България-Македония, бр.2, 2009
Симеон Симев: дързостта да надникнеш в божественото
Симеон Симев ни предлага книга, която е истинско предизвкателство. Поетът Симев, философът, културулогът, естетът като средновековен алхимик е потънал в тайнството на една цел, за която малцина биха се осмелили да си помислят - да разшифрова тайната на творческия процес, да влезе в поднебесието на таланта, на гения и да се опита да фотографира отвътре блясъка на идеите, протуберансите на вдъхновението. Музика, поезия, живопис, кое е първичното, откъде тръгва изкуството, кой разпалва огъня на цветовете, кой отключва дълбините на мисълта, кой взривява въображението или какъв е пътят до конкретното стихотворение, до отделната картина или скулптора, кой оркестрира вселената и ни дарява с радостта от един пейзаж, със щедростта на съзвучията, превъплътени в симфония, или със загадката на внезапния образ, на шокиращата метафора?
"Шарена сенка" е нарекъл Симев новата си книга, издание на "Макавей", Скопие, 2008 г. След няколко сборника с поезия той се изправя сега пред загадката на творческия процес, за да потъне в опасните му подмоли. За радост, тайната остава неразгадана, остава усетът само за дръзко докосване до нея, защото такава е природата на изкуството. Универсален код към него няма. Няма познати пътища, няма научен урок, защото изкуството е като вселената, то е безкрайна загадка. Или както твърди Хосе Ортега и Гасет: "Да се съди за изкуството по социалното му въздействие е все едно да се оценява кон по чула или да се оценява човек по неговата сянка..." Симеон се е опитал да направи точно това - да докаже невъзможнстта да се разгадае изкуството, да се затвори в някаква формула, да се законсервира, за да се изучава. Но Симеон е сторил и това, което е могло да се направи. Той изважда на светло невидимите нишки, които свързват хората на изкуството - художника с поета, поета с композитора, композитора с художника. Така той ни предлага едно шеметно пътешествие, където срещите ни с Гьоте и Бетовен, с Роден, Матис, Рембо и Бодлер, с Данте, Пикасо, Толстой, Пушкин и Блок , с Дюрер, Гойя, Достоевски, Гершуин и Гийом Аполинер са само леко дръпване на завесата, зад която се ширва безкрайната безбрежност на необозримите творчески пространства, а зад тях са спотаени новите предзвикателства пред още неродените гении на четката, перото и хармонията.
"Милост за нас,
устремените вечнно във търсене
на граничната линия с безграничното..."
Това някога беше молбата на Гийом Аполинер. Ние пък ще молим милост за Симеон Симев, защото знаем - неговата дързост едва ли ще се понрави на всекиго.
Автор
Тема: Симеон Симев: дързостта да надникнеш в божественото (Прочитано 1818 пати)