Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: 93 години от гибелта на полковник Борис Дрангов  (Прочитано 3583 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

93 години от гибелта на полковник Борис Дрангов
26 май 2010 | 08:33 | Агенция "Фокус"
Начало / Страната

София. На 26 май се навършват 93 години от героичната смърт на командира на 9-ти пехотен Пловдивски полк полковник Борис Дрангов, близо до кота 1050 в Завоя на река Черна.
На името на полковник Борис Дрангов са наречени три села в границите на днешна България – Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово Пловдивско.
Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името „Полковник Борис Дрангов”.
Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал през пролетта на 1916 г. „Аз служих при Дрангов!”
С Дрангов е свързано най-страшното войнишко признание „Има Дрангов – има хляб!”
Дрангови са 432 градски комитета, създадени в България между двете световни войни. Унижената, но непобедена България е имала нужда от образи, от герои, които да обединяват, а не да разделят. Защото войници и школници на Дрангов са министри, общественици, журналисти, генерали, лекари и писатели. Сред Дранговите възпитаници ще намерим имената на Чудомир, Андро Лулчев, Стойчо Мушанов, на археолога Владимир Сис, на литературния критик Йордан Бадев, убит без съд и присъда след 9 септември 1944 г., както и на левия журналист и комунистически деятел Крум Кюлявков, тук са Тодор Кожухаров, известен като Щабскапитан Копейкин, Ангел Букурещлиев, Теодосий Даскалов, Христо Минков, Иван Стойчев, Дионисий Поппанев...
Сред Дранговите приятели, близки колеги и съмишленици ще открием Йордан Йовков, Андрей Протич, Елин Пелин, генерал Никола Жеков, генерал Александър Протогеров, генерал Климент Бояджиев, Христо Силянов... Елитът на България между двете световни войни. Легендите и разказите за Дрангов живеят почти век след смъртта му.
Дрангов е погребан в родното му Скопие. Старите скопяни твърдят, че Скопие помни две погребения. Дранговото и това на Велимир Прелич, сръбския сатрап, зарекъл се да разплаче дете в майка, затова че е българче. Прелич го изпратили, за да са сигурни, че си е отишъл. Дрангов, защото всички го обичали...
През 1917 г. Борис Дрангов е погребан в двора на скопската църква „Св. Димитър”. Църквата най-тясно свързана с борбата за българската екзархия и самостоятелността на българската църква. След установяването на сръбския режим в Македония, костите на полковник Дрангов са изровени и пренесени в скопското гробище Бутел.
През 1991 г. урна с пръст от двора на „Св. Димитър” бе погребана на Военния мемориал-костница в София.
При тези над 7 444 български офицери, загинали за свободата и обединението на България, начело на своите войници.
Същата тази България, пред която Дрангов така благоговееше...
Днес Агенция „Фокус” заедно с електронното издание-албум „Изгубена България” ( www.lostbulgaria.com) на художника Пейо Колев, представя подбрана галерия от личния албум на полковник Борис Дрангов, предоставен от госпожа Райна Дрангова.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
« Последно менување: Мај 26, 2010, 11:13:31 ohrid1941 »
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот

Райна Дрангова: Цяло Скопие е било покрусено след смъртта на Борис Дрангов

26 май 2010 | 13:30 | Агенция „Фокус”

Днес се навършват 93 години от смъртта на полковник Борис Дрангов. За годишнината Агенция “Фокус” разговаря с Райна Дрангова, внучка на полковник Борис Дрангов. Агенция „Фокус” на страницата "Българските бойни знамена" ( www.boiniznamena.com) заедно с електронното издание-албум „Изгубена България” ( www.lostbulgaria.com) на художника Пейо Колев, представя подбрана галерия от личния албум на полковник Борис Дрангов, предоставен от госпожа Райна Дрангова.

Фокус: Г-жо Дрангова, на днешния 26 май се навършват 93 години от смъртта на полк. Борис Дрангов, какъв е споменът във вашето семейство за този ден?
Райна Дрангова: Аз не съм била родена, когато той е загинал, обаче покрусата е била страшна. Няколко дни преди смъртта си дядо ми е писал на баба ми и на баща ми едно писмо, в което го поздравява за 24 май. Писмото е бодро, с оптимизъм, никой не е допускал какво ще се случи. Той е пишел на баба ми, че трябва да вярва в Бога и да се уповава на неговата крепка воля, защото, цитирам, макар и не дословно - не този, който влиза в огъня загива, а този, който най-много се пази. Самият Борис Дрангов не се е пазил, което коства и живота му. Войната е позиционна, те излизат от землянката и на някакво хълмче са разположени окопите, землянките и една маса, на която той разглежда карта заедно с придружаващи го по-низши офицери. Започва обстрел от страна на французите и дядо ми казва – приберете се в землянката, господа. Той остава и продължава да разглежда картата. Един снаряд разкъсва крака му и до вечерта той загива, вероятно от мастна емболия.
Семейството отива на погребението. Има една снимка – цяло Скопие, родният град на дядо ми, е покрусено. Това е най-грандиозното погребение до този момент в историята на града. Целият град е по улиците, през които минава погребалният кортеж. Катафалка, с много свещеници, скопският владика... Дядо ми е погребан в двора на църквата „Свети Димитър”, която е техният семеен храм, където те са се черкували, където е бил кръстен. И след това костите му са изровени от сърбите и погребани в градските гробища, защото скопияни са ходили да палят свещи на неговия гроб като упование в тяхната робска мъка.
Вероятно във вторник следващата седмица в Скопие ще има панихида. Тя е традиционна, още от времето на посланик Михо Михов. Тя е организирана от Посолството и от Българския културен център в Скопие.
Фокус: Днес на доста места – и в Кюстендил, и в Пловдив си спомниха за полк. Борис Дрангов...
Райна Дрангова: Да, обадиха ми се от Пловдив и от Сливен. В Сливен в 18,30 часа ще има скромен помен на улица „Полковник Дрангов”, където е поставена паметна плоча от родолюбиви българи.
Фокус: Кои са градовете и селата в България – местата, които са свързани с неговото присъствие?
Райна Дрангова: В България има три села, които са кръстени на негово име. Първото село е Покровник, бивше, днес Дрангово, намира се на 6 км от Петрич. Там е бил разквартируван 5 македонски полк и дядо ми се е погрижил за бежанците, като им е предоставил част от казармите. И е построил една чешма, в памет на падналите войници от 5 пехотен Македонски полк. Другото е около Кирково, не съм ходила там. Неговият полк по време на Балканската война е освободил селото; било е много красиво, наричало се е Бююкит дере. Третото е в Пловдивско. По желание на негови войници от 9-ти пехотен Пловдивски полк, той загива като командир на полка и войниците са поискали селото да бъде кръстено на неговото име. Безспорно той е свързан и с Лом, където дядо ми се е оженил и баща ми се е родил там, също така и в Пашмаклъ – днес Смолян, в Девин – Гьоврен, в Шумен, където се е родил чичо ми. След това е дошъл в София, по-късно е станал командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Като началник-щаб на Първа софийска дивизия той е на Добруджанския фронт и през Първата световна война те влизат в Букурещ.
Фокус: В албума има една снимка – на Траяновия вал с български и германски войници.
Райна Дрангова: Да. Когато той разговаря с пленени руски войници, ги пита – защо Матушката ни нападна? Той е руски възпитаник и до края на живота си той има пиетет към Русия. Не само като наша освободителка, но и като възпитаник на Генералщабната академия в Петербург. Ученик е на велики руски пълководци, на генерал Драгомиров, който е негов кумир. Друг негов кумир е покойният Суворов и неговата максима „Пуля – дура, щик – молодец”, той я възприема изцяло. Затова и когато правиха паметника в Пловдив преди 4 години, паметникът изобразява един щик.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Последното писмо на полк. Борис Дрангов до сина му Кирил Дрангов
26 май 2010 | 14:22 | Агенция "Фокус"
Начало / Общини

София. Последното писмо на полк. Борис Дрангов до сина му Кирил Дрангов, представи Райна Дрангова, внучка на полковника. Писмото е написано на 9 май 1917 г., преди деня на Св. Св. Кирил и Методий - на 11 май. Полк. Борис Дрангов е убит на Завоя на река Черна на 26 май 1917 г. Днес се навършват 93 години от смъртта му.

Текстът на писмото гласи:

Драги Кириле,

поздравявам те сърдечно с именния ти ден – празника, който тук се вижда най-добре, че е велик и тържествен.
За да се носи свободно духът на великите просветители в родната земя, българската войска върши чудеса от юначество и себеотрицание.
Всичко е будно и бодро на своя пост, всякога готово да срещне врага и да го срази.
Аз съм здрав, бодър, както рядко в живота.
Желая от сърце и вие да бъдете здрави, бодри, спокойни.
Целувам нежно всички ви.
Здравствуйте!
Любещия те татко.



« Последно менување: Мај 26, 2010, 06:52:05 ohrid1941 »
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Панде Евтимов: Борис Дрангов не разполага с речника на философа, разполага с речника на войника
26 май 2010 | 17:28 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

Скопие. Борис Дрангов е една легендарна личност на бойното поле. И като революционер, участник в Илинденското въстание, и като войник на Българската армия, и още повече като командир на Военното училище за подофицерите в Скопие. Това каза пред Агенция “Фокус” Панде Евтимов, българин от Скопие. По думите му – Дрангов е личност, която заслужава пълно внимание; можем да го разглеждаме като войвода, като войник, но и като психолог, педагог. Неговата натура, възпитание, култура, традиция, потеклото от Чаир, Скопски, дават възможност на Дрангов да се запознае с нуждите на народа в тези географски ширини още от времето на турското робство и после живо да се включи в Илинденското въстание и във войните. Участник е в Балканската война, в Първата световна война. Имаше и това нещастие, бидейки на бойното поле на Кота 1050 на Завоя на река Черна, като командир на едно от отделенията на армията, да бъде повален от французки шрапнел. Така Дрангов завършва трагично, но има нещо по-голямо: Дрангов продължава и след смъртта си да живее. Неговото присъствие на бойното поле винаги е давало един широк размах на войниците – да надмогнат себе си, да почувстват една ръка на командир, на човек, който се грижил за тях, мислил е за тяхното здраве, също така и за прехраната им. Има една поговорка, която и днес живее у народа като колективна памет: „Има Дрангов, има хляб”. Това е лозунг от негово време. Той не подбира средства, за да намери прехрана за войниците, затова защото войникът е длъжен да воюва, но не може да накараш войникът гладен да воюва”, каза Панде Евтимов.
Има едно златно правило в Българската армия, в педагогическо-образователната система, никога войниците не научиха „кръгом” и „назад”, а винаги са ги учили само „напред” и „по пет на нож” – допълни той.
По думите му - има още една характеристика покрай това, че Дрангов е възпят в песните като герой, като юнак, като неповторима личност. „Той е бил забележителен и с неговата чувствителна душа. От войника той изисквал дисциплина и до максимум използване на неговите способности. Затова и употребява в тактиката и в обучението им примери от живота, които за него са значели много, още от времето на неговото обучение в Русия и т.н.”, каза Панде Евтимов.
За книгата „Помни войната” на Борис Дрангов Панде Евтимов каза: „Книгата „Помни войната” е едно помагало, военно и практическо. Той изисква от войника едно сериозно възпитание – да издържи, да бъде храбър и да уважава правилата. И днес книгата е пример за всички академии - как трябва да се извършва обучението. Колко днес са такива в армиите не знам, но неговото начало в самата книга освен като теория има и практическо значение. То трябва да влезе и като мисъл, и като съдържание във всяка войнишка казарма. Той не разполага с речника на философ, разполага с речника на войника. Неговата терминология има такова значение, че да може да я схване и обикновеният войник, и онзи, който е на по-висок пост. Затова мисля, че неговата педагогическо-наставна работа претворена в самата книга е свидетелство за неговия дълбок вътрешен живот и за неговата чиста войнишка душа. Книгата би трябвало да намери място и в патриотичното възпитание и определени елементи от нея да бъдат вкарани и в училищата”, каза Панде Евтимов.
Сочувана

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: 93 години от гибелта на полковник Борис Дрангов
« Одговори #6 на: Јуни 02, 2010, 12:06:33 »

Дипломати и приятели на България в Скопие почетоха паметта на полк. Борис Дрангов:

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2533.msg13835.html#msg13835

Панде Евтимов: В Скопие се навършиха 20 години от началото на свободното отбелязване на помена за Борис Дрангов и други герои:

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2533.msg13836.html#msg13836
Сочувана