Сашко, искаш творческа дискусия, но като ти гледам постингите по-горе, много негативни епитети използваш за несъгласните с теб ... Това ако е дискусия, здраве му кажи! 
Невиждам негативни епитети.Ако имаш предвид ,че Войников съм го нарекъл “лекар“ ,то той е такъв по образование,а това ,че П.Павлов се захласва по него ,величаейки го,не го прави капацитет по история.А по въпроса с литературата , която ползва ,която е почти изцяло руска ,ще си позволя да постна един чужд коментар на подобна тема ,за да разясня от къде идват лъжите в руските писания по въпроса .Автора е анонимен .
“Хайде да си припомним малко историята… След превземането на Цариград от турците през 1453, Московско княжество, след завладяване на Новгородската република, остава единствената държава, в която доминира православието. Същата година за първи път се появява и изразът “Трети Рим” - най-напред за Новгород Великий, а малко след това за Москва като наследничка на Рим и Константинопол. През 1547 г. Иван Грозни се обявява за цар, а скоро московският митрополит го провъзгласява за “господар на православните християни от целия свят, от Изтока, Запада и Океана” /официалната титла на византийските императори/. Русия взема герба на Византия, а московският митрополит е въздигнат в патриарх. По-късно, когато Петър І пренася столицата си в Санкт-Петербург, наименованието "Трети Рим" се свързва с цяла Русия. Постепенно идеята за “Третия Рим” окончателно придобива имперски черти, служейки на руските владетели за оправдаване господството им над останалите народи,които Русия завладява.
Това е време на здраво ограбване и на писмеността, и на културата на Средновековна България /която вече е под османско робство/ – стотици български произведения и сборници, пренесени в Русия, с цел опазване от турците, са преписвани „адаптирано”, а след това унищожавани. Така се стъкмява основната лъжа – Русия е с древна култура, древно християнство и има древна книжовна традиция. Т.е. Русия е силна и велика империя. По това време, а и досега, „древен” е било равносилно на „велик”, „силен”, „непобедим”. Народ, устоял на Времето, ще устоява на всичко и на всички! Ще го бъде во веки веков! …
Само че имало една много важна пречка за мегаломанското изтъпанчване на Русия на древната историческа карта – нея просто я е нямало там!
Но е имало България! Същата онази, откъдето в Русия дошли азбуката, писмеността, книжовността, християнството, първите свещенослужители, митрополити и прочее важни и укрепващи държавността обстоятелства! При това не била само Дунавска България, а и все още незавладяната Волжка България /Казанското царство/, и по-древната -Стара Велика България…. Накъдето и да се обърнела Русия – все пред погледа й в историята исполински ръст издигала Историята на България – древна, много древна – с огромни градове, с писменост, с книжовност, с азбуки, с календар, с фолклор, с познание, със силна войска и воински победи и прочее характерни особености! Нито един друг народ по това време /когато руските владетели започват да се оглеждат в историята/, нямал такова огромно наследство и корени. /Същото, между другото, бил кахърът и на гърците, и на сърбите./ Та Русия се оказала държава с големи имперски мераци, но без най-важната основа за тяхното основание – история и древност. И стремежът към изкуственото премахване, заличаване на тези липси е в основата на много манипулации, преиначавания, фалшификации и лъжи.
Най-общо:
Преиначава се историята на руското християнство – измисления сюжет за покръстването на княгиня Олга и сина й Светослав.
Преписват се манипулативно български писмени паметници, като оригиналите се унищожават – вероятно така късният термин „словене” се появява в преписи от 15-16 век на протописи от 10 век. Друг важен пример: „Симеоновият сборник” от над 700 стр. става „Светославов”, разпарчетява се на много отделни части, преписват се "адаптирано" и всички те стават основа на цялата руска книжнина /проф. Ас.Чилингиров/. Освен това се пишат нови „историографски” поръчкови статии и книги, от платени "учени", които да измислят доказателства за измислени или краднати велики събития в историята на русите. /Тази тенденция е причина например Евгений Булгарис да се озове в най-близкото обкръжение на Екатерина Велика/…
С други думи - бавно, но убедително в историографията се вмъкват твърдения, че току цяла Средна, Южна и Източна Европа, даже дале-ече, дале-ече из Азия - все славянски племена са я населявали.
И като резултат в по-ново време историографската наука осъмва с вече твърдо и "научно" установен в аналите сюжет за „тристълбието на славяните”. Никой не се смущава от факта, че той е представен за време, в което никой не нарича „славяни” венетите, антите и склавините. Достатъчно е, че Йорданес твърди, че си приличат и са близки народи. /Което трябвало да означава, че са славяни!?
Но сюжетът за „тристълбието на славяните”:
ДАВА древна територия и древен произход на русите /а и на техните галеници на Балканите – сърбите/. И в момента славистите историографи се надпреварват кой ще измайстори доказателства и най-ранни сведения за славяните – стига се до 3-4 хилядолетие пр. н.е.
И още:
Дава правото на Русия да развихри имперските си мераци под маската на Освободителни мисии и кръстоносни походи за поробените християни
Освен това:
Всичката книжнина, азбуки, език и фолклор се пишат „славянски” и така Русия, благодарение на общият „знаменател”, се сдобива с всичко необходимо, за да може стъпка по стъпка през вековете, а също и сега, и за в бъдеще, да налага тезата – че всичко славянско всъщност е руско.
Между впрочем чувал ли си нещо за проф. Куйо Куев? Той е завършил славянска филология, специализирал славистика във Виена, старобългаристика в Москва, Ленинград, в Югославия, Полша, Чехословакия, Румъния и др. страни. Бил е декан на Славянския факултет в СУ и т.н.
В една статия той пише:
„… При това положение запитваме се какво е станало с това богатство и как така се е получило, че именно родината му да се е лишило от него? Отговорът на този въпрос е само един: още от началото на своето битие нашето книжовно наследство е подложено на преследване, на унищожение, на миграция.”
Така че нищо не е останало ! Всички писмени старобългарски паметници са преписани „адаптирано” и унищожени! А повечето запазени преписи са из различни руски и сръбски архиви...
Това четем ти и аз, и други като нас – преписи.“
Автор
Тема: Словените - дојденци от Карпатите или местни. (Прочитано 12269 пати)