Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Шопите - коравите българи  (Прочитано 7885 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Шопите - коравите българи
« на: Јануари 26, 2010, 09:24:19 »

Етнографската общност говори няколко диалекта на българския език Шопите са етнографска общност в днешна Западна България, Източна Сърбия (Поморавието и Западните покрайнини) и в Североизточна република Македония (Куманово и Паланечко). В Сърбия и Република Македония някои от шопите имат сръбско и македонско национално съзнание, пише Уикипедия. Областта, която населяват шопите се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Шоплукът няма ясно определени географски граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността на шопите. Според различни изследователи шопите водят своя произход от разселени по тези земи съюзни местни родове, особено по време на Втората българска държава.

Етнографите делят общността на Голям и Малък Шоплук, според други общността   се разделя на Бял и Черен Шоплук.

Голям Шоплук

Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър, продължава на юг през Ботевградско, обхваща от югоизток Софийското поле, Ихтиманско, Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско, след което преминава в Република Македония и обхваща Паланечко и Кумановско, после се отправя на север по река Южна Морава към Сърбия и обхваща Вранско, Лесковско, Пиротско, Нишко, Гургусовско, Зайчарско и свършва при Видин на река Дунав. В този район етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и "същински Шоплук".

Малък Шоплук

Малкият Шоплук обхваща Софийското поле, Елинпелинско, Самоковско, Свогенско, Годечко, Сливнишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко и Радомирско. Малкият Шоплук се характеризира с всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.

Названия и самоназвания

В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията - знеполци, в Пернишко и Брезнишко - граовци, в Радомирско - мрачани, в Поморавието - нишавци, от двете страни на - Стара планина - торлаци, в Северозападна република Македония — шаренодрешковци.

Българите, живеещи извън София, често наричат софиянците шопи, въпреки че поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, Владая Мусачево, Бусманци и кварталите “Симеоново”, “Драгалевци” и “Бояна”.

Говор

В рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни диалекта на българския език. Всички те са част от западните български говори, като в западната част на Шоплука те са част от преходните говори, а в източната - на югозападните говори:

Северозападни говори

Преходни 

- трънски говор

- брезнишки говор (областта на Граово)

- западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от Белоградчик, преселници между Лом и Видин

- годечки говор (в Годеч)

- царибродски говор (Цариброд и Пирот)

- говорите при Куманово, Крива паланка, Кратово и Злетово в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“

- тетовски говор (Тетово и Гостивар)

- косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор (нашински (Гора), Средска Жупа, Поморавие)

- тимошко-моравски говор (Тимошко)

Югозападни говори

Северна група югозападни говори

- ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)

- врачански говор (Враца)

- софийски говор (в Софийско поле на запад от р. Искър)

- елинпелински говор (в Софийско поле на изток от р. Искър)

- ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига чак до Пазарджик)

- самоковски говор (Самоков)

Централна група

югозападни говори

- дупнишки говор (Дупница)

- кюстендилски говор (Кюстендилско поле)

Опити за обособяване

Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.

Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. Обявявани са от централната власт за шопско или торлашко малцинство. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления на "шопски език" - всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект. www.pozvanete.bg
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Шопите - коравите българи
« Одговори #1 на: Јануари 26, 2010, 09:28:59 »

  "Шопско хоро" картина от Иван Мърквичка
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Шопите - коравите българи
« Одговори #2 на: Јануари 26, 2010, 09:32:47 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

PANKOVSKY

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 206
    • Погледај го Профилот
Одг: Шопите - коравите българи
« Одговори #3 на: Јануари 26, 2010, 01:08:18 »

   Това за големия Шоплук нещо не ми се връзва с реалността! Селото , в което съм отрасъл е тъкмо в долното течение на р. Искър и ако там им кажеш, че са шопи - тежко ти, ако ли пък попаднеш на некой от потомците на македонските родове - жална ти майка :)
В Северозапада по-близки по говор до шопите може да се каже ,че са Монтанско, Видинско, до Ломско(вкл). Там говорят на "че"(че идем) и формата за 1-во лице ед.ч. сег. време завършва на "им" , "ем" - "одим", "четем", "пишем". Но като цяло населението в Северозападна България до Плевен  на изток се самоопределя като северняшко, северняци и има характерни обединяващи фолклорни и диалектни специфики.
Като граници на Шоплука може да се определят: на север Своге, Правец, на изток - Пирдоп,Ихтиман, на юг - Самоков, Дупница, Кюстендил, Крива Паланка ,Кочани, на запад Горанските села, Ниш и Пирот. В Западен Шоплук много се определят като торлаци, вкл. и Берковишко, Белоградчишко от Северозапада.
Сочувана
Прост народ - слаба държава.