Божидар Димитров: В Македония няма сериозни учени, така че мнението на Съвета за македонски език е без значениеhttp://focus-news.net/?id=n169101730 август 2012 | 18:17 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония
София. В световната славистика, която е една сериозна наука със значими центрове в почти всички големи европейски страни, не съществува понятието македонски език или македонска средновековна литература. И няма начин да съществува, тъй като македонски литературен език няма. Това каза пред Агенция „Фокус” историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ), във връзка с реакцията на Съвета за македонски език.
По думите на Божидар Димитров - има български средновековен език, а книгите на българите се преписват и от сръбски и от руски книжовници след приемането на християнството почти фототипно, тъй като не се допускат отклонения от текста на свещения ръкопис (книгите са главно богослужебни в тази епоха, няма все още белетристика, тук-там има кратки исторически произведения). Те ги преписват фототипно почти до XII век, когато постепенно се оформят различия на базата на сръбския и на руския език, но македонски език няма, каза Божидар Димитров.
„Не съществува и понятието Македония или македонци в тази епоха. Кой знае защо, още в VI век на базата на административното деление на Византийската империя, област Македония се нарича първоначално територията в Тракия, между Пловдив и Константинопол, а след като Тракия става българска през 705 г. в началото на VIII век, то тогава така се нарича територията между Одрин и Цариград. Т.е. територия, отдалечена на близо 1000 километра от територията на днешна Вардарска Македония. Македония се нарича с други имена, разделна е на няколко области. Българите я наричат Долна земя, среща се името Кутмичевица и т.н.”, каза Божидар Димитров.
Когато в XI век Вардарска Македония пада под византийска власт, от нея се оформя административната област със звучното име България. Т.е. тема (област на византийски) Македония в днешна Източна Тракия се нарича България. Архиепископията, която се формира на база на Българската патриаршия с последно седалище в Охрид, се нарича Българска автокефална архиепископия, а нейният предстоятел, независимо дали е българин, или грък (много често са гърци), Теофилакт Охридски, например, се подписва Теофилакт Български. Неговият титул, както и на всички останали предстоятели в течение на близо осем века, е архиепископ на Юстиниана Прима (тъй като са смятали, че античното име на Охрид е Юстиниана Прима) и на цяла България. Областта, която е заемала тази архиепископия, са западните български земи, т.е. днешна западна България, Вардарска Македония, Егейска Македония и част от Сърбия, каза Божидар Димитров.
„Просто - това име не съществува, за да има македонски диалекти и македонски език, а за писменост въобще да не говорим. Публична тайна, която я знае цял свят е, че през 1944 г. е създадена писмената езикова норма, която днес се нарича македонски език", каза Божидар Димитров.
Не знам - този Съвет за македонски език какво е - дали е нещо академично към прословутата Македонска академия на науките (МАНУ), или е сдружение на възторжени идиоти – любители на историята и филологията. Най-вероятно е последното, тъй като не мога да повярвам, че един сериозен учен би твърдял същото. Но, в Македония, както е известно, няма сериозни учени, нито историци, нито изкуствоведи, нито филолози, така че тяхното мнение е без никакво значение. То не се противопоставя на българските историци, а на цялата световна славистика, посочи още Божидар Димитров.
„Както казваше Ото Кронщайнер за съвременния македонския език, македонският език е български език, написан на сръбска пишеща машина”, заключи Божидар Димитров.