Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Европа и САД за историјата на Македониjа  (Прочитано 173664 пати)

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #435 на: Јуни 09, 2016, 04:37:15 »




ВИДЕО

http://www.zdf.de/ZDFmediathek/beitrag/video/2758230/Buergerwehren-in-Bulgarien?bc=sts;suc


09 Юни 2016
Руснаци обучават ловци на бежанци в България
Филм на германската телевизия ZDF показа как действат доброволческите отряди у нас


Най-малко 800 души участват в организирани милиции за лов на бежанци по границата на България. Според техния ръководител, те получават безплатно обучение от руснаци.

Това става ясно от филм на германската обществена телевизия ZDF за ловците на бежанци в България, излъчен в сряда вечерта, разказва в. 24 часа. Журналистките от телевизията успяват да убедят една от тези дружинки да ги вземат с тях по време на акция.

Филмът започва с кадри на подготовката на ловците от самонареклата су група „Военен съюз на България”. Те са облечени с маскировъчни дрехи и носят маски на главите. „Кой тръгва напред, кой е отзад”, пита „Саша” – по негови собствени данни бивш руски войник, който е дошъл да обучава и ръководи доброволческите отряди. След това думата взима „Георги”, който също говори на руски без акцент. „Имаме информация, че през този отрязък от гората минават бежанци Трябва да ги заловим”. И двамата руснаци не желаят да кажат истинските си имена. Това прави само Владимир – българин, командир на дружинката. Според него 800 негови хора са на мисия по турската граница в момента и ловят бежанци.

Поне половината от тези мъже имат военна биография. Ходят обаче въоръжени само с ножове – за собствена защита. На въпрос какво ще направят, ако срещнат бежанци, един от мъжете с маски отговаря: „Е, със сигурност няма да се хвърлим на земята.

Ние българите си имаме свои правила.

Затова и ние ще оцелеем за разлика от германците.”

На месец в България полицията залавя около 1500 бежанци. Мъжете вярват обаче, че броят е много по-висок.

Телевизията показа и кадрите на залавяне на бежанци с викове „Гоу Търки, ноу България”.

Мъж, на име Боян, каза: „Да, трябва да се освободим от тази бежанска напаст. Ние, българите, живеем в бедност, а тия африкански и арабски нашественици идват тук с пари в джобовете. Плащат им да разпространяват тероризъм.”

Така не мислят само отделни ексцентрици, над половината от българското население подкрепя гражданските отряди по границата, съобщава телевизията. Показва и кадрите на Динко с АТВ-то, в които той обясни пред БТВ как е залавял и бил бежанци.

„На тези кадри българският премиер, бивш каратист и бодигард, реагира първоначално така”, казва журналистката и пуска кадрите, на които Борисов пред български медии благодари на „момчетата” и казва, че в бъдеще гранична полиция ще се координира с тях. Едва, когато получава критика и отвън, правителството сменя позицията си. Пред камерата на ZDF вътрешният министър Румяна Бъчваров обяснява, че Борисов е благодарил на хората, които са нахранили и напоили бежанците. „Ние не бива да допускаме през България да се образува нов бежански път към Западна Европа. Но аз съм против работата на граждански отряди.”

Това явно няма голям отзвук, защото по границите продължават да действат ловци на бежанци, които имат десетки хиляди привърженици.

„Знаете ли, чух, че една трета

от бежанците имат СПИН.

И ние просто ги пускаме ей така в България. Ми то всяко животно, дето минава през границата, трябва да прекара в карантина! Имаме толкова много работа за вършене”, казва Георги.

Журналистките се опитват да говорят и със заловени бежанци и посещават лагера в Любимец. Ръководителят на дома показва най-различни ножове и пръчки, с които заловените бежанци по думите му са нападали полицията. „В тях намираме и субстанции, които после се оказват дрога”, казва той. Докато той говори, камерата показва хората в дома – жени, много бебета и малки деца, тийнейджъри, мъже. Една четвърт от бежанците тук са деца, съобщават журналистикте. Не им позволяват обаче да разговарят със заловените.

„В българското общество постоянно се внушава омраза срещу бежанците”, казва Красимир Кънев от Хелзинския комитет. Не се дискутира откъде идват тези хора, от каква опасност бягат. Единствената тема е как бежанците застрашават сигурността на България.

Камерата се връща при шефа на ловците на бежанци Владимир. Той показва в офиса си снимки от конференция в чешкия парламент, озаглавена „Крепостта Европа”. Местни популисти позират с българското знаме. Да, ние се свързваме в мрежа, потвърждава той. После показва кадри в компютъра си, на които руски военни показват техника за защита и нападение. „Това е страхотно! Руски наемници ни обучават и то безплатно, за което сме благодарни”, казва той.

Ако споразумението с Турция пропадне, ние сме готови за война с бежанците, казва той.

http://www.segabg.com/article.php?id=807643

Комисар от ООН критикува България заради мигрантите
14 Юни 2016

Върховният комисар на ООН по правата на човека Зеид Раад Ал Хюсеин посочи България като пример за антиимгрантски настроения в Европа и изрази загриженост от нарастващия брой мигранти, които биват задържани в Европа, включително и деца без придружител, събщи БГНЕС.
Ал Хюсеин осъди „широко разпространената антиимигратска риторика”, която „насърчава климата на разделение, ксенофобия” и дори на упражняващи насилие граничари доброволци, както е в България.

Той съобщи, че е изпратил свои колеги да проучат обстановката на място в централното Средиземноморие и на Балканите. „Те са станали свидетели на нарастващ брой задържани мигранти, включително и в горещите точки, създадени в Гърция и Италия”, изтъкна Ал Хюсеин на откриването на втората годишна сесия на Съвета по правата на човека на ООН.

http://www.segabg.com/article.php?id=808336





14 Юли 2016
Германия разследва българските "ловци на бежанци", МВР - не

Бившата лидерка на ПЕГИДА Татяна Фестерлинг е разследвана в Германия заради паравоенните български организации, които се рекламират като майстори по ловенето на бежанци. "Дойче веле" съобщи, че полицията в Хамбург се е впечатлила от призива на Фестерлинг "мъжете в Европа да се вдигнат и да помогнат на българските доброволци" и подозира, че става дума за вербуване на хора за чужда военна сила. Българското МВР не реагира по въпроса.

В края на юни Фестерлинг и нейният съмишленик от Холандия Едвин Вагенсфелд се включили във военизирана доброволческа група, която преследва бежанци край границата на България с Турция. На снимки във "Фейсбук" Фестерлинг и "холандецът Ед" гордо позират в маскировъчно облекло, заобиколени от неколцина мъже с маски, за които се твърди, че са "невъоръжени, абсолютно законни доброволни помощници на българските граничари, преследващи нелегалните пришълци", разказва "Дойче веле".

Фестерлинг написала, че по българо-турската граница в момента царят тежки условия - жестока жега, комари, нестабилен терен, непристъпни гори. И тъкмо в тези условия доброволците се борели срещу "потока нашественици от Турция". Тя проучила намерените в района дрехи, опаковки от лекарства и документи с арабски шрифт и стигнала до извода, че те са изоставени не от бежанци, а от "хладнокръвно пресметливи бойци на исляма, които идват от западнали култури и не желаят да имат нищо общо с нашия свободен, декадентски начин на живот, който те дълбоко презират и искат да унищожат". Именно тогава призовала мъжете на Европа, най-вече ветерани от войската и полицията, да заминат за България и да помогнат за възпирането на "нашествениците, тръгнали да грабят и изнасилват в името на исляма".

Преди седмица Фестерлинг се появи на митинг в Лайпциг в камуфлажни дрехи и със значка на българските паравоенни отряди. Преди това тя е направила голяма обиколка на Европа от Дания до Словакия, Унгария, Румъния и България. "Заедно с колегата си Едуин Вагенсфелд, който стана известен в ПЕГИДА като "холандеца Ед", тя се присъединила към патрулите "Васил Левски" - нещо като гражданска армия от български националисти", написа берлинският Der Tagesspiegel.

"Ей, мъже! Ако имате няколко седмици време и военна или полицейска квалификация, ако сте отворени и искате да научите нови неща, ако сте готови да живеете в оскъдица и на палатки в храсталаците, ако искате нови европейски приятелства, вдигайте се към Черно море, за да подкрепите нашите европейски съюзници!", призовала Фестерлинг, цитирана от "Дойче веле". "Гербовете по униформите на мъжете, включително и превръзката, която носи самата Фестерлинг, ги идентифицират като една своеобразна частна армия, съставена от проруски настроени български националисти. Тези отряди твърдят, че са независими патриоти, но според експертите всъщност се борят срещу демократичната политическа система в България", коментира медията.

http://www.segabg.com/article.php?id=813402

« Последно менување: Јули 14, 2016, 03:05:04 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #436 на: Јуни 14, 2016, 05:23:00 »


14 Юни 2016

Най-често украинци получават българско гражданство

900 чужденци са получили българско гражданство през 2014 г., като сред тях най-много са украинците. От всички поискали да получат наше гражданство 22 на сто са от Украйна. Следват руснаците - малко над 16%, а след тях са молдовците - 14%. Това показват публикуваните вчера данни на Евростат. Страните от ЕС са дали гражданство за 2014 г. на близо 890 хил. чужденци, но те намаляват с около 100 хил. души спрямо предходната 2013 г. 89% от тях са от трети страни. За периода 2009 - 2014 г. страните от общността са дали гражданство на повече от пет милиона чужденци, сочат последните данни на Евростат.

България се нарежда на второ място в ЕС като страна, приела за свои граждани хора от трети държави - 99% от получилите българско гражданство не са от ЕС. Първа е Естония, която също приема за свои граждани руснаци и украинци и не е направила свой поданик нито един чужденец от ЕС.

Най-привлекателна за заселване се оказва Испания, защото през 2014 г. тя е дала гражданство на близо 206 хил. души. Следват я Италия с близо 130 хил. и Великобритания (125 хил.). Германско гражданство са получили 111 хил. души.

Най-много чужденци от трети страни идват от Мароко - близо 93 хил. мароканци са станали европейци. Огромната част от тях - 88% - са се заселили в Испания, Италия и Франция. 41 хил. албанци и близо 38 хил. турци също са получили европейско гражданство. Логично, 66 на сто от турците са получили германско гражданство, а 2/3 от индийците и половината от пакистанците вече са граждани на Великобритания.

Европейците, които сменят своята страна с друга от ЕС, предпочитат да стават граждани на Люксембург. Там 82% от хората, получили гражданство (общо 3.2 хил. души), идват от друга стана от ЕС. Следват Унгария (77%) и Малта (52%).

http://www.segabg.com/article.php?id=808279

В Делчево има повече български паспорти, отколкото македонски
25 септември 2015

В македонския град Делчево над 70% от населението има български паспорт, но се увеличава броят на хората с такива и в Пехчево Берово, Виница, Кочани, Щип.

Делчо Гошев, който вече 15 години посредничи за вадене на български паспорти, казва, че интерес за български паспорти винаги е имало, съобщава телевизия Стар.

"Най-често взимат паспорти по икономически причини, но има и хора, които са известни политици, мениджъри, лекари и работят тук, но все пак искат друг паспорт и са наясно, че правата, които им дава съседната държава, са добре дошли", заяви Делчо Гошев.

От 60-90 хиляди македонски граждани са получили или са в процедура на получаване български паспорти. Самата процедура за изваждане на паспорт е 15 месеца и струва около 400 евро.

Че българският паспорт им отваря вратите за добра печалба в Европа, потвърждава и делчевецът Тони Стойменовски, който всяка година работи в западноевропейските страни. Там, ако от земеделието взима от 60 до70 евро на ден, от строителството надницата е 120-130 евро.

"Българският паспорт представлява борба за оцеляване, той не е предателство", казва Тони Стойменовски.

Няма официална цифра колко македонци имат български паспорти, но се говори, че само миналата година са издадени 20 хиляди.

http://www.struma.com/lyubopitno/v-delchevo-ima-poveche-bulgarski-pasporti-otkolkoto-makedonski_83555/
« Последно менување: Јуни 14, 2016, 05:24:35 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #437 на: Јули 01, 2016, 11:03:57 »





ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=evyxPXcwpes&list=PL5tp2e1wIVjilkZn6PEC_i-05y9f9qo5m

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Вангелия

Руски филм за Ванга

Феноменът на ХХ век !

Лишена от зрение, Ванга вижда в бъдещето – нейните пророчества стигат в наши дни и ще продължават. Въпросът е как да се свърже паметта за изреченото от нея, преди събитията да ни застигнат или това ще роди друг феномен…
Фатализъм, кармичност и асоциации със събития в съвременността съпътстват създаването на сериала, в който Русия открива знаци за своята съдба.
Оспорван от едни и толериран от други, “Вангелия” пресъздава  живота на известната в цял свят българска пророчица и лечителка Вангелия Гущерова – от раждането й през 1911г. до смъртта и шест години по-късно – до 2002. Способностите на една силна и мъдра жена са загадката на ХХ век и около нея постоянно витаят легенди.

След премиера в Израел /25 август 2013/ и Първи канал на Русия /18 септември 2013/ сериалът се излъчва по БНТ1 от 19 март 2014г.

12-сериен телевизионен филм.
Русия, Беларус, Украйна, 2013г., 52 мин.

Сценарий: Владимир Сотников, Татяна Сотникова.
Режисьор Сергей Борчуков
В ролите: Елена Яковлева, Ирина Рахманова, Наталия Николаева, Даша Отрошко, Кристина Пакарина, Карина Андоленко, Светлана Кожемякина, Валентина Ананьина, Евгений Князев, Антон Макарский, Александра Платонова, Кристина Брикова, Яна Еремеева, Кристина Мещерякова, Сергей Медведев, Даниил Белий, Кирсан Илюмжинов, Таисия Вилкова и др.

“В Ню Йорк две железни птици ще убият двама близнаци“. Какво означава това? Когато през 80-те години Ванга прави предсказанието, никой изобщо не може да предположи какво ще се случи с Двете кули през 2001. Както и с потъването на Курск през 2000г. в Баренцово море. После мнозина си спомнят думите й…
Съвпадение или мистика? Филмът търси тайната, следвайки живота на Ванга в България. След един смерч, който засипва очите й с пясък, 12-годишната Вангелия ослепява и започват първите видения. Обвинена в магьосничество, тя е в затвор заради предсказаната смърт на Сталин. Но нищо не може да я скрие. Светът вече знае и славата й води политици, бизнесмени, артисти – милиони, сред които и журналистът Сергей Медведев, който играе себе си в разказа на Ванга пред стажант-журналистката Алиса. Като прессекретар на Борис Елцин през 1996г. , Медведев тайно пристига при Ванга, за да разбере резултата от изборите. Думите на пророчицата са, че  ще спечели, но ще има проблеми със сърцето, което се случва с последвалите два инфаркта. Тогава Елцин не обръща внимание…
Актрисата Ирина Рахманова припомня: “Ванга е убедена, че има дата на раждане и дата на смърт, които не могат да се променят. Тя никога не говори на хората за това кога ще умрат, тя говори за онова, което могат да избегнат“.

До началото на снимките актрисата Елена Яковлева опитва да върви със завързани очи, за да почувства какво е да живееш в пълен мрак. Всички, познавали Ванга, са изумени от приликата й с появата на снимачната площадка. Актрисата споделя: “Хората, които са я срещали и разговаряли, разказват малко за нея. Да говорят за нея е толкова мъчително за тях, сякаш някакво табу лежи върху спомена им“.
“Вангелия” не е просто история за най-известната пророчица на ХХ век, а разказ за една жена с дом, любов, брак, която въпреки свръхестествения си дар е страдала, обичала, загубила близки – като всички…

Ванга умира през 1996г., както сама е предсказала. Нейните думи продължават да се сбъдват и не дават покой на тълкувателите им…

/По материали от Дирекция “Информационни програми” на Първи канал в Русия/

http://bnt.bg/filmi-i-serialii/serijni/vangeliya
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #438 на: Јули 17, 2016, 06:00:04 »



Колишевски и Тодор Живков на погребот на Тито се скараа за Македониjа

Сведошство на поранешен амбасадор на Бугариjа

http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=B5D5FAFB1EEFC54F8DB100DA10C0B3CD
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
« Последно менување: Јули 23, 2016, 07:23:36 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #440 на: Септември 30, 2016, 10:30:33 »



30 Септември 2016

Злато на 6500 години откриха до Провадия

До момента са разкрити около 400 различни находки при разкопките в археологическия обект "Провадия-Солницата". Това съобщи при посещението на министър Вежди Рашидов на обекта ръководителят на проучванията проф. Васил Николов.
Сред откритите находки има и няколко златни артефакта. Златните находки са датирани от средата на петото хилядолетие пр. Хр. Едната от златните находки е апликация, която е била отливана вероятно във восъчен калъп, каза Николов и обясни, че находката е на около 6500 години.
При разкопките в по-горните пластове на могилата са открити и находки от късния елинистичен период. Открити са и фрагменти от т.нар. мегарски чаши, които са произвеждани в Южна Гърция, като досега те са намирани само по Черноморското крайбрежие. За първи път са открити на 50 километра навътре, посочи проф. Николов.
През тази година археолозите са открили и кладенец на около 6400 години. Той е разкопан до осем метра и предстои укрепването му. Кладенецът се намира зад третата отбранителна система на археологическия обект.
Интересни находки са открити и при разкопките на некропола. Според Николов селището "Провадия-Солницата" се очертава като най-атрактивният праисторически паметник в Югоизточна Европа.
Рашидов заяви, че ще се радва, ако през следващата година бъдат осигурени повече средства за археологически проучвания. Министърът каза, че ще иска поне 3 милиона лева за тази дейност.

http://www.segabg.com/article.php?id=824475
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
« Последно менување: Ноември 07, 2016, 03:39:40 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #442 на: Ноември 05, 2016, 08:14:19 »



4.11.2016

Коментар на Божидар Димитров по повод следното изказване на турския министър на горите и водите Вейсел Ероглу:

„Вейсел Ероглу, турският министър на горите и водите, заяви, че до 2053 г. външнополитическата доктрина на страната предвижда нейното знаме "да бъде забито по-надалеч отсега", а до 2071 г. страната трябва да е изпълнила всички свои големи цели, предаде "Дарик".
През 2071 г. ще се навършат 1000 години от победата на селджукските турци над Византия при Манцикерт, която се смята за повратна в османската история и заселването на Анатолия.
Министърът призова майките да променят приспивните песни, които пеят на децата си, за да са в унисон с "целите на 2071 година".
„Повече няма да казвате на децата си: „заспивай, за да пораснеш". Ще казвате: „заспивай, за да се изправиш, сине. Целта е 2071. Вие ще извървите стъпките на Велика Турция.
Турция е велика и силна страна, но единственият начин да оцелее е осигуряването на по-силна икономика, по-силни институции и по-силна армия. Ние успяваме в тези големи цели, с Божията благословия. Но не трябва да забравяме, че ако една страна няма такива цели, историята я изтрива. Децата на тази нация ще успеят в тези три цели, които бяха посочени от нашия президент", гласи част от речта му.
Първата цел е да направят Турция една от 10-те най-силни икономики в света до 2023 г.
„Има и цел, която принадлежи на младите хора: 2053 година ще бъде 600-та годишнина от превземането на Истанбул от османците. Младежите ще изведат Турция с една стъпка напред в тази година. Ние вярваме, че те ще забият знамето ни по-надалеч", допълва Ероглу.” - Offnews

При подобни „мислители” за бъдещето на Турция виждам и друго възможно бъдеще за тази страна към 2071 г. А то е: Турция с граници в европейската си част плюс Истамбул с определен неголям хиндерланд в Мала Азия (100-150 км от Босфора и част от малоазиатското крайбрежие с Измир. А Анадола част от голяма кюрдска държава, обхващаща освен две трети от днешната турска територия и северните части на Ирак и Сирия. Това е положението г-н Вейсел Ероглу, това също е вероятен и то във висока степен сценарий. И честита война с „Ислямска държава”, не знаехте ли българската поговорка „Храни куче да те лае (в случая да те хапе)”. За 500 години не можахте да я научите. Нищо сега ще я научите на собствен гръб.

http://www.klassa.bg/news/Read/article/273561_%D0%91%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F%3F
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #443 на: Ноември 07, 2016, 09:23:12 »



7 ноември 2016

Со организиран превоз од бугарски невладини организации до избирачки места
Над 15.000 македонски државјани гласале на изборите во Бугарија!

http://vecer.mk/makedonija/nad-15000-makedonski-drzhavjani-glasale-na-izborite-vo-bugarija
« Последно менување: Ноември 07, 2016, 09:25:10 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #444 на: Декември 04, 2016, 05:46:51 »

 ЗАЩО МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИ?

Често възниква въпросът, защо българите в Македония са били наричани "македонски българи", а не просто българи. Отговорът е в това, че в Македония са живеели различни етнически групи, като българи, сърби, власи, гърци и др. И всички те били обозначавани като македонски, защото са живеели в тази област. Македонски никога не е било свързано с етническа принадлежност, а с принадлежността към областта Македония.


macedonian greeks

https://www.google.bg/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks&gws_rd=cr&ei=jWVEWNCYIoPosQHTvYHwAw#tbm=bks&q=%22macedonian+greeks%22++ottoman+empire

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#q=%22macedonian+greeks%22&tbm=bks&start=10

macedonian albanians

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#tbm=bks&q=%22macedonian+albanians%22


macedonian turks

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#q=%22macedonian+turks%22&tbm=bks&start=0

macedonian serbs

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#tbm=bks&q=%22macedonian+serbs%22

macedonian vlachs

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#tbm=bks&q=%22macedonian+vlachs%22

macedonian bulgarians

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#tbm=bks&q=%22macedonian+bulgarians%22
« Последно менување: Декември 04, 2016, 07:56:29 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #445 на: Декември 17, 2016, 11:43:49 »




Филмот „Ослободување на Скопје“




Деветосептемврийски преврат

Деветосептемврийският преврат[1][2] е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., като е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България попада в съветската сфера на влияние.

В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“.[3][4][5] Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „държавен преврат“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82






Пета армия

Втора световна война (1941 – 1945)

На 17 май 1940 година във връзка с избухването на Втората световна война (1941 – 1945) е формирана Пета прикриваща армия. Получава задача да прикрива югозападната граница на България, а в състава и влизат 9-a пехотна плевенска дивизия, 2-а бърза дивизия, както и прикриващите части на 3-а, 8-а и 10-а дивизионна област, 3-ти армейски орляк и съответните интендантски части. На югоизточната граница е до юли 1940 година, когато е заменена от Четвърта прикриваща армия. [1]

Съгласно спогодбата „Клодиус-Попов“ (1941) България поема ангажимент да замени почти напълно германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде своя администрация на тези райони.[2]

Първоначално за целта българското военно ръководство формира отново Пета българска армия с командир Никола Михов. Тя е съставена от най-близко разположените съединения на бълг. територия – Шеста пехотна бдинска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия и Първа кавалерийска дивизия, като са им придадени още части и формирования. Заемането на територията започва на 19 април 1941 г., когато армията е преименувана на Пета отделна армия и приключва до 24 април 1941 г.

По-късно бълг. войски имат следното разпределение:

    Щаб на Пета армия – в Скопие;
    50-ти пехотен полк (от Първа ПД) – в Пирот, югоизточна Сърбия;
    52-ри пехотен полк (от 14-та ПД) – Враня, югоизточна Сърбия;
    Шеста ПД – Зайчар, югоизточна Сърбия;
    14-та ПД – Скопие, Македония;
    15-та ПД – Битоля, Македония;
    Първи кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) – Щип;
    Втори кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) – Скопие.

В началото на септември 1944 г. Пета армия (14-та, 15-та, 17-та и 29-та пехотна дивизии и 1-ва конна бригада в Македония и Южна Сърбия) започва изтегляне към старите граници на България. Самото изтегляне не протича по организиран начин и на 6 септември 14-та и 29-та пехотна дивизии са обезоръжени от немците и престават да съществуват като боеспособни единици. Само 17-та пехотна дивизия, която е най-близо до старата граница успява да се изтегли. 15-та дивизия единствена оказва съпротива и води боеве при Битоля и Прилеп с подкрепата на българската авиация след което се изтегля на малки групи към България.

На 2 октомври 1944 армията е преименувана на Шеста армия, а на 7 октомври 1944 е разформирана.[1]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F

Бугарска окупација на Македонија во Втората светска војна

Повлекување на бугарската администрација и армија

Во периодот од почеток на септември до крајот на ноември 1944 година во бугарската политика спрема Македонија, Тракија и Поморавјето настапуваат нагли и драматични пресврти кои се поврзани со воено повлекување и повторно воено навлегување во овие области.

На 26 август 1944, под закана на Црвената армија, владата на Иван Багрjaнов прогласила неутралност на Бугарија во однос на војната меѓу Германија и Советскиот Сојуз. Таа препорачала германските трупи да ја напуштат земјата, или да бидат разоружени. Бугарија ги прекинала дипломатските односи со Германија, и сакала официјално примирје со САД и Велика Британија и почнала повлекувањето на бугарските војници од окупираните територии во Југославија (Македонија и Србија) и Грција. Во овој период по консултации со Софија, Иван Михајлов пристигнал во Скопје со намера да прогласи создавање на Независна Држава Македонија, но се се откажал од таа идеја. Без оглед на овие околности, на 5 септември Советскиот сојуз објавил војна на Царството Бугарија. Сепак, новата влада на Константин Муравиев објавила војна на нацистичка Германија на 8 септември 1944 година, и истиот ден војниците на СССР навлегле во земјата.

На 6 септември 1944 година во штабот на Петтата бугарска армија била примена наредба сите делови да се соберат на 9 септември во Прилеп и да се движат источно од реката Вардар. Во меѓувреме, командантот генерал Александар Попдимитров склучил договор, на 7 септември 1944 година со германскиот штаб во Скопје, за „симболична војна“ на двете земји во Македонија. Ова негово дејствување ги деморализирало бугарските војници и одиграло фатална улога. Така започнало повлекувањето на Петтата бугарска армија од Македонија, што било дезорганизирано и хаотично и многу војници потпаднале под германско апсење. Само 17-та пешадиска дивизија, која е најблиску до бугарска граница успеала целосно да се повлече, а 15-та дивизија единствена се спротивставила и водела борби со Германците во Битола и Прилеп со поддршка на бугарската авијација, а потоа се повлекла во мали групи кон Бугарија. Македонците и нивните сојузници, југословенските партизани, без оглед на новата власт во Софија, се однесувале кон Бугарската држава како кон непријателска сила, имајќи го на ум фактот дека Бугарите биле сојузници на Фашистите.

https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D1%98%D0%BD%D0%B0

Скопие

На 22 април 1941 г. Пета армия от състава на Българската армия е посрещната втори път като освободител от българите в Скопие. Същата година за комендант на града е назначен полковник Неделчо Стаматов. Българските части напускат града след 9 септември 1944 г. с идването на власт на БКП.

От октомври 1915 г. до септември 1918 г. и от април 1941 г. до септември 1944 г. е в състава на Царство България.

На 13 ноември 1944 г., в хода на Страцинско-Кумановската операция, части на Първа и Четвърта български армии влизат в Скопие, а след тях в града навлизат и югославски партизани от 42ра и 50та Народно-освободителна дивизия и 16та Македонска бригада. Днес в чест на събитието Скопската община присъжда почетната награда „13 ноември“.

В средата на декември 1944 г. Скопие е сцена на кървавия Скопски войнишки бунт. Хиляди войници и офицери от цяла Вардарска Македония, много от тях наскоро освободени от Българската армия, събрани в наскоро формираната „Македонска войска", отказват да се сражават на Сремския фронт в редиците на Югославската народна армия и се вдигат на протест пред главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония. Сръбските и просръбски офицери, ръководени от Светозар Вукманович и Михайло Апостолски разстрелват след измама над 70 офицери, а след това при стрелбата в насъбралото се множество избиват над 100 човека от протестиращите войници, останалите са пленени, затворени и жестоко измъчвани.[22]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5





През месец януари 1945 г.по време на провеждането на Втория конгрес на младежта на Македония(6-7 януари-периода на Коледа) избухват войнишки бунтове в Скопие и Щип, в които участвуват първоначално около 360 войници от щипската батарея, първи и трети дивизион, който бива окачествен от скопските ръководители като бунт на пробългарски настроени войници и офицери, които не искат да отидат на фронта да се бият с германците. Бунтът е потушен по особено жесток начин, в което участвуват лично Темпо и Михайло Апостолски, като са разстреляни 70 офицери, а разгневените от този варварски акт около 1000 войници се отправят към центъра на Скопие, където сръбски партизани ги посрещат с безмилостна картечна стрелба.

http://www.makedonskatribuna.com/YordanChkatrov69.htm

Скопски войнишки бунт

Скопският бунт е въоръженият бунт на новосъздадената от юго-комунистите „Македонска войска" в Скопие през декември 1944 г.[1] Това е първата сериозна съпротива във Вардарска Македония срещу повторното включване на областта в рамките на Югославия. Отговорът на управляващите е налагането на политически терор в Социалистическа република Македония.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%82




« Последно менување: Јануари 06, 2018, 02:59:49 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #446 на: Јануари 01, 2017, 04:43:19 »



Филмот „Ослободување на Скопје“

November 13, 1944 (Monday)


    The Bulgarian 1st Army captured Skopje.[15]

    The Japanese destroyers Akebono, Akishimo, Hatsuharu and Kiso were all bombed and sunk by U.S. Navy aircraft in and around the Cavite Naval Yard in Manila, while destroyer Okinami was sunk 8 nautical miles west of the city.

    Japanese submarine I-12 was hedgehogged and sunk east of Hawaii by American warships.

    Civil air service returned to London for the first time since September 1939.[5]

https://en.wikipedia.org/wiki/November_1944



Stone & Stone Books

War Diary

November 13, 1944 (Monday)

Russian Front

Finnish forces capture Inari in northern Finland
   Arctic Front, June 1941 - May 1945

German forces withdraw from Skopje as Bulgarian 1st Army advances
   Southern flank of the Russian Front, 1944-1945

Bulgarian 1st Army captures Skopje
   Southern flank of the Russian Front, 1944-1945


http://books.stonebooks.com/wardiary/19441113/

Books on this subject
War Diary entries for this subject   Narrower subjects
Main subjects


Balkan campaigns, the Aegean, and the Adriatic, 1942-1945

Russo-German War, 1941-1945

   Axworthy, Mark, Cornel Scafes, and Christian Craciunoiu. Third Axis Fourth Ally: Romanian Armed Forces in the European War, 1941-1945. London: Arms and Armour, 1995

Bantea, Eugen, Constantin Nicolae, and Gheorghe Zaharia. Romania in the War against Hitler's Germany, August 1944-May 1945. Bucharest: Meridiane Publishing House, 1970

Buchner, Alex. Ostfront 1944: The German Defensive Battles on the Russian Front, 1944. West Chester, PA: Schiffer Military History, 1991

Clark, Alan. Barbarossa: The Russian-German Conflict, 1941-45. New York: William Morrow and Company, 1965

Cornish, Nik. Armageddon Ost: The German Defeat on the Eastern Front 1944-45. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2006

Dick, C. J. From Defeat to Victory: The Eastern Front, Summer 1944. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 2016

Erickson, John. The Road to Berlin. New York: Harper and Row, 1983

Erickson, John (editor). Main Front: Soviet Leaders Look Back on World War II. London: Brassey's, 1987

Frieser, Karl-Heinz, Klaus Schmider, Klaus Schonherr, et al. Das Deutsche Reich in der Defensive: Die Ostfront 1943/44, Der Krieg im Osten und an den Nebenfronten. Munchen: Verlagsgruppe Random House GmbH, 2007

Glantz, D. M. and Jonathan House. When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 1996

Gosztony, Peter. Der Kampf um Budapest, 1944-1945. Munich: Schnell und Steiner, 1964

Grechko, Andrei (ed). The Liberation Mission of the Soviet Armed Force in the Second World War. Moscow: Progress Publishers, 1975

Guillemot, Philippe. Hungary 1944-1945: The Panzers' Last Stand. Paris: Histoire & Collections, 2011

Higgins, David R. Jagdpanther vs SU-100: Eastern Front 1945. Botley, UK: Osprey Publishing, 2014

Hinze, Rolf. East Front Drama 1944. Winnipeg: J.J. Fedorowicz, 1996

Hinze, Rolf. To the Bitter End: The Final Battles of Army Groups North Ukraine, A, Centre, Eastern Front 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2005

Hinze, Rolf. With the Courage of Desperation: Germany's Defence of the Southern Sector of the Eastern Front, 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013

Hlihor, Constantin and Ioan Scurtu. The Red Army in Romania. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000

Hnilicke. Das Ende aud dem Balkan, 1944/45. Berlin: Musterschmidt-Verlag

Isaev, A. and M. Kolomiets. Tomb of the Panzerwaffe: The Defeat of the Sixth SS Panzer Army in Hungary. Solihull, UK: Helion & Company, 2014

Jakl, Tomas. May 1945 in the Czech Lands: Ground Operations of the Axis and Allied Forces. Prague: MBI Publishing - Czech, 2004

Kern, Erich. Die Letze Schlacht Ungarn 1944-45. Preussisch-Oldendorf: 1960

Kissel. Die Katastrophe In Rumanien 1944. 1964

Konev, I. Year of Victory. Moscow: Progress Publishers, 1969

Maier, Georg. Drama between Budapest and Vienna: The Final Battles of the 6. Panzer-Armee in the East, 1945. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2004

Matev, Kaloyan. Red Wind over the Balkans: The Soviet offensive south of the Danube, September-October 1944. Solihull, UK: Helion & Company - Forthcoming, date unknown

McTaggart, Patrick. Siege! Six Epic Eastern Front Assaults of World War II. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2005

Melnyk, Michael James. To Battle: The Formation and History of the 14th Galician Waffen-SS Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002

Minasyan, M. M. (ed). Great Patriotic War of the Soviet Union. Moscow: Progress Publishers, 1974

Mitcham Jr, Samuel W. Crumbling Empire: The German Defeat in the East, 1944. Westport, CT: Greenwood Press and Praeger Publishers, 2001

Moore, Perry. Panzerschlacht: Armoured Operations on the Hungarian Plains, September-November 1944. Solihull, UK: Helion & Company, 2008

Nevenkin, Kamen. Take Budapest: The Struggle for Hungary, Autumn 1944. Stroud, UK: Spellmount / The History Press, 2012

Pencz, Rudolf. For the Homeland! The History of the 31st Waffen-SS Volunteer Grenadier Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002

Pierik, Perry. Hungary 1944-1945: The Forgotten Tragedy. Nieuwegein: Aspekt, 1997

Ranki, Gyorgy. 1944 Marcius 19: Magyarorszag Megszallasa. Budapest: Kossuth Konyvkiado, 1979

Schmidt-Richberg. Das Ende auf Dem Balkan. Heidelberg: Scharnhorst Buchkameradschaft, 1955

Seaton, Albert. The Russo-German War, 1941-45. London: Arthur Barker, 1971

Sharpe, Michael and Brian L. Davis. Leibstandarte: Hitler's Elite Bodyguard. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2002

Shtemenko, S. M. The Last Six Months: Russia's Final Battles with Hitler's Armies in World War II. Garden City, NY: Doubleday, 1977

Staff of S&T. War in the East: The Russo-German Conflict, 1944-45. New York: SPI, 1977

Szamveber, Norbert. Days of Battle: Armoured Operations North of the River Danube, Hungary 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013

Szamveber, Norbert. The Sword Behind The Shield: A Combat History of the German Efforts to Relieve Budapest 1945. Solihull, UK: Helion & Company, 2016

Taylor, Brian. The Defeat of Germany, 19 November 1942 - 15 May 1945. Staplehurst, UK: Spellmount Ltd, 2004

Treptow, Kurt W. (editor). Romania and World War II. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000

Ungvary, Krisztian. Battle for Budapest: 100 Days in World War II. London: I.B. Tauris, 2003

Ziemke, Earl F. Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East. Washington DC: Government Printing Office, 1966

http://books.stonebooks.com/subject/1000269/

World War II in Yugoslav Macedonia

Final operations for the liberation of Macedonia

Under the leadership of the new Bulgarian pro-Soviet government, four Bulgarian armies, 455,000 strong in total, were mobilized and reorganized. By the end of September, the Red Army 3rd Ukrainian Front troops were concentrated at the Bulgarian-Yugoslav border. In the early October 1944 three Bulgarian armies, consisting of around 340,000-man,[55] together with the Red Army reentered occupied Yugoslavia and moved from Sofia to Niš, Skopje and Pristina to blocking the German forces withdrawing from Greece.[56][57] In Macedonia the Bulgarians operated in conjunction with the fighters of the MNLA, but this cooperation did not proceed without difficulties.[58] From 8 October to 19 November, the Stracin – Kumanovo operation was held and Kratovo, Kriva Palanka, Kumanovo and Skopje[59] were taken.

At the same time the Bregalnica – Strumica operation was led, and the Wehrmacht was driven from the villages of Delchevo, Kočani, Stip, Strumica and Veles.[60] Southern and Eastern Serbia, Kosovo and Vardar Macedonia were liberated by the end of November.[61][62] The 3rd Ukrainian Front in collaboration with the People's Liberation Army of Yugoslavia and Bulgarian People's Army carried out the Belgrade Offensive. The 130,000-strong Bulgarian First Army continued to Hungary, driving off the Germans, while the rest moved back to Bulgaria. On a series of maps from Army Group E, showing its withdrawal through Macedonia and Southern Serbia, as well as in the memoirs of its chief of staff, there is almost no indication of Yugoslav Partisan units, but only Bulgarian divisions. Despite these facts, the contribution of Bulgarian troops is still much debated in the Republic of Macedonia for political reasons.[63][64]

https://en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_in_Yugoslav_Macedonia

 63. War and revolution in Yugoslavia, 1941–1945: occupation and collaboration, Jozo Tomasevich, Stanford University Press, 2001, ISBN 0-8047-3615-4, pp. 751–752.



https://books.google.bg/books?id=fqUSGevFe5MC&pg=PA751&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

64. Multinational Operations, Alliances, and International Military Cooperation Past and Future, William W. Epley, Robert S. Rush, Government Printing Office, ISBN 0-16-079422-6, pp. 82–83.



https://books.google.bg/books?id=I6n97Zl9tqsC&pg=PA82&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false




Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East
By Earl F. Ziemke

https://books.google.bg/books?id=Pr6HhrecbZ8C&pg=PA365&lpg=PA365&dq=german+army+group+e+bulgarian+army&source=bl&ots=dGBAV91wcw&sig=t2eOlQHHtXrgKMG8qgT49DHR59U&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXzAP#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false



The German Defeat in the East: 1944-45
By Samuel W. Mitcham Jr.

https://books.google.bg/books?id=kPK3DAAAQBAJ&pg=PA199&lpg=PA199&dq=german+army+group+e+bulgarian+army&source=bl&ots=FTfUZrgbYA&sig=VmXO_ocm2YdkxVDd8gK7Fs6bUMM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIYjAQ#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false



The German Army 1939–45 (4): Eastern Front 1943–45
By Nigel Thomas

https://books.google.bg/books?id=gKfvCwAAQBAJ&pg=PT31&lpg=PT31&dq=german+army+group+e+bulgarian+army&source=bl&ots=T2UsmLIAVx&sig=fIQfQhlzUYIz0kh16u1Xg6S8pEE&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIZTAR#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false




CHAPTER XVII
Retreat and Encirclement
The Balkan Peninsula




Map 32



Map 33



In the last week of October the Russians and Bulgarians made strong bids to take Kraljevo and Skoplje. Having the troops to spare and the railroad, Loehr could meet the challenge, if in both places none too soon. On 2 November Army Group E stopped the Russians at Kraljevo and in the next several days halted the Bulgarians east of Skoplje. The success of the withdrawal through Macedonia was then assured.31 North of Skoplje the army group would have to veer west onto poorer roads, but it would be spared the almost certain disaster of a winter march through the coastal mountains.

Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje.

Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje. The next day Balkan Air Force bombers had destroyed the Drina bridge at Visegrad, backing up truck and troop columns eighty five miles east to Kraljevo. In Albania strong partisan units hemmed XXI Mountain Corps in on all sides as it tried to join the retreat. Army Group E had to put back into its own front some of the troops it had intended to release, and the rest were stalled in central Yugoslavia 200 miles and more from where they could do any good.

https://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-EF-Defeat/USA-EF-Defeat-17.html

Army Group E

https://www.google.bg/search?q=army+group+e+bulgarian+army&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=nb-DWKTJLu7f8ge07ofQBQ#q=army+group+e+bulgarian+army&tbm=bks

Belgrade Offensive

https://infogalactic.com/info/Belgrade_Offensive

Крайовска спогодба (1944)

Крайовската спогодба е подписана на 5 октомври 1944 г. в Крайова, Румъния. Спогодбата има характер на примирие и е сключена между България и комунистическата съпротива в Югославия. Спогодбата е подписана със посредничеството на СССР.[1]

С подписването й между председателя на Националния комитет за освобождението на Югославия (НКОЮ) и делегацията на българското правителство на ОФ, официално се узаконява военното пребиваване на българската армия на югославска територия и военното сътрудничество с ЮНОВ. Спогодбата приема, че всички въпроси, които произтичат от междусъседските отношения и приятелското сътрудничество между България и Югославия “ще се решават в духа на братските и общи интереси на народите на Югославия и България”. (виж руския текст). Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Източна Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германците по долините на р. Морава, Вардар и Ибар. На практика обаче, Маршал Тито не иска българската армия да воюва на югославска територия и се съгласява на българското военно участие едва след личния натиск от Сталин, но с условието, българската армия да не превзема големите градове, а да спира пред тях и да дава възможност първи като освободители да влязат югославските партизани.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_(1944)



The Road To Berlin
By John Erickson

https://books.google.bg/books?id=XrUnCgAAQBAJ&pg=PT266&lpg=PT266&dq=german+army+group+e+bulgarian+army&source=bl&ots=wDRPhXReya&sig=y8U8zlJrfXudMzx7kLAQq2jGiPw&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXDAO#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false


https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=Bulgarian+partisan+leader+Dobri+Terpeshev+signed+on+5+October+in+Craiova&start=0&filter=0

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#tbm=bks&q=Dobri+Terpeshev+signed+on+5+October+in+Craiova

« Последно менување: Јануари 05, 2018, 06:43:49 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #447 на: Јануари 01, 2017, 06:36:44 »



Филмот „Ослободување на Скопје“



ВИДЕО

http://www.youtube.com/watch?v=ZijdIrB4l08


България във Втората Световна Война - 3 част


Тук има нужда от някои пояснения. Между Тито и Българското правителство имало споразумение, българските войски да не навлизат в градовете на Югославия (Крайовска спогодба (1944)). Затова когато Българската армия освобождавала някой град тя пускала в него първи да влязат югославските партизани и ако имала възможност заобикаляла този град, а ако нямала вървяла след партизаните. За тази цел партизаните се придвижвали заедно с българските войници. В Скопие обаче, се случил голям гаф. Понеже града бил отбраняван от германски части и балисти, българската армия водила сражения с тях около него и в него. Македонските партизани се изплашили да влязат в бой и гледали тези сражения от близките възвишения на безопасно разстояние. Така в града първи влизат българските войници, а не партизаните. Поради тази причина между Апостолски и българските генерали избухнала голяма кавга. Апостолски обвинил българите, че не са изпълнили споразумението и не са пуснали първи да влязат македонските партизани. Та това е цялата история на славните македонски партизани.Според генерал Уолтър Оксли – ръководител на британската част на Съюзническата контролна комисия в България, който информира ръководството на военното министерство и щаба на обединените Съюзнически сили в Средиземноморието: "Скопие бе овладян след слаба немска съпротива на концентричните български атаки, докато партизаните стояха на околните хълмове, като слязоха долу, за да подкрепят влизането на българите в града. Българите са задържали военнопленниците, но са предали плененото оръжие на Титовите войски."


Освободительная война народов Югославии. Белградская операция СССР 1944 г.


В двадцатых числах сентября 1944 г. в Москве состоялись переговоры И. Броз Тито с И. В. Сталиным, в ходе которых была достигнута договоренность о вступлении крупных соединений Советской Армии на территорию Восточной Сербии, чтобы совместно с войсками НОАЮ освободить восточные районы страны и Белград. Был решен также вопрос о расширении советской помощи в укреплении НОАЮ. При этом предусматривалось, что в районах расположения советских войск будет действовать гражданская администрация НКОЮ.

Достигнутое в Москве соглашение имело большое значение для международного признания новой Югославии и развертывания боевых действий по ее освобождению. Вскоре после войны И. Броз Тито, выступая на третьей сессии Антифашистского веча народного освобождения Югославии (АВНОЮ), по этому поводу говорил: “В сентябре 1944 года я выехал в Москву, чтобы попросить помощи в целях скорейшего изгнания оккупантов из нашей страны. Поскольку Красная Армия уже почти достигла границ нашей страны, необходимо было договориться о координации боевых действий...” {407}

23 сентября в Главном штабе НОАЮ в Македонии состоялась встреча представителей командования югославской и болгарской армий, участники которой договорились о возможности совместных действий против гитлеровцев на территории Македонии {408}.

План Белградской операции был разработан командованием 3-го Украинского фронта и 1 октября утвержден Ставкой советского Верховного Главнокомандования. Ставка приказала советским войскам начать операцию 13 — 14 октября 1944г. {409}. Цель Белградской операции состояла в том, чтобы совместными усилиями советских и югославских войск на [174] белградском направлении, югославских и болгарских войск на нишском и скопьенском направлениях разгромить силы немецко-фашистской армейской группы “Сербия” и освободить все районы Сербии, включая Белград; выйти на коммуникации группы армий “Е” и не допустить отхода ее соединений с юга Балканского полуострова; образовать единый фронт советских и югославских войск и создать благоприятные условия для последующей борьбы НОАЮ за полное освобождение своей страны и для наступления войск 3-го Украинского фронта на будапештском направлении.

Для достижения этой цели намечалось нанесение комбинированного удара по врагу силами 3-го Украинского фронта и оперативно подчиненных ему болгарских войск, частью сил 2-го Украинского фронта и силами 1-й армейской группы, 13, 14, 15 и 16-го армейских корпусов НОАЮ. После преодоления сопротивления противника на югославско-болгарской границе, в Западной Сербии и центральной части Шумадии советские и югославские войска должны были развивать наступление в двух направлениях: в сторону Белграда с задачей разгромить основные силы армейской группы “Сербия”, освободить восточные районы страны и Белград и на нишском и скопьенском направлениях для содействия войскам, наступавшим на Белград, и для отражения возможных ударов отходящих с юга Балканского полуострова войск группы армий “Е”, которой командовал генерал А. Дер.

Выполнение болгарскими войсками своих задач в операции было связано с действиями на югославской территории, для чего требовалось согласие НКОЮ и Верховного командования НОАЮ. Поэтому еще в двадцатых числах сентября маршал И. Броз Тито, находясь в Москве, встретился с Георгием Димитровым, который подробно рассказал о внешнеполитических целях правительства Отечественного фронта Болгарии, его мероприятиях по коренному преобразованию болгарской армии. Эта встреча сыграла большую роль в достижении тесного взаимодействия НОАЮ и болгарской армии.

Здесь же, в Крайове, состоялись югославско-болгарские переговоры, которые завершились подписанием коммюнике. В нем указывалось, что стороны достигли соглашения о военном сотрудничестве в борьбе против общего врага и что все вопросы, возникающие между Югославией и Болгарией, будут решаться в духе братства и общих интересов народов обеих.

Советские, югославские и болгарские войска, привлекавшиеся к участию в Белградской операции, насчитывали 660 тыс. человек, 4477 орудий и минометов, 421 танк и САУ, 1250 самолетов. Им противостояли силы противника, имевшие 150 тыс. солдат и офицеров, 2130 орудий и минометов, 125 танков и штурмовых орудий и 352 самолета. Советские, югославские и болгарские войска превосходили врага: по живой силе — в 4,4 раза, по артиллерии — в 2,1, по танкам и САУ (штурмовые орудия) — в 3,4 и по самолетам — в 3,6 раза {413}.

Войска 2-й болгарской армии, действовавшие на левом крыле 3-го Украинского фронта, 8 октября предприняли наступление на нишском направлении, а соединения 1-й и 4-й болгарских армий с 16 октября наносили удар в направлении города Штип. На этих же направлениях действовали части НОАЮ.

Успеху на белградском направлении способствовали активные действия югославских и болгарских войск в Южной Сербии и Македонии. На нишском направлении войска 2-й болгарской армии, 13-го корпуса НОАЮ и подразделения советского 1-го гвардейского укрепленного района подошли к городу Ниш и 14 октября овладели им. Оборонявшаяся здесь дивизия СС “Принц Евгений”, известная своими свирепыми расправами над югославскими патриотами, была разгромлена. Наступавшие на город войска активно поддерживали летчики 17-й воздушной армии. “Воздушные силы генерал-майора Белицкого и полковника Смирнова {419}, — доносил командующий 2-й болгарской армией, — отличными действиями во многом помогли успешному и блестящему завершению Нишской операции” {420}.

Белградская операция, осуществленная совместными усилиями советских, югославских и болгарских войск, — один из наиболее ярких примеров боевого братства и тесного взаимодействия народных армий в годы второй мировой войны. “Освобождение Белграда, — подчеркивал И. Броз Тито в послании И. В. Сталину от 20 октября 1944 г., — для наших народов имеет историческое значение... Этим еще раз крепко запечатлено кровное братство народов Югославии с народами Советского Союза” {424}.

В Белградской операции впервые на советско-германском фронте осуществлялось взаимодействие одновременно армий трех стран. Их командования, особенно командование и штаб 3-го Украинского фронта, проявили большое искусство в организации совместных действий советских, югославских и болгарских войск.

В тесном взаимодействии с войсками НОАЮ в октябре — ноябре продолжалось наступление болгарских войск. 22 октября соединения 1-й болгарской армии совместно с частями Кумановской дивизии НОАЮ начали бои за страцинские позиции, прикрывавшие выход в долину реки Вардар.

11 ноября 1-я и 2-я болгарские дивизии, а также 17-я и 18-я югославские бригады совместными усилиями освободили Куманово. 13 ноября был освобожден город Скопье.

22 октября началась Косовская операция. Наступление велось в трудных условиях местности, и темпы его были медленными.

Во второй половине ноября войска 2-й болгарской армии совместно с частями НОАЮ освободили города Приштина, Косовска-Митровица, Рашка, Нови-Пазар. 4-я болгарская армия, возобновив 24 октября наступление на велесском направлении, совместно с 50-й и 51-й дивизиями НОАЮ 5 ноября овладела городом Струмица, а 10 ноября усилиями 7-й болгарской и 42-й югославской дивизий был освобожден Белее.

Участие советских и болгарских войск в освобождении восточных районов Югославии получило высокую оценку руководителей НКОЮ. “С помощью славной Красной Армии были быстро освобождены Белград и Сербия, а с помощью болгарской армии была освобождена Македония” {428}, — отмечал маршал И. Броз Тито.

http://protown.ru/information/hide/5320.html



Tito, Mihailović, and the allies, 1941-1945 By Walter R. Roberts

The Macedonian Partisans were not very numerous or active either. The majority of Macedonians apparently did not consider themselves ethnically Serbs but Bulgarians and, whether Communist or not, wished to be united with their brothers ...

http://books.google.com/books?id=43CbLU8FgFsC&pg=PA205&dq=macedonian+partisans&hl=en&ei=XEA1Tc_gN9H4ca3M5fIH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCgQ6AEwAQ#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false
 
http://books.google.com/books?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA130&dq=sharlo+bulgarian&lr=&hl=bg#v=onepage&q=sharlo%20bulgarian&f=false

 http://books.google.com/books?q=macedonian+partisans&as_brr=3
 http://books.google.com/books?as_brr=3&q=macedonian+partisans+Bulgarian+army&btnG=Search+Books
 http://books.google.com/books?as_brr=3&q=Bulgarian+army+Macedonia&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?q=1944+Yugoslavia+Bulgarian+army&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0
http://books.google.com/books?lr=&spell=1&as_brr=3&q=Tempo+macedonian+communists&btnG=Search+Books
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F
 http://en.wikipedia.org/wiki/Military_history_of_Bulgaria_during_World_War_II
 http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/105/918.htm
 http://books.google.com/books?q=Metodi+Shatorov&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&spell=1&q=Metodi%20Andonov-Cento&oi=spell&as_brr=3



The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949
By Dimitris Livanios

https://books.google.bg/books?id=uOPUnWM8RAYC&pg=PA187&dq=macedonian+partisans&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjEzcS-v6HRAhXMvRoKHVTdCIUQ6AEIKzAB#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false

отечествена война 1944 българия

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+1944+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

втора световна война българия

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Не пускат антибългарския филм на Скопие до Оскарите
Македонците ни подиграват за 2 млн. евро, смята Божидар Димитров


16 Дек. 2016

 Македонците ни подиграват за 2 млн. евро, това е фалшификация и звучи като виц, коментира Божидар Димитров Македонският филм "Освобождението на Скопие", който се гаври с българската история, бе порязан в надпреварата за тазгодишните награди "Оскар", пише вестник "Телеграф" в съботния си брой.
Скандалната лента е класирана на 29-о място с обяснението, че няма никакъв шанс да се дореди до призовите места на официалната церемония през февруари. Във филма сънародниците ни са описани като свирепи кръволоци и изверги, които се гаврят с евреи и македонци по време на Втората световна война. 110-минутният филм е с бюджет от 2,1 млн. евро.

Действието в "Освобождението на Скопие" се развива през 1943-1944 г., когато територията на днешна Македония е окупирана от нацистките войски. Нашите войници са представени в най-свиреп вид. Дори германският офицер, който изнасилва славянска жена, изглежда като културен джентълмен пред сънародниците ни. Те са описани като изверги, които кръстосват Скопие само и единствено, за да безчинстват, става ясно от ревюто на филма в "Холивудски репортер".

Трейлърът вече върви в Ютуб. Този филм е 100-процентова фалшификация. Македонската нация е създадена на антибългарска основа, затова задължително трябва да мразят българите, да ги обвиняват в смъртни грехове, коментира проф. Божидар Димитров. Той уточнява, че не е гледал филма и не разбира сюжета.

http://www.blitz.bg/obshtestvo/ne-puskat-antiblgarskiya-film-na-skopie-do-oskarite_news472219.html



Бием се с хитлеристите и след 9 май

Войната обаче продължава. Германците са заели позициите, които преди изтеглянето на българските войски само преди по-малко от месец, са били български и от тях оказват яростна съпротива. Нашата войска ги превзема с големи усилия. На 11 ноември се разгаря голяма битка при р. Пчиня и Куманово. В нея българите използват 35-те пленени танка при Страцин,както и немски оръдия и картечници. На 13 и 14 ноември части на Първа и Четвърта българска армия влизат в Скопие, където са възторжено посрещнати от населението, както това става в Крива паланка и в други градове и села. То приема влизането на българските войски като последното им и окончателно присъединяване към майка България.
Както през 1941 г., хората отново разтварят домовете си да настанят в тях българските войници и офицери. Но те им казват, че вече каузата е друга - проливат кръвта си за чужди интереси. В Куманово-страцинската операция загиват 9 хил. български войници и офицери.

На 8 май българите научават за капитулацията на Германия и отново приканват германците да се предадат. Но на същия ден откъм Клагенфурт идва подкрепление за немската дивизия в състав 4 пехотни роти, две моторизирани, три батареи и два танка, поради което
положението на българските военни части значително
се усложнява

Понесъл сериозни загуби в жива сила и техника, противникът започва изтегляне на запад. Българите обаче го преследват. На 12 май в околностите на Клагенфурт се разразява
последната битка от Втората световна война в Европа

Българската кавалерийска част обхожда противника в тил като всява смут у него, а фронталната и фланговите атаки на пехотата напълно го сломяват. Към 16 ч на 12 май германците вдигат бялото знаме. Оцелелите 630 офицери и войници се
предават в плен на нашите военни сили
Отделни групи обаче продължават съпротивата чак до 15 май и едва тогава оръжията престават да стрелят.

Командващият тази част ген. Хейс научава за събитията от избягали германски офицери и войници, които се предават в плен на англичаните. Техните разкази му се струват направо недостоверни и затова той отлита със самолет за Клагенфурт. Там се среща с полк. Стоименов и му изказва възхищението си от проявения героизъм, но той скромно заявява, че българските войници и офицери са
изпълнили своя
воински дълг
Едва тогава случаят става известен на съюзническото командване, както и на военните кореспонденти. Стига се дотам, че се обсъжда дали е правилно за край на Втората световна война в Европа да се смята 9 май, след като е имало сражения и след тази дата.

http://www.168chasa.bg/article/5491613



Armed Forces, Soldiers and Civil-Military Relations: Essays in Honor of ...
edited by Gerhard Kümmel, Giuseppe Caforio, Christopher Dandeker

https://books.google.bg/books?id=bc1DAAAAQBAJ&pg=PA280&lpg=PA280&dq=klagenfurt+bulgarian+army&source=bl&ots=y_pLugpn_z&sig=MhnO7M-KgvkvH_LoE6j22shiDpQ&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjI_N68gvfRAhXBHpoKHV3iA9MQ6AEITDAH#v=onepage&q=klagenfurt%20bulgarian%20army&f=false

Bulgarian Land Forces

At the end of March 1945, 1st Army led the Nagykanizsa–Körmend Offensive. After defeating the German units, the Bulgarians reached the Austrian Alps and on 13 May they met the British 8th Army near Klagenfurt. The Vienna Offensive was one of the final operations with Bulgarian participation during World War II.

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_Land_Forces

Nagykanizsa–Körmend Offensive

After the successful 2nd Ukrainian Front's Kecskemét-Budapest Offensive (29 October 1944 – 10 December 1944) and Szolnok-Budapest Offensive (29 October 1944 – 10 December 1944) east of Balaton, the German forces south-west of the lake retreated, which aided the Bulgarian advance. The Bulgarian 1st Army breached the first two defensive Axis lines and crossed the Mura river. They then assumed a defensive posture at the Veliki Kog-Yastrebtzi line and remained there until 7 May.

On 7 May they resumed advance which soon became a pursuit of fleeing enemy and the capture of the remnants of the Wehrmacht and Hungarian troops. By 13 May 1945, the Bulgarian 1st Army reached the Austrian Alps in the Klagenfurt area where they met the British Eighth Army.

https://en.wikipedia.org/wiki/Nagykanizsa%E2%80%93K%C3%B6rmend_Offensive






ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=U0gVvo13jO0&index=1&list=RDU0gVvo13jO0

ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик "На нож!"
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик "На нож!"

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA_%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BA


« Последно менување: Февруари 09, 2017, 09:58:01 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #448 на: Февруари 04, 2017, 09:06:47 »



Филмот „Ослободување на Скопје“









Belgrade, 1944: The Soviet Offensive

By Carl Savich


The major myth of the Communist Yugoslav dictatorship under Josip Broz Tito was that the Partisan guerrillas defeated the German occupation troops and captured Belgrade on October 20, 1944. This was their key and underlying basis of legitimacy and justification. This was how they sold their dictatorship and how they validated their rule. This foundational myth, however, was false and inaccurate. It was based on deception and self-delusion. What really happened? How was Belgrade actually “liberated” in 1944?

Foundational myths are meant to lend legitimacy and credibility to a regime that assumes power. The Partisan foundational myth is that they defeated the German occupation forces and liberated Belgrade. This is false. The Soviet Red Army “liberated” Belgrade. This is the fact. This fact, however, does not legitimate or validate the Tito dictatorship regime that emerged. It is an inconvenient fact. Therefore, a myth or fake origin was created. Factually, the assertion is absurd. The Partisans could never take Belgrade. Rag-tag guerrilla forces were militarily unable to defeat regular German troops. A myth or lie thus had to be created. A new “narrative” had to be manufactured.

Factually, the Partisans did not have a strong presence in Serbia or Belgrade even in 1944. The Partisans had been pushed out of Serbia and Belgrade by the end of 1941. Serbia and Belgrade were controlled by Chetnik guerrillas under Draza Mihailovich. The Partisan presence in Serbia and in Belgrade only occurred in the period preceding the Soviet offensive, to bolster Soviet ground forces, as in the offensives on Prague, Warsaw, and Berlin.

The Yugoslav Partisans lacked the training, weapons, equipment, logistical support, and manpower strength to defeat the German occupation troops. Whenever they had engaged German troops, they had faced annihilation and total defeat. How then could the Yugoslav Partisans defeat German troops and capture or “liberate” Belgrade? They couldn’t. It was factually impossible. Myths, however, are not based on facts. When deconstructed, the myth is shown to be untrue and delusional.

Factually, the Partisans did not have a strong presence in Serbia or Belgrade even in 1944. The Partisans had been pushed out of Serbia and Belgrade by the end of 1941. Serbia and Belgrade were controlled by Chetnik guerrillas under Draza Mihailovich. The Partisan presence in Serbia and in Belgrade only occurred in the period preceding the Soviet offensive, to bolster Soviet ground forces, as in the offensives on Prague, Warsaw, and Berlin.

Bulgaria Surrenders

On September 5, 1944, the Soviet Union declared war on Bulgaria and invaded the country. On September 9, the Bulgarian government formally surrendered to the Soviet Union. The Red Army entered Sofia unopposed, welcomed by the populace. The Bulgarian troops joined the Soviet Red Army forces in the advance on Belgrade.

The Bulgarian Army consisted of four Bulgarian armies made up of 455,000 men. In October, 1944, three Bulgarian armies of 340,000 men were deployed to the Yugoslav front. The Bulgarian units were under the operational command of Soviet officers.

After the surrenders of Romania and Bulgaria to the USSR, the stage was set for the Soviet invasion of Yugoslavia. The Soviet 3rd Ukrainian Front under the command of Marshal Fyodor Tolbukhin, joined by Bulgarian troops, advanced into eastern Yugoslavia on September 14, engaging positions held by troops of the German 7th SS Mountain Division “Prinz Eugen”, made up largely of ethnic Germans from the former Yugoslavia, Volksdeutsche.

For the attack on Nis and Leskovac in Serbia and Kocani and Veles in Macedonia, three Bulgarian armies were to be deployed, the 1st Army under Lieutenant-General Vladimir Stoychev in the Nis and Kosovo operation, the 2nd Army under Lieutenant-General Kiril Stanchev in the Stracin and Kumanovo operation, and the 4th Bulgarian Army under Major-General Asen Sirakov in the Bregalnica and Strumica operation, consisting of 9 divisions in all.

Tito then flew to Craiova in Romania where Soviet, Bulgarian, and Yugoslav commanders were meeting to coordinate the offensive. In late September, the Soviet offensive had already begun with Major General A.Z. Akimenko’s 75th Corps advancing to the Yugoslav frontier from the Danube river bend. On September 28, the 75th Corps reached the Yugoslav border, joined by the Danube Flotilla with gun boats under Soviet Admiral S.G. Gorshkov’s command moving up to Negotin in eastern Serbia near the borders with Romania and Bulgaria. Soviet troops seized Negotin on September 30.

On October 5, Soviet commander Sergey Biryuzov flew into Craiova to negotiate the alliance between the three powers with discussions between Tito and Dobri Terpeshev of the Bulgarian Fatherland Front. For the offensive push into Nis, Leskovac, Vlasotince, and Kursumlija, the Bulgarians committed the 1st, 2nd, and 4th Armies, consisting of nine divisions, and three brigades, one of which was an armored formation. Tito committed two army groups to the offensive.

On October 5, an armistice was signed between the three powers, the USSR, Yugoslavia, Bulgaria, and the plans for the offensive finalized. Tito ordered Peko Dapcevic of the 1st Army group to attack Obrenovac southwest of Belgrade but his forces were instantly repulsed and thrown back. Tito wrote that it was vital that the Partisan troops enter the city before Soviet troops: “It is desirable that our troops enter Belgrade first, and the Russians are of the same opinion.” This was a bit of stagecraft and PR to create the illusion that it was the Partisans that had liberated the city.

Advance units of the Red Army had penetrated into Serbia as early as September. According to Soviet reports, “Red Army troops liberated the first few yards of Yugoslav territory” on September 6, 1944 at 1700 hours. The 4th Independent Motorcycle Regiment of the 6th Tank Army had reached Turnu-Severin on September 4, forced the Danube in the ensuing twenty-four hours and had driven out enemy troops out of the area of Kladovo, located on the right bank of the Danube river in eastern Serbia, after which a section of Soviet riflemen entered a Yugoslav village.

At Velika Plana in the south, Tolbukhin’s column cut the Nis-Belgrade railway line and the main road. On October 8, Bulgarian General Kiril Stanchev’s 2nd Bulgarian Army began the assault on Nis coordinated with the 13th Yugoslav Corps. Soviet troops cut German forces in two as they advanced to the Morava.

The Soviet assault plan was to storm the city during the week of October 14 to 20 and destroy the German units trapped in the southeast sector. Tito again requested that Soviet commanders “make it possible for troops of the Yugoslav National Liberation Army, supported by tanks and artillery, to be the first to enter Belgrade.” Tito was obsessed with the PR or propaganda value of appearing to have taken the city himself. This phony image meant everything to Tito. He had to be seen as the one who captured or liberated Belgrade. The Partisans had to be seen as taking Belgrade at all costs. The image was everything. The myth that the Partisans took Belgrade was, thus, consciously manufactured and orchestrated even before the offensive began.

A victory parade was held in central Belgrade for Soviet troops who had captured the city. The victory parade in Belgrade was led off by the 36th Guards Tank Brigade with lines of T-34/85 tanks. Jubilant crowds cheered the Soviet troops as they passed through the streets on foot, mounted on horses, in T-34/85 tanks, and in trucks. The 36th Guards Tank Brigade moved along with the 4th Mechanized Corps across the temporary bridges on the Danube to advance into Hungary to begin the battle for Budapest.

The battle for Belgrade was over. But the propaganda campaign to rewrite the history of the battle through the distorted lens of Tito’s Communist regime had just begun.

Conclusion: Dangerous Delusions

The myth of the Partisan liberation of Belgrade served its function during the period from 1944 to 1992. It was a foundational myth that legitimized, sanctioned, and validated the Communist regime. There were repercussions as there always were when reality is disregarded in favor of delusion and irrationality. One result was to create a fake and false image of the Yugoslav Partisans as responsible for defeating German and Axis occupation troops in Yugoslavia during World War II. Although factually and militarily impossible, this falsification and myth was needed to create a Yugoslav identity rooted in victory during World War II. This was the mystique or image needed to legitimize Tito and the Communist regime. It gave them an aura of invincibility and their regime an air of inevitability. This manufactured image also increased Tito’s prestige and image internationally, especially among Third World and undeveloped countries, who were themselves challenging the domination of the imperialist and colonial powers.

The most dangerous illusion that resulted from the myth of Partisan victory was that a small nation could defeat a large military power, a Superpower. This illusion began with the 1948 confrontation with the USSR that resulted in the Yugoslav split from the Soviet bloc. The illusion continued throughout the Cold War into the 1990s. During the Cold War, the illusion was never challenged or tested. In 1991, however, the illusion finally collided with reality. That is when the illusion was seen as a dangerous and delusional construct, as a dangerous delusion. The illusion, nevertheless, persisted. The assumption was, contrary to all historical experience, that Yugoslavia could, like during World War II, decide its own destiny. Historically, the Great Powers determined borders and sovereignty. The Great Powers, the largest and most militarily and economically advanced nations, the “international community”, always decided the political, economic, and military outcomes and fates of nations. The foundational myth, however, created a certain hubris or megalomania on the part of the Yugoslav national actors. The reality was that Yugoslavia had not defeated Germany in World War II. Yugoslav Partisan guerrillas did not liberate Belgrade in 1944. It was the Great Powers who achieved this. It was the classic case of the tail wagging the dog. But the illusion died hard. All the national actors in the former Yugoslavia, for good or ill, learned the hard way that it was the Great Powers, the “international community”, that determined their political destinies.

http://serbianna.com/analysis/archives/2393



ВИДЕО

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F

Дравска епопея



ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=HZoTmkzVKB0

https://www.youtube.com/watch?v=MY57EBUHrsI

Стражин и Страцин



ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=Nfk1RLEHIN4

https://www.youtube.com/watch?v=4cAJWwFeSnA

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D0%B4+%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0

Зарево над Драва



Навлизане на части на Българската народна войска в Скопие

Страцинско-Кумановска операция

Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F












« Последно менување: Март 26, 2017, 05:24:43 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #449 на: Март 08, 2017, 07:09:30 »



Филмот „Ослободување на Скопје“






Почему не хотят вспоминать генерала Владимира Жданова?

Он освободил Белград

 20 октября, столица Сербии город Белград в 69-й раз отметила День своего освобождения от немецко-фашистских оккупантов. В очередной раз очень скромно. Даже не упомянув имя своего освободителя – командира 4-го гвардейского механизированного корпуса 3-го Украинского фронта генерал-лейтенанта (позднее генерал-полковника) Советской армии Владимира Ивановича Жданова (1902-1964). Сербские средства массовой информации упомянули лишь имя черногорца, генерал-полковника Народно-Освободительной Армии Югославии Пеко Дапчевича...

А ведь в октябре 1944 -го жители ликующего Белграда назвали именем своего освободителя одну из центральных улиц столицы Югославии. Но времена меняются. После американских бомбардировок Белграда в 1999 году пришедшее к власти либеральное проамериканское правительство Республики Сербия во главе с З. Джинджичем отказалось от своей действительной истории и переименовало эту улицу, назвав её в честь участника Первой и Второй Мировых войн британского фельдмаршала Монтгомери. Потом, правда, выяснилось, что британский полководец ни малейшего отношения к освобождению Югославии не имел, и улице решили вернуть её старое сербское название.

Впрочем, выпадением исторической памяти страдают не только сербы. Ничуть не лучше и мы, русские. Вот передо мной раскрыта на 82-й странице единственная пока в своем роде «Великая Отечественная война 1941-1945». (М.: Советская энциклопедия, 1985). Открываем объемную статью «Белградская операция. 1944 г.». На двух страницах подробно рассказывается о том, как в октябре 1944 года развивалась «наступательная операция войск 3-го Украинского фронта, Народно-Освободительной армии Югославии и войск Отечественного фронта Болгарии, проведенная 28 сентября – 20 октября 1944 года».

В энциклопедии в двух местах (стр. 82-83, 668-669) говорится об операции освобождения Белграда в 1944 году, названы все её участники, даже те, кто и не принимал участия – например, войска Отечественного фронта Болгарии.

Назван даже удерживавший Белград гитлеровский генерал-фельдмаршал М. Вейхс.

Нет в этой энциклопедии только подлинного освободителя Белграда - Героя Советского Союза, Народного Героя Югославии, генерала Владимира Ивановича Жданова. Более того, в именных биографических данных на букву «Ж» можно прочесть биографии члена Политбюро ЦК КПСС А.А. Жданова, генерал-полковника авиации В.Н. Жданова, однако нет героя Великой Отечественной войны, генерал-полковника танковых войск В.И. Жданова. Почему?

Как я понимаю, на основании лично у меня имеющихся данных, хранящихся в моих дневниковых записях 1959 года, в силу того, что Владимир Иванович, единственный из фронтовых генералов, ещё в 1956 году нашёл в себе мужество возразить партийному руководству КПСС во главе с Н. Хрущевым и не позволил исказить историческую правду. Вот этот-то эпизод и прошелся тяжелым стальным катком по судьбе генерала Жданова. Об этой истории мне лично рассказал сам Владимир Иванович.

В 1959 году я проходил срочную службу в спортивной роте Забайкальского военного округа в г. Чите. Первым заместителем командующего округом генерал-полковника Якова Крейзера был генерал-лейтенант Владимир Жданов. Но занимался этот первый заместитель не боевой подготовкой, а организацией спортивных занятий, формированием сборных команд округа по легкой атлетике и баскетболу для участия в первенстве Вооруженных Сил СССР.

Я как раз входил в сборную по легкой атлетике, не раз наблюдал за деятельностью В.И. Жданова на этом поприще и меня, не скрою, сильно удивляло, почему боевой генерал, Герой Советского Союза, занимается столь несвойственным ему делом. Слухи ходили разные, в том числе и о том, что Жданова приказал направить в этот второразрядный округ сам Н.С. Хрущев.

Поскольку общаться со Ждановым мне приходилось лично, и не один раз, то однажды, выбрав подходящий момент, я задал этот вопрос Владимиру Ивановичу. Тот неохотно ответил, что так оно и было, но в этот раз распространяться не стал. Лишь позже я узнал подробности не только этого случая, но и гораздо больше – о том, что генерал Жданов был именно тем человеком, который освобождал в октябре 1944 года от немцев столицу Югославии город Белград и лично знал И. Тито.

В конце 1950-х я еще не мог и предположить, что в будущем мне предстоит опубликовать несколько книг по Югославии, защитить кандидатскую и докторскую диссертации по югославскому социализму, но история новой Югославии меня уже сильно интересовала и тогда. И поэтому редкие беседы с Владимиром Ивановичем я аккуратно заносил в свой личный дневник, который начал вести ещё в 1953 году.

Мои дневниковые записи того далекого времени отражают и то совершенно неотразимое впечатление, которое на всех нас, военных спортсменов, производила личность генерала Жданова. Сейчас вот смотрю на его официальные фотографии, взятые из архивов, и убеждаюсь, что они совершенно не отражают той кипучей динамичной натуры, каким на самом деле был Владимир Иванович. На снимках невозможно угадать той незаурядной энергии, которая в буквальном смысле выплескивалась из него, когда он наблюдал за тренировками. Генерал не бегал за нами по полю стадиона.

Нет, его любимая позиция была другая. Во время тренировок он любил поставить кресло на кромке поля или вблизи баскетбольной корзины и сопровождал обычно все действия спортсменов энергичными комментариями, которые подавались им не просто громко, а в буквальном смысле львиным рыком и в выражениях не всегда, скажем так, в рамках вежливого литературного языка. Всегда грамотно, по делу, грубовато, но не обидно.

Впрочем, не обижались мы и по другой причине: нам же всем было по 19-20 лет, а Жданову уже было под 60, генерал, Герой Советского Союза, мы, конечно, смотрели на него не просто снизу вверх, но с обожанием. А уж когда он выпрыгивал из своего кресла и подходил к тебе вплотную с разговорами, тут уж каждый из нас стремился не упустить даже его обращенных к тебе междометий.

Вот краткое изложение этих бесед, позже дополненное моими специальными научными изысканиями.

В 1955 году Н. Хрущев, исправляя, как ему казалось, геополитические ошибки Сталина, совершил официальный визит в Югославию с целью восстановления отношений между КПСС и Союзом коммунистов Югославии и между СССР и ФНРЮ. А в июне 1956 года уже Иосип Броз Тито прибыл с визитом в СССР и подписал Московскую Декларацию. Отношения между нашими странами развивались по нарастающей.

Но в октябре 1956 года произошли известные венгерские события, Москва ввела в Будапешт танки и силой подавила венгерский мятеж. Тито, под предлогом того, что Москва не сочла нужным проконсультироваться с ним, резко осудил эту акцию. Отношения между СКЮ и КПСС вновь резко ухудшились, Хрущев повторил ошибку Сталина: повел дело к разрыву с ФНРЮ. И в этом плане решил заставить 13 советских граждан, получивших в октябре 1944 года звание Народных Героев Югославии за освобождение Белграда, отказаться от этих наград. А начал с генерал-лейтенанта Жданова. И неожиданно наткнулся на жесткий отпор.

Как рассказал мне Владимир Иванович, он Хрущеву ответил так: «Сталин не посмел мне в 1948 году предложить такую глупость, неужели вы думаете, что это получится у вас?!»

Хрущев обиды не стерпел и приказал отправить строптивого начальника Военной Академии бронетанковых войск в ЗабВО генералом по спорту. Однако остальных Народных Героев Югославии тронуть уже не решился. Вот так боевой генерал оказался на периферии военной службы.

А с освобождением Белграда, по словам генерала Жданова, всё выглядело так.

В сентябре 1944 года войска 3-го Украинского фронта под командованием маршала Федора Толбухина вышли на Белградское направление. Это был важный стратегический успех. Взятие столицы Югославии влекло за собой выход Красной Армии на коммуникации группы немецких армий «Е», дислоцированных в Греции, и полное блокирование немцев на Балканском полуострове. Поэтому Белград защищала мощная группировка немецких армий «Ф» под командованием генерал-фельдмаршала Вейхса.

Сама операция штурма Белграда началась 28 сентября 1944 года, но только 12 октября 4-му гвардейскому механизированному корпусу под командованием генерала Жданова удалось выйти на границу города к мосту через реку Сава. Однако преодолеть мост с ходу при встречном ураганном огне без больших людских потерь было невозможно. На другом берегу Савы немцы сосредоточили 40 танков, 170 орудий и минометов.

Поэтому Жданов наступление приостановил и запросил подкрепление. Командующий фронтом маршал Толбухин в телефонном разговоре заверил, что подкрепление будет, скоро подойдут части 1-й армейской группировки НОАЮ во главе с генералом Пеко Дапчевичем. На что командир мехкорпуса сказал, что ему необходимы не партизаны, а воздушная и артиллерийская поддержка. Толбухин заверил, что он договаривается с генерал-полковником авиации Судцом и скоро в распоряжение Жданова прибудут несколько эскадрилий 17-й воздушной армии и два артиллерийских полка.

Тем временем к мосту через реку действительно прибыли югославские партизаны. Энтузиазма Жданову они не прибавили. На разболтанных, с открытыми бортами трофейных грузовиках сидело несколько десятков облаченных в потрепанное обмундирование, вооруженных винтовками партизан. Под стать им был и командир, генерал-лейтенант Пеко Дапчевич, худой, в армейских ботинках, с немецким пистолетом в кобуре на поясе. Югославский генерал доложил, что прибыл в расположение корпуса по приказу Верховного главнокомандующего НОАЮ для того, чтобы совместно с русскими освобождать Белград.

Поздоровавшись с югославским генералом за руку, Жданов махнул рукой в направлении моста: «За мостом – столица твоей Югославии. Штурмуй!..» Как раз в это время немцы, заметив активность советских войск, открыли шквальный огонь по мосту. Дапчевич, посмотрев на все это, ответил: «Я не сумасшедший, посылать людей на верную смерть.»

– А я, значит, сумасшедший?! – вспыхнул Жданов. И, оставив югославского союзника, пошел к пункту связи. Вновь связался с Толбухиным и объяснил ситуацию. А в конце разговора в запальчивости произнес: «Это их столица. Они хотят её освободить. Я не возражаю. Пусть штурмуют. Я своих людей в бой не пошлю, пока не получу подкрепления».


Маршал помолчал, а потом произнес: «Владимир Иванович, партизаны должны войти в город вместе с твоими орлами. Не возражай. «Хозяин» (И.В. Сталин. – В.К.) приказал посадить их на твои танки и вместе с твоими бойцами начать штурм.Подкрепление уже движется. На взятие Белграда даю тебе три дня. Но чтобы в город вошел вместе с партизанами».

Три дня после этого разговора штурмовики утюжили немецкие позиции на другом берегу Савы, а потом в дело вступили артиллерийские полки. После чего Жданов посадил на броню своих танков советскую пехоту и югославских партизан, и корпус ворвался в столицу.

Судя по рассказу Владимира Ивановича, во время штурма Белграда никаких других войск, кроме 4-го мехкорпуса и партизан Пеко Дапчевича и близко не было.

…С генерал-полковником Пеко Дапчевичем мне довелось беседовать через 21 год после бесед с генералом Ждановым. Это случилось во время моей работы в советском посольстве в Белграде. На праздновании очередной годовщины освобождения Белграда я публично рассказал о своих беседах, которыми меня удостоил генерал Жданов в 1959 году.

После официальной части в зале для фуршета ко мне с рюмкой в руке подошел худощавый генерал-полковник ЮНА и представился: Пеко Дапчевич. Ему было в то время уже 67 лет, но выглядел он очень подтянуто. «Всё ты правильно, первый секретарь, рассказал. – произнес он. – Всё именно так и было с освобождением Белграда».

К сожалению, судьба не была благосклонной к Владимиру Ивановичу Жданову. Руководство Вооруженными Силами не могло, конечно, перечить Первому секретарю ЦК КПСС, но все-таки стремилось уберечь генерала от гнева Хрущева и прятало его от глаз партийного вождя.

Уже в октябре 1961 года Жданова назначают старшим военным специалистом в Народную армию ГДР, а спустя очень короткое время возвращают его на прежнее место службы – начальником Военной Академии бронетанковых войск. В октябре 1964 года, сразу после пленума ЦК КПСС, который освободил Хрущева от должности, начальник Генерального штаба Вооруженных Сил СССР маршал Бирюзов инициирует присвоение Жданову звания генерал-полковника и берет его с собой в поездку в Югославию на празднование 20-летия освобождения Белграда.

Но 19 октября самолет с советской военной делегацией потерпел катастрофу под Белградом. Погибли все, кто в нем находился...

Похоронен Владимир Иванович в Москве, на Новодевичьем кладбище.

http://www.istpravda.ru/digest/5713/

Освобождение Белграда

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0

https://www.google.bg/search?q=%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0+1944&client=firefox-b&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwj8_uC2u_TSAhWBE5oKHcvhDhUQ_AUIBygA&biw=1024&bih=618&dpr=1





« Последно менување: Март 26, 2017, 06:04:12 veritas »
Сочувана