http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6897§ionid=5&id=0001001БГ гражданин да се наричам първа радост е за менеДАНС отказала паспорт на нашенец от Македония, осъден за пробългарска дейност
Любен Обретенов Според министър Божидар Димитров голяма част от кандидатстващите за българско гражданство правят това по сантиментални причини.
Българското гражданство стана доста търсено, след като страната ни влезе в ЕС. А настоящото правителство е първото, което се захвана сериозно с раздаването на паспорти на хора, останали по една или друга причина извън пределите на България. Тази политика получава одобрение сред обществото, но събира и сериозни критики.
Има няколко групи хора, които кандидатстват за българско гражданство, коментира министър Божидар Димитров. Според него около 30% от желаещите български паспорт заминават на Запад, но някои от тях просто искат да спечелят пари и да се върнат. Има много възрастни хора, над 90 години, които кандидатстват за гражданство по сантиментални причини. Някои от тях живеят отдавна в чужбина, но са помагали много на България. За някои българският паспорт е защита от издевателства. "4 страни не признават наличието на българи в своите предели - Гърция, Албания, Косово и Македония", обясни Димитров. Според него обаче проблеми имат само тези в Македония. Димитров е убеден, че българският паспорт е добро средство за защита и за последно това се е видяло в случая "Спаска Митрова".
Министърът изтъква, че при предишните правителства не е имало политическа воля да се дава българско гражданство. Според него това се дължи на факта, че тогава една от управляващите партии е била ДПС. А тази партия няма никакъв интерес от увеличаване на броя на българските граждани, за да не намалява тежестта на нейния електорат.
Мнозина от новите български граждани са добре образовани млади хора. В болница "Токуда" например във всяко отделение имало лекари, които са нови граждани.В настоящия мандат от септември до юли българско гражданство са получили 17 000 души. Това е три пъти повече в сравнение с миналата година. На 1774 е отказано гражданство. Причините за отказите са различни. Някои от кандидатствалите са представили фалшиви документи за български произход. Други пък имат присъди или са били разследвани. Практиката е да се отказва гражданство дори при присъда за дребно престъпление. Проучването за това се прави от ДАНС. Любопитен факт е, че е било отказано гражданство на българин от Македония, който е бил осъден и е лежал в затвора за пробългарска дейност. В ДАНС установили присъдата, без да знаят за какво престъпление е произнесена. "Лично ходих да лобирам за този човек, който е един от най-големите защитници на българщината в Македония", спомня си Димитров. В крайна сметка той получил гражданство.
Напоследък се вдигна голям шум около няколко случая на хора, които получават българско гражданство срещу дарение на сума, по-голяма от 100 000 лв. Мнозина заклеймиха това като купуване на паспорт. Според Димитров обаче това е изкривяване на действителността. "Всеки чужденец може да получи постоянно пребиваване у нас и да живее необезпокояван от никого само като регистрира фирма за 5 хил. лв.", коментира министърът. Той изтъква, че ако някой ислямски фундаменталист се ожени за ревностна мюсюлманка, която е българска гражданка, дори не може да бъде изгонен от страната. Преди време имало един такъв случай, който стигнал дори до Страсбург.
Досега процедурата за гражданство срещу дарение се е задвижила за един американец и един канадец. Двамата са женени за българки и кандидатстват за гражданство по настояване на съпругите си. "Техните паспорти имат по-голяма тежест по света от нашия", отчита Димитров. При него обаче често идват хора с подобна молба. Един от последните случаи е за американка, която е женена за българин, който отдавна е емигрирал в САЩ. Човекът обаче има бизнес в България от началото на 90-те години и поддържа тук 35 работни места. Неговата дъщеря също е българска гражданка по рождение. Според конституцията български гражданин е всеки, на когото поне единият от родителите е такъв. Жената иска да стане българска гражданка, тъй като само тя не е такава в семейството. На нея обаче й е невъзможно да пребивава по 6 месеца тук в продължение на 3 години, както е по закон.
"Световна практика е да се дава гражданство срещу дарение", убеден е Димитров. Според него това, че размерът на дарението не е записан в закон или подзаконов акт, а е лично негово решение, не е проблем
"Ако го запишем в закон, тогава ще стане търговия", убеден е министърът.
Активното раздаване на гражданство обаче вече създава и някои проблеми. С последните промени в закона на Агенцията за българите в чужбина й се вмениха сериозни отговорности, тъй като именно тя преценява дали кандидатстващият е наистина с български корени. Тя обаче няма достатъчно инструментариум, за да си върши работата. Шефът на агенцията Росен Иванов разказа, че в момента се подготвят нови промени, които да отстранят този дисбаланс. Една от промените предвижда да се даде право на агенцията да преценява дали наистина кандидатстващият е българин, как говори езика и т.н. В момента българският произход се установява само с документ, издаден от орган на държавата, от която кандидатът пристига. Единственото, което се проверява, е дали документът е истински, или е фалшив.
Минаващите покрай Народния театър в София често стават свидетели на опашки, които се образуват пред входа за граждани на Министерството на правосъдието. Това най-често са хора, които подават молби за българско гражданство. Най-много от тях са от Молдова, Украйна и т.н. Повечето не са словоохотливи и не искат да разговарят с медии. "Кандидатствах за гражданство през 2005 г. и чак сега ще получа паспорт". Това разказа Иван Цвятков от Молдова. Той не е живял в България, няма намерение да живее тук и дори не идва често в страната. "Имам корни (корени), баща ми, майка ми са българи". Това отговаря Цвятков на въпроса защо му е българско гражданство, след като няма намерение да идва тук.
Ако повечето новоизлюпени български граждани са като Иван Цвятков, със сигурност те няма да спомогнат за преодоляване на демографския срив у нас, каквато е една от основните идеи на правителството. Като цяло политиката за приобщаване на българи, живеещи извън пределите на България, е правилна. Важното е обаче паспортите да не се раздават на килограм, а с тях да се сдобиват предимно хора, които имат намерение да се заселят тук. Защото и без новите граждани ние и към момента успяваме да захраним ЕС с достатъчно много емигранти от всякакъв вид.
Шефът на агенцията за българите в чужбина Росен Иванов смята, че ведомството му трябва да има повече права, за да преценява кой наистина е с български корени.
