, но в Дупница би трябвало да има такъв паметник. Улицата и гарата, носещи името на ген. Тодоров, показват, че населението от Пиринския край се прекланя пред този наистина заслужил генерал, достигнал най-високото звание-генерал от пехотата.

Фокус: Какво от делото и личността на ген. Тодоров се съхранява в благоевградския музей?
Снежана Захариева: Ние имаме много материали, посветени на Балканската и Междусъюзническата война, имаме много документи. Лично от него съхраняваме снимки в личните фондове на генерал-майор Жостов. Този генерал е от нашия край - Гайтаниново. Той има изключително богат фонд. По време на Балканската война той ръководи Трета армия, в Първата световна война достига до чин началник-щаб на Българската армия, но почива 1916 г. В личния фонд на ген.-майор Жостов и Розев имаме негови снимки, но нямаме документи. Вероятно тези документи са предадени от негови близки в други музеи. Ние съхраняваме само негови снимки.
Красимира ДИМИТРОВА

 
« Последно менување: Јули 31, 2010, 03:35:10 Подкрепа »
Сочувана