Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Христо Ботев  (Прочитано 3026 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Христо Ботев
« на: Јуни 02, 2010, 12:48:36 »

Проф. Николай Жечев: От Ботевото документално наследство са останали твърде малко автентични материали

Във връзка с отбелязването на 134 години от гибелта на Христо Ботев Агенция „Фокус” разговаря с проф. Николай Жечев, историк и изследовател на живота, дейността и творчеството на Христо Ботев.

Фокус: Проф. Жечев, кои са основните етапи в революционната дейност на Христо Ботев и кои са събитията, които бележат неговия път преди идването му в България и след като стъпва на българска земя?
Проф. Николай Жечев: Христо Ботев, както е известно за всички българи, е един от най-видните идеолози и ръководители на българското национално освободително движение през 19 век и по-точно на десетилетието, предхождащо Освобождението. Ботев е следовник на патриарха на Българската революция Георги Раковски, заедно работи с такива дейци като Любен Каравелов. След дейността на Левски и след създаването на вътрешната революционна организация и БРЦК в Букурещ, Ботев след емигрирането си в Румъния е един от най-дейните участници в Освободителното движение. Преди всичко той работи като най-близък съратник на Любен Каравелов в революционните вестници „Свобода” и „Независимост”, които подготвят почвата за революционното движение, водят най-широка пропагандна дейност. Ботев създава в Букурещ в-к „Будилник” и особено след спирането на в-к „Независимост” той започва издаването на в-к „Знаме”. Този вестник започва да излиза в началото на месец декември 1874 година и този вестник се превръща в най-ярката трибуна на българското освободително движение. През 1875 година започва т.нар. Източна криза и Българското освободително движение навлиза в нов етап на развитие. Създава се и новият български революционен комитет през август 1875 година, когато кръгът около Ботев след избухването на въстанието в Босна и Херцеговина смятат, че е настъпил сгодният момент за освободително въстание и в България. Тогава създават новия революционен комитет. Събранието на революционни дейци през август 1875 година иска да подготви и да проведе всеобщо въстание в Българско и това е записано в протокола на това събрание. Христо Ботев по това време пътува до Русия, за да набави оръжие и да доведе военни ръководители на въстанието, но поради недостатъчната подготовка, заради редица причини и недоразумения, опитът за въстание в България през 1875 година е неизвестен. През 1876 година се подготвя Априлското въстание. Христо Ботев не участва пряко в събранието на българските революционни дейци в Гюргево, но той следи събитията и участва през пролетта на 1876 година в подготовката и организирането на въстаническа чета, която да се притече на помощ на въстаниците в България. Това личи особено ясно – намеренията и действията – в едно знаменито негово писмо до Тодор Пеев. В това писмо Ботев казва: „Аз ще направя ръцете си на чукове, а главата си на бомба и ще изляза на борба със стихиите”, цитирам по памет, тук Ботев призовава за енергична работа в това отношение. Когато подготовката за въстанието навлиза в решителната си фаза и избухва самото въстание, малко преждевременно, Ботев създава своя последен нов революционен вестник, чийто първи брой излиза на 5 май 1876 година. Тук той приветства пламенно въстанието в България. Неговите изрази са: „Захваща се вече драмата на Балканския полуостров”. Говори, че българският бунт е навлязъл в решителната си фаза и нищо не може да го спре. В този вестник той заявява, че 7-милионния български народ иска едно от тези две неща - или свобода, или смърт. Ботев изразява своята и на своите съратници воля за решителна борба за освобождение на България. Неговата чета е един от най-ярките епизоди в епопеята от 1876 година и тя е заключителният акорд на тази епична битка, която се води за Освобождението на България. Тази чета, десантът на Радецки, отзвукът, който има сред европейските и балканските страни, създават най-широкият отзвук на въстаническата борба в България и поставят по-ребром въпроса за българското Освобождение. Четата на Ботев изиграва огромна пропагандна роля, поставя въпроса за политическото освобождение на България.
Фокус: Предполагал ли е Ботев, че няма да срещне подкрепа от българите, когато стъпи на Българска земя и че това, с което се заема ще е подложено на неуспех?
Проф. Николай Жечев: Христо Ботев е вярвал дълбоко в това, че въстанието ще доведе до Освобождението на България. Още в „Нова България” той е пропагандирал идеите за Освобождението за решителната борба, която започва българският народ. В писмото, което той дава на капитана на кораба „Радецки”, се казва много ясно: Ние българските четници отиваме да помогнем на въстаналите свои братя, които се борят за Освобождението на своето отечество. Също така на 17 май по Димитър Горов, един от българските патриоти, който придружава Ботев и другарите им до последното румънско пристанище – Бекет, където се качва последната група, изпраща телеграми до някои европейски вестници, в които също се заявява, че те завладяват парахода, за да отидат и да помогнат на своите поробени братя, които са въстанали, за да извоюват освобождението на своето поробено отечество. Това показва, че той е таял дълбока вяра в борбата за освобождение, в освободителното дело, което са започнали. Това, че четата не е била посрещната в някои случаи с този ентусиазъм, с който те са се надявали, не означава, че борбата, която водят и жертвите, които са дали, са отишли напразно. В стихотворението си „Моята молитва” Ботев казва: „В редовете на борбата/ да си найда и аз гроба” или „Който падне в бой за свобода, той не умира”. Тези неща говорят много ясно, че той вярва в освободителната борба и че жертвата, която прави, ще донесе Освобождението. Според мен, в неговото цялостно творчество има няколко основни момента - борба за правда и свобода, борба за истина. Още в „Дума на българските емигранти” Ботев поставя за мото думите: „Истината е свята, свободата е мила”, а навсякъде в останалото си творчество той говори за правда и за свобода. Те са главните жалони, които осмислят неговото творчество.
Фокус: Има ли неизвестни факти около делото и живота на Ботев? И има ли такива, които се превръщат в митове?
Проф. Николай Жечев: Изминали са повече от 130 години от гибелта на Ботев. За него е писано многократно, издавани са биографии и много книги, проучвано е неговото литературно творчество, но от него са останали твърде малко автентични материали. По една или друга причина от Ботевото документално наследство са останали твърде малко неща. Даже повечето от писмата му ние познаваме по публикациите, които Захари Стоянов прави в своята биография на Христо Ботев, която излиза през 1888 година. Те след това остават загубени в архива на Захари Стоянов и досега не са открити. От неговия живот има много бели полета и неизяснени моменти от биографично естество. За ученическите му години има много спомени, за революционната му дейност са издадени много спомени на негови съвременници, но все пак много малко е това, което е написано от неговата ръка. Например, неговото джобно тефтерче и някои от писмата са открити през 1940 година в архива на Тодор Пеев. Когато Ботев пътува на четата на кораба „Радецки” той предава по Димитър Горов джобното си тефтерче, някои писма и други документи, които са запазени от Тодор Пеев. Те са открити от Никола Данчов. Джобното тефтерче на Ботев е едно от малкото автентични негови документални реликви. Той го е ползвал от края на 1875 година до пътуването си с „Радецки”. В него има списъци на хора, които постъпват в четата, има други записки. Там е ценно това, че са запазени два куплета от черновата на стихотворението „Обесването на Васил Левски”, което по-късно излиза в „Нова България”, чието редактиране и издаване продължават съратниците на Ботев. Това е една от най-ценните реликви, които представят творческата поетическа лаборатория на Христо Ботев. Христо Ботев е издал например календар за 1876 година, заедно с портрета и със стихотворението за Васил Левски, но досега такъв екземпляр не е открит, не са открити много други негови писма и документи. Има още какво да се желае в това отношение.
Фокус: Доколко е вярно едно твърдение, че Ботев е първият социалист и доколко неговите разбирания са повлияни от тези идеи?
Проф. Николай Жечев: Христо Ботев е човек на своето време. Той се е учил и възпитавал в едно време, когато народите водят борба за своето освобождение, в цяла Европа се водят битки за социална справедливост. Той е имал много познания, самообразовал се е, обучавал се е в Одеската гимназия, изпитвал е влияние от велики мислители и революционери, на руски революционери и демократи. Ботев е бил в течение на напредничавите идеи на своето време. Цялата му публицистика бележи върхове в най-прогресивното на времето. Той е, така да се каже, на върха на развитието на българската обществена и политическа мисъл през 19 в. Предполага се, че се е запознавал и е чел произведения на Карл Маркс и на други големи умове на 19 в. В цялото си творчество той воюва срещу тиранията, срещу експлоатацията на хората. В редица от статиите си той подкрепя борбата за национално освобождение на народите, борбата на работниците срещу експлоатацията и потисничеството. Ботев се обявява срещу този аморален обществен строй, който допуска безмерно богати и безмерно бедни. Той воюва за истината навсякъде. В едно от първите си писма, където говори за критичното положение, в което е изпаднал, Ботев казва: „Аз пак си не губя дързостта и си не изменявам на честното слово”. Израства като една високонравствена личност, която в цялото си творчество и обществена дейност воюва за справедливост, за освобождение. Той говори за разумен и братски съюз между народите, който ще донесе щастието и освобождението сред народите. Той става един предтеча на много съвременни най-хуманистични идеи, на които се прокарва път. Много е важно да се вникне в неговата проза, в епистоларното наследство, където се откроява неговата човечност, доброта и това, което той иска за взаимоотношенията на хората.
Фокус: Кои са по-интересните факти около живота на оцелелите от Ботевата чета?
Проф. Николай Жечев: Почти половината от четниците загиват. Но останалите след смъртта на войводата във Врачанския Балкан се разделят на групи. Мнозина от тях загиват в сраженията. Например при битката при Рашов дол. След тази битка черепите на някои от четниците са носени от турските башибозуци. По-късно тези четници са погребани при село Скравена. Черепите на тези четници се съхраняват в костница, която е издигната преди няколко десетилетия при Скравена. Много от четниците загиват в различни битки. Други са арестувани и изправени пред съд в София и Русе. Много от четниците са осъдени на смърт, а след това са амнистирани. Някои са изпратени на заточения в Мала Азия и голяма част от тях се завръщат в България. Например Никола Обретенов, синът на баба Тонка, който е един от най-близките съратници на Ботев. Например Иваница Данчев. В четата участва и Кирил Ботев. След сражението при Милин камък Кирил Ботев и Ивица Данчев се заблуждават в гората и се откъсват от четата. Добират се до Лом, където са укрити от учителя Димитър Маринов. След това са арестувани и са изпратени в Русе, където се провежда голям процес срещу Ботевите четници. Защитник на четниците е адвокат Илия Цанов. Например, братът на Ботев оцелява и след връщането от заточение Кирил Ботев постъпва във Военно училище и стига до чин генерал. Почива чак 1944 година. Например Цанко Минков от Казанлъшко доживява до дълбоки старини, Никола Обретенов почива 1939 година, Стефанаки Савов също е сред оцелелите. Много от тях се събират, например, през 1901 година, където правят голямо честване на 25-годишнината от четата и от Априлското въстание. Много от четниците заемат длъжности в държавата- администрация, във войската.
Фокус: Като човек, който познава добре животът, делото и творчеството на Ботев, според вас, коя е най-силната фраза на Ботев? Когато се каже името Ботев, вие първо за какво се сещате?
Проф. Николай Жечев: Много са. Затова е гениално неговото творчество, защото е наситено с много сила, внушение. То е с много сентенции. Струва ми се, че най-внушителна е мисълта за дееца, който умира за правда и за свобода. Това е нещото, което най-много олицетворява неговата дейност и с това, с което той остава да живее в съзнанието на българите и не само, защото той е рожба на човечеството.
Росица ГЕОРГИЕВА www.focus-news.net
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: Христо Ботев
« Одговори #1 на: Јуни 02, 2010, 08:09:26 »

Поклон пред великият Българин!
Сочувана