Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Посланик Марко Марков: Македония в задънената улица на неомакедонизма  (Прочитано 1074 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Марко Марков, Дипломатически институт при министъра на външните работи, 25.02.2009
МАКЕДОНИЯ В ЗАДЪНЕНАТА УЛИЦА НА НЕОМАКЕДОНИЗМА

Едно държавно образувание иска да утвърди идентичността си с агресия към историята и територията на свои съседи.

Завършилата в края на миналата седмица в Охрид  XI международна конференция на Балканския политически клуб  “Македония по пътя към НАТО и ЕС” нямаше как да подмине спора между Гърция и Македония за името на бившата югославска република. Този спор продължава безрезултатно вече 17 години.
Досега не е известно Европейският съюз като институция или отделни държави-членки да са изразили категорична подкрепа за едната или другата страна в спора или за някое от предложенията на посредника на ООН - американския дипломат Матю Нимиц. От българска страна досега са изказвани мнения, че спорът е двустранен, макар от 1992 г. досега развитието на “аргументацията” на Скопие в него все по-чувствително да засяга и България.

 

Изгледите да се реши спорът стават все по-неясни.

 

В отговор на засилилия се, особено при управлението на правителството на Никола Груевски от 2006 г. насам, неомакедонизъм, Гърция втвърди позицията си и постави под въпрос не само приемането на Македония в НАТО, но и в ЕС. “Новият, надстроен и “развит” македонизъм, прокарван от ВМРО-ДПМНЕ, без да се отказва от антибългарските акценти, “усвоява” все повече територии на античността…” констатират в излязлото от печат преди месец интердисциплинарно изследване “Македония на кръстопът” на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски.
След извънредните парламентарни  избори в 2008 г., ветото на Гърция за членството в НАТО, отлагане  определянето на дата за начало на преговори за присъединяване към ЕС и предстоящите президентски и местни избори на 22 март 2009 г., обстановката в Р Македония става все по-сложна.
Напрежението в отношенията Атина-Скопие се изостри в резултат на серията писма на македонското правителство до правителства и международни организации против гръцката позиция на срещата на НАТО в Букурещ. Скопие повдигна отново въпроса за правата на “македонското малцинство” в северна Гърция и за връщането на собствеността на “македонците”, напуснали Гърция след гражданската война през 50-те години на миналия век. Допълнителни гимнастики с имената на Александър и Филип Македонски нагнетиха още повече напрежението в двустранните отношения. По този повод бившият македонски премиер Любчо Георгиевски предупреждава в интервю, че и за предстоящите избори се залага на същата карта, преразказва се

 


същата приказка за “славното антично минало”

 


Как така – пита се Георгиевски – за непълни три години станахме непоколебими антични македонци, а същевременно никак не успяваме да се деюгославянизираме?! Нима не виждаме, че с това самите доказваме, че имаме проблем с идентичността?
В цитираното изследване “Македония на кръстопът” основателно се констатира, че отъждествяването на македонската идентичност с културата на античните македонци и с името на географската област Македония дава сила на гръцките аргументи, че в Скопие проявяват аспирации и претенции към чужди територии и чужди култури. И поради това в Атина смятат, че формалната промяна на името е само част от решението на проблема. Гърция иска анулиране на македонизма!
В края на 2008 г. правителството в Скопие внесе в Международния съд (International Court of Justice) обвинение срещу Гърция за нарушаване на Временното споразумение от 1995 г. с искане да престане да пречи по всякакъв начин, пряко или косвено, на членството на Македония в НАТО и други международни организации. Международният съд вече даде на Р Македония срок до 20 юли 2009 г. да внесе в съда аргументацията си, а на Гърция определи едногодишен срок от същата дата да отговори на аргументите. Това означава, че поне до средата на 2010 г., резултат от  диалога със или без посредници не може да се очаква. Така се ограничават възможностите на дипломатическия механизъм за решаването на спора.
В тази напрегната ситуация на 12 януари 2009 г. бе публикуван докладът на Международната кризисна група (МКГ) “Името на Македония: изход от задънената улица”. МКГ е авторитетна “независима неправителствена организация”. Досегашните нейни анализи и препоръки за положението в различни кризисни точки в света и по-специално на Балканите показват безспорна ангажираност с политиката на САЩ, НАТО и ЕС.
Внимателният прочит на доклада  ни убеждава, че  усилията на МКГ са насочени към бързото постигане на компромис между категоричната позиция на Гърция и неотстъпчивостта на Скопие.  Корените на кризата обаче не се анализират.
Авторите на доклада категорично подкрепят

 


“крехкото чувство на идентичност на македонците”

 


 породено от “предизвикателствата от страна на трите съседни държави: Гърция, оспорваща името на страната; България, поставяща под въпрос македонската нация и език и Сърбия, която отрича автономията на нейната църква”. Така поставен, въпросът потвърждава, че седемнадесетгодишните разговори, водени с посредничеството на ООН (и САЩ) са фокусирани върху търсенето на технически приемлив вариант и са далече от същността на проблема. Още повече, че в днешна Македония “крехкото чувство за идентичност” се отнася само до част от славомакедонското население, но не и до албанците, българите, сърбите, турците и т.н. В това ни убеждават и  препоръките на МКГ за “възстановяването на доверието и решаването на спора за името”:
• Скопие да приеме последното предложение на посредника на ООН “Република Северна Македония” да бъде името за международна употреба.
• Членките на НАТО и ЕС активно да насърчават Гърция да деблокира интеграцията на Македония в двете организации и да отговори позитивно на съгласие на Скопие за името на страната.
• Двете страни да препотвърдят привързаността си към Временното споразумение от 1995 г. и - изчаквайки договорката за името- да използват временно наименованието “Бивша югославска република Македония”.
• Скопие да се откаже от преименуването на летището и магистралата север-юг на името на Александър Велики и от подобни ходове, провокиращи Гърция. Прочее, на централния площад в столицата на Р Македония се очаква да бъде поставена поръчаната в Италия 30 метрова статуя на Александър Велики на кон.
• В отговор Атина да признае националната идентичност и езика на северния си съсед като “македонска”/ “македонски” и да приеме уверенията на Скопие, че това определение не е свързано с териториални претенции към северната гръцка провинция Македония.
• Скопие и Атина съвместно да разгледат общата история на региона с оглед да избегнат позовавания в учебните помагала, които накърняват националната чувствителност на другата страна.

В доклада тази препоръка е обяснена по-подробно: “Скопие и Атина да предприемат преглед на третирането на общата история на региона от античността до модерните времена с оглед постигането на основно разбиране и избягване позоваванията в учебните програми, които накърняват националната чувствителност на всяка от страните. Това може да се постигне чрез смесена комисия от историци по примера, приложен от Германия и Франция след Втората световна война” (к.м.). Но

 


по какво двете спорещи страни трябва да постигнат “основно разбиране”

 


Как да преминат през хлъзгавото пространство между историческата истина и политическата отговорност?
В словото си в Охрид за международното значение на членството на Република Македония в НАТО и ЕС президентът на Балканския политически клуб д-р Желю Желев, президент на Р България (1990 - 1997 ), аргументирано доказа, че нито Гърция, нито Македония имат основания да претендират за наследството на антична Македония или да се обявяват за негови правоприемници. Д-р Желев предупреди, че неполучаването на покана за членство в НАТО може да тласне Македония към дестабилизация на етническа основа, към нейната федерализация или кантонизация и дори разцепване на страната.
      Тук няма как да не споменем примера с отношенията Скопие-София  от формирането на БЮРМ в 1945 г. досега. Само че в българо-македонския случай става дума за необходимост да се разгледа“ общата история на региона” от Средновековието до края на Втората световна война. Българският опит от т.нар. смесени комисии за преглед на учебниците още по времето на бившата СФРЮ показа неефективността им. Защото историята е впрегната от страна на Скопие в услуга на определена политика. Поради това има нужда от по-радикално отношение не към това как се самоопределят гражданите на Р Македония, нито към признаването на нацията и езика им; тези процеси са обективни и те протичат нееднозначно в Македония. А към агресията спрямо историята на България. Историческите факти за образуването на БЮРМ трябва да се вкарат в тяхната естествена   рамка. И тук отговорността на политическия елит в Македония е изключително голяма, особено в този момент, когато страната наистина е изправена на кръстопът.
Защото Бившата югославска република Македония сега е уникален пример на държавно образувание, което се стреми да  утвърди идентичността си с агресия към историята и територията на свои съседи. С перманентна пропагандна война със средствата на “историческата наука”, с несекваща от шест десетилетия антибългарска медийна кампания, целяща да сатанизира България и българската нация.
Тази кампания  стана особено нагла в навечерието на приемането на България в ЕС, а  след  това са налице и упорити опити да се злепостави и компрометира страната ни в европейските и международните институции и форуми. В центъра на тези усилия на Скопие са овехтели претенции с давност от времето на бившата СФР Югославия  за

 


“грижи” към правата на “македонското национално малцинство” в България

 


и опитите да се издейства международна подкрепа за узаконяване дейността на сепаратистката организация ОМО Илинден-Пирин, чийто основи бяха положени от резидентурата на спецслужбите на бивша Югославия в София.
В Скопие не желаят да оценят последователната доброжелателна политика на Република България  и продължават да не си дават сметка за новото качество на българската държава като пълноправна членка на ЕС и НАТО, без която не може да бъде решен нито един съществен въпрос в региона.
В началото на кървавото разпадане на Титова Югославия демократична България в нарочна Декларация на Министерството на външните работи (27.02.1991 г.) ясно заяви, че  няма намерение да пречи на утвърждаване държавността на Македония. И ако тя реши по легитимен път да бъде самостоятелна държава, България ще уважи нейната воля. Тази категорична декларация бе направена преди референдума за независимост на Македония (8.09.1991 г.), а четири месеца след него България първа призна  Република Македония (15.01.1992 г.). Тези стратегически ходове на българската държава изиграха възпираща роля спрямо неприкритите великосръбски претенции на Слободан Милошевич.
Проюгославската ръководна върхушка, която по историческа ирония трябваше да създава и да демократизира новата държава, си остана ревностен продължител на антибългарската политика, провеждана без прекъсване от създаването на югославската федерация след Втората световна война. Ще се позова отново на думите на Любчо Георгиевски в интервюто му за скопския “Фокус”: “Сред основните темели за югославянизиране на нашето общество ключово място заема перманентната антибългарска кампания… все повече се убеждавам, че докато нашата общественост не преодолее българския комплекс, ние трудно ще разберем македонската история и още по-трудно ще се ориентираме  в бъдещето”.
Като добронамерени могат да бъдат определени темата на XI международна конференция на Балканския политически клуб “Македония по пътя към НАТО и ЕС”, словото на инициатора за създаването на  Клуба и негов президент д-р Желю Желев и  компетентните, реалистични и отрезвяващи изказвания на  българските участници в Охрид. Дано те бъдат чути не само от двете спорещи страни, но и в Брюксел и в другите европейски столици.
Сочувана