Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Документи - Българската Бойна Слава  (Прочитано 65384 пати)

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #75 на: Февруари 25, 2011, 01:39:56 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #76 на: Април 29, 2011, 05:09:13 »

На 14. април 1205 г. войските на Цар Калоян разгромяват рицарите-кръстоносци на Латинската империя, смятани за непобедими до този момент. Императорът Бoдуен I, останал известен в българската история като Балдуин, е пленен и затворен в крепостта Царевец.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Корени

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1070
    • Погледај го Профилот
    • Корени
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #77 на: Мај 11, 2011, 08:16:39 »

Жена войн от Волжка България
Това не е точно документ. Просто цикъл картини на Булат Гилфанов, който си е съвременен http://bulatart.narod.ru/art/gold.htm



Илюстрира предание за българската принцеса Алтынчеч, която след разгрома и смъртта на баща си, събира още 11 (или 39) девойки, обличат мъжки доспехи и правят засада на армията на Тамерлан/Тимур, преди да е достигнал Биляр. Разбира се не успяват и биват заловени, но според легендата се превръщат в звезди преди да бъдат погребани живи.
Имало е жени-войни, но не точно тези и не в този период.

Доспехите са си мъжки, нормалните за Бага-Тур (богатир/рицар) от това време. Доста сходни с персийския катафракт (в по-тежкия вариант). Булат просто си рисува това което е известно












« Последно менување: Мај 11, 2011, 08:25:05 Подкрепа »
Сочувана

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #78 на: Јуни 05, 2011, 01:46:17 »

Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високиото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен  в замъка на  лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"

Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.

Първият щурм на съглашенците започва на 09.08.1916 г. След мощна артилерийска подготовка 3 френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу  височината Дуб. Нашата артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни. Оределите френски вериги са помитани от картечните ни роти на стотина метра от  окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас френцузи все пак успяват да се доберат до нашите окопи /само 2-3 пъти за 9 дни/, идва редът на българската пехота и нейния "патент" - "На нож!". На десетия ден 60 процента
 от французите са убити и ранени. Щурмът е прекратен.

На 3.3.1917 г. дойранските позиции са заети от 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Използвайки затишието, той изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец при артилерийски обстрел. Близо 35 000 войници и офицери се трудят денонощно, понякога  на 17 метра под земята, ругаейки командира си. След войната, обаче, той всеки ден ще получава  по 2-3 баници от Плевенско, Ловчанско и Троянско - скромен знак за женска признателност, че е опазил мъжете им.

Английският корпус, сменил изложилите се френцузи, започва втори щурм на Дойран с две дивизии на 21 април. За три дни те буквално разорават българските окопи със 150 000  снаряда и тръгват смело в атака - там не би трябвало да е останал жив човек. Укритията на генерал Вазов обаче са свършили работа - българските щети са .. трима ранени. И когато английските вериги са само на няколко метра от "мъртвите" окопи, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. На места български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3.00 часа на 25 април атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле те оставят 8000 трупа и стотици пленници.

На  8  май английското командване предприема нов щурм на Дойран, този път с три дивизии. Сега българската артилерия открива огън преди пехотната атака и избива цели роти още в окопите. До 6.00 часа на следващия ден англичаните ще атакуват 6 пъти и 6 пъти ще отстъпват с огромни загуби. Само пред окопите на 34-ти троянски полк  ще бъдат преброени 3300 противникови тела. По английски военни данни трите им дивизии губят от 75 до 90 процента от състава си. 9-та плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите.

През есента на 1918 г. обаче Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната  ни армия в Македония  да попадне в "чувал" и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия -  до Места и Искър. Планът тръгва успешно - французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност.  34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата й история.

Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета  плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите,  нашите  се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците  слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата - даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула запчват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече закога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на  хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите.  А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.

Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.

На 19-ти септември  генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови  снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
В цялата  тая сеч Девета плевенска  дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли  към незащитения  вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #79 на: Јуни 24, 2011, 04:42:27 »

Сръбски военнопленници минават под конвой през Радомир, лятото 1913 г. www.lostbulgaria.com
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #80 на: Јули 03, 2011, 12:17:36 »

Стилиян Георгиев Ковачев е български офицер (генерал от пехотата). По време на Балканската война командва Родопския отряд, а след това — Четвърта българска армия. В началото на Междусъюзническата война за кратко е военен министър в правителството на Стоян Данев (1913). Стилиян Ковачев е роден на 26 февруари 1860 в Ямбол. Първоначалното си образование получава в Ямбол при даскал Атанас Кожухаров, по-късно учи в Сливен при Димитраки Хаджииванов. От ранна възраст се включва в Ямболски революционен комитет, където помага на Георги Дражев, като се занимава с кореспонденцията на комитета. При избухването на Априлското въстание, четата на Георги Дражев се присъединява към отряда на Иларион Драгостинов и Стоил войвода. При боя, който се води в Сливенския балкан, войводата Георги Дражев е заловен и по-късно, на 29 юни обесен. Младият Стилиян Ковачев обаче, успява да избегне бесилото.

След Освобождението, 18-годишният младеж, продължава обучението си, като кара педагогически курсове в Пловдив. По време на следването му е формирана Командата на волноопределяющите се и Стилян Ковачев, след успешно издържания приемен изпит, постъпва там. През ноември 1878 година командата е преместена в София, голяма част от състава ѝ, в това число и той, постъпва в новооткритото Военно училище. Завършва през 1879 година, на 10 май е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 2-а рота на Учебната дружина на Източнорумелийската милиция.

На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик. През този период се включва активно в организирането на т.нар. гимнастически дружества.

През 1882 - 1883 учи в Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, но се разболява и е принуден да се завърне в България. След като се възстановява, през 1883 г. е назначен за командир на 3-та рота в 10-та Хасковска дружина на Източнорумелийската милиция. На 7 март 1884 г. е произведен в чин капитан, а през пролетта на 1885 г. ротата му е изпратена в Родопите южно от Пазарджик, за да закриля местното българско население от набезите на турски и гръцки банди.

На 7 септември 1885 г. със заповед №1 на майор Данаил Николаев Хасковската дружина е разделена на 3 дружини и Ковачев поема командването на 3-та хасковска дружина, което назначение е потвърдено и със заповед №4 на капитан Рачо Петров от 9 септември, като дружината е част от Търново-Сейменския отряд.
Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) дружината, която командва е прехвърлена от югоизточната граница и участва в боевете при Сливница. Включил се в авангардния отряд при настъплението му към Цариброд (11 ноември) и Пирот (14-15 ноември). За заслуги във войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.

След войната е началник на канцеларията на Военното министерство (1886-1894). На 13 август 1887 г. е произведен в чин майор, на 1 януари 1892 г. в чин подполковник. В периода 1894-1905 е последователно командир на 9-и пехотен полк, командир на 12-и пехотен полк, командир на 5-а пехотна бригада от 2-ра пехотна дивизия. На 1 януари 1896 г. в чин полковник, през 1905 г. в чин генерал-майор. В периода от 1905 до 1909 г. е командир на 4-а пехотна дивизия, след което до 1912 г. командир на 2-а пехотна дивизия. От септември 1912 г. командва Родопския отряд.
Балканска война (1912-1913)

В началото на Балканската война е командващ на Втора пехотна тракийска дивизия и на Родопския отряд, извършил настъпление по второстепенното направление от Пловдив към Западна Тракия. След успеха на тази операция става командващ на новосформираната Четвърта българска армия, като на този пост провежда успешно отбранителната операция при Булаир и отбива десанта при Шаркьой.
Междусъюзническа война (1913)

На 1/14 юни 1913, в навечерието на Междусъюзническата война, генерал Ковачев е назначен за военен министър в новообразуваното правителство на Стоян Данев, но поради напрегнатата ситуация остава на фронта като командващ Четвърта българска армия, а в министерството го замества генерал Кирил Ботев. Поради несъгласие с цар Фердинанд I и започването на Междусъюзническата война, Ковачев е отстранен (28 юни/11 юли) от командването на Четвърта армия и от правителството, а на 27 август преминава в запаса. Друга причина за отстраняването му от командването е обстоятелството, че по време на битката на река Брегалница дава заповед за отстъпление на армията, без позволение от главното командване.
Първа световна война (1915 - 1918)

След включването на България в Първата световна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, а от 1916 е началник на Главното тилово управление на армията. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

След войната окончателно се уволнява от армията. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата.

Генерал от пехотата Стилиян Ковачев умира на 11 юли 1939 г. в София.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg