Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: ПОЕЗИЯ  (Прочитано 3177 пати)

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
ПОЕЗИЯ
« на: Јануари 17, 2010, 05:14:18 »

Никога други стихове



http://news.ibox.bg/news/id_1421056456

Творчеството на Живка Балтаджиева критиката определя като нетипично за българската поетична традиция, поезия повече на разума, отколкото на сетивността.
Наблюдателите подчертават и особения стил на стихотворенията й, изградени от много къси фрази, които казват всичко директно и попадат точно в целта.

Живка Балтаджиева е родена на 23 септември 1947 година в София, но детството и юношеството й преминават в Сливен.

През 1971 завършва българска филология в СУ "Климент Охридски". Работила е в Българско Радио и по-късно, след пет години безработица, в отдел "Поезия" на списание Пламък. От 1994 преподава българска литература в Комплутенския Университет в Мадрид.

Автор е на четири стихосбирки: "Слънчево сплитане" (1971), "Дневно осветление" (1982) и "Безродни митологии" (2007), "Никога други стихове" (2010). Също така на сценариите на редица документални филми на режисьори като Оскар Кристанов и Юри Жиров, както и на множество преводи от и на различни езици.

В Испания е публикувала в превод от български: "Пространства" (2006), антология на поезията на Блага Димитрова, високо оценена от испанската и латиноамериканска литературна критика; 29 поеми от Николай Кънчев (2005); "Тайнственият рицар на свещената книга" на Антон Дончев (в съавторство, 2003), както и преводи на стихове от Ботев, Багряна, И. Цанев, Г. Борисов, Г. Господинов, Р. Панчовска и някои свои стихове.

Автор е и на ред публикации на испански език в специализирани списания и книги на изследвания върху определени аспекти на българската литература или на творчеството на значими български и испански творци. Португалия и Италия.

 
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ПОЕЗИЯ
« Одговори #1 на: Февруари 02, 2010, 05:38:40 »

Нови научни изследвания за Димчо Дебелянов в юбилееен сборник

http://today.actualno.com/news_282641.html

Цитат
Нови научни изследвания за Димчо Дебелянов са публикувани в юбилейния сборник, посветен на 120-годишнината от рождението на поета.
В основата на книгата са докладите, изнесени на научна сесия, състояла се на 18 юни 2007 година, предаде БТА.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ПОЕЗИЯ
« Одговори #2 на: Март 18, 2010, 07:47:16 »

"Сияния и сенки се гонят" от Людмила Балабанова

Неизкушеният

когато се смее
стъпва по пътека
покрита с борови иглички

когато плаче
свири на флейта
направена от сърце на върба

продължава така
продължава така

до усмивката на вечерницата

http://news.ibox.bg/news/id_1475150437
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: ПОЕЗИЯ
« Одговори #3 на: Април 15, 2012, 09:50:46 »

Чикаго,1995 г.

СТОЯН ТЕМЕЛКОВ ЕСАПЧЕТО

ОТЕЦ БОЯН САРЪЕВ


ГОСПОДИ


Господи,защо такъв мене ме створи,
та лошото аз да не можа да го търпя,
от расправиите врагът да ме и умори
и постоянно последна сила и да черпя,
да не можа с никого да се и съгласвам
и винаги пък аз да закъсвам,
за постоянно за да доказвам!

Да,дека Земята:Македония измъчена
от своето:от България своя отлачена
по лъгата на Англия сета ръскомачена
и в чужди душмански ръце е закачена,
та затова наживотти ми е ръсплачена,
често - пъти како кукавица кукам,
така ме направи за да испукам?!

Защо мене така най-лошо ми и заповеди -
това да уредам що никой не го нареди,
аз със сила от тамо и тука отдалечен,
от жал за моята земя ко на оган опечен.
И от душманите за "разбойник" наречен,
овоа пиша,сълзи рона,плача,
Слушаш ли Господи,како яча?!

Защо за нас не се смилиш,знам да можиш,
на моята справедлива България да поможиш!
Зар Ти за наща доброта да кажиш не знаиш,
та за наще грозни мъки да ни ги препраиш,
или още сякаш и по-така само за да траиш
и наща мъка ни е продължаваш,
и в душманските ръце не оставаш?

Они Господи,ако Ти не не нас спасаваш,
како що спомнах и по-натака не оставаш,
та с нас душманите да располагая гърдо,
за да не измъчвая,ако немаме ние грешки,
Ти ги знаиш како они постъпвая най-гърдо!

Господи,смилуй се на нас,
не сега що слушам моят глас.

Ами послушай въопще,сите наши гласове-
дека защото секоя Българска душа Ве зове,
доста е толко вековно робство над наска,
Ти си Той да отфърлиш черната ни мъска-
оти Ти най-хубаво знаиш душманската лъга,
кои и не испълниха с най-голяма черна тъга,
дека на най-далечно място не дадоха с лъга!

Кога Симеонови,Калоянови ще се родат
и дългоочаквани безстрашни и яки сили,
и пък безстрашно и винаги за да ни говорат,
пък за да ги бият,како по-рано що ги бия,
како на Сливница сърбищата що ги и набия-
та кога да бягая и опашките поднози свиха,
та и под аустроунгарците и си се и скриха.

Така,како Съвйетският Съюз що крахира,
и фалшивната Югославия се разформира!!!
Така и тая "Македониятя" ще умира!!!

---------------------------------------------------


...Како най-първо македонските кодоши,
от кои Македония стои отделена
от майка България,сите са най-лоши
и "Македонска царевина" от ним велена.

Ним моята книга най-много ги засяга,
дека им споменавам да помаците сите
си са чисти Българи - това ги стяга
най-повече кога им споменавам псите...

...Ето и македонците ми мои,
са със същият улав им закон,
що Тито с червено що ги обои.
И затова винаги му е само он
в главите шашави и изгубени,
затова в неправото залубени.

Македония от България е делат
и сосема наопако,грешно велат,
како "самостоятелна държава"-
и за ним кривото "право" става,
без да знаат ако правото не лубат
всичко "македонско" ще загубат!

...Аз Стоян Есапчето не можех да се стора
продъжник - еничар - и се реших да се бора,
не можех на еничарите да им съм покорен -
како да бях и на оган още веднаш изгорен!

И читай моите 151 книги написани
и ще знаиш за Западната Македония,
какви са тамо еничарите уйдисани
и защо се делат от майка България?

Оти иская по злодейски и да владеят
и чесните кога плачат,тия се смеят,
ама изгледа,еничарството ще им загине,
оти сега тамо много лошо им се чине!!!

ПРЕКАРЪТ "ЕСАПЧЕТО" МИ СТАНА МЕЛЕМ НА ЛУТА РАНА

Четириесет и четвърта година гърда,
та кога наще ни братя мили Българи,
решено да се вратат,за нас по-гърда
ни година стана,оти сите ни говедари
и глупавите и гнъсните наши ни овчари
ни станаха остри и зли ни яничари!!!

...Знаейки да "...скито" беше натурено,
ако го посвоех,ще ми беше скусен дено,
от толко що го мразех,оти със сила
беше натуркано,просто ми смърдеше
и с това управията не ми беше и мила,
всичко пояничареното гнъсно ми беше!

Татка и синовите ми "Есапов" ги записах,
жената и дъщерята ми "Есапова" ги уписах,
само мене,моят прекар "Есапчето" оставих,
иначе,всичко противно за ним направих,
защото, ако и аз се записах с "ов",беше
опасно за мене,ще знаеха че съм "Бугарин"...

И никако с ним не можех за да се слагам
и да постана како ним смърден предател
и не саках никако за да се аз и излагам,
и решен бях за БЪЛГАРСКОТО нека се мъча...

И в Областното ме викая с покана -
писана,не "Есапчето", но "Есаповски",
аз чисто разбрах и тешката ми закана,
оти съм далеко от нимното им "ски"!

И започна по тирански и по титовски,
лут,оти не му го сакам неговото "ски"...
...Му спомнах,дека Тито не е "Брозовски",
нито "Брозов",нити пък "Брозович"...

На " довиждането" и не ми врати
го видох како кървнички ме прати,
знаех оти лошо много аз ще помина
и оти това лошо няма за да отмина!

...И да се знае дека това е дваести дял
в комунистичките мъки що съм аз ял!
А останалите ми комунистички ми мъки,
за кои не вредат сега никакво поплаки,
кои ми са писани в сите мои тефтери,
що ничия душа не може да ги сите събери...

----------------------------------------------------------------

...Бабините ни роднини биле и здрави и прави,
како свещи,потпъно лични и сите чернооки,
що се однесва за националността най-корави
Българи,нямало ниски,сите биле по-високи.
Чесни преко мяра и първокласни работници.
И винаги за Българското опорити войници!!!

...И сега таквите работи да пиша
и свободно и Български да диша,
ама да не можа мъките да испиша,
оти са ми много,пре-много тешки,
що ме избиваха и потови най-жешки!

...С миналите ми мъки и тешки ми истизи,
сите тамо знаат какви бяха тия кризи.
Кои Македония от България с граници
е делат и на Българите езикът бришат
и покварени и фалшивни истории пишат!
Макар и они Български чисто дишат!

...Читателът нека знае - това става
измежду сърби и Българи в кървавата
хиляда девет стотини петнаеста година
кога се биха, търсейки секоя правата,
ама от това със сърбите не се начина,
никаква справедливост,оти загина
правината,поткрепена за това нещо,
специялно изфабрикована много вещо...

Надявам се за скорашното ни съединение
и Българското да не може да си се скрие,
оти секогаш така си го разбираме и ние!

...Турция на робовите що сака
им праве и що иска им зема
и кой тогаш що не се ръсплака
и що не се капеше в голема
мъка,а от никъде напомощ,
да им стигне за насилниците,
да ги съпре - тия гъсениците,
що кървта на Българите пия
и милиони Българи що убия!

...Оджата бил Свещеник Православен -
Българин- го потурчиле със сила
и на потурчените "имам" поставен
и турската вяра му станала "мила"!
Толко му била мила,затова се самоубива,
повече за да няма по турски за да издива,
присилаван Българското и да скрива!

Англия най - опасната душманка наша
от секогаш против Българите е била,
тая по - лоша била и от турски паша,
тая САНСТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ унищила!

Та на Турция и даваше акал
и ако нашият народ е плакал
и мъките наши ги познаваше,
ама тая и на нея и помагаше...

Та България беше цялокупна освободена
и Турция на голяма мъка беше погодена,
ама на Англия се обрати,
със специялен що испрати
пратеник - за помощ моле
и каза що много е боле!
И А нглия дилми воде -
се реши все да погоде,
та и направи предложение
и в Берлин да се зберат,
за да плачеме и сите ние!

"Санстефанска България" и да се анулира -
и от тамо самат Русия всичко да си прибира,
како що споменахме вече,
да,како Англия що рече:
Македония и Тракия  да се вратат -
секако и самата България се деле
на две Българии,за да не е яка,
Русия осамотена ако она това не сака!
Оти така Англия с партнерите веле
и тогаш секоя Българска душа заплака!

Та и не само това Англията не врати,
ами и секогаш само с лошо не прати,
дека она и през дванаестта година -
и тогаш наша душманка ни се начина,
та тогаш наща ни Македония ни подели
та и на Сърбията и на Гърцията вели:
"Имайте Македония и си е окупирайте"!

Она направи Югославията понапрежна -
и позволи на Сърбията що иска да праве
със сите от нея окупираните им народи,
правейки се како на сите "добро" погоди!

Така Сърбията за Англия е много нежна
а това значи како е много и ръзгалена,
повечето како съюзница много и галена,
тая беше фалшивно "Югославия" велена.
Българите нас сите она не убиваше -
и за "южни сърби" вещо не преправаше...

...На краят от како Македония оголеха -
е пущия свободно за да си се отцепе,
с подготвена цел за пък да е окупира
и тогаш това "македонското" дадено
що им беше,ще има секако да им умира
и на ново секако ще им бъде насадено
сърбското,тогаш наще яничари,
да има да се збогуват и с това
що го имая без никаква основа...






« Последно менување: Април 16, 2012, 12:40:00 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: ПОЕЗИЯ
« Одговори #4 на: Април 16, 2012, 03:08:23 »

Чикаго,1995 г.

СТОЯН ТЕМЕЛКОВ ЕСАПЧЕТО

"ОТЕЦ БОЯН САРЪЕВ"


БЪЛГАРИЯ НАКАЗАНА

България е съгласна и с Господа - Бога
дека никогаш с кривото да е в слога,
поготово на Англия да не и се покорава
и затова е прогласена за много корава:
Решена и за правото да си се боре
и затова от мъка и ко в оган горе
и готова на всички за да одговоре!

И затова комшиите ко вълци е кинат
и от нея и пърчина постояно и цепат.
Унищожена направина и ще я и начинат,
та все на нея наказания само лепат,
та и пък България главата не си веде,
непокорено и горделиво само си седе,
макар голямите сили не я они крепат!

Но, надеждата она никако не си губе,
дека един ден и Господ ще е помилува,
защото Она винаги Господа - Бога любе,
за нов вятър справедлив за да задува,
справедливи управителства за да завладеят,
та и нови сили България и за да я угреят -
ще дойде ред кога Българите ще си се смеят!

Секой да знае,който не е знаел,
дека България няма никако чужда
Зеня,нити една педа присвоена -
и да не слуша,ако некой лаел,
и лъжел,такъв да слушаме,нужда
нямаме и на лъгата и да додава!
Обратно на това!Сите от нас кинат,
и винаги и провокации ни чинат!!!


ТЕБЕ,ЗЕМЙО МОЯ...

Тебе,земйо моя,бандитите ми те и делат -
от твоята майка България си ми и скината
и отделено "Република Македония" те велат
и искаш,како над запален оган да си опната
та и още малчичко ти остава за да постоиш
на дървените слаби потпирачи за да стоиш.

Оти от сътетички странити си ми настелена,
кървавите ти врагови,остри зъби си точат
и с всички сили с България да не се съочат!
Постоянно твоите ти Българи да са отделени
от твоята ти поткрепителка,коя и постояно
за да те спасава,запнала още от по-рано!

И твоите ти,тия,що те днеска и господарат
и како що са: Григороски,та и Цървенковски -
та и с пълна власт - тиранска власт в ръци -
и направиха наще Българи сите тамо ко сираци,
оти тия,на сите нацията им точно признавая,
защо на точните ни Българи правото не давая!

Ти си ми земя родна - земя моя на Българите,
кои и за тебе се бореха и умираха старите,
ама како сърбищата,видели и за да не можат
в техната им сърбска нация да не сложат
и замислиха нова "македонска нация",гнъсно
и е направиха против България в борба ясно!

И на младите,синовите на Българите реални,
това беше "доста"- новата нация си полюбиха
и татковците им наведиха си главите жални -
и искаш,синовите им нож в градите им забиха
и от тех,на бащите и на дядите им,ги има
и кои с това и не са за това,са ко в зима.

Оти яничарите наши,кои не се признавая
за такива,како що бяха за турското време,
все по-клети,по-разбойнички кървави ставая,
не им е жал,оти заличвая своето си племе.
Своята си воденица пустеят - водата секнувая,
та в чуждата и вращая,така одвратвая!

Да,та и така: на своята им воденица кукавица
закукала,како с малки деца млада вдовица -
а в душманската воденица и бяло си брашно,
само пшенично за бяли симиди постояно меле,
дилми така завладеал яничарски режим страшно.
Тамо за Българското е тешко,тиранско се веле!

Защо това да е?Баш така един ми проговори:
Дека Англия за това беше крива,му одговори!

Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: ПОЕЗИЯ
« Одговори #5 на: Јуни 08, 2013, 09:49:13 »

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ МАКЕДОНИЯ, 1924 г. - Панчо Михайлов Апостолов
- български офицер, фолклорист и революционер, Кочански околийски войвода на ВМРО, роден през 1891 година в Щип


"Има ли в света народ, на който по най-жесток начин да е отнето правото да говори, да се учи, да пее на своя майчин мил език?

Има ли некъде народ, с чиито религиозни чувства и обществен морал да са се гаврили управниците му?

Има ли некъде народ, чиито вековни усилия за просвета и национална свест биват затрити с един варварски замах?

Где е тоя народ, който през ред поколения е имал стотици училища, черкви, учители, свещеници и ученици, и после, в "културния" XX век, остава изведнаж без помен от всичко това?

Где е тоя народ, чиито майки вечно с кърпи черни ходят, чиито заселища са обърнати на пепелища и чиято земя е обрасла с бурен и покрита с трупове?
Где е тоя народ, чийто небосклон е постоянно покрит с облаци мрачни, предвождани от гарвани зловещи?

О, има, има такъв народ! Това е българският народ, поставен в един божествен земен край, който от всички се нарича през низ векове Македония.

Тук, по силата на насилнически договори, които крият от самото начало фермента на разложението си, на нас, българите, е отнето правото да се учим и говорим на родния си език, да се наричаме българи."

"БЪЛГАРИН СЪМ

Облак ли гръме, земя ли гине,
сокол ли пищи, юначка птица?
От Валандово, Брайковци, Балинци,
та до Богданци - всичко е в жар.
Три деня има от как е дошел
тиранин бесен рая да бие.
- А бре, бугарин, кяфир гяурин,
урум се кажи, райо да видеш!
"Бугарин сум" - вика, не ще да знае,
айдучка песна весело пее.
Фурни палат, железа се горат,
на бугарите в уста ги турат;
спици под нокти, камшик по шия,
менг'ме на глава, в гореща вода.
Старци се молят, децата пищат;
вълкът зарева айдучка песна.
Запей ми запей, Кожух планина!
Водата спие, бугарин не спие,
земята ражда пушки, патрони!"

http://liternet.bg/folklor/sbornici/p_mihaylov/406.htm

http://liternet.bg/folklor/sbornici/p_mihaylov/content.htm

http://www.scribd.com/doc/76865010/1924-Български-народни-песни-от-Македония
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: ПОЕЗИЯ
« Одговори #6 на: Ноември 19, 2014, 01:58:40 »

Атанас Далчев от Солун, Македония

Среща на гарата - Към родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
1965 г.

http://chitanka.info/person/atanas-dalchev

http://liternet.bg/publish7/adalchev/index.html

Роденият в Солун Атанас Далчев (1904-1978, София) е един от най-видните български поети и преводачи на XX век. Майка му е прилепчанката Виктория Матеева Дишмова, а баща му Христо Далчев е български общественик от Македония - преподавател в Солунската българска мъжка гимназия, активен деец на обществено-културната организация Българска Матица и депутат в Османския парламент от Народната федеративна партия (българска секция) - партията на Яне Сандански и левицата във ВМОРО.
Атанас Далчев е носител на Хердеровата награда на Виенския университет (1972), а негови творби са превеждани на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и др. езици.
За повече информация за Атанас Далчев:  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2

http://www.strumski.com/biblioteka/?id=461
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: ПОЕЗИЯ
« Одговори #7 на: Јуни 04, 2015, 12:00:35 »

ЕКАТЕРИНА НЕНЧЕВА (1885 - 1920)
"Наричали са я: "мадона в черно" (още приживе), "прокълнатият ангел на българската поезия", "първата наша лиричка", "кокичето", "първата лястовица", "родоначалница на българската женска лирика"...

ЯВОРОВ

"Цветуща, млада,
преминах аз жива: и чистилището, и ада на живота.
Приживе ми приготвиха кивота.
Сърце, обгорено от страдание с адски вечен пламък,
то стана жив и хладен камък.
И ето ме сред вечна и безконечна нощ,
в страданието жива ощ.
Останала сам-сама една в света,
по прежний навик пак чета.
В Безсъница над "Безсъници" аз бдя.
И в мрачно упоение загадките следя.
Прочетох ги веднъж
и тайните им разплетох аз до нишка.
Сянка посред сенките в нощта,
далече от света,
аз тичам "подир сенките на облаците"...
Най-после спрях на "Листопад":
"Умрял от глад" -
там някой казва за поета сляп.
И него - къшей хляб -
погълна майката земя във гроба,
във алчната утроба.
Поклон, поете мъртъв - мъченико свят!
Привет, безсмъртнико, сред мъртви свят
вовеки ще пребъдеш ти най-свят!


На моя брат

С проклятие към вечните беди
обхванах леден труп без страх -
и лудо го притисках до гърди,
догдето всичко аз разбрах.

Ридающа тогава устни впих
в замлъкналите веч уста,
и до забрава тъй хладът им пих
в безумна някаква мечта.

...Ах, грабна го из моите ръце
земята черна! - там е той, -
и там навек погребах аз сърце,
погребах радост и покой.


Майчина любов

Аз някога проклинах Бога във небето,
че на жената е отсъдил скъден дял,
ах, някога разкъсваше сърдцето
таз вечна, спотаена жал!...

А днеска благославям тоя Бог суров,
че във пустинята житейска на жената
отсъдил е да пие тя водата
от извора на майчина любов...


Надежда

Далече тамо, сред море пустинно - на скалата тъмна
изгрява в тъмни нощи блед, вълшебен фар.
Високо там, навръх скалата стръмна
надеждата въздига вековечни си олтар…

И нас, чедата земни, мами фара от скалата стръмна
нас, земните чеда, чедата на скръбта!
Там мами ни, далеко, в бездна тъмна,
измамният светлик, надежда сетня - във смъртта!

МЕЧТА

Отвергнати безжално от живота,
мечти ми съкровени, - осквернени
видя ги с горест люта моята душа…
Безсилен да досегне бе живота -
една - единствена мечта - смъртта!
Ласкае мрачно тя разплакана душа…
ноември 1919

***

Ти питаш, друже, пак защо
в тъги душата ми унива,
какво бленувам в тоя мрак,
що моя път в света покрива...
Мен майка с клетва ме роди:
да съм до край игра на бури,
и знай - уви, едната смърт
на мъките ми край ще тури.

***

В алеята е глухо - пустота;
помръзнали се мълком птички реят;
окапали и сетните листа -
печални дървесата се чернеят.

Нощта се мълком приближава веч,
мъгла студена окол ми се стели;
прелитат птички мълком надалеч -
далеч в алеи тъмни, запустели.

...А аз стоя сама посред мъглата...
Веч близко е студена, тъмна нощ -
и пак стоя! - печална мисля ощ:
един след други как окапаха... листата.


Предсмъртно писмо на Екатерина Ненчева до сина й Милко
"Мило дете, може би това са последните минути на живота ми; може би за последен път изпитвам това щастие да те гледам. В дълбоките изразителни очи, които тъй много говорят на душата ми.
Обожаемо дете, когато пораснеш и отидеш на моя самотен заглъхнал гроб - недей скъпи по една сълза, защото помни, че аз съм мъченица. Моят завет: живей по влечението на своята благородна натура, в чиято красота не се съмнявам. Пред никакви пречки в живота не се спирай и не изменяй на себе си. Целувам те. Прощавай.
Твоята майка Катя."

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=9&LangID=1
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: ПОЕЗИЯ
« Одговори #8 на: Јануари 28, 2016, 10:29:31 »

ПЕСНИ ЗА МАКЕДОНИЯ - Иван Вазов

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=3920&Level=1

ТАМ!
Там де Вардар шуми, в оня край мил и свят,
де се наште стремят души, мисли, сърца,
със ура и с венци, с просълзени лица
братя роби здрависват спасителя брат.
Ден велик! Доживях те, дочаках те веч!
О, сърце, тупай, бий със младежкия жар!
Там свобода загря! Волно българска реч
зазвуча по бърда, по поля, и в олтар.
О, гори, планини, вий напразно сега
пред мен пречка поставяте - пречки не знам
за летежа си вихрен на Пирин през снега:
аз съм там, със духа, аз съм там, аз съм там!
Аз деля радостта на възкръсналий брат
във урата, в сълзите му своите слял,
и прегръщам те с него, герою крилат,
за този празник велик сили, кръв - всичко дал;
ти герою, ти войно с железен дух, гръд,
на България гордост, света удивил
с ураганский си устрем към слава и смърт,
епопеи създал и империй сломил!
О, лети от триумф на триумф, радост сей!
Нощ превръщай на ден, плач на смях, ад на рай,
И над Охридското езеро, роб де ридай,
ти победното си знаме развей!
18 октомври 1915 г.

ХРИСТОС, ВЪЗКРЕСЕ!
В македонския жалостен край
тежко пъшкаха клети робове,
македонския прелестен рай
е насеян с тъмници, гробове.
Но пристигна спасителя брат -
и в поля и в гори вик крилат
от народен възторг се понесе:
Христос възкресе!
Плач от радост - о, как се не плаче
пред победния български стяг!
Свобода, свобода!...Зли палачи
на човешки души - в срамен бяг!
И възторгът сърцата разтресе,
и сърцата, кат луди туптят,
и цветя въз геройте валят
с "Христос възкресе."
Празник светъл, велик, идеален!
Ден на нов, човешки живот!
Блян постигнат, столетия гален
във душата на тъпкан народ!
И навред радостта се разнесе
и лицата със сълзи обля,
и във дивни се думи изля:
Христос възкресе!
И възкръсна там правдата висша
чрез триумфа на българский меч.
Волно дух фърка, волно гръд диша,
волно звучи и родната реч.
Македонио, дигай сърце си:
над тебе българско слънце изгря
подир сръбската нощ. Каин умря!
Христос възкресе!
Летят полкове в бури, премежди,
през чукари, през бездни летят,
пръскат радост и будят надежди
и оковите с меча трошат:
брате мой, ти, който кръста изнесе
на страданьята с дух несломен,
от зло иго си вече спасен!
Христос възкресе!
Летят полкове, град по град пада,
робът осъмва свободен човек
на урата под първия ек,
при гласа на свободата млада.
Македонио, слагай венци
по челата на наште момци!
Пей, ликувай, Великден твой днес е:
Христос възкресе!
21 ноември 1915 г.

ЗАТУЙ ЛИ БЕ ТОВА?
Грамади разкървавени тела,
паднали в бран за братската свобода,
велики, чудни вършени дела
в борби ужасни с враг, стихий, природа;
при Одрин, Лозенград, Люлебургас
безчет борци прострени по полята,
а други - жертви на мор ил на мраз,
ил на Чаталджа гниющи в блатата;
в Родопите, при снежний Булаир,
при ървава Арда и Марица -
на смърт ноумолима грозен пир
от нашата до морската граница -
затуй ли тия жертви, боже мой,
се дадоха, та днес да чуйм ония,
зарад които мря народ-герой,
запъшкали под нова тирания?
Затуй ли наште храбри синове
жънаха лаври и посяха с гроби
тракийските поля и снегове,
та робите да видим и днес роби?
Да видим всичко скъпо тяхно в кал
погазено, език и род ругани,
души им изнасилвани без жал,
снагите - цели в синила и рани?
Да видим българинът да не смей
в най-българския край българин да бъде,
и името, с което се гордей,
кат срам и престъпленье да се съди!
Българио, затуй ли ти дава
тез хекатомби от юнашки сили,
затуй ли ти геройски пролива
най-пламенната кръв из свойте жили?
Затуй ли бе, затуй ли бе това?
Април, 1913 г.

БЪЛГАРСКИЯТ БОГ
Тревожни дни, велики дни ! Не знам
прекарвал ли е друг народ такива.
триумфи, слава! – а сърцата нам
змия гризе, отрова в тях излива.
Душмани грозни с низки врагове
обграждат ни.Стихия на коварство!
На адска завист демонът реве
към младото, великото ни царство!
И хищни птици яростно кълват
меса ни живи, кръв ручи от рани...
Затуй ли нашите свети герои мрат-
да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ?
Българио, треперя с твоя гнев,
треперя с твойта ярост безгранична,
треперя с яростта на бесний лев,
на кой, настръхнала, си днес прилична ;
треперя с целий негодующ свет
пред тоз позор; с душите възмутени
на твойте храбри синове без чет
по бойните полета покосени.
Но жив е българският бог. Той нас
в най-мрачни векове пази: пази ни
при Шипка, Сливница, Люлебургаз –
и днес той бди въз нашите съдбини.
И днес той бди въз нас, невидим страж
народен, и не ще да ни остави.
О, жив е българский бог, богът наш
велик, и чудеса за нази прави.
Защото правдата е с наший меч
и имаме велико тук призванье
и славна рол в историята веч
съдбата предвидлива начърта ни.
И пак ще одолейм ! И по-висок
ще бъде нашият полет свободни
въпреки всики сили преизподни !
О, жив е, жив е българският бог !
Февруари 1913

ТЪРЖЕСТВЕН ЧАС
От Охрид до Чаталджа, от Дунав до Кавала
в една душа и мисъл днес цял народ е слян,
една го мъка трови, една го люшка хала,
един го пълни блян.
От Охрид до Чаталджа, от Дунав до Егея
от ярост гороломна днес цял народ пламти,
той цял е огън, вихър, стихийна мощ, идея
вулкан, кой веч бухти...
Бухти! В душите ад е, сърцата в кръв облени,
в гърди могъщи тътне сподавен лъвски рев...
Стократно ти порасна, народе уязвени,
в свещения си гнев!
26 Април 1913 г.

"НИ ПЕДЯ ЗЕМЯ!"
Славянство? - глупост, братство? - празна дума.
Достойнство! - вятър, чест? - безсмислен звук!
Свещена клетва? - за хитреца глума,
измама за простака тук.
О, Сърбио, така ли оправдаваш
небратските си замисли към нас?
С таквиз ли думи дръзки заглушаваш
на съвестта неумолимий глас?
Така ли ти свети права убаряш,
и връзките с честта като скъса
на знамето си тоз позор писа?
Ний чуваме те гневно да повтаряш:
"От Македония ни педя вам!"
Но таз земя е наша, наша, наша!
Светата българска реч я оглаша,
земя е скъпа нам!
Тя жив е къс от нашто живо тело,
през вековете с нас страда, диша,
и с тръне увенчаното и чело,
тронува, грее в нашата душа.
За нея бяха жертвите безкрайни,
за нея мряхме при Люлебургас,
за нея, след триумфите си сяйни,
не лаври - траур носим в тоя час!
На наший зов за правда, мир, свирепо
крещиш: "Ни педя!" - брат не, злобен враг -
И в умопомраченье слепо
С Миладиновия меч ни плашиш пак.
О, пак ли сеч? О, пак ли по полята
славянски братски кърви ще текат?
Историо, не давай си листата,
не вписвай в тях на тия дни срамът!
Май 1913 г.
Сочувана