Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Документи - Българската Бойна Слава  (Прочитано 66544 пати)

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #15 на: Јануари 23, 2010, 02:05:38 »

13-ти пехотен Рилски полк

Агенция “Фокус” публикува поредица, която представя историята на българските бойни знамена-светини от Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912 - 1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915 - 1918 г.) и Втората световна война (1941 - 1945 г.). Всяка неделя на читателите на електронното издание на „Фокус” ще бъдат представяни знамена на въстанически чети, на доброволчески формирования и дружини, на пехотни, кавалерийски и артилерийски полкове. Бойни знамена на Българската армия след 1944 г. и след 1989 г.

13-ти пехотен Рилски полк

След Сръбско-българската война през 1885 г. в Българската армия започва структурна реформа. На основата на вече съществуващите 12 пехотни полка се формират нови 12 полка. Освен номерация, те получават имена, свързани с градове, исторически места, и географски наименования в страната. Така в Кюстендил се формира 13 пехотен рилски полк.
Полкът е създаден през 1886 г. от състава на разформирования 2-ри пехотен Струмски полк. Струмският полк е разформирован, заради участието му в преврата срещу княз Александър Батенберг. След август 1886 г. полковото знаме е изгорено, част от офицерите са понижени в по-ниско офицерско звание, други са уволнени. Изгорено е и знамето на Военното на Негово Величество училище, заради участие на юнкери.
На 19 октомври 1891 г. княз Фердинанд І дарява формени знамена на две от дружините на 13 пехотен Рилски полк..
През Първата Балканската война 13-ти пехотен рилски полк воюва в състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия на фронта в Македония, при Кочани, Щип, Царево село, Струмица, Демир Хисар и Кукуш. В късната есен на 1912 г. е преместена на фронта срещу Цариград.
7-ма пехотна Рилска дивизия е включена в състава на новосформираната Четвърта армия. 13-ти пехотен полк е разположен първоначално край Дедеагач, а в средата на януари е прехвърлен на фронта край Булаир. На 26 януари 1913 г. елитната турска дивизия „Мюретеби“, започва настъпление от Сароския залив по пътя Булаир – Кавак. Опитът на турското командване е да осъществи пробив по направление Източна Тракия, за да свали обсадата на Одрин. Същия ден започва и десантът на 30 000 турски корпус при Шаркьой и Индже Бурун, охранявани от 2 дружини от Македоно-Одринското опълчение.
На 27 януари в настъпление срещу позициите на 22 пехотен Тракийски полк започва настъпление и 27-ма пехотна турска дивизия. На помощ на българите пристига 7-ма Рилска дивизия.13-ти пехотен Рилски полк атакува „На нож” настъпващите турци. В страховит срещен бой турските полкове са разбити и започват да отстъпват. Атакуват и дружините на 22-ри пехотен Тракийски полк. В боевете на 26 и 27 януари 1913 г. елитните турски дивизии губят повече от половината личен състав в сраженията край Булаир, чифлика Доган Араслан и Разрязаната могила.
Ето какво пише кореспондентът на руския вестник”Известия” за боя при Булаир: ”Контраударът на Българската армия е светкавичен и безмилостен. Командването на 7-ма Рилска дивизия се справя само с булаирските турски дивизии, като заповяда още на 26 януари на 13-и полк да атакува "Мюретаби" при "Разрязаната могила". Един обикновен български полк срещу цяла, и то елитна турска дивизия. При това полкът атакува без артилерийска подкрепа. Всички батареи на 7-ма Рилска дивизия са при "Доган арслан". Но 13-и полк атакува "на нож", а това е ужасът за турските войници. След кратка, но ожесточена схватка, оцелелите от "Мюретаби" бягат ужасени в укрепленията си на Галиполи. Неуспех претърпя и 27 пехотна турска дивизия. Настъпващите й колони са смазани от артилерията на 7-а рилска дивизия в ранния следобед, а в 16,30 часа в атака на нож тръгват 4 дружини от 22 полк. Към 17 часа турската дивизия е буквално изтребена, а „Доган арслан” отново е в български ръце.”
През Междусъюзническата война 13-ти пехотен Рилски полк води боеве срещу сърбите при с. Тахон, Злетовска река, с. Райчани, при с. Гърляно-Калиманско поле.
През 1915 г. след началото на Първата световна война 13-ти пехотен Рилски полк воюва срещу сърбите и французите при височините Проклетия, Модрика и Крива фея, Несвърта, с. Сливница, Островец и Боровик, при р. Елешница, връх Курина чука, при Дупляне, Дикова, Голяма глава, при Търникевци и Гевгели.
През 1916 г. полкът се сражава при Ени Кьой - Караджово, Серско, /сега Проватас – Моноклисия/, а през 1918 г. - при Баракли Джумая /Долна Джумая /.
През 1921 г. полкът се реформира в дружина и отново приема полкова организация през 1928 г.
Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа състава на 11-а пехотна дивизия, в боевете при Страцин на 25 октомври 1944 г., при Куманово, при реките Пчиня и Драва.
Знамето на 1-а дружина на 13-и пехотен рилски полк е наградено от княз Фердинанд с Възпоменателен медал „За възшествието на княз Фердинанд І” .

Любими командири
: Капитан Никола Бочев, полковник Павел Христов, полковник Кръстьо Златарев, полковник Манов, полк. Кръстьо Киров, полковник Жечо Йовчев

Имена на славата: Кочани, Царево село, Щип, Струмица, Кукуш, Демир хисар, Булаир, Злетовска река, кота 650 – с. Райчани, Калиманци, Дупляне – Дикава, Лесковац, Кукавица, Гниляне, Несвърта, Търникевци, Крива фея, Гевгели, Рупелското дефиле, Серес, Долно и Горно Караджово, Еникьой.

МАРШ на 13-и пехотен "РИЛСКИ" полк

ПОСВЕЩАВА СЕ НА ХРАБРИТЕ РИЛЦИ

Поезия - подпоручик А. МАНОЛОВ
Музика - Н. АТАНАСОВ

1. Рилци полетяхте в боя
С устрем смел неустрашим
И посрещнахте с песни
Врага ваш непримирим,

2.Крива Фея и Несвърта
Екнаха от ваший вик
И потрепнаха кат чуха
Своя роден мил език

З.Шест дни смело и не чуто
Рилци бихте се вий там
И прогонихте навеки
Подлия жесток тиран.

4. О, Албанио, ти беше
По-ужасна и от ад
Голи, боси в теб позорно
Гинеха врази от глад.

5. Боят бой, а Бог свидетел
Хвала РИЛЦИ, хвала вам
С лаври си чела покрихте
А тиранина - със срам.


Забележка: Маршът е бил отпечатан от Музикалния Магазин на Карл Иермарж - София по време на Европейската Война върху пощенска картичка, която се е сгъвала на две. Продавала се е за подпомагане на пострадалите войнишки семейства.










Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #16 на: Јануари 23, 2010, 02:07:37 »

1-ви конен полк

Агенция “Фокус” публикува поредица, която представя историята на българските бойни знамена-светини от Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912 - 1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915 - 1918 г.) и Втората световна война (1941 - 1945 г.).Всяка неделя на читателите на електронното издание на „Фокус” ще бъдат представяни знамена на въстанически чети, на доброволчески формирования и дружини, на пехотни, кавалерийски и артилерийски полкове. Бойни знамена на Българската армия след 1944 г. и след 1989 г.

1-ви конен полк


С указ № 234 от 20 декември 1883 г. от 1-ва и 3-та сотни и музикантската част се формира Първи конен на Н. В. княз Александър І полк. На 25 декември 1883 г. полкът получава първото си бойно знаме. С него участва в Сръбско–българската война (1885 г.), Балканските (в състава на Първа, а по-късно на Трета армии) и Първата световна война (в състава на Втора армия).
През Балканската война (1912-1913 г) воюва в долината на Арда на 16 и 17 октомври 1912 г., в освобождението на Димотика и разгрома на корпуса на Явер паша.
По време на Втората балканска война (1913 г) воюва срещу сърбите по направлението Трън – Клисура – Власина – Сурдулица – Грамажи.
В Първата световна война, през 1915 г. разгромява сърбите при височината Панчин гроб, Враня, Сурдулица, Куманово, Велес,Дяково, Дебър, Прилеп, Охрид. През 1916 г. е част от Конната дивизия на генерал Иван Колев. Воюва при Курт бунар, Кочмар, Конак куюсу, Карапелит, Добрич, Чифут Куюсу, Кара Омер, Мангалия, Топрак Хисар, Узунлар, Кубадин, Мустафа-Ачи, кота 90,Мулчова, Текиргьол, Кюстенджа, Кара Мурад, Хърсово, Бабадаг, Попина, Черна, Гарван, Мачин, Тулча. През 1918 г. е включен в състава на Първа кавалерийска бригада от 1-ва Кавалерийска дивизия на генерал Тодор Марков
През декември 1920 г., полкът се реорганизира в 1-ви жандармерийски конен полк, а от 1922 г. в 1-ва жандармерийска конна група. През 1928 г. е организиран отново в полкови състав.
„На 16 април 1937 г. от горния сърмен плат на старото знаме се изреза и изпрати в 1-ва Софийска дивизионна област едно правоъгълно парче 8/5 см., което се приши към новото знаме... На 6 май 1937 г. чиновете на полка се сбогуваха със старото знаме и последното в същия ден при определен церемониал се издаде в Двореца на Негово Величество Царя...”. С тържествен ритуал, в същия ден, в София полкът получава новото си знаме. При даряването му Н. В. цар Борис ІІІ казва: „...Носете го с гордост и сплотени под свещената му сянка, единни и силни, покрийте го с нова слава и с нови победни лаври...” (текст от знаменната книжка). Командирът на полка подполковник Михаил Антонов го поема от ръцете на главнокомандващия и го предава на първия му знаменосец – фелдфебел Борис Георгиев. Знамето, заедно с полка, през август 1937 г. участва в летните занятия при с. Тулово, Казанлъшко.
От 1941 г. до 1944 г. той е в състава на І-ви български окупационен корпус, в подчинение на І-ва конна бригада. „На 23 април 1941 г. полкът, строен в парадна взводна колона на старата сръбско-българска граница, след високопатриотична реч от командира на полка полковник Делчо Стратиев, начело с щандарта премина границата при поста „Славчето” между с. Трекляно и гр. Босилеград...”. Установява се първоначално в гр. Враня, от юли 1941 г. – в гр. Щип, а от октомври 1943 г. в гр. Скопие. Под диплите на полковото знаме в продължение на четири години полагат клетва хиляди млади войници. От септември 1944 г. полкът започва да се изтегля и част от състава му взема участие в заключителната фаза на Втората световна война в Европа. През август 1946 г. полкът е разформирован и щандартът му е предаден на 6-ти конен полк.

Имена на славата: Арда, Димотика, Власина, Сурдулица, Грамажи, връх Букова глава, Панчин гроб, Враня, Сурдулица, Куманово, Велес,Дяково, Дебър, Прилеп, Охрид, Курт бунар, Кочмар, Конак куюсу, Карапелит, Добрич, Чифут Куюсу, Кара Омер, Мангалия, Топрак Хисар, Узунлар, Кубадин, Мустафа-Ачи, кота 90, Мулчова, Текиргьол, Кюстенджа, Кара Мурад, Хърсово, Бабадаг, Попина, Черна, Гарван, Мачин, Тулча...

Любими командири: подполковник Михаил Антонов, полковник Делчо Стратиев, полковник Иван Стойков, ротмистър Александър Стоянов...







http://www.focus-news.net/?id=n1216456
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #17 на: Јануари 23, 2010, 02:09:30 »

9-ти пехотен Пловдивски полк

Агенция “Фокус” публикува поредица, която представя историята на българските бойни знамена-светини от Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912 - 1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915 - 1918 г.) и Втората световна война (1941 - 1945 г.). Всяка неделя на читателите на електронното издание на „Фокус” ще бъдат представяни знамена на въстанически чети, на доброволчески формирования и дружини, на пехотни, кавалерийски и артилерийски полкове. Бойни знамена на Българската армия след 1944 г. и след 1989 г.

9-ти пехотен Пловдивски полк

9-ти пехотен Пловдивски полк на Нейно Царско Величество Княгиня Клементина е формиран през 1885 г. в Пловдив. Първото си бойно знаме получава на 31 август 1886 г. През 1892 г. става част от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
В Първата балканска война полкът, като част от Родопския отряд участва в обкръжаването и пленяването на корпуса на Явер паша.
През Втората балканска война участва в боевете при Серка планина, Верила и Градец, Криволак, Бояз тепе, връх Занога, връх Кавица.
По време на Първата световна война полкът влиза в състава на Втора армия и воюва при Велес, Щип, Куманово, отбранява участъка между долините на реките
Струма и Места.
През 1916 г. е на Южния фронт при връх Дуб и Дойранското езеро. На 26 май 1917 г. на позицията при кота 1050 в Завоя на река Черна, загива легендарният полкови командир подполковник Борис Дрангов. Полкът е сред частите, които успяват да пренесат към родината знамето си още преди Солунското примирие.
След Първата световна война полкът се реорганизира в дружина.
През 1928 г. се връща към полкова организация.
На 12 юни 1938 г. на тържествен парад в Пловдив са връчени 7 нови бойни знамена, едно от които е на 9-ти пехотен Пловдивски полк.
През 1943 и 1944 г. полкът е разположен на Прикриващия фронт.
През 1944 г. влиза в състава на Първа армия и участва в Страцинско-Кумановската операция. Сражава се при Крива паланка, Деве баир, Страцин, Стражин, Куманово.

Имена на славата: Аврамово, Веница, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Дьовлен, Якоруда, Мехомия, Елешница, Дервент, Неврокоп, Просечен, Серка планина, Верила, Градец, Криволк, Бояз тепе, връх Занога, връх Кавица, Завоя на Черна, Велес,
Щип, Куманово, Дойран, връх Дуб, Фурка, Крива паланка, Деве баир, Страцин, Стражин, Велес, Щип, Злешево, Орманли, Струмишко, Галаш, Висок камък, Плавуш планина, кота 1150, Крива паланка, река Пчиня, Нови чифлик.

Любими командири: полковник Борис Дрангов, полковник Иван Бонев...

Бойният празник на 9 пехотен Пловдивски на Н. Ц. В. Княгиня Клементина полк е 4 юли


На снимките:


Знаме на 9-ти пехотен Пловдивски полк, връчено на 12 юни 1938 г., с пришито парче от старото знаме, лице и гръб

Параден мундир и калпак на княгиня Клементина, шеф на 9-ти пехотен Пловдивски полк

Полковник Борис Дрангов, командир на 9-ти пехотен Пловдивски, загинал на 26 май 1917 г. на кота 1050, Завоя на р. Черна

Пощенска картичка - Мостът при Завоя на река Черна

Хор на 9-ти пехотен Пловдивски полк

Унтерофицери от 9-ти пехотен Пловдивски полк

Гривна за спасяване на знаме














Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #18 на: Јануари 23, 2010, 02:10:46 »

Владимир Минчев Вазов е български офицер (генерал-лейтенант). Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война. Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.

След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов постъпва във Военното училище в София, завършва през в осмия випуск на 27 април 1888 г., произведен е в чин подпоручик и зачислен към 5-ти артилерийски полк в Шумен.

На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик, две годни по-късно повишава квалификацията си в Есен, Германия и на 2 август 1894 в чин капитан. През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк в София. През 1902-1903 г. е в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия. На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.

През 1900 година Владимир Вазов служи като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. При избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов се създава специална Артилерийска школа на която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник. През Балканската война (1912 - 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. На 5 октомври цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и в този момент под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.

На 9 октомври участва в боя при Гечкинли в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември. През Междусъюзническата война (1913) отново като командир 4-ти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман. Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 - 1918). На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.

Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се създава дълбокоешалониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и на влиянието на генерал Георги Вазов се отдава изключително много значение укрепването на позицията.

Тези усилия на полковник Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22-26 април 1917) - 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. При атаките на 8 и 9 май само 34-и троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.

През лятото на 1918 г. Дойранския укрепен район е съставен от четири дълбочинно разположени позиции и е още по-добре укрепен, знаейки, че преодоляването му е най-прекият път долината на р. Вардар - една изключително стратегическа позиция.

Боевете които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г. са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски дивизии, 2 френски, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно.

На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По късно същият ден противника започва усилена артилерийска стрелба, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващият ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противника е изтласкан, като дава над 10 000 жертви.

На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив. През 1919 г. е назначен за началник на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив, а от август с.г. е инспектор на артилерията в Министерството на войната.

След войната се демобилизира и бива назначен за началник на армейска област, а за кратко време сред това е инспектор на артилерията.

На 24 февруари 1920 г. генерал-лейтенант Владимир Вазов преминава в запаса и става първият председател на новоучредения Съюз на запасните офицери (1920-1921, 1924-1930). През октомври 1923 година е избран в ръководството на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на комунистическия метеж от септември същата година.

През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилския и витошкия водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа.

Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936 г. Организацията Британски легион чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си: „Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“

Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #19 на: Јануари 23, 2010, 02:11:57 »

35-ти пехотен Врачански полк

 Агенция “Фокус” публикува поредица, която представя историята на българските бойни знамена-светини от Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912 - 1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915 - 1918 г.) и Втората световна война (1941 - 1945 г.). Всяка неделя на читателите на електронното издание на „Фокус” ще бъдат представяни знамена на въстанически чети, на доброволчески формирования и дружини, на пехотни, кавалерийски и артилерийски полкове. Бойни знамена на Българската армия след 1944 г. и след 1989 г.

35-ти пехотен Врачански полк

35-ти пехотен Врачански полк е сформиран през 1903 г. в Плевен от състава на 11-и пехотен резервен полк. Първото си знаме получава на 5 октомври 1912 г. при с. Саранени.

Боен път: Полкът участва в Първата Балканската война в боевете при Лозенград, Каваклий, при Люлебургас, Тюркбей, при завладяване на Чаталджа, при атаката на Арнауткьойските височини, при Дойран и Струмица.
Във Втората балканска война води боеве при височините на десния бряг на р. Козлу дере и с. Костурно, при гр. Пехчево, с. Панчарево и в. 1490, при махалите Дубочица, Престова и вр. Крастов.
В началото на Първата световна война полкът се сражава при Неготин, Алексинац, Лебане, Прокупле. През 1916 г. е в Добруджа - около гр. Добрич, при завладяване на Кубадинската позиция, при Енгес. През 1917 г. полкът е на позиция при Охридското и Преспанското езера. Той е сред тези, които през 1918 г. остават в заложничество при гр. Кичево. Френското командване издава заповед да се сдадат знамената. Тогава командирът на полка полк. Иван Ив. Бешевлиев издава заповед да се изгори знамето, за да не попадне във френски ръце. Командирът на 12-а рота, която носи знамето, запасен поручик Ангел Янчев от гр. Враца, решава да го спаси, като скрива истината и казва, че го е изгорил. Препасва знамето около кръста си и така го крие 9 месеца. След връщането си от плен той тържествено го връща на полка.
След Ньойския договор полкът е разформирован. През 1928 г. полкът отново се формира в две дружини. С царска заповед от юни 1937 г. се преименува отново в 35-и пехотен Врачански полк.
Полкът е сред първите части, които получават нови формени бойни знамена през 1937 г. на 3 октомври в с. Паламарца. Командирът, полк. М. Ангелов приема знамето от ръцете на царя, който казва: „... В диплите на това знаме са душите на героите..... Аз вярвам, че то ще води младите врачанци към подвизи, победи и слава като тази при Добрич... Днес вие се разделяте с полковите си светини-славните бойни знамена, под които служите сега и под които доблестно са изпълнявали дълга си към родината в мир и бран вашите деди бащи и братя. Покрити със слава и чест ние отнасяме тия скъпи светини в олтаря на българската прослава.... Пред вас са благословените от светата църква ваши нови знамена, които аз с вълнение ви предавам ... Под техните гънки сплотявайте сърцата и душите си в най чиста и възвишена обич към Родината... Пазете знамето си гордо и неопетнено и нека то бъде винаги вашата светла пътеводна звезда в преданата ви до саможертва служба на България, горда, мощна и благоденстваща да пребъде през вековете...”
През 1941 г.- 1942 г. полкът се установява в Прилеп и Парачин. Взима участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа през 1944 г. в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия.
Знамето на полка е наградено с „Възпоменателна метална гривна” за спасяване и с Възпоменателни медали за войните 1912/1913 г. и 1915/1918 г. Запасният поручик Ангел Янчев е награден със знака „За спасяване на знаме”.

Командири: полк. Иван Бешевлиев, полк. Милко Ангелов, полк. Васил Таслаков...

Имена на славата: Лозенград, Каваклий, Люлебургас, Тюркбей, Чаталджа, Арнауткьойските височини, Дойран, Струмица, Добрич...

През 1942 г. село Чакърча е преименувано на Врачанци – в чест на 35-ти пехотен Врачански полк, сражавал се в Добруджа през Първата световна война.




Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #20 на: Јануари 23, 2010, 02:12:48 »

Шести пехотен Търновски полк

Агенция “Фокус” публикува поредица, която представя историята на българските бойни знамена-светини от Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912 - 1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915 - 1918 г.) и Втората световна война (1941 - 1945 г.). Всяка неделя на читателите на електронното издание на „Фокус” ще бъдат представяни знамена на въстанически чети, на доброволчески формирования и дружини, на пехотни, кавалерийски и артилерийски полкове, бойни знамена на Българската армия след 1944 г. и след 1989 г.

6-ти пехотен Търновски полк

6-ти пехотен Търновски полк е формиран във Велико Търново с Указ № 41 на 12 октомври 1884 г. За полково знаме е определено знамето на Търновска № 17 пеша дружина, получено на 30 август 1881 г.
След възкачването си на престола княз Фердинанд І поема шефство над полка.
На 20 януари 1912 г. пред полковото знаме престолонаследникът княз Борис Търновски полага клетва за встъпване в редовете на българската войска.
По време на Сръбско българската война (1885) полкът участва в боевете срещу сърбите при Нешков връх, Драгоман, Цариброд и Пирот.
През септември 1912 г.полкът е дислоциран в селата Малък Боялък /днес Малко Шарково/, Голям Боялък / Голямо Шарково/, Дерекьой, Оджакьой. Под командването на полковник Панайот Бърнев са 4 пехотни дружини и 1 картечна рота с обща численост 4890 души, в това число 70 офицери, 3 чиновници, 4826 подофицери и войници. Въоръжението на полка е от 4040 пушки и карабини и 4 тежки картечници. Обозът на полка включва 207 каруци и 469 коня.
През Балканската война (1912 - 1913 г.) в състава на Първа пехотна Софийска дивизия, участва в Лозенградската настъпателна операция, в боевете при Гечкенли и Селиолу, в Люлебургас-Бунархисарската операция, победоносно влиза след щурм в Люлебургас.
През Междусъюзническата война (1913 г.) 6-ти пехотен Търновски полк воюва срещу сърбите в състава на Трета армия в поречието на р. Нишава.
През Първата световна война Шести пехотен Търновски полк е част от Първа пехотна дивизия на Първа армия участва в Моравската настъпателна операция и в Косовската операция, в превземането на Пирот.
През септември 1916 г. полкът участва в щурма на Тутраканската крепост, в сраженията с румънско-руските войски при Кубадин. Като част от Първа пехотна софийска дивизия извършва решителния пробив на Кубадинската позиция на 20 и 21 октомври 1916 г. В боевете при Черна вода полкът пленява румънско знаме. В края на ноември 1916 г. участва в Букурещкото настъпление и преследването на румънските и руски части до река Серет.
През април 1917 г. полкът е прехвърлен на Южния фронт, където остава до пробива при Добро поле. По силата на Солунското примирие от 29 септември 1918 г. всички български военнослужещи, които се намират на запад от Скопския меридиан, са заложници. За да не попадне полковото знаме във вражески ръце, се формира команда от офицери и подофицери за спасяване на знамето и връщането му в България: кап. Христо Арабов, поручиците Цв. Денчев, Лазар Ханджиев, Отон Барбар, подофицерите Величко Латев, Атанас Стефанов, Димитър Глухчев и конният ординарец Владимир Кентов.
През 1920 г. полкът е реорганизиран, а през 1928 г. е формиран отново. През Втората световна война - 1941 г. и 1944 г. е на Прикриващия фронт в района на Свиленград. В заключителния етап войната, в състава на Първа пехотна софийска дивизия воюва при Стражин, Страцин, р. Пчиня, Скопие.
През 1891 г. знамето е наградено с Възпоменателен медал за Сръбско-българската война 1885 г. и с Почетен знак „За 10-годишна отлична служба”, а през 1920 г. с І степен на войнишкия знак на военния орден „За храброст” за пленяването на румънското знаме. Знамето е сред първите четири полка, които са наградени с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г. На спасителите на знамето е връчен „Знак за спасяване на знаме”.

Командири:
Никифор Никифоров, Никола Бочев, Никола Бонев, Христофор Хесапчиев, Иван Фичев, Георги Тановски...

Имена на славата:
Нешков връх, Драгоман, Цариброд, Пирот, Лозенград, Гечкенли, Селиолу, Люлебургас, Чаталджа, Гяурбаири, Тутракан, Кубадин, Олтина, Кара Омер, Мангалия, Черна вода, Ташлъ Юк, Первелия, река Серет, Букурещ, Стражин, Страцин, река Пчиня, Скопие...






Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #21 на: Јануари 23, 2010, 02:13:46 »

Самарското знаме

Агенция “Фокус” публикува поредица, която представя историята на българските бойни знамена-светини от Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912 - 1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915 - 1918 г.) и Втората световна война (1941 - 1945 г.). Всяка неделя на читателите на електронното издание на „Фокус” ще бъдат представяни знамена на въстанически чети, на доброволчески формирования и дружини, на пехотни, кавалерийски и артилерийски полкове, бойни знамена на Българската армия след 1944 г. и след 1989 г.

Самарско знаме, знаме на 3-та дружина от Българското опълчение, знаме на Радомирска № 3 пеша дружина

Българската армия е създадена под наименованието Българска земска войска от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 7 май (25 април стар стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 20 юли (8 юли стар стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската се намира в Търново. На 22 юли (10 юли стар стил) 1878 г. със заповед № 3 на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от Българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска. На 24 юли (12 юли стар стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба - полковника от Генералния щаб Липранди.
Радомирска № 3 пеша дружина е формирана през юли 1878 г. в гр. Радомир, подчинена е на командира на 1-ва Софийска пеша дружина. През 1884 г. влиза в състава на новосформирания 2-ри пехотен Струмски полк.
Дружината носи знамето на 3-та дружина на Българското опълчение (известно като Самарско). То е изработено от жителите на гр. Самара. На специалната церемония за връчване на знамето, състояла се в гр. Плоещ през май 1877 г, войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето, казва: "Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие".
Със знамето Трета дружина на Българското опълчение се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. В чест на третата годишнина от боевете при Ески Заара, през 1880 г. знамето е наградено с Първа степен на ордена „За храброст". Знакът му е вграден в специална богато декорирана сребърна пика, изработена по проект на граф Рошфор. При получаването на първите бойни знамена през август 1881 г., то е сдадено в Двореца.
Знамето е копринен трикольор 1,85 на 1,90 метра с панславянските цветове - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на Света Богородица (според някой източници е Иверската икона, а според други - Казанската икона) и на Светите братя Кирил и Методий. Те са рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков.
Пиката на знамето е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.

Имена на славата:
Стара Загора, Нова Загора, Шипка, Шейново...

Герои: Подполковник Павел Калитин, Цеко Петков, Никола Корчев...


Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #22 на: Јануари 23, 2010, 02:15:00 »


Сръбският крал бяга от българите пеш в Албания

На 1 октомври 1915 г., веднага след като в България е обявена войната, 600-хилядна българска армия настъпи срещу надвишаващата я с 15000 хиляди души сръбско-англо-френска-италианска армии, дислоцирани в Македония и Източна Сърбия. След като не позволиха на сръбската армия (500000 бойци) да се съедини с настъпващия по течението на Вардар англо-френски корпус (около 100000 души) и я изтласкаха от Поморавието, българите достигнаха до Косово поле. Там се бе събрала цялата оцеляла армия (400000 бойци) и тук по стара сръбска традиция сръбското командване реши да даде решителното сражение.
Сърбите планираха да пробият българския фронт в Северна Македония (току-що заета от българските войски) и да се свържат с настъпващите англо-френски войски, достигнали до Велес, т.е. само на 69-70 км от сърбите. Настъплението им започва в пет посоки.

Първият удар е нанесен по пътя Танушевци - Скопие, втория по линията Прищина - Гниляне - Домуровци, третия по Жеговица - Гниляне - Домуровци, четвъртият Гниляне - Качаник - Тетово и петият Врана - Прешево - Буяновац - Куманово.

По местата с тези имена, край които за съжаление в последните години отново обилно се лее кръв, между 10 ноември и 4 декември пламват яростни боеве на сърбите с части на Първа и Втора българска армия. Сраженията са денонощни с крайно напрежение на силите и непримиримост от двете страни. В тези дни няма пленници. Българите устояват по всички направления. Единствено Моравската дивизия настъпва на 5-6 км, но е обкръжена и напълно унищожена.

На 15-ия ден от боевете двете български армии преминават в настъпление и навлизат дълбоко в Косово в направление на Прищина. Край Призмен пламва най-страшният бой. Ето как описва сражението американският военен кореспондент Луи Едгард:
"В битката при Призмен взеха участие 100000 сърби със сто оръдия. Половината от тази войска легна на полето или бе пленена от българите. Когато сърбите изгърмяха снарядите си, хвърлиха оръдията в реките и се разбягаха. Цялото Косово поле да Призмен бе осеяно с човешки и животински трупове, ракли, коли, автомобили. Сръбския генерален щаб загуби всяко влияние над войниците си като организирана сила. Роти, дружини, полкове, дивизии и корпуси се пръснаха в страшна бъркотия. Настъпи най-страшното в една война".

Това е краят. На 24 ноември българската армия превзема Прищина. Тук се предават 20000 сръбски войници и офицери. Заловени са стотици оръдия и картечници, 150 автомобила и... каляската на сръбския крал, който със стотина хиляди войници тръгва пеш през албанските планини към крайбрежието на Албания. Българите са не по-малко изтощени и не ги преследват. Още повече, че в тила им, в горите на Косово остават цели сръбски полкове.

В следващите дни, впрочем, тези сръбски части излизат от горите, примрели от глад, струпват оръжието на купчини и сами се подреждат в колони, очаквайки българският патрул да ги плени. Поради множеството пленници, които българското командване не може да храни, накрая българските офицери ги пръскат с викове "По кукю, по кукю!" (Хайде по къщите си!).
Равносметката в Косово е 120000 убити и 170000 пленени сръбски войници и офицери. До Адриатика достигат 110000 хиляди без тежко въоръжение. За да бъдат спасени от плен (смятало се е, че българите ще подновят настъплението), ги прехвърлят на италиански параходи на остров Корфу. http://forum.boinaslava.net
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #23 на: Јануари 23, 2010, 02:19:57 »

Гробът на генерал-лейтенант Иван Колев, главнокомандващ кавалерията - наши дни
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #24 на: Јануари 23, 2010, 02:24:29 »

Френски военнопленици - Първата световна война.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #25 на: Јануари 23, 2010, 02:30:31 »

Луи-Емил Айер (на френски: Louis-Emil Eyer) е български педагог и общественик от швейцарски произход, смятан за основател на спортното движение в България. Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Нюшател и преподава спортни дисциплини в град Вьове. В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още девет швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и други. При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг и се включва в българската войска като доброволец. Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст за храброст.

След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава българските позиции.

При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно влиза като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Република Македония.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #26 на: Јануари 23, 2010, 02:32:46 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #27 на: Јануари 23, 2010, 02:34:14 »

                                             генерал Климент Бояджиев-македонски българин от Охрид.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #28 на: Јануари 23, 2010, 02:36:25 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Документи - Българската Бойна Слава
« Одговори #29 на: Јануари 23, 2010, 02:37:44 »

Одрин, български войник дава вода на ранен турски войник :

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg