Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: 82 години од смртта на Мара Бунева  (Прочитано 10855 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
82 години од смртта на Мара Бунева
« на: Јануари 13, 2010, 01:25:22 »

82 години од смртта на Мара Бунева

13 јануари 2010



Денес се навршуваат 82 години од смртта на Мара Бунева. Мара Бунева е дејателка на националноосободителното движење. Родена е во 1902 година во град Тетово. По завршувањето на гимназијата, го продолжува своето образование во Софискиот университет „Св. Климент Охридски“. Се омажува за кавалерискиот офицер Хранков. Се откажува од материјалната независност и од идната педагошка кариера и се вклучува во националноослободителната борба на македонските бугари како член на ВМРО. На 13 јануари 1928 година извршува убиство на Велимир Прелич, јурисконсулт во Српското велико жупанство во Скопје, со цел да го привлече вниманието на световната општественост кон македонското прашање и несправедливата состојба на своите сонародници, изловени на жестокиот терор на српските власти. По атентатот става крај и на својот живот.
« Последно менување: Јануари 13, 2010, 10:26:01 ohrid1941 »
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #1 на: Јануари 13, 2010, 02:01:11 »

13 януари 1928 г.



Мара Бунева застрелва управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич. Тя е деятелка на македоно-одринското революционно движение. Родена е в Тетово през 1902 г. След завършване на гимназия продължава образованието си в СУ "Св. Климент Охридски". Омъжва се за кавалерийския офицер Хранков. Отказва се от материалната си обезпеченост и бъдещата педагогическа кариера и се включва в революционната борба на македонските българи. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 г. на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори са заравяни живи. Целта на Бунева е да привлече вниманието на световната общественост към македонския въпрос и безправното положение на своите сънародници, изложени на жестокия терор от сръбските власти.
Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария мост на Вардар, след което стреля в гърдите си. Умира на следващия ден от раните си.
« Последно менување: Јануари 13, 2010, 10:26:12 ohrid1941 »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #2 на: Јануари 13, 2010, 05:16:44 »

82 години!
Поклон пред делото на Мара Бунева! Вечна и памет!
« Последно менување: Јануари 13, 2010, 10:26:18 ohrid1941 »
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

Загоричане

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 7
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #3 на: Јануари 13, 2010, 10:03:17 »

БОГ ДА Я ПРОСТИ  ГЕРОИНЯТА.
« Последно менување: Јануари 13, 2010, 10:26:24 ohrid1941 »
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #4 на: Јануари 13, 2010, 10:38:50 »

Оваа мала техничка грешка е веќе корегирана.
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #5 на: Јануари 13, 2010, 01:22:58 »

ДЛАБОК ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОИНЯТА !!!

Мара Бунева во февруари во Скопје, а по неа и Ванчо Михајлов

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=113101023497&id=9&setIzdanie=21883



Восочната фигура на Мара Бунева ќе стигне во Скопје до петти февруари. Музејот во Киев веќе и ја изработил главата. Сега се прави телото. Гоце Делчев се доработува. Се леат фигурите на Страхил Гигов, Лазар Колишевски и Цветко Узунов - Абаз. Христо Матов, Пере Тошев, Кузман Јосифовски - Питу и Лазар Трповски се готови. До почетокот на идниот месец нивните фигури ќе бидат транспортирани од Украина во Скопје.

Со образложение дека ја овековечува историјата, Владата не се откажа од намерата да ги излее во восок и контроверзните личности од минатото на Македонија. Ванчо Михајлов е во групата на фигури што следни ќе се прават. Фигурата на Тодор Александров е примена во Скопје пред дваесетина дена.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #6 на: Јануари 13, 2010, 03:33:41 »

София, 13 януари 2010

Възстановена е паметната плоча на Мара Бунева в Скопие

Българи от Р Македония и от България почетоха паметта на героинята




За пореден път плочата на Мара Бунева в Скопие бе възстановена с усилията на българи от Македония. 82 години след подвига на героинята центърът на Скопие отново носи паметен знак за достойната й смърт, напук на наследниците на сръбския сатрап Велимир Прелич.

На панихидата и тържеството, с които бе почетена паметта на Мара Бунева, освен граждани на Р Македония, присъстваха заместник-председателите на ВМРО Ангел Джамбазки и Костадин Костадинов, членът на организационния съвет и внучка на полк. Борис Дрангов - Райна Дрангова, организаторът на ВМРО за София Стефан Грънчаров, както и гости от младежката организация на ВМРО в София.



« Последно менување: Јануари 15, 2010, 03:17:11 ohrid1941 »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #7 на: Јануари 13, 2010, 03:53:19 »

Възстановиха плочата на Мара Бунева в Скопие


© ВМРО
За пореден път плочата на Мара Бунева в Скопие бе възстановена с усилията на българи от Македония, съобщиха от пресцентъра на ВМРО.

82 години след атентата, извършен от Бунева, центърът на Скопие отново носи паметен знак за достойната й смърт.

На панихидата и тържеството, с които бе почетена паметта на Мара Бунева, освен граждани на Македония, са присъствали заместник-председателите на ВМРО Ангел Джамбазки и Костадин Костадинов, членът на организационния съвет и внучка на полк. Борис Дрангов - Райна Дрангова, организаторът на ВМРО за София Стефан Грънчаров, както и гости от младежката организация на ВМРО в София.

Припомняме, на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва юриста на Скопска област Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите и почива от раните си на следващия ден.

Прелич е отговорен за мъченията срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча.

След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия.

През годините плочата многократно е възстановяване и отново чупена и поругавана.

На 13 януари 2007 година, по повод на годишнината от смъртта й, в Скопие македонски и български граждани, събрали се да се поклонят пред паметта ѝ, са бити и обиждани от организирана група, а полицията гледа безучастно.
Само няколко часа след това плочата отново е осквернена и изкъртена, което предизвиква и дипломатически скандал между двете държави.

През 2008 г. в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис "Смърт за българите и предателите на 13 януари", изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града.

Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #8 на: Јануари 13, 2010, 03:58:22 »

Ајде ЧЕСТИТО, да трае додека не се направи поголемо обележие!
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

Апостол

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 509
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #9 на: Јануари 13, 2010, 05:55:46 »

http://www.vesti.alfa.mk/default.aspx?mId=36&eventId=17053

Македонија
Панихида за Мара Бунева
среда, 13 јануари 2010, 17:44
Мирно и без инциденти, набљудувани од неколкумина униформирани и полицијаци во цивил, следбениците на Мара Бунева од Бугарија и од Македонија ја обележаа годишнината од нејзиниот атентат врз српскиот полициски инспектор Велимир Прелиќ.

На местото на уништената, беше поставена нова, импровизирана спомен-плоча. „Ја исполни пресудата на ВМРО над српскиот окупатор“ пишува на обележјето што на кејот на Вардар го постави Ангел Џамбаски потпретседател на пробугарското ВМРО.

Таму беше и Рајна Дрангова, десната рака на Каракачанов. На панихидата присуствуваше и поранешниот македонски министер за спорт, Георги Боев. Во храмот Св.Димитрија покрај името на Бунева беа споменати Ванчо, Тодор, Менча Карничова. Контроверзната Бунева за нејзините следбеници е херој чија идеја сеуште не е оставрена.

„Сметам дека нејзината кауза за која се залагаше не е реализирана иако има независна македонска држава затоа што наследниците на Велимир Прелиќ се инволвирани во целокупниот живот на оваа држава“, вели Никола Поп Илиев,следбеник на Мара Бунева.

Историчарите сеуште го немаат демистифицирано значењето на актот што го извршила оваа контроверзна фигура. Во официјалната македонска историографија актот на Бунева се смета дека е извршен во полза на големобугарската идеја на Вачно Михајлов, а не во полза на македонското ослободително движење и токму заради тоа Македонија нема причина да ја слави Бунева.
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #10 на: Јануари 13, 2010, 06:09:16 »

Без проблеми е минала панихидата за Мара Бунева в Скопие, според Костадин Костадинов

13 януари 2010 | 18:40 | Агенция "Фокус"

Скопие. На панихидата на Мара Бунева в Скопие всичко беше нормално, нямаше никакви проблеми. Може би в Македония са разбрали, че един такъв повод трябва да обединява двете ни държави, не да ги разделя, каза за Агенция „Фокус” заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. „Събрахме се около 100 души, повечето от Македония. Въобще беше едно съвсем спокойно и добре проведено мероприятие. Днешната панихида отбелязваме само ние – ВМРО и хора, определящи себе си като българи в Македония” каза Костадинов. Според него Мара Бунева е героиня в българската история, от която Македония е част. „Би трябвало не само българските историци, но и македонските им колеги да се гордеят и да направят всичко възможно тя да стане по-популярна, както в България така и в Македония. Мара Бунева е един от символите на саможертва за българския национален идеал” добави Костадинов.
Той напомни, че минали години на панихидата на Мара Бунева винаги е имало провокации от македонска страна и че понякога се е стигало до сблъсъци.
„Остава само да видим колко ще издържи плочата, която поставихме. Както знаете всяка година слагаме нова плоча. Тя обикновено се чупи или се залива с катран. Ще видим тази година какво ще стане”, каза още Костадинов.
Стоян ЦОНКОВ


В Кюстендил почетоха паметта на Мара Бунева

13 януари 2010 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Кюстендил. Членове на просветното дружество „Св. Св. Кирил и Методий” в Кюстендил почетоха паметта на Мара Бунева. Председателят на дружеството адвокат Анани Константинов заяви пред радио „Фокус” – Кюстендил, че поради липсата на свещеник в катедралния храм „Успение Богородично” в Кюстендил, не е отслужена панихида по повод 82-годишнина от смъртта на Мара Бунева. „Със запалена свещ и капка вино почетохме паметта на българската революционерка, родена в Македония”, каза Анани Константинов. Местният лидер на ВМРО Валери Ненов заяви, че граничните власти са иззели знамената на членовете на ВМРО „Тодор Александров” – Кюстендил, които са преминали българо-македонската граница, с цел да се поклонят над паметната плоча на Мара Бунева в Скопие. Членовете на дружеството са пътували с три автомобила, като освен знамената са били иззети и носените от хората на Валери Ненов венци. След тези действия, членовете на партията са били пуснати свободно да влязат в Македония.
Венцеслав ИЛЧЕВ


"Атака" почете паметта на Мара Бунева

13 януари 2010 | 15:38 | Агенция "Фокус"

Скопйе : Членове на партия "Атака" за поредна година почетоха паметта на Мара Бунева с поднасяне на венец на лобното й място в Скопие, съобщиха от партията. Плочата - паметник се намира на брега на река Вардар, близо до каменния мост, на който Мара Бунева е убила сръбския жандарм, тероризирал местното население, след което се е самоубила. Плочата е направена от български патриоти.


Почетоха паметта на Мара Бунева в Скопие

13 януари 2010 | 15:14 | Агенция "Фокус"

Скопие. За пореден път плочата на Мара Бунева в Скопие бе възстановена с усилията на българи от Македония. 82 години след подвига на героинята центърът на Скопие отново носи паметен знак за достойната й смърт, съобщиха от ВМРО. На панихидата и тържеството, с които бе почетена паметта на Мара Бунева, освен граждани на Македония, присъстваха заместник-председателите на ВМРО Ангел Джамбазки и Костадин Костадинов, членът на организационния съвет и внучка на полк. Борис Дрангов - Райна Дрангова, организаторът на ВМРО за София Стефан Грънчаров, както и гости от младежката организация на ВМРО в София.


82 години от смъртта на Мара Бунева отбелязаха във Варна

13 януари 2010 | 14:19 | Агенция "Фокус"

Варна. Със заупокойна молитва беше отбелязана днес годишнината от смъртта на Мара Бунева, предаде репортер на радио „Фокус” – Варна. Панихидата беше отслужена от говорителя на Варненската и Великопреславска митрополия отец Дончо в съслужение със свещеници от варненски храмове в църквата „Успение на Пресвета Богородица” във Варна. На панихидата присъстваха младежи от ВМРО – Варна и граждани. „ВМРО – Варна отбелязва всяка година смъртта на Мара Бунева – героиня, която остава завинаги в олтара на българските мъченици за Македония”, отбеляза координаторът на организацията за Варна и Шумен Стефан Соколов. Той заяви, че Мара Бунева отдавна се е превърнала в символ на борбата на българите в Македония срещу сърбизацията на властите в Белград след 1919 година. Според него, българската държава трябва да положи още усилия срещу антибългарската кампания, която тече в момента в Република Македония. Стефан Соколов отбеляза, че тази година отбелязване в Скопие няма да има заради очакваните провокации на сърбоманите.
Преди 82 години, Мара Бунева прострелва смъртоносно в центъра на Скопие сръбския юрист Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.
Петко ПЕТКОВ
« Последно менување: Јануари 13, 2010, 06:52:30 ohrid1941 »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #11 на: Јануари 13, 2010, 07:18:54 »

A1, 13.01.2010
Контроверзни фигури во Музејот на ВМРО

Владата не се откажува од намерата да прави восочни фигури на контроверзните личности од минатото на Македонија...
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #12 на: Јануари 13, 2010, 08:01:21 »

Контроверзиите се во главите без СИВА материя !
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Апостол

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 509
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #13 на: Јануари 13, 2010, 09:40:48 »

http://www.point-of-view.org/?p=318

Мара Бунева – „Македонио, моя многострадална майко”
Актуално

Весела Илиева

Мара Бунева е едва 27-годишна, когато умира. Изоставила сигурността на дома си в царство България и защитата на своя високопоставен и обичан съпруг, офицер в българската армия. За свободата на българска Македония. Около 20 години преди смъртта й, Артър Смит се среща с една друга българка в Македония, която описва като българската Жан Д’Арк - Цвета Божова.

За него тя е eманацията на македонската българка - интелигентната, образована млада жена. Воюващата и грижещата се за дома си, войводи и странници. Образът й в спомените на Смит е еманципиран и същевременно патриотичен, свободолюбив и съзнаващ гранциите си, притежава силно благородство, комплекс от възвишеност и земност.

Ако би имал възможността да се запознае с Мара Бунева,

Артър Смит със сигурност щеше да намери в нейно лице духовната дъщеря на Цвета Божова. Дъщерята на македонската Д’Арк. Която воюва редом с братята си срещу сръбската хегемония и асимилация в Македония. Стара фотография запазва този образ - изумително красиви очи, строго лице, изправена осанка на кон. И една меланхолична крехкост. Мара - войник по неволя в една малочислена, обречена армия, която воюва с пълното съзнание за безнадежността на битката си срещу сръбските асимилатори. В една война, която никой българин в областта Македония не е желал.

Армията от младежи във ВМРО отчаяно защитава българското население от сръбските безчинства над него. Главорезите са официални лица на сръбското правителство, отговорни десетилетия наред след окупацията на българските земи през 1913 -1914 г. за смъртта и насилието над десетки хиляди цивилни българи и българки. Масовите убийци обезличават цели родове, села, градски квартали в завзетите български територии.

Когато няма други средства,

с които да спрат официалната сръбска геноцидна политика, българите се организират в групи за защита. След преживяните погроми през 1920-те години българските младежи отиват в безсилието си в организирана офанзива - във въоръжена съпротива срещу официалната сръбска власт. Те я наказват, осъждайки на смърт отговорните за масовите убийства сръбски официални лица. След проведени своеобразни съдебни процеси. На които излагат аргументите и доказателствата за всяка присъда, над всеки обвинен масов убиец на българи. При тези процеси се взима решение кой ще изпълни присъдата над лицето и при какви условия, дават се ясни инструкции за опазване на цивилното сръбско население.

Изпълнителите поемат личната отговорност. И се задължават да сложат край на живота си, ако бъдат заловени или съществува опасност за организацията на ВМРО и отмъстителни действия на сръбската полиция над българското население. Присъдите обикновено се изпълняват с револвер, стреля се в упор. Докато осъденият със сигурност е умъртвен. Сръбският генерал Ковачевич, началникът на тайната полиция Жика Лазич, самият югославски крал Александър Първи Карагеоргиевич, френският външен министър Луи Барту, създал Балканския пакт срещу България и допринесъл лично за териториалното разделение и асимилацията на българите, са само едни от известните имена на лица, над които тези присъди са изпълнени.

За присъдата над скопския главен следовател Велимир Прелич през януари 1928 г. отговорността носи Мара Бунева. Родом от Тетово, едно от четири деца, Мара Бунева участва с цялото си семейство в цивилната съпротива срещу сръбските окупатори. Чрез брат си Борис се доближава до кръговете на ВМРО. По това време Мара живее вече в България, завършила е висшето си образование, очаква я блестяща кариера, омъжва се за офицер в царската кавалерия. Еманципирана и високо образована, тя запазва моминското си име. Има предложение да поеме директорски пост в девически колеж. Мара се интегрира в живота и културата на българската столица по време на студентските си години. Едва ли някой, виждал я как се грижи със свои състудентки за сираци и бедни, би помислил, че тази източена, крехка жена с големи благородни очи ще държи някога оръжие, изправена от съдбата да изпълни смъртна присъда над човек. И ще сложи край на младия си живот, далече от любимия си съпруг и изграденото вече семейство.

Прокурорът в скопското жупанство Велимир Прелич е масов убиец,

в това няма съмнение. Той не е обикновен тип “писалищен престъпник”, ако трябва да се използва терминът на Хана Аренд за административните участници в геноцидни престъпления. Велимир Прелич издейства многобройни присъди над цивилни лица, той е известен като най-корумпирания служител в скопския съд. Садист, който сам участва в организирането на погроми над българското население, в малтретирането и насилието над български жени. Присъдата му от ВМРО е издадена за мъченията, на които подлага десетки български студенти и студентки. Арестувани през 1927 г., онези, които оцеляват след мъченията и изнасилванията по време на т. нар. Студентски процес, иницииран от югославските власти и лично от Прелич, са изпратени с дългогодишни присъди в строг тъмничен затвор. Чудовищни са методите на мъчение - Велимир Прелич е особено изобретателен - главите на следствените студенти са стягани с менгемета, чупени са ръцете им с дъсчици между пръстите, заравяни са живи, рязани са телата им.

105 години от рождението на Мара Бунева

ще се честват в края на 2007 г. На датата на смъртта й, 13 януари 2007 г., паметната й плоча в Скопие е осквернена, а масов побой от сърбомани е извършен над мирното панахидно шествие в нейна памет.

В Скопие Мара Бунева изпълнява присъдата над Прелич на 12 януари 1928 г. На Стария мост над Вардар младата, модно облечена българка застига преминаващия с охраната си Прелич. Когато погледът му обхожда вървящата на сантиметри до него жена, Мара се обръща и го застрелва в упор с няколко куршума. След което стреля в гърдите си. Садистът е мъртъв, телохранителите му отвеждат агонизиращата Бунева в болницата и лекари полагат всички усилия да я спасят. За да могат да я разпитат и стигнат до организаторите. Но Мара се бори с всички сили за смъртта си - това описва сръбският лекар. С всяко свое усилие, младото й тяло се съпротивлява на опитите да я спасят. Раните й са тежки, тя издъхва през нощта на 13 срещу 14 януари.

Случаят Мара Бунева възбужда вълнения

не само в царство България и в Македония, а в редица среди в Западна Европа. Общественици във Франция и Великобритания се обръщат с въпроси относно политическата криза на Балканите към своите политически представители. Отговори на които рядко получават. Очевидно проблемите на Балканите, за които отговорност носят и западноевропейските лидери не интересуват никого. Европа се ангажира със своите икономически и политически проблеми по това време. Цивилизацията е в криза и участта на една българска територия - Македония, в която се провежда геноцид, не интересува първостепенно и сериозно никого от главните актьори на сцената на Великите сили. Разбира се, западната преса използва казуса Прелич за увеличение на тиражите си. Мара Бунева е наречена македонската Шарлот Корде.

Борис и Милко Буневи - кръвта не става вода

Племенникът й Милко Бунев, синът на Борис Бунев, нейният брат, обвързал я със средите на ВМРО, свидетелства 75 години по-късно за Мара пред българската преса. Когато чува за зверските мъчения на задържаните студенти, Мара Бунева веднага заминава за Скопие с една единствена цел - възмездие. Когато комитите я посочили за изпълнител на присъдата над Велимир Прелич, тя тръгва, без да се обади на близките си в България.

Борис Бунев следва в Търговската гимназия в Солун. Обучението е изключително добро, включва съвременни икономически и хуманитарни дисциплини и няколко езици в задължителната си програма. Учебното заведение дава плеяда български банкери. През Междусъюзническата война българските войски се изтеглят от Солун и Борис Бунев тръгва с тях за София. Там завършва военната академия, става кавалерист в конния полк на царската гвардия, участва в битките за Обединението ни.

Изправен пред трагедията на родината ни след Ньойския договор, Борис напуска армията и влиза във ВМРО, за да стане един от инструкторите на организацията. Заселва се в Пиринска Македония по настояване на ВМРО. И след смъртта на сестра си Мара, Борис Бунев участва активно във всички акции на организацията. През 1934 г. е осъден като член на ВМРО след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Присъдата си излежава в Софийския централен затвор. Освободен е през 1939 г. с обща амнистия.

След налагането на комунистическата власт, Борис Бунев е задържан и отвлечен в незивестност на 10 септември 1944 г. Съпругата му разбира през много перипетии къде е затворен. Следва изселване за семейство Буневи и заточение в Белене за Борис Бунев. Той е пуснат на свобода през 1953 г. с групи оцелели политически затворници след смъртта на Сталин. Буневи ще живеят като мнозинството български мъченици на комунистическия режим десетилетия. Без адрес, в мазетата и таваните на приятели и непознати, без право на работа и следване.

Синът на Борис Бунев бяга от България през 1974 г. Заселва се в Америка, където се запознава с Роналд Рейгън. През късните 1970-те бъдещият президент на САЩ организира граждански групи съмишленици и локални политици за кампаниите си. Милко Бунев се включва в движението “Граждани за Рейгън” и работи в регионалния екип на Роналд Рейгън в Детройт. През 2001 г. възрастният наследник на стария македонски борчески род се завръща със съпругата си в България.

Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: 82 години од смртта на Мара Бунева
« Одговори #14 на: Јануари 14, 2010, 02:35:52 »

Панихида за Мара Бунева (со видео)

http://www.vesti.alfa.mk/default.aspx?mId=36&egId=6&eventId=17053
Сочувана