Александър Морфов
композитор, изпълнител, обществен деец, брат на Хр. Морфова
Завършва униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи основни музикално-теоретични дисциплини и флейта. Завършва Военното училище в София (1902), в което през 1904 постъпва като възпитател. Излиза в оставка през 1922. Участва в Балканските войни (1912-13) и Първата световна война (1914-18). Участва в създаването на Съюза на народните хорове в България.
Той е един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен. Виолист и виолончелист. Творческа личност с разностранни интереси, той е поет, публицист, музикален общественик, художник, скулптор, дърводелец, резбар, фотограф. Изобретател е на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма “Рампони”, и на нов инструмент “Орфеин”, с тембър на виола и виолончело.
Автор е на: повече от 40 военни марша и патриотични песни; песни за мъжки и смесен хор; една литургия; солови песни и със съпровод на пиано и др. Песента “Дамнян танец води” е сред класическите образци в българската хорова музика. Популярни са хоровите “Баба Минковица” и баладата “Сеймени”. Автор е на текстовете на голяма част от своите творби, както и на либретото на операта на Маестро Г. Атанасов “Запустялата воденица”.
Творчество
Военни маршове: “Напред, ний ще победим” (1900); “Прощален марш” (1904); “Срещен марш” (1906); “На щрек, Българийо” (1913); “Изгрей, зора на свободата” (1923) и др.
За см. хор: “Овчар македонец”; “Дамян танец води”; “Расли тикви”; “Разбойници”; “Баба Минков‘ца”; “Сеймени” (балада).
За четиригл. м. хор: “Златоустова литургия”.