МАРА БУНЕВА - “Илюстрация Илиндень” февруарий, 1942 г.,Кирилъ Христовъ отъ Битоля, главен редактор, председател на Илинденската организация, революционер, деец на ВМОРОстр.26, 27
http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1942.pdf?sequence=2&isAllowed=y“Освободителните борби на македонския българинъ изнесоха предъ историята и предъ света подвизи и дела, които ще се славятъ презъ вековете. Нищо не бе предприето за смекчение отношенията между потисници и роби. Обратно, властимеющите настройваха всичко противъ раята - безправна, унизена, малтретирана, преследвана при вина или безъ вина, съ присъда или безъ присъда - култивираше се единъ видъ омразата отгоре. А времената крайно бяха се изменили. До когато владеющата нация бе останала почти такава, каквато е била тамъ, отъ където бе дошла, българинътъ бе напредналъ твърде много въ образователно отношение. Владичеството на първия, безконтролното му буйствуване надъ българина бе го озверило, а излишествата съ които разполагаше и безделието, на което бе се отдалъ, убиха всякакво творчество, всякаква инициатива у него.
Обратно. Трудътъ, свещениятъ трудъ на българина, вечниятъ неговъ ламтежъ къмъ просвета, пестеливостьта, трезвеностьта му бяха го издигнали на най-високото стъпало всредъ народите на обширната отоманска империя. Като се знае отъ друга страна, колко силно българинътъ е привързанъ къмъ земята, която го е родила, земята, която е подържала рода му презъ вековете, земята, която е наситена съ потьта и кръвьта на неговите деди, ще се разбере, че не е било трудно за апостолите на революционната борба въ Македония да намерятъ свои привърженици. Не бяха нуждни убеждения и агитации - почвата беше подготвена, създадена отъ векове насамъ. Трябваше да се раздвижатъ само духовете.
Освобождението на България, неправдата извършена въ Берлинъ, бяха създали народното въжделение за отхвърляне на ярема - тежъкъ, мъчителенъ, унизителенъ. Затова толкова лесно се разрастна революционната мрежа, затова въ услуга на организацията се притече всичко дееспособно - мъжко и женско, богато и бедно, учено и просто, старо и младо. Илинденското възстание не бе само една проява на ултрапатриотичното чувство на македонския българинъ. Добре организирано, жарко прегърнато отъ цялото българско население, най-дълготрайно, най-блестяще проведено, то донесе и своите резултати - предвидеха се реформи, чието постепенно разширение достигна до срещата между руския и английския императори въ Ревалъ. Тоя процесъ на развитие бе прекъснатъ отъ Балканската война. Ентусиазъмътъ на българина бе толкова силенъ, проявениятъ патриотизъмъ бе тъй беззаветенъ, радостьта, че най-после Македония ще бъде освободена бе тъй чрезмерна и заради това омерзението въ душата на българина бе тъй сатанинско противъ изменниците - “съюзници-разбойници”. Малко имъ бяха придобивките, които благодарение храбростьта на българина спечелиха, та се нахвърлиха върху Македония и върху народа й, който бе се борилъ 35 г. наредъ заради свободата си!
И до какви мерки не прибегнаха новите владетели, за да изкоренятъ всякаква възможна съпротива и да убедятъ - да измамятъ по-добре - света, че Македония въ северната си часть е сръбска, въ южната - гръцка. И еднокръвни братя, които случайностьта бе разделила, станаха - единиятъ сърбинъ, другиятъ гръкъ, а третиятъ българинъ - споредъ това въ коя часть на Македония ги свари Букурещкиятъ договоръ! Поробениятъ наново българинъ изтръпна, смая се. И се замисли какъ да се справи съ новите натрапници - сатрапи - те не оставиха българска светиня непоругана, българска къща неразорена, неонещастливена. Трябваше да се реагира. Но какъ? Страната, херметически затворена, пиле неможеше въ нея отвънъ да прехвръкне. Но има ли народъ безъ първи хора, безъ вождове? Македонскиятъ българинъ, особено, който прояви чудеса отъ храбрость, възможно ли беше да бе се лишилъ окончателно отъ носители на своите вековни идеали?
Съпротивата проявявана по разни начини изъ разните краища на поробената страна още отъ първия день на похитяването й отъ хора отъ разните среди на обществото, бе увенчана съ подвига на лице изъ нежната половина на българския святъ: Намери се жена, която извърши подвигъ, който възгордя жената въ целия святъ въобще, който възвеличи духа на българина и срази похитителите на народната ни свобода - сърбите.
Светътъ има да се удивлява отъ храбростьта на Мара Бунева. Млада, смела, жизнерадостна, хубава, пълна съ желание за животъ, тя бе решила да посвети своя животъ за отечеството си и бе готова да поеме всичките страдания, които обстоятелствата биха й наложили, само и само да изпълни своя обетъ. За да се подготви достойно да изпълни великата мисия, която бе прегърнала съ всичката страсть и сила на цялото свое същество, Мара Бунева мина една обширна и разнообразна тренировка на спортъ, на стрелба, на издържливость, и, когато се почувствува готова да извърши подвига, замина за родната си страна. Предвидлива, съобразителна каквато беше, тя успява да спечели доверието на властвующите, които, подозрителни, гузни въ своята съвесть, се боеха и отъ сянката си и не даваха да се добере до тяхъ несърбинъ. Та едничъкъ ли беше случаятъ за поука? Жика Лазичъ, министърътъ на Вътр.Работи, не бе ли застрелянъ, въ самия му кабинетъ въ Белградъ? “Паница”-та не бе ли счупена отъ “Менче”-то въ театъра въ Виена?
Нахалството на сърбите съ псувните, които не слизатъ отъ устата имъ, тяхното надменно и хулиганско държане предъ всичко българско - предъ царь и народъ - не бе ли възмутило всички? Те чувствуваха неприязъньта на поробените, те виждаха и всичкото тяхно превъзходство - тяхната умереность, тяхната привързаность къмъ семейство и родъ, тяхната почтеность - и заради това почти странеха отъ българското общество. Но Мара Бунева имъ се наложи. За света остава необяснимо какъ не се разколеба нейниятъ духъ, какъ не се смути нейната душа, какъ не трепна нейната десница! Жена феноменъ за времената на женска суета, въ които живеемъ! Какъ можа да упази тайната, която я занимаваше дълго време? Какъ не се откри предъ някого тя, какъ поне на сънь не се издаде! И никой не я разбра, никой не предугади мисъльта, която занимаваше цялото й същество. Енигма съща, тя удивляваше еднакво и българи и сърби, и мъже и жени - нещо свръхчовешко, невиждано, несрещано по земята.
Не една македонска българка прояви своето безстрашие въ борбата. Който желае да извлече заключението, че и въ храбростьта жената не отстъпва на мъжа, нека се взре въ дела, който македонката взе въ освободителните ни борби. Почти по-голямата часть отъ куриерската работа на революционната организация въ страната се извършваше отъ жени-куриерки. Жената взе наравно участие, еднаква отговорность съ мъжа въ борбата. Не една жена се е борила съ оръжие въ ръка наравно съ комитите. Но, куриерките, комитките са зимали колективно участие въ борбата, а знае се - смъртьта е по-сладка, когато се понася дружно. Какъвъ великъ духъ е бушувалъ въ слабото, въ нежното тяло на Мара Бунева, за да се затвори въ себе си, и да упази тайната, целостна, свещена, безъ да й даде възможностъ да избухне някога тя отъ напрежение!
Само любовъ неземна, любовъ Божествена, любовъ свещена, само най-възвишенъ патриотизъмъ, най-беззаветна преданость къмъ родъ и родина, могатъ да сътворятъ чувство за най-върховна саможертва съ пълно съзнание, съ най-висша душевна гордость. Нещо необикновено, нещо чудодейно, забележително, нечувано до сега. И Преличъ - кръволокътъ на невинна българска кръвь, Преличъ - българоубиецътъ, Преличъ, който нарочно бе доведенъ отъ Белградъ, за да устрои унищожението на всичко видно българско, Преличъ - страшилището, звярътъ, чудовището въ човешка кожа, тъкмо когато съ мили очи посрещаше своята незнайна душманка, отмъстителката за толкова извършени грехове противъ българския родъ, бе прострелянъ край Вардара въ Скопие, а самата тя собственоръчно прекрати туптенето на героичното си сърдце високо заявявайки предъ Великия Тронъ, предъ трона на сатрапа и предъ цялъ святъ “Българка съм и за българския народъ умирамъ”.
Ударътъ, който Мара Бунева нанесе на сърбството бе поразяющъ. Той съкруши окончателно надеждата на сърбите, че съ Македония е вече свършено, както те се изразяваха наляво - надясно, и македонскиятъ въпросъ наново избухна и засия предъ цялъ святъ. Кой другъ народъ е далъ героиня като Мара Бунева? Не беше ли това духъ свещенъ въплътенъ въ нейното красиво тяло, отрекло се отъ себе си, отъ всякаква човешка суета! И днесъ на лобното място на Мара скроменъ металически кръстъ сочи великото й дело, предъ което и най-коравото сърдце не може да не се трогне и предъ което ежедневно поклонници съ сведени глави падатъ на колене и превъзнасятъ великата слава на българската героиня, на отмъстителката за всичките злини причинени отъ злите сърби противъ българина, противъ винаги скромния българинъ - миренъ, тихъ, християнинъ въ истинския смисълъ на думата, неламтящъ за чуждото, неструващъ зло никому.
Мара Бунева загина. Тялото й както всяко тяло се скри някъде въ земята, макаръ и неизвестно къде, но все едно - “земля еси - въ земля отидеши”, както се казва въ свещените книги, но духътъ й се всели въ всяко българско сърдце и ще съществува, и ще възвеличава българина въ веки вековъ, докато святъ святува, докато на свята българинъ съществува. Не ще бъде далече деньтъ, въ който на това лобно място ще се издигне паметникъ, величественъ, каквото бе велико саможертвоприношението на Мара Бунева, паметникъ, който ще напомня на поколенията свещената борба, която македонскиятъ българинъ е водилъ за своята свобода. Някога великиятъ германски поетъ и философъ Гьоте въ своя Фаустъ бе казалъ великата истина - “Свободата и живота заслужава само този, който е готовъ винаги да се бори за тяхъ”. Тази усвоена отъ световната съвестъ максима кой другъ народъ я е прегърналъ така горещо както българскиятъ народъ?
Ако българинътъ беше мечталъ само за животъ, па макаръ какъвто и да бъде той, ако той бе се помирилъ съ наложения му отъ превратностите на съдбата хомотъ, не би създавалъ всеки 3-4 десетилетия бунтове изъ всичките краища на своята земя, не би извършвалъ преселения отъ единия до другия й край, а не веднажъ и вънъ отъ пределите на Балканския полуостровъ, не би издигвалъ планини отъ кости, не би леялъ реки отъ кърви - не само “шуми Марица окървавена”, но още по-окървавенъ шуми и Вардаръ съ Велика, Брегалница и Църна, шумятъ и Струма, Места и Бистрица, а въ безбройните македонски езера, известни съ своя чаръ цели векове са се оглеждали денемъ слънцето, нощемъ звездите и месецътъ, помрачени отъ червените пари на кръвьта, която на потоци са леяли най-достойните синове на българската земя, и българинътъ би изгубилъ досега своята национална самостойность.
Храбъръ, просветенъ, толерантенъ, вяротърпимъ, свободолюбивъ, мре за свободата си, но пази свободата и достоинствата на чуждите елементи - няма друга страна въ света, въ която чужденецътъ да се чувствува свободенъ както въ отечеството си - всички тези достоинства на българина са правилно оценени отъ приятели и съюзници и затова днесъ той се радва, както никой другъ на света на своята свобода, на своето обединение.”
Автор
Тема: Книги за България и ВМРО (Прочитано 142693 пати)