Димитър Талев Петров-Палисламов (1.09.1898, Прилеп - 20.10.1966, София).
Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля (1920). Следва по 1 семестър медицина и философия в Загреб и Виена (1920-1921); завършва славянска филология в Софийския университет (1925), където слуша лекции при професорите Ив. Д. Шишманов, И. Иванов, Б. Пенев, М. Арнаудов, Л. Милетич и Ст. Младенов. Коректор (от 1927), член на ред. колегия (1929), главен редактор (1930-1931) и директор (1933-1934) на в. "Македония", който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Ив. Михайлов). Сътрудник (1935) и редактор в културния отдел (1938-1944) на в. "Зора". Изключен от СБП (1944). През октомври 1944 е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за "прояви на великобългарски шовинизъм" е задържан в Софийския централен затвор (до края на март 1945). Изпратен е в "трудово-изправително селище" (лагер) в Бобовдол (до края на август 1945). Отново е арестуван през октомври 1947, тежко болен е въдворен на работа в мина Перник, рудник "Куциан" (до февруари 1948); оцелява с усилията на сълагерници. Семейството му е изселено (1948-1952) от София в Луковит, където в условията на обществена изолация Талев доработва романа "Железният светилник", създава "Преспанските камбани" и "Илинден". Посвещава се на свободна писателска практика. Народен представител в V НС.
За пръв път печата като ученик в Скопската гимназия (1917) разказа "В очакване" (в. "Родина"), написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. През първата половина на 20-те г. Талев публикува социални разкази и импресии - плод на временни леви умонастроения, във вестниците "Работнически вестник", "Работническо единство", "Лъч" и в сп. "Нов път". През 20-30-те години се ориентира към македонския периодичен печат (излизащ в България), обнародва разкази, пътеписни очерци, легенди, импресии във вестниците "Македонска трибуна", "Свобода или смърт", "Вардар", в сп. "Родина" и др. Като редактор и директор на в. "Македония" публикува всекидневно уводни (програмни) статии, полемични материали, коментари, очерци, спомени, разкази, "поетическа география на Македония", отразяващи героичното минало и трагичното настояще на македонските освободителни борби. Публицистиката му разкрива фактическа осведоменост и идейно-политически противоречия, полемичен темперамент, лични пристрастия и самозаблуди; но неизменно е пронизана от дух на страстно българолюбие и синовна обвързаност със съдбата на родния край. Във в. "Зора" (30-те и нач. на 40-те години) печата разкази, пътеписи, спомени, театрални отзиви, портрети на писатели, статии по културни и обществено-политически въпроси. От 1957 публикува в централния периодичен и литературен печат по проблеми на художественото творчество, историческа белетристика, творческия процес, за личности и явления от националната литтературна история. Първата книга на Димитър Талев "Сълзите на мама" - приказки за деца, носи белезите на неизживян социален сантиментализъм.
Първото му голямо начинание - трилогията "Усилни години" ("В дрезгавината на утрото", "Подем", "Илинден") е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествуване за прелюдията, кулминацията и поражението на Илинденско-Преображенското въстание (1903), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че "требва да напише нещо големо за Македония". Свидетелство за творческо дръзновение (Талев. няма предходници и значителни съперници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема - революционноосвободителните борби нз Македония, за полувековното изстрадване на една идея - свободата на родината. В стремежа към всеобхватност и изчерпателност авторът изгражда повествуване, изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост, самоцелно битоописателство и сензационни фабулни ефекти. Въстанието е представено като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите исторически закономерности, в същината на социалнопсихологическите, националните и локалните му характеристики. Но в "Усилни години" се съдържат моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, народопсихолог и историописец: съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или тенденциозно преднамерена) става основен изобразителен принцип на художника, а отделни сцени са симптоматични за значителни пластико-изобразителни възможности. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му скептицизъм и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: намалена до минимум историческа дистанция, историзъм, подвластен на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосното преклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени изследване и реставрация историческите събития се преврьщат в субективно изстрадани, премислени събития в собствената емоционална памет и човешко самосъзнание. Съзрява Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски тип, при който биографията на художника съвпада с национталната одисея на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене. "Усилни голини", е подготвителен етап, "генерална репетиция" за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.
През 30-те години нараства пиететът на писателя към моралните устои на българина, към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото битие. Създава разкази с битово-психологическа патриархална тематика, включени в книгите "Златният ключ", "Старата къща" и "Завръщане". Интертекстуално обвързани с късното му творчество, те съдържат постижения в областта на психологическия реализъм и приобщават писателя към нациналната повествователна традиция - Т. Влайков, Й. Йовков, К. Петканов, Ст. Загорчинов. Книгата. "Великият цар" е свързана с дълголетия интерес на Талев към драматизма на Самуиловата епоха, към властната привлекателност и трагичната обреченост на личността на средновековния български цар. Писателят оценява по-късно тези книги като необходими "стъпала към големото" - същинското му художествено-историографско дело. Извороведски характер имат биографичния очерк "Гоце Делчев" и историческо-географското, политическо описание "Град Прилеп. Борби за род и свобода", съдържащи част от проучената информативно-документална, фактологичиа основа на илинденската тетралогия. Отклонение от тази идейно-тематична линия е романът "На завой", посветен на съвременната проблематика, оправдаващ напускането на политическата сцена в името на частнособственическата реализация, на любовта към земята и нейните пречистващи истини. Но Талев вече живее, съсредоточен в мащабния си замисъл да напише многотомна романова поредица за Илинденската епопея и трагизма на Балканите по време на войните.
В началото на 40-те г. създава първия роман - "Железният светилник", отпечатва завършени глави от него под формата на разкази във в. "Зора" (№7398, 7403, 7410, 7418, 7437, 7443, 7447, 7453, 7479, 7498, 7540 от 1944). По-късно - при наложената и съзнателно следвана самоизолация от обществено-политическия и литературен живот, при максимална концентрация и воля за самоотстояване Талев написва следващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията - "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам" е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на рагръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. С епически замах и възрожденска влюбеност Талев пресъздава борбата на българския народ за независима национална черковна организация, за демократизация на учебното дело в антидогматичен, антиклерикален дух, за превръщането на българското училище от светско в общонародно. Възстановява процеса на организиране и утвърждаване на революционните комитети като характерна национална форма и своеобразен принос в развитието на европейските народноосвободителни движения и национални борби. Проследява извисяването на българската революнионно-демократична мисьл до водещите тенденции във философско-светогледните системи на времето. Успоредно с това Талев отразява могъщите ренесансови процеси, протичащи в недрата на една локално ограничена освободителна борба. Летописът прераства в история на разкрепостяването и консолидацията на ренесансовата личност, усложнени и обременени от сгъстения исторически трагизъм, от абсурдите в националните, политически, етнопсихологически драми и конфронтация на балканските народи на един географски и исторически кръстопът (края па XIX и нач. XX в.). Усвоил класическия изобразителен идеал за триединство на морално съвършенство, физическа красота и жизнеустойчивост, писателят изгражда човешки образи - въплъщение на ренесансова хармоничност и цялостност. Изобразява Илинденската епопея като време на активно изграждане на бълг. народностна етична култура, на ускорено формиране на националния характер и ценностна система с устойчив, общочовешки смисъл.
Етичната култура на българина той открива в проявите на масов подем и героизъм, на библейски стоицизъм (нарисувани с резки щрихи, напластявания на боите във фактурата на епичното платно - "Гласовете ви чувам"), но етичната окриленост на духа съзира преди всичко във върховите моменти на самостоятелен избор и самоидентификация на личността, когато участието в революцията се изживява като персонален аксиологичен акт и желана екзистенциална реализация. Ангажиран с широк времепространствен обхват на събитийното изображение, авторът концентрира вниманието си и върху верижната обвързаност на поколенията от една фамилия, за да проследи унаследяването и еволюцията на родовото начало, духовното единение на генерациите и тяхната обособеност, психологическа отличителност и нови функции в протичащото историческо време. Така, следвайки традиционното линейно-постъпателно сюжетофабулиране, където историята детерминира човешките характери и социалнопсихоогическа атмосфера, Т. сьздава и първата в нац. литература семейна хроника (сага), възведена до епична хроника на обществения живот. Единна образна, идейно-тематична и нравствено-философска система, тетралогията предлага съществени различни в поетиката и стилистиката на съставящите я романи. Камерното повествуване, прецизната композиция, колоритно-пластичното портретуване, старинната декоративна живопис и народното сладкодумие на "Железният светилник" извеждат делничното човешко битие до внушителността на историческото битие на нацията в "Преспанските камбани". където доминират многоперсонажният психологизъм и психологията на масовите умонастроения, многоаспектното разгръщане на персонажа в територията на разширени времепространствени пластове. В "Илинден" художествената фикция отстъпва място на "суровия факт", на документалното и споменното свидетелство, на действителните истор. лица, романистът - на историографа-идеолог и политик, който иска да внуши директно "целата правда" за времето, събитията, героите. В "Гласовете ви чувам" Талев се насочва към моноперсонажно структуриране и концепиране на романовия текст, полага акценти върху антропоцентричната интерпретация на усложнената екзистенциална проблематика, извежда към размисъл за човешкото самопознание и познание в истор. прогрес, кьм прозрения за психологията, етиката и философията на историята. Променливо е наративното поведение на повествуващия "аз", интензифициран е психологическият рисунък, нараства ролята на разнообразни по форма интроспекции и ретроспекции, а изображението се отличава с графична, черно-бяла експресивност.
В същото интензивно изживяно творческо десетилетие (50-те години) Талев създава и тритомния роман "Самуил" - летопис за края на Първата българска държава. Отново демонстрира авторското си предпочитание към преломни епохи, наситени с историческо напрежение, към героикотрагични личности, средоточие на драматична екзистенциална, социалнопсихологическа и историческа проблематика. Чрез образа на Самуил - цар и обикнат народен вожд с човешко обаяние, авторът проследява историческата участ на средновековната югозападна българска държава в навечерието на покоряването й от Византия; с епическа широта разкрива сепаративните тежнения, социалните брожения сред народните маси и болярството - проекция на международните борби, асимилаторски планове и съперничества на Балканите.
Чрез Самуил третира въпроса за ограничените възможности на индивида в историческия процес, за трагичната вина на историческата фигура, недооценила реалностите, изпреварила времето си с реформаторски помисли и дела, обременила съвестта си с огромна историческа отговорност. Интерпретира съвременната проблематика с предистория и предпоставки в далечното минало: на деформиращата роля на всяка заслепена, фанатична отдаденост на една идея, за невъзможността да се постигнат благородни цели с антихуманни средства (образът на Рун). Социалният реформизъм. държавническата реорганизация, управленското новаторство са несъвместими - внушава авторът - с незачитането на личността, с жестокостта и безцеремонното заличаване на уникалния човешки живот. Тези дръзки за 50-те години послания (със съвременен адресат) на "традиционния епик" Димитър Талев осигуряват актуалността на романовия летопис за времето на Самуил, утвърждават десетилетното авторово убеждение, че "корените на съвременността" са в миналото. Това концептуално схващане писателят прокарва и в "Хилендарският монах", "Кипровец въстана", "Братята от Струга", илюстриращи траен интерес към вьзрожденската епоха, но и прекомерно осъвременяване на конкретноисторическата проблематика. Като цяло художественото дело на Талев, самобитно и смело противопоставящо се на идеологемите и предписанията на нормативната догматична естетика, е фундаментален принос в развитието на националната историко-психологическа проза: създава традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение в тяхната устойчивост и динамика в истор. процес, в мащабното изображение на върхови събития от националната история в нейната диалектика и социалнопсихологически параметри. Произведения на Талев са преведени на над 20 езика.
Автор
Тема: Димитър Талев (Прочитано 8394 пати)