Статията (с това име) е публикувана в "Македонски преглед", 2009 г. кн. 1 от Георги Каранджулов. Преписвам само части от нея - със сериозни съкращения.
По това време (1945 и 1946 г.) по радиото, концертните зали и оперните сцени се разнася един мощен нечуван до тогава басов глас, който очарова слушателите, възниква въпросът кой е носителят му. От програмите се разбира, че това е Борис Христов, име нечувано от никого дотогава. Изниква също въпросът за народността му. Скоро Борис Христов сам гордо заявява, че е българин.
Семейството на Борис Христов е от с. Мегленско под връх Каймакчалан (Югозападна Македония), място, известно с ожесточените сражения през Първата световна война. Поради притеснения от турските власти семейството се преселва в закътаното в планината "Нидже" село Сович, Леринско. Селяните от Сович намирали пазар за стоките си в Битоля. След като спестява известни средства от продажбата на животински и горски продукти, семейството закупува ниви в с. Вощарани - Леринско, намиращо се в полите на планината "Баба". Именно тук в село Вощарани фамилията добива името Совичанови.
Христо Совичанов (дядо на Борис Христов) в един момент решава да напусне Вощарани и да опита щастието си във вилаетския център Битоля. Там има успех - започва да се занимава с шиенето на аби. Христо Совичанов става псалт в битолската българска черква "Света Богородица", защото пеел много хубаво. При това той станал и учител по псалтика в Битолското българско училище. По това време Христо Совичанов се оженил за Анастасия Каранджулова, чийто род е от Прилеп. тя е най-възрастната сестра на Иван Каранджулов - дългогодишен съдия и главен прокурор във Върховна касационна прокуратура на Царство България. Раждат им се три деца - Олга, Кирил (бащата на Борис Христов) и Георги. И трите деца завършват четирикласното училище в Битоля. Тясно свързан с Кирил Христов е Никола Каранджулов, негов братовчед (загинал при с. Селце 1904 г.).
През 1893-1895 г. Никола и Кирил учат заедно в Кюстендилското педагогическо училище. Те са в една паралелка и живеят в една квартира. След завършването си през 1896 г. Кирил Христов Совичанов става учител в Деде Агач до 1900 г., където е и председател на районния революционен комитет на ВМОРО. Подгонен оттам се връща в Битоля. По това време става ясно, че се готви въстание. Кирил Христов пръв е арестуван. Баща му (дядо Христо) го освобождава, като дава на турците една кесия жълтици.
Заради пословичната си честност дядо Христо е избран за касиер на битолския революционен окръг. След разгрома на въстанието Кирил Христов Совичанов е принуден да бяга в София. Там той записва в Университета Славянска филология. След това печели конкурс и заминава за Франция, град Лион, където завършва литература. След това е отново учител в Пловдив и в София. Дълг години е член на легалната "Илинденска организация", а през 1932 и 1933 г. - председател на организацията. От средата на 1936 г. до 1944 г. е редактор на списание "Илюстрация Илинден", без да получава възнаграждение за редакторската си работа.
Негов син е Борис Христов.
Борис Христов получава своята музикална подготовка преди всичко в семейството си. Баща му Кирил е тенор и в продължение на четири години изпълнява македонски народни песни по Радио София. До 1942 г. Борис Христов не си е поставял за цел да стане оперен артист. Получил е обикновеното за България средно образование, след това е завършил Юридическия факултет при Софийския университет, отбил е задължителна военна служба, от която е уволнен в запаса с чин лейтенант от кавалерията и накрая е положил двегодишен стаж в съда, който му дава право да заеме съдийска длъжност или да стане адвокат.
И така, Борис Христов е получил много за своето музикално развитие чрез това, което му е било дадено в гимназиалния хор от учителя му Драгия Тумангелов.
Борис Христов е пял в хора на храм-паметник "Св. Александър Невски", дирижиран от известния композитор Добри Христов.
През 1933 г. Борис Христов е приет в хор "Гусла", ръководен от проф. Асен Димитров.
През 1942 г. получава стипендия и заминава за Рим за усъвършенстване по пеене.
На Борис е препоръчано да се учи при Рикардо Старичари. Съюзниците вече са пробили фронта и се налага през септември 1943 г. Борис да се върне в България. На 1.11.1943 г. Борис Христов заминава за Залцбург. В края на 1944 г. България е вече във война с Германия. В Австиря се сформира военна част от българи, които да се бият на страната на Германия, което той категорично отказва. След няколко дни е арестуван от Гестапо. Изпращат го в някаква зеленчукова градина, която фактически е военнопленнически лагер. Условията там са ужасяващи. Борис е освободен от френските войски и изпратен, по негова молба, в Рим при Старичари. Последният обещава да продължи преподаването си без заплащане. По-раншният хазаин на Борис Христов също го приема да живее при него безплатно. Борис Христов се снабдява с карта от Ватикана, която му гарантира безплатно хранене по веднъь на ден.
През 1949 г., която е преломна за него, се открива пътя за миланската "Ла Скала", в която пее няколко пъти в годината.
През същата година осъществява запис на операта "Борис Годунов" с участието на Лондонската филхармония.
Кариерата му започва бързо развитие.
През 1950 г. е обявено в САЩ, че Борис Христов ще пее в Метрополитен опера в Ню Йорк, но не получава входна виза "поради връзките си с русите (той има близки отношения с големи руски изпълнители) и че има български паспорт". През 1956 г. това вече е забравено и той пее в Сан Франциско и Лос Анджелис, а след това многократно в Метрополитен опера и други опери в САЩ.
Борис Христов започва борба за доказване, че певчески са най-вече италианският и руският език, и че руските опери и песни следва да бъдат изпълнявани на руски език.
През 1968 г. композитор от Македония - СФРЮ, му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера "Самуил", като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и евентуално одобрение и да отговори, готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в открития театър на Скопското кале. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие хонорар по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него е видно, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалият персонаж са дейци от някаква македонска нация. Борис Христов отказва участие със следното писмо:
"Господин Македонски,
Получих програмта на "ВАШИЯ" Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавно моето мнение, което е мнение и на всеки българин.
тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора.
Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така като цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский.
Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година.
12 януари 1969 г. Борис Христов"През 1967 г. Борис Христов дарява на държавата - на СГНС, бащината си къща на ул. "Цар Самуил" 43 с две постройки в двора. Условието е да бъде използвана като музей. Същевременно отстъпва на държавата и собствеността на един магазин.
През 1976 г. Борис дарява на българската държава вилата си в Рим с дворно място 3 981 кв. м. и редица изградени в него сгради. Имотът се оценява на 5,5 милиона щатски долара. Новото българско посолство, което е строено по същото време, е струвало 3,5 милона щатски долара. условието е имотът да бъде център за творческо усъвършенстване на български таланти, да служи на българската културна пропаганда в Италия и да се използва при проучване на исторически и художествени извори и паметници от италианските архиви, библиотеки и музеи, свързани с културното ни минало.
Дарението е осъществено и академията е открита. Първите специализанти пристигат в Рим. Той започва работа с тях, като с лични ученици. На 30 януари 1988 г. започва работа с 4 души, а скоро с още 4. За съжаление сътрудничеството бива прекъснато от тежкото заболяване на Борис Христов през 1988 г.
Борис Христов почина на 28 юни 1993 г., заслужавайкинапълно вдигнатия му паметник срещу храма "Св. Александър Невски".
Автор
Тема: Борис Христов и Македония (Прочитано 3647 пати)