Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Снимки от освободената Вардарска Македония присъединена към Царство България  (Прочитано 3124 пати)

Наката

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 14
    • Погледај го Профилот

Снимки от освободената Вардарска Македония присъединена към Царство България

Да живее Цар Борис Трети Обединител!
































« Последно менување: Декември 23, 2009, 11:14:30 Наката »
Сочувана

Наката

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 14
    • Погледај го Профилот
Сочувана

Наката

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 14
    • Погледај го Профилот
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот

МАКЕДОНИЯ 1941
Възкресението

(или как бе посрещната Българската армия в Македония през Втората световна война)
Сотир Нанев


"В София се беше разчуло за заминаването ни и при тръгването се бяха натрупали около нас много наши роднини, приятели и познати, които ни възлагаха безброй поръчки и ни отрупваха с подаръци за свои близки в Македония. Мнозина ни завиждаха. Всеки искаше да бъде на наше място. И с право. След толкова дългогодишни борби и многобройни жертви да отидеш да поздравиш своя роден брат и сестра, свободни вече, и да получиш възторжена братска целувка, притиснат здраво в прегръдките им, и замаян от щастие да слушаш топлите молитви на старица, отправени към всевишния от благодарност за великото събитие, са неповторими моменти на възторг и радост, които всеки би искал да преживее. Всичко това ние видяхме и изживяхме с опияняваща сила."

"Минахме прочутия железен мост на Вардар пред града. Той по чудо е бил спасен от разрушителното дело на сърбите. В цяла Македония не е пощаден нито един мост от отстъпващите сръбски и гръцки войски. Мостът е спасен, но Велес е страхотно бит от аеропланни бомби."

"Когато приближихме към олтара и палехме свещи, свещеникът извтршваше светото тайнство и беше гърбом към нас. След малко светата врата се отвори и престарелия божи служител пристъпи към нея с причастието в ръце. Като ме видя, ръцете му затрепериха от вълнение. Спря за миг изненадан, сетне вдигна очи към небето. Устните му шепнеха навярно молитва за българската войска."

"Бяхме решили да нощуваме в Куманово. В този град живееха сестрата и майката на нашия другар и спътник Коста, избягал от сръбски затвор по времето на скопския съдебен процес, откогато не беше се виждал със своите близки.Коста похлопа силно на външната врата и извика по име майка си и сестра си. Скоро в една от стаите блесна светлина. После на прозореца се яви жена и попита:
- Кой чука?
- Коста, брат ти. Сестро, отвори!
В почуда, жената повторно попита:
- Кой чука? Коста ти ли си?
И като получи отговор плесна с ръце и извика:
- Та това е наистина нашият Коста! Майко, нашият Коста!
Входната врата на къщата се отвори. От нея лумна светлина и освети двора. През рядката улична ограда видяхме надпревара между две жени, мъж и две-три деца, които тичаха полуоблечени през двора и викаха в полузабрава:
- Коста, синко! Коста, братко! Ти ли си?
Просълзена от радост, старицата прегърна своя син, който не беше виждала дванадесет години, и покри лицето му с майчински целувки."

"Щом ни видяха, ресенчани онемяха от радост. Видният ресенски войвода Кръстьо Ресенски, когото тогава ресенчани посочиха за кмет, не можа да продума нито дума от вълнение. Отказвам се да предам картината на изблик на радост в Ресен при нашето явяване. То може да се види, да се почувства, да се изживее, но не и да се опише. Всяко предаване би било бледо отражение на онова, което почувствахме и видяхме.
И тук се произнесоха прочувствени слова за дошлия ден на свободата, за вековно очаквания ден на възкресението.
Насъбралият се народ пееше:
Гордей се, майко Българийо,
С твоите верни синове.
Незабравими мигове на тържествуващ и ликуващ Ресен."

"За Прилеп минахме по пътя село Извор-Бабуна. На селския площад, до самия минерален извор, се беше извило хоро. Селяни и селянки в пъстри празнични носии се бяха насъбрали около хорото. Имаше и селяни от околните села.
- Христос Възкресе – поздравихме ги ние. - Да е честита свободата!
Мили, добродушни селяни веднага ни заобиколиха и подадоха ръце за поздрав.
- Добре дошли, бракя! Да ни е честита, да е вечна!"

"В средата на главното ядро на посрещачите видяхме един старец, който се опита да направи няколко крачки към нас. Спусна се към него и нашият другар Козма. Вдигна ръце старецът да прегърне сина си, когото не беше виждал от двадесет и три години, сложи главата му на раменете си, а сетне своята – върху главата на сина си. И така син и баща заридаха, без да могат да си продумат нито думица. Пред тази картина и посрещачи, и посрещани онемяхме. След малко старецът хвана за ръка сина си и го поведе."

"Влязохме в кръчмата. Стопанинът се оказа близък роднина на наш приятел в София. Като ни видя, зарадва се много и настоя да седнем да ни почерпи. През деня се беше черпил с много приятели – за свободата, за немските войски, за цар Борис, - сега искаше да се почерпи и с нас. Той изреди отново всички поводи за черпня, така както ги беше повтарял навярно неведнъж през деня: за свободата, за немската войска, за цар Борис!"

"Гали българската военна униформа старецът и тихо й се радва. Беше толкова много изтощен и слаб, че не можеше дори и да заплаче от радост. Но вярата му не беше изгаснала и съзнанието му за неговата народностна принадлежност беше ясно и твърдо определено. Колко мъки ли беше претеглил той в живота си за това, че е българин?"

"Гледат ни и не могат да повярват.
- Ама вие българи ли сте?
- Да, българи.
- Българи! Ние толкова години ви чакаме, та сега кафе в кафене ли ще пиете? Тук всяка къща ще ви даде по двадесет кафета. Елате, братя, добре сте ни дошли!"

"При появяването ни се чу мощно “ура”. Охридчани викаха:
- Да живее българската армия!
- Да живее цар Борис!Един бръкна в пазвата си и извади доста старо издание от съчиненията на Христо Ботев.
- Тази книга е от баща ми – каза той – Запазих я за мен, за децата ми, па и за съселяните ми.
За Христо Ботев обаче се знае, че не е ходил из южните български земи. Но със неговите съчинения, както и със Записките...” на Захари Стоянов са възпитавани в Македония цели поколения. Ботевите песни се знаят наизуст и се пеят от всички българи там. Някога ги пеехме по сватби и тържества пред самите турци. Оцелели са и през сръбския режим. Наред с тях сега се пеят и нови песни за сръбското робство."

"Спряхме в дома на наш другар, много добър работник в освободителното дело. Разцелувахме се по стар обичай между работници от движението. Майка му, много симпатична старица, непрестанно се суетеше около него, не можейки да се нарадва на щастливото му избавление. Но тъжеше, горката, за другите си двама синове, също много добри работници в революционното движение, за съдбата на които нямаше никакво известие. Утешавахме я, че и те скоро ще се върнат. Измъчената майка приемаше всеки наш довод с въздишка, кръстеше се и отправяше молитви към Божията майка да спаси чедата й.
Следобед на втория ден от Възкресение в черквата “Св. Димитър” се беше стекла грамадна маса народ да чуе богослужението вече на български."

"Един средна ръка гражданин, който седеше на маса с още двама другари, по едно време изненадано, в изблик на невъздържано чувство, вдигна ръка, удари масата и като че ли на себе си извика:
- Да видим българска войска, па после да умрем!
И веднага излезе.
Страшни моменти! Ужас и мъка обземат сърцето на човека, като гледа трагедията на тези хора."

"- Разделиха ни с телени мрежи и вълчи ями. Ние страдахме тук под робство, а вие – с ограничения, заплашвания, репарации. Много са жертвите, които дадохме и оттук с революционното движение, и оттам с войните. Ние ценим тези жертви и знаем, че са дадени от брат за брата. За нашето освобождение и обединение давахме неведнъж кръвен данък. Сега в една държава, в едно семейство да лекуваме общите рани."

"Съдържателят на сладкарницата беше мой другар от основното училище. Това знаех от по-рано. Отидох и му подадох ръка. След малко колебание ме позна. Лицето му туакси засия от радостна усмивка. Прегърна ме.
- Изгоряхме вече. Чакахме ви толкова години. Най-после дойдохте.
Последните думи едва изрече от вълнение.
Вестта, че съм пристигнал, много бързо бе стигнала до ушите на многобройните ми роднини. Скоро пред сладкарницата се събра много народ. Всички протягаха ръце за поздрав, а заедно с това – много възклицания и въпроси:
- Хайде бе, дойдохте ли вече? Очите ни изтекоха по вас, душата ни изгоря."

http://www.promacedonia.org/bugarash/mac1941/mac41.html

http://www.youtube.com/watch?v=sTZzemiFokw

http://www.youtube.com/watch?v=s-KBj_d_2r4

http://www.youtube.com/watch?v=txQB11sp068

http://www.youtube.com/watch?v=lxm2YZCyR_I
« Последно менување: Март 25, 2012, 08:21:51 тиквешанка »
Сочувана