По отношение на моите последни коментари,
едниот за държавниот капацитет на Република Македония за надворешна политика, и
другиот за белградските проекти на Любчо Георгиевски, би сакал да расветлам неколку моменти:
Сите последни анализи, интервюта и статии на политически и обществени представители на македонските Албанци, содържат една главна линия, ако искате апел, който укажува на критичната ситуация дека партията на Груевски не сака соживот "под една иста къща", и покрай добрата воля на македонските Албанци. Причина за тоа, како що веке написах, е сериозната липса на един
обединителен фактор за сите граждани, без разлика на нивната вера и етническа принадлежност. Инсталацията на античкиот проект, или по-точно, неговата надградба върху комунистичката перцепция за понятията македонец, македонски език, македонски идентитет, и най-сетне, за самата Македония (в нейния географски, етнографски и историски контекст), води към
вътрешна федерализация пар-екселанс.
Но, докато правителството на Груевски спровежда една
прикрита, но много коварна, форма на федерализация (при това популистка, която печели висок рейтинг), Любчо Георгиевски, смятан за "български месия" в София, спровежда една
напълно открита форма на проекта за федерализация по етнически параметри и с размена на население. И двете форми, прикритата и откритата, имат една и съща цел - разделение на Македония и унищожаване на проекта на старото ВМРО за "независима и свободна Македония".
Но, има ли това връзка с предложения от Република България договор за добросъседство? И каква е таа връзка? Този проектодоговор е доказателство пред цялата международна общност, че България възприема Македония като
независима държава, като свой съсед който чувства за близък, и иска да помага за неговото развитие,
външно-политически капацитет и
политическа стабилност. С този договор, България иска да помогне Македония, освен независима, да стане и
свободна държава, освободена от етно-фалшификаторските експерименти на Коминтерна, на югославските комунисти, и на разни прикрити и открити заговорници в днешно време за македонскиот язик и идентитет, но
същевременно заговорници и за федерализация и унищожаване на Македония. Само една независима Македония, свободна, освободена от тези фалшификации, може да се превърне в фактор на обединение за сите граждани.